Предприемаческата етика е част от универсалната човешка потребност от нравствени правила и норми на поведение. Предприемачите, както и други хора имат същата потребност да правят разлика от добро и недобро, правилно и неправилно и на тази основа да направят своя избор. Приемаческата етика създава възможностите за избор на етично поведение, осъществяването на съответен морал и поведение в ежедневието. В осъществяването на тези задачи тя има три много важни ограничения.
Първото от тях се отнася до факта, че важността и значението на предприемаческата етика нараства пропорционално на размерите на дейността на предприемача, т.е. колкото повече хора засяга дейността на даден предприемач, толкова по-голяма потребност има от спазването на определените норми и правила.
Второто ограничение се формира от възможността предприемачът да избира измежду определен брой алтернативи на етично поведение в своята дейност, формирани въз основа на съществуването на три главни детерминанти, а именно: собствения интерес, интереса на групата, на организацията и интереса на обществото.
Третото ограничение се основава върху факта, че в определена степен предприемаческата етика се формира от принадлежнността на предприемача към определена етническа, социална, религиозна и пр. група, изповядваща точно дефинирани и безпрекословно спазвани от членовете й етични норми и правила.
Основавайки се върху твърдението на Аристотел, че етиката не е умозрителна система от знания, а има изключителна практическа насоченост можем да определим, че предприемаческата етика е съвкупност от прагматични норми и правила, които подпомагат всеки предприемач в изработването на конкретна морална позиция и отношение към заобикалящата го среда. Към тези етични норми може да бъде причислено позитивното отношение към:
• икономията на време;
• спазването на договора, на дадената дума;
• самоограничението в потреблението;
• взаимопомощта;
• отговорността към обществото и групата и много други.
Когато се прилагат правилата и нормите за етично поведение, за да се определим дали действията са етични, или не, дали са правилни, или не, практически се говори за морала. Опредметяването на етичните норми и правила в ежедневната дейност на предприемача е предприемаческият морал. В изработването на своето морално поведение всеки предприемач прави из¬бор и го дефинира по строго определен начин.
Това, както показва съвременната практика на предприемачеството, не е достатъчно. Една от задачите на предприемача в неговата организация е да въведе изповядваните и споделяните от него етични норми и правила като общи стандарти на всички работещи в организацията. Тези стандарти се на¬ричат в американската практика етичен кодекс на корпорацията. В тях се из¬разяват основните етични норми и правила, приети в организацията, грани¬ците на социалната отговорност към клиентите, работещите в организация¬та, към обществото и отговорността за развитието на организацията. Етичният кодекс на фирмата е един от най-важните инструменти за социализация на предприемаческата етика и морал и предпоставка за формиране на социалната отговорност на фирмата и предприемача.
