Лекции по Икономика

14. Локализация. Териториална концентрация.

Локализация - същност:
Терминът локализация произхожда от латинската дума „lokalisation”, което в буквален превод означава ограничаване на действие или явление в определено място или предели или ограничаване на нещо да се разпространи или да излезе извън пределите си. В регионалната икономика локализацията се приема като процес на разполагане на производства, съпътстващи дейности, социални и инфраструктурни обекти на определена територия.
По своята същност локализацията е теоретично съпоставяне на едно произведение или услуги (местоустановяване). Преместването на едно предприятие от едно място на друго се нарича релокализация. Както локализацията така и релокализацията са свързани с големи инвестиции, които трябва да донесат печалба и в тази връзка се разработват варианти и се търсят най-ефективните.
Локализационният процес се състои от две подсистеми – обект за разполагане и среда или място за разполагане на този обект. Обектът е предприятието, магазин, фабрика, болница и т. н. Със средата за локализация са свързани и условията, съществуващи в отделната териториална единица. За тази цел се прави количествена и качествена характеристика на население, равнище на концентрация и др. След това се избира най-ефективен вариант. Целта на локализационния процес е да създаде възможно най-пълно съответствие между потребностите на обекта на локализация и възможностите на територията.

Териториална концентрация:
Териториалната концентрация трябва да се разглежда като обективен и непрекъснат процес на съсредоточаване на производства и дейности в отделните териториални единици на страната. Териториалната концентрация създава необходимите възможности и предпоставки за най-пълно използване на наличните и потенциалните ресурси в териториален аспект и за тяхното постепенно и ефективно включване във възпроизводствения процес. Развитието на процесите на териториална концентрация е обусловено от наличието на благоприятни предпоставки в различните части на страната.Тези предпоставки се разделят на три вида:
• Природните предпоставки включват различията в обезпечеността на отделните териториални единици с минерални суровини, топливно-енергийни, водни, почвени, дървесни, климатични и др. природни ресурси;
• Икономическите предпоставки включват МТБ на производителните сили в териториалните единици, установените производствени, технически, технологически и икономически връзки, наличните трудови ресурси, икономическата политика на страната и др.;
• Социалните предпоставки включват изградената инфраструктура, производственият опит и традиции на населението и трудовите ресурси, миграционни и урбанистични процеси, повишаване жизненото равнище и др.

Икономическата основа на териториалната концентрация представлява различията в разходите за производство на продукцията в отделни териториални единици при различни равнища на концентрацията. Териториалната концентрация е във взаимна връзка с отрасловата концентрация на промишленото производство, тъй като всеки производствен процес има своята териториална протекция. Ето защо териториалната и отрасловата концентрация следва да се разглеждат като две страни на един и същи процес, а именно увеличаване мащабите на производство. Докато при отрасловата концентрация се увеличава размера на производство в отделните п редприятия, то при териториалната концентрация то се съсредоточава в териториална единица.
Съществуват две основни групи показатели за териториална концентрация:
• Натурални – прилагат се при измерване равнището на концентрация на отрасли, които произвеждат една и съща продукция. Към тях се отнасят обемът на произвеждана продукция в натурално изражение за определен период от време; Броят и мощността на основно произведено оборудване; Броят на заетия персонал, количеството на обработените суровини за определен период;
• Стойностни – включват обема на произведена продукция в стойностно изражение за определен период; стойността на основните произведени оборотни стойности;
Показателят обем на произведена продукция е предпочитан стойностен показател, тъй като дава възможност за системен анализ, но има и недостатъци, влияе се силно от вътрешноотрасловия оборот, механизма на ценообразуването, номенклатурата на произведената продукция и др.
Показателят основни производствени фондове дава възможност да се определи достигнатото равнище на производството от една страна и от друга при производствените възможности на предприятието в отделните териториални единици. Тези показатели характеризират само определена страна на териториалната концентрация. Ето защо се използва система от показатели, за да се установи равнището на териториалната концентрация на производството по всички основни елементи., обем на произведената продукция, концентрация на работната сила и производствената технологична база.

Локализация и локализационен процес:
От съвременна гледна точка основни компоненти на локализационния процес са:
• Субект на локализационно решение - той е частният инвеститор или държавните институции в диалог с местните органи за самоуправление и Министерството на екологията,ако за обекта са необходими екологична експертиза и становище;
• Обектът,подлежащ на разполагане - локализационен обект може да бъде всеки относително самостоятелен производствен, търговски, социален или друг вид обект,за които съществуват варианти за избор на местоположение;
• Мястото за разполагане се тълкува в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл,като обхват на територията,която ще захранва със суровини и работна сила новия обект и ще осигури пласмент на продукцията. В тесен смисъл това е общината и населения пункт,на чиято територия ще бъде разположен обектът.

Под понятието „фактори за локализация” се разбират онези технико-икономически особености на отделните отрасли,подотрасли у групи производства,които са необходими за протичане на производствения процес и се отличават със значителна териториална диференциация. Въпреки многообразието факторите могат да се класифицират в две основни групи:
• Териториални преки локализационни фактори: Към групата на териториалните фактори се отнасят онези,които имат определена строго фиксирана териториална дислокация. Те оказват влияние върху локализирането на производството. Тук се отнасят следните фактори: материални ресурси; население; трудови ресурси и селищни мрежи; потребление на продукцията; транспорт и др.
• Извънтериториални или косвени фактори: Групата на извънтериториалните фактори се характеризира с това, че тяхното действие не е пряко свързано с определена територия,поради което нямат предварително фиксирана териториална дислокация. Това са факторите: технически прогрес; междунационално разделение на труда; времето като фактор; стратегически фактор и др.


Райониране:
Районирането е динамичен процес. Икономическото райониране и разработването на обосновани схеми за териториалното разположение на производителните сили придобиват все по-голямо значение.
Районирането се извършва на основата на проблеми и пространствен принцип,като се определят следните основни видове райони:
• Икономически район за планиране;
• Централни райони – това са зоните на най-големите градове,които са излезли от границите си и формират агломерации в обширни ареали. За всички централни райони е характерно наличието на особено силно развита градска среда, която се простира далеч от техните ядра.
• Депресивни райони – те са характерни за зоните на тежка индустрия.Характеризират се с голям брой гъсто населени градове,с остарял жилищен фонд,с висока плътност на населението и застрояването.
• Периферни райони – това са най-изостаналите райони в дадена страна.Те са рядко населени като градовете и селата са малки или много малки.
• Региони,които са изолирани от останалите – слабо развити,без икономически връзки с приоритетно национално стопанство.
• Територии,засегнати от индустриален упадък – тези райони са загубили своя предишен приоритет заради ниската конкурентноспособност от индустрии.Очертава се силно нарушение на екологията и едностранно развитие на населението.
• Селски – територии,неблагоприятно засегнати от миграцията.
• Погранични райони – региони,намиращ се близо до границите.
• Високоурбанизирани проблемни територии – територии с проблеми в пренаселеността,замърсяването и престъпността.

Оптимална концентрация на производителните сили:
Значението на териториалната концентрация на производителните сили непрекъснато нараства.Изграждането на оптимална териториална концентрация на производството има важно теоретическо и практическо значение.От навременното решаване на този проблем до голяма степен зависят повишаване на равнището на производителността на обществения труд,размерът на националния доход,както и мащабите и темповете на възпроизводство.
В условията на бързо развиващата се научно техническа революция вече не е достатъчно да се отчита влиянието само на отрасловите фактори за постигане на оптимална концентрация на производството.Необходимо е да се вземат предвид индивидуалното и комплексно действие на редица фактори с териториален характер като: налични материални и трудови ресурси;изградена инфраструктура; транспортно-географско положение; енергийни бази и източници и др. Териториалната концентрация на производителните сили в дадена териториална единица е от съществено значение,тъй като при вътршнорайонното разместване териториалната концентрация често пъти е определящ фактор.