Създаването и провеждането на конкретни политики на социалната от¬говорност на предприемачите е ключов момент в процеса на институционализирането им в обществото. Те насочват вниманието на обществото към социалната отговорност на предприемачите, като определят рамките на тех¬ните действия и резултатите от тях. В зависимост от конкретното състояние (организационно, ресурсно, финансово и пр.) на бизнеса, в зависимост от дългосрочните цели на предприемачите политиките на социална отговор¬ност на предприемачите могат да бъдат:
политика "търсене на фискални преимущества
от провеждане па социална отговорност"
Чрез използването на тази социална политика предприемаческият биз¬нес търси съчетаване на подкрепата на държавата и провежданата от него политика. В този случай те разчитат, че ще получат чрез създадените със за¬конова уредба от страна на държавата данъчни преференции или облекче¬ния при наемане на нови работници определено финансово преимущество, което в крайна сметка ще подобри или в най-лошия случай няма да намали неговата конкурентоспособност.
политика "оценка на социалните разходи
върху конкурентността на компанията"
При използването на подобна политика предприемачите основават сво¬ето решение върху резултатите от анализа на влиянието на социалните раз¬ходи върху конкурентоспособността на фирмата (дейността). При отсъстви¬ето на подкрепа от страна на държавата или при влошаване на конюнктура¬та на пазара е естествено намаляването на социалните разходи.
политика "минимум социални разходи"
Използването на политика на минимум социални разходи се прилага, когато натискът на обществото изисква социалната ангажираност на собствениците на малък бизнес, но в същото време икономическата конюнктура и икономическото състояние на фирмата не позволяват отделянето на значителни средства за осъществяване на социални мероприятия и социална ангажираност.
политика "целенасочени
социални разходи и отговорности"
Повечето от предприемачите предпочитат да не се ангажират с една цялостна социална политика, а само с целенасочени социални разходи. Такива са например разходите за подкрепа на спорта, културата и образованието, за здравеопазването и социалните заведения. В преобладаващ брой случай това е свързано с конкретни лични интереси или личностна зависимост на конкретния предприемач.
политика "социализация на персонала"
Провеждането на политика на социализация на персонала е практически една от най-ефективните социални политики, използвани от новите предприемачи в края на XX век. Нейната същност (въпреки че се прилага и в САЩ, и в Япония - страни, използващи различни производствени концепции и управленски методи) се основава върху възможността за всеки член на фирмата да участва на всеки един етап от създаването на новия продукт до неговата реализация на пазара. По този начин предприемачът постига социализиране на продукта още в неговия зародиш, в неговите първи стъпки. Тази политика разчита на обстоятелството, че непосредствените производители и потребители на новия продукт най-бързо и компетентно откриват недостатъците и по тази причина трябва да бъдат възнаграждавани.
политика "социализация на продуктите или услугите"
При рекламата на даден продукт или услуга предприемачите все по-често наблягат на социалната му или екологичната значимост. Информация за това, че продуктът е произведен от рециклирани материали, че след употреба се разлага напълно в природата, без да я замърсява, че използваните бои покрития не предизвикват алергии и пр., става все по-необходима и търсена от обществото.
Тази нова ситуация в обществото и неговата променяща се ценностна система дават ново преимущество или възможност за предприемача, а именно да провежда социална политика, осъществявана чрез производството на такива стоки и услуги, които да носят социално преимущество пред продук¬ите и услугите на другите производители
политика на "социален импулс"
Често пъти новите предприемачите отделят значителни суми за дарение на едно или друго лице или социална институция под емоционалното въздействие на радио-, телевизионно предаване, лично наблюдение или разго¬вор. В това няма нищо лошо, но то показва, че предприемачите действат импулсивно, емоционално, влияейки се от моментното си състояние. Такава политика се определя като политика на социален импулс. В случая това се отнася за липса на социална политика на предприемачите.
Вярното решение в случая е търсенето на причината за социалното яв¬ление, което го мотивирало към подпомагане и насочване на финансовите ре¬сурси към разрешаването му, което практически е създаване на нова социал¬на политика на собствениците на малък бизнес. В противен случай той много бързо се убеждава, че не е възможно да помогне на всички социално слаби.
Предприемачите ще бъдат неприятно изненадани, когато установят, че избраните от тях и провеждани социални политики не работят автоматично и не постигат заложените цели. Те трябва да знаят, че социалните политики са винаги конкретни, т.е. не могат да бъдат пренасяни или заимствани от други фирми. Това означава, че социалните политики на фирмата трябва да се основават върху анализа на конкретното състояние на икономическата конюнктура, състоянието на конкурентоспособността на фирмата, социал¬ните потребности на обществото, средата на фирмата и моралния свят на предприемача. Социалните политики са винаги конкретни, детерминирани с точни фиксирани цели, осигурени с конкретни ресурси и управлявани с конкретни организационни инструменти. По този причина и резултатите от тях са различни.
