Властта като понятие има широко тълкуване. Сравнително по-пълно този въпрос от гледна точка на съдържание и източници на проявление е разработен от Джон Гълбрайт в неговия забележителен труд „Анатомия на властта”.
Връзката на властта с неуспеха може да се открие в следните по-важни направления:
-неуспехът като състояние в дадена фирма или организация е резултат на определено поведение на персонала. „Именно властта дава възможност за налагане на нечия воля върху поведението на други индивиди” (Макс Вебер);
-състоянието на неуспех е неблагоприятно за персонала, което налага взаимодействие на волята на определени личности (ръководители, експерти и т.н.) с волята на намиращите се в неблагоприятна за фирмата ситуация;
-излизането от критична ситуация изисква подчиняването на волята на определен кръг от хора на волята на поелите задължение за промяна на съществуващото неблагоприятно състояние;
-цената на оцеляването от критичната ситуация трябва да се „плати” с известни ограничения или нови неизвършени до сега действия, които могат да бъдат наложени от властта;
-притежаващите и упражняващи власт поемат своеобразна морална и реална отговорност за преодоляване на неуспеха.
Джон Гълбрайт разглежда властта в три форми на проявление: принуждаваща, компенсаторна и условна. Всяка една от тях има свое място на оцеляването при неуспех.
1. Ролята на принуждаващата власт за излизане от неуспеха.
Характерно за този вид власт е, че печели подчинение със способността си да налага друг, противоположен на предпочитанията на индивида или групата избор. Това означава налагане или заплашване със съответни неблагоприятни последствия. С други думи принуждаващата власт си служи с негативни стимули за промяна на конкретна ситуация. По-важни форми на негативно стимулиране при неуспех могат да се посочат:
-Санкции, засягащи материалния и икономическия прогрес на персонала. Диференцираното прилагане на този род санкции налага точна преценка на всеки за вината във връзка с неуспеха.
-Санкции, свързани с понижаване в длъжност. Прилагането на тази санкция трябва да се използва при строга преценка, за да не се стигне до нарушаване на организационните връзки, с което могат да се създадат нови допълнителни затруднения.
-Преместване в други звена, отдели и служби на част от персонала. Тази форма се прилага при условие, че в колектива са възникнали усложнения в отношенията, пораждащи конфликти.
-Дисциплинарно уволнение на виновните лица за неуспеха.
Използването на властта за упражняването на негативните стимули е една изключително сложна и отговорна задача за ръководния екип. Като мярка би следвало да се прилага само след точни анализи и отговорна преценка за вината на всеки. В противен случай негативните стимули могат да доведат до още по-сериозно задълбочаване на неуспеха.
2. Ролята на компенсаторната власт за излизане от неуспеха.
За разлика от принуждаващата власт, компенсаторната печели подчинение чрез прилагането на положителни стимули– чрез предоставянето на нещо ценно на подчиняващия се индивид. Като по-важни позитивни форми за стимулиране при неуспех могат да се посочат:
-Паричното възнаграждение– в тази връзка Гълбрайт пише: „ Все пак при съвременните икономически условия най-значим израз на компенсаторната власт, разбира се, е паричното възнаграждение– изплащането на пари за оказани услуги или с други думи, за подчиняването на икономическите или личните цели на други хора”. При неуспех това е изключително важен момент– да успееш да подчиниш на стремежа към оцеляване икономическите или личните цели на персонала.
-Стимулиране чрез повишаване в длъжност– в редица случаи при неуспех в колективите могат да се намерят хора със сравнително добър потенциал от идеи и концепции за излизане от ситуацията. Липсата на позиции им създава ограничения за разкриване на този потенциал. В този смисъл повишаването в длъжност се съпровожда и с даването на повече права и възможности за по-голяма свобода на поведението, които могат в значителна степен да помогнат за преодоляване на неуспеха.
Повишаването в длъжност носи със себе си и допълнителен стимул– по-високо заплащане. Това на практика означава не само даване на позиции на определен член на колектива, но и отнемане на такива на друг, който е причинил в известна степен неуспеха.
3.Роля на условната власт за излизане от неуспеха.
За разлика от принуждаващата и компенсаторната, условната власт се упражнява чрез промяна на мисленето. Убеждението, образоваността или социалното обвързване е онова, което изглежда естествено, уместно или правилно, кара индивида да се подчинява на чужда воля. Подчиняването отразява предпочитаната посока на поведение, а фактът на подчиняване не се осъзнава.
Като по-важни форми на условната власт, които могат да се използват за въздействие на мисленето на персонала са :
-убеждаването за извършване на определени действия. Неуспехът като състояние на фирмата се приема по различен начин от персонала. Убеждаването като форма на условната власт трябва да се приеме като такъв начин на въздействие върху съзнанието на хората който може да породи желаната активност. Убеждаването може да стане чрез диалог, дискусия или личен пример. Всяка форма трябва да бъде съобразена с конкретната личност или група. Промяната на мисленето може да се оцени чрез промяна в действията;
-авторитетът, като форма на условна власт, има изключително важно значение. Ръководител или екип нямащ авторитет, трудно могат да разчитат на сериозен резултат за преодоляване на неуспеха. Създаването на авторитет чрез висока обща и професионална култура и етичност в отношенията е един продължителен процес. Много често когато ръководителят няма нужният авторитет, колективите си търсят заместители– неформални лидери. За активизиране на персонала често техният личен пример може да има по-голям ефект, отколкото и най-добре взети от ръководството решения, но неизпълнени в практиката;
-рекламата. Една от най-ярките форми на условната власт в развитите общества е рекламата. Тя може да изпълни известни компенсаторни функции по отношение на неуспеха, като се засили убеждението у клиентите за потребяването на други продукти или услуги, които могат да се предложат на пазара;
-образованието– форма на условна власт, която има много важно значение за създаването на по-високо равнище на самосъзнание на личността и за подобряване на отношенията в колективите. Условната власт влияе върху мисленето, което може да се прояви като начин на действие без принуда и поощрения.
