Лекции по Икономика

13. Същност на метода на оценката и калкулацията.

Оценката и калкулацията са елементи на счетоводния метод. Оценката е акт на регистрация на парично-стойностни изрази на счетоводните обекти. Стойностните оценки са първоизточник на всякакви други проявени форми на словесно описателни характеристики на счетоводните обекти.
Те са свързани с определението за счетоводството, че то отразява състоянията и двежениянията на стойностите в различните фази на възпроизводствения процес, т. е. състояниятя и движенията на активите и пасивите като стойности. Разглежда се стойностното единство на счетоводните обекти в системата на националните сметки. Липсата на такова единство лишава държавното ръководство от възможността да управлява националната икономика, да регулира във възможна степен отраслови пропорции и участие в световната икономика. Разглеждането на стойностните величини като фундамент за оценката на счетоводните обекти предполага да се имат предвид потребителната стойност, стойността и разменната стойност така , както се приемат количествените и качествените оценки за всеки обект. Известно е още, че потребителната стойност е съвкупност от свойства, които задоволяват определен интерес и това определя качеството на обекта.
Величините на разменните стойности определят общественото признание на създаденото качество, на потребителните стойности.
Пропуск ще бъде , ако не се даде счетоводен израз на връзката " качество- количество", при това качество ,което се създава от точно определено количество. Да се направи един предмет с много материал, ще бъде безсмислено, ако не отговаря на обществената потребност, на възприетите норми. Този факт е свързан с точно премереното участие на всеки обект в създаващата се съвкупност от свойства., да се калкулира (Точно дасе определи)индивидуалните количествено- натурални и парично- стойностни присъствия на обекта в създаваното цяло.
Така, чрез калкулацията, като елемент на счетоводния метод се определят стойностните величини на отделните (идивидуалните) участия на всяка съставка на създаваната потребителна стойност. Самите пропорции имат натурално- веществено измерение и те са обект на други науки, но натурално- стойностните измерения са обект на счетоводната оценка .

Първо : калкулацията е метод за определяне на натуралните и парично-стойностни величини за всеки елемент или за всяка част на придобивания продукт.
Обект на калкулацията следователно, не са всички обекти на счетоводството, а само онези, които са резултат от процес на придобиване. Калкулацията се прилага за създавания в производството продукт , прикоето се определя участието на всеки елемент- материали, амортизация, труд, други разходи, на производствения процес. Наименованието себестойност, е израз на оценката на употребените ресурси.
Калкулацията не е само процес за формиране на разходите за производството. Тя епреди всичко метод за определяне цената на придобиване на всеки обект.
Калкулирането следователно е метод за формиране на оценката на придобиваните стопански обекти.

Второ: Оценката на счетоводните обекти е метод за съобразяване на различните критерии за съизмерване и обществено признаване на създадените стойностни величини. Чрез този метод стойностните величини се определят в динамичния характер на непрекъснато изменящата се околна среда, те зависят от нея, следствие са от скоростите на тези промени. Всеки счетоводен обект се записва по историческа цена към датата на придобиване , която може да е по себестойност, по цена на придобиване , по справедлива (пазарна, борсова ) цена . Фиксираната в счетоводните сметки историческа цена търпи различни във времето промени.Точно затова историческата цена предполага коректив като специфична мярка за нова оценка , като показател за изменения, настъпили в историческата цена по различни причини.
Методът на оценката, позволява в динамика да се съобразяват разменните (пазарните) стойности на счетоводните обекти, независимо дали размяната е осъществена или е предстояща. Методът на оценката позволява достоверно да се отразят различията в стойностните величини на обекти, които са създавани, придобивани и т.н. в различно време, но участват във формирането към един и същи даден момент на общата стойностна величина на създавания продукт.

Трето: Методът на оценката е един своеобразен пример за синергетичния ефект и неговото отражение в счетоводството. Този ефект е резултат от влияния на външни фактори, борсови, пазарни, валутни и др.върху активите и пасивите. Методът на оценката служи за поддържане на равновесното състояние на счетоводната информационна система.

Четвърто: Методът на оценката има значение във времето и намира счетоводен израз в текущите и периодични оценки (месечни, тримесечни, годишни)

Пето: Съгласно Закона за счетоводството, при придобиването им, активите и пасивите се оценяват по тяхната историческа цена. Тя може да бъде :
а) цена на придобиване,
б) цена по себестойност,
в) справедлива цена.
Тя се запазва като балансова информация, независимо от следващите процеси на измеения. Това е информация за едно минало състояние и тяостава като напомняне на каква стойност са придобити активите и пасивите. В счетоводната сметка, която която отразява историческата стойностна даден актив,ще фигурират покупната стойност, плюс разходите за транспорт , за товарене и разтоварване , за монтаж, и др.


Пример:

Дт с/ка                                          "Машини"                           Кт
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
историческа цена              10 000
разходи за транспорт            300
други разходи                        200           
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
историческа цена              10 500
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
=======================================================

Историческа цена на машината ще бъде нейната цена на придобиване 10 000 лв.