Лекции по Икономика

14. Устойчиво развитие на туризма. Алтернативни видове туризъм - здравен туризъм, културен туризъм, религиозен туризъм.


Богатото съдържание на понятието туризъм и специфичния характер, което това понятие при обвързването му с концепцията за устойчиво развитие, обуславят трудностите по отношение изясняването на същностната характеристика и извежданто на общовалидно определение. Устойчиво тур-ко разв е термин, който обозначава 1 обособена тенденция и направление в развитието на Т, при което се прилагат насоките и принципите на устойчивостта с намерение да се отстранят съществуващите отрицателни ефекти от дейността.
Устойчив Т à отразява постигането на крайната цел на устойчивото разв, т.е. постигане на 1  разумно съотношение между въздействието на човека във всяка една област и последиците от това въздействие в/у околната среда. В този смисъл устойчивият Т е застанал на основата на размно устойчиво усвояване, използване и възстановяване на спец. туристически ресурси в хармония със заобикалящата го среда. Конкретните основания за вкл. на Т в рамкте на устойчивото развитие могат да се определят следните аспекта:
- ценността на природните дадености, които използва Т е с непреходен характер. Тя принадлежи на бъдещите поколения и нейното съхраняване следва да се осъществява в дългосрочен план. Т по природа предполага позитивно въздействие върху Т и върху територията на която се развива, което трябва да се пази и поощтрява.  Унищожаването на ресурсите, които са предпоставка за развитието на туризма, унищожава самия туризъм.  Ефективното развитие на Т зависи от постигнатата хармония между интересите на туристите и, потребностите на общността, която ги посреща и притегателната сила на територията, която се посещава. Средата в която се развива Т търпи множество проблеми от екологичен, икономически, социален и дори битов  характер.  Посочените основания имат обективен характер и могат да бъдат отчитани в туристическата дейност само чрез съчетаване на усилията на различните равнища в дългосрочен план.  Очевидно е че изъучаването на възможностите за устойчиво развитие не може и не трябва да се извлича само от туристическия бизнес и неговите представители. Усилията на международните организации рефлектират върху провеждане на световна конференция по проблемите на  устойчивия туризъм, на която се приема харта на този туризъм. Тази харта съдържа 18 принципни позиции, които трябва да дадат орговор на въпроса за оснвните действия, които следва да се приемат за неговото развитие. Тези действия се изразяват в:
- управление на Т, което гарантира опазване на ресурсите, от което зависи неговото развитие.

- опазване на природата културния капитал, вкл. в специално защитените територии.
-контрол върху всеки ефект върху националното културно наследство и традиционното поведение на местното население, за да се избягват определени въздейстия.
- критериите за качество по отношение на ресурсите и тяхното опазване, степента на задоволяване потребностите на туристите и тези на местното население следва да се заложат като приоритетни цели при разработването на стратегии и проекти за туристическо развитие. Т да се развива на основа на потенциални възможности на локалната икономика, да се интегрира в нея и да се допринася за позитивното и развитие , съвместно зачитане и подпомагане на всички участващи в процеса, обществени и частни организации чрез използване на подходящи механизми за коопериране усилията на локално национално и международно равнище.
- стимулиране и партниране от страна на правителствата, неправителствени организации туристически предприятия и компетентни лица при създаване на подходящи изследователски звена, разпространение на Know-how, трансфер на знания и технологии подпомагащи развитието на устойчив Т.

Концепция за устойчиво развитие и нейното приложение в туризма
Тази концепция придоби голяма полупярност през последните 10 год, както в стопанската практика , така и в нучната сфера. Въпреки че това понятие все още не е разработено до степен, до която да се опознае неговата същност и начините на въздействие както в локален, така и в глобален аспект. Разработването на тази концепция и нейното възприемане в практиката е дълъг и сложен процес, който води началото си от осъзнаването на допуснатите грешки и на проблемите, които икономическото развитие е допуснало. В обсега на въпросите, които засяга устойчивото развитие влиза разрешаването на проблемите, касаещи настоящите и бъдещите поколения. В този смисъл можем да говорим за една социално отговорна позиция, която не се ограничава само с реалността, а прокарва връзка и с бъдещото поколение и възможностите за тяхното пълноценно съществуване. Световната комисия по околната среда и развитие определя 9 основни елемента за устойчиво разв. По – конкретно вкл:
1)установяване на екологични стандарти – става ч/з установяване на нова ценностна сист, която ще доведе до възприемане на екологично-съобразно потребителско потребление.
2)Преразпределение на ик-та активност и ресурсите – удовлетворяването на основни потребности зависи дали е достигнат потенциал на растежа.
3)Устойчивото развитие предполага ик-ки растеж там, където тези потребности не са удовлетворени.
4)Контрол на населението, което се изразява не до контролиране броя на хората, а до разпределение на ресурсите м/у тях. Устойчивото разв може да се установи ако демографсото разв е в хармония с променящия се продуктивен потенциал на екосистемата.
5)Опазване на основните ресурси – в контекста на устойчивото разв., това озн съхраняване на прир с-ми, които поддържат живота на планетата. Това са води,  почви атмосфера и живи организми.
по-справедлив, достъпен до ресурсите и разработване на технология за по-ефективното им използване.  Растежът няма установени граници, както по отношение на населението, така и по отношение обекта на използваните ресурси, дотолкова доколкото не се предизвикват екологични катастрофи. Крайни ограничения обаче съществуват и устойчивостта се изисква много преди те да бъдат достигнати, светът да осигури справедлив и равен достъп и да се разработят технологии, които да позволяват максимално ефективно тяхното използване;
6) Носещ капацитет и устойчиво използване – повечето възобновяеми ресурси са част от  коплексна и взаимосвързана система. Максимално устойчиво  използване тр да се определя, като се взема предвид системния ефект;
7) съхраняване на ресурсите – устойчивото развитие изисква нормата на изчерпване на невъзобновяемите ресурси, да не се ограничават бъдещите възможности за тяхното използване;
8) диверсификация на видовете – устойчивостта изисква опазване и съхранение на растителните и животински видове;
9) минимизиране на неблагоприятните въздействия върху качеството на въздуха, водата или други природни елементи.
Устойчивото разв предполага допускане на минимални неблагоприятни  въздействия върху тях, за да се поддържа целостта на екосистемата. В центъра на концепцията за устойчиво раз стои човекът и съблюдаването на неговите права на здравословен и плодотворен живот в хармония с природата. Принципно значение има акцентът върху необходимостта от удовлетворяване на потребностите не само на настоящите, но и на бъдещите поколения.
Стремежът към почитане на традициите, икономическите критерии и сляпото преследване на максимална печалба са неприемливи в контекста на тази концепция. Защитата на околната среда трябва да стане неделима част от процеса на развитие на обществото Световната организация по туризъм започва усилена дейност за систематизиране на теоритични аспекти на устойчивостта в Т и за стимулиране развитието на устойчив Т. Според СОТ насоките и управленските практики за устойчиво туристическо развитие са приложими към всички видове Т и тур дестинации. Принципите на устойчивостта се отнасят до природа, икономика и социално-културните аспекти на развитие на Т и е необходимо да се установи и поддържа подходящ баланс между тези три полезрения, за да се гарантира дългосрочна устойчивост. Документът „Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен европейски Т” е приет от комисията на ЕС през октомври 2007 год. Според него намирането на точния баланс между благополучното подсигуряване на туристите, нуждите на природната и културна среда, и развитието им, както и конкурентност на дестинациите и бизнеса, изискват интегриран и цялостен политически подход, при който всички страни споделят едни и същи цели. Според този основен документ, при преследване на конкретни цели, е необходимо преодоляването на известни предизвикателства, специфични за сектора на Т. Те се изразяват в следното:
гарантиране за безопасността и сигурността на туристите и местните общности;
Решаване на проблема за наемане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни в рамките на миграционната политика в ЕС.
 Подобравяне качеството на работните места, предлагани в сферата на туризма.
 Създаване на възможности за достъпен за всички туризъм.
 Намаляване на сезонния х-р на търсенето.
 Намаляване използването на ресурсите и замърсяването на туристическите дестинации за постигане на конкурентноспособен и устойчив туризъм е необходимо да се приложи цялостен и интегриран подход, при който всички различни въздействия от Т трябва да бъдат взети предвид при неговото планиране и развитие. Устойчивото разв е свързазно с полагане на грижи за нуждите на бъдещите поколения, както и за нуждите на нашето поколение. Дългосрочното планиране изисква способност за продължителното поддържане на мн дейности едновременно във времето. Проследяването на развитието на концепцията за устойчивост показва, че тя не възниква като готово решение за преодоляване на съществуващите и потенциални проблеми. Нейното разпространение и възприемане се дължи на осъзнатата потребност от ограничаване на неразумните темпове на растеж, които разрушават целостта на жизнената среда. Развитието на тази концепция се свързва с преоценка на действителността и определяне на нови оценъчни критерии за всеки един участник и за резултатите от неговите действия.

Алтернативни видове туризъм
Систематизация и обща характеристика
Терминът „алтернативен” туризъм не се появява случайно. Той е свързан с концепцията за развитие на туризма. В световен мащаб настъпват редица изменения, които се отнасят до:
извършват се преразпределения на туристическите потоци. От традиционните европейски към азиатски и африкански дестинации;
нови мотивации съпътстват избора и начинът за осъществяване на туристическите пътувания. Акцентът се поставя върху качеството на потреблението;
засилва се конкуренцията между продавачите и има диференцирано прилагане на туристически услуги, насочени към интересите на туристите;
формира се нов начин за оценка за влиянието на туризма вурху икономиката, природната среда, социо-културата;
търсят се начини за повишаване на производителността на труда, при представянето на съответните туристически услуги;
все повече се отделя място на малките туристически локализации
Известният специалист по туристически маркетинг , Газес определя алтернативиния туризъм, като преобръщане на доминиращите модели за развитие на туризма на 3 съществени равнища:
социо-култура и туристическа етика;
икономически реализъм;
протекции на природата
Той смята, че алтернативния туризъм е такава динамична категория и система, която не се обяснява със съставните си части, а с наличието на задължителни, едновременно действащи връзки между тези части. Няма алтернативен туризъм, без алтернативно гостоприемство, без алтернативна техника на обслужване и управление, клалифициране на персонала.
Друг изследовател – Крипендорф от своя страна определя алтернативния туризъм, като „нежен” и се определя така:
респект на посещаванато място;
защита на съществуващите постижения и ценности;
равновесие в развитието;
оптимизиране на стойностите;
дългосрочно планиране;
да се взема под внимание общия интерес
Съществуващите еднообразни форми на туристическото предлагане и големите мащаби на развитие не могат да задоволят специфичните потребности. Все повече туристи отказват баналното, общото, пасивното в туристическото предлагане. Поради тези причини алтернативният туризъм се означава още като:
туристи, които не искат да бъдат  наричани консуматори или клиенти;
избор на нови, непознати далечни дестинации;
избор на дестинации, без наличието на масов туризъм;
начин на пребиваване, избягващо големите хотели, изградено по определени стандарти;
обединяване на туроператорите, с цел постигане на по-ниска себестойност и по-ниска цена
Съществува голямо разнообразие на видове и форми алтернативен туризъм. Не може да се приеме, че всяка нова форма на организация и осъществяване на туристическо пътуване е алтернативен туризъм. Голяма част от туристическите прояви, които се класифицират, като алтернативни съществуват твърде отдавна (културният, градският, селският и др.). В много случаи те предшестват масовия ваканционен туризъм. Развитието на тези форми е свързано с преодоляване на сезонноста на масовият ваканционен туризъм и търсенето на нови туристически продукти и съответно нови туристи. Много от самостоятелно развиващите се туристически продукти, първо са изпробвани, като допълнителни продукти на масовия ваканционен туризъм.
Известно е развитието на формулата на 3-те „С” (пясък, слънце, море), до 6-те „С” (пясък, слънце, море, култура, развлечения, здраве)
Възниква въпросът: „Къде трябва да се търси границата между алтернативен туризъм и усъвършенстван модел на ваканционен туризъм?”. Можем ли да приемем, че формите на алтернативен туризъм имат елитарен характер или може да се постигне високо качество на относително ниска цена, което стимулира туристическото търсене. Безспорно е, че алтернативните форми на туризма са свързани с желанието на туристите да се индентифицират, като личности. Възниква въпросът: „Как този интерес да се представи в туристическото предлагане?”. В България често се използва термина „специализиран” туризъм. Така се прави разлика между основните форми на масовия ваканционен и планински, и други видове и форми туризъм. През последните години в страната започна предлагането на редица туристически продукти, които по своята същност са алтернативни форми на туризма.

Здравен и лечебен туризъм

През 90-те години на изминалия век курортната медицина разширява интеграцията си с туризма. Днес се говори за здравен туризъм, защото курортната медицина се разширява върху 3-те основни стълба на здравеопазването:
профилактика;
лечение;
рехабилитиция
В съвременната здравна икономика се включват Уилнес и СПА-туризма. Те предшестват съвременните форми на здравният или медицински туризъм. Етимологията на думите Уилнес и СПА, според американския лекар Халбърд Дън – „Уилнес” характеризира едно ново понятие за здраве. През 1961 г. Той образува думата „уилнес” , чрез съчетаването на двете английски думи „wellness” и „well-being-fitness” (поддържане в добра форма). СПА е абревиатура на старата римска култура – здраве, чрез вода. В Германия понятието СПА се употребява за такива курорти, които имат позитивно въздействие върху организма. Въпреки че, широко е разпространено схващането, че курортът трябва да бъде свързан с водна среда – минерална, морска, езерна и др., не всички СПА курорти са такива в САЩ. Само около 40% от СПА курорите са свързани с видни територии. Обхватът на СПА центровете непрекъснато се разширява и съчетава с нови методи, които целят задоволяването на различни желания и нужди на индивида. СПА центровете обикновено се изграждат с високо категориини критерии. Със това СПА медицината, като елемент на здравния туризъм се слива с Уилнеса и те могат да бъдат предтавени в един център. Здравната култура е централна задача и преди всичко лична отговорност. По-голямата отговорност за собственото здраве изисква една всеобхватна здравна култура или формирането на съвременна, лична биоетика – тя е моралната отговорност свързана със запазването на собственото здраве. Развитото през 1972 г. от Джон Травис понятие „добро здраве на високо ниво” може да се постигне, чрез 3 правила:
осъзнаване (да разпознаеш собствения стил на живот);
обучение (изучаване на новите възможности);
израстване (развитие на добро здраве)
Целевите области са свободното време и туризма. В тях Уилнес и СПА се употребяват, ново разбиране за здравето. В САЩ понятието „Уилнес” се отнася главно за ежедневието, за свободното време, докато в Европа и най-вече при немскоговорящите страни Уилнес се налага основно в туризма. В САЩ и Европа, Уилнес и СПА стават определящи за здравното поведение и здравната култура.
Биологичните ресурси – в процесът на образуване на земната кора са се образували подземни води. В земната кора те са на дълбочина на около 16 км, около 400 млн. м3 подземни води. Те образуват, т.нар. подземна хидросфера, която се свързва с повърхностната хидросфера. Те са 3 зони – горна, средна и долна. Към горната зона, където се извършва интензивен водообмен с повърхностните води се пречисляват пресните или сладките води. Към средната зона, където водообменът е забавен – минералните води. Към долната зона водообменът е много забавен – тук се пречисляват високо-минералните води.
Минералните води съдържат в по-високи концентрации едни или други минерални компоненти и притежават някои физически свойства (радиоктивни, температура, реакционната среда – ph), благородни, които оказват лечебно въздействие върху човешкия организъм. Критериите, които определят физиологичността и лечебното въздействие на водата са следните:
йонен състав на минералните води;
наситеност на водата с газове;
общо съдържание на разтворените във водата вещества;
съдържание на лечебно-активни микроелементи;
радиокатовност на водата;
температура на водата
Минерални води с минерализация под 2 гр/л;
леко минерализирани – обща минерализация от 2 – 4 гр/л
умерени – от 5 – 15 гр/л
силно минерализирани – от 15 – 30 гр/л
разсолни – от 30 – 100 гр/л
Води с биологично активни микроелементи;
Слабо минерализирани термални води
По температура водите се класифицират на:
студени – под 20о;
хипотермални (хладни) 20 – 33о;
хомотермални – 34 – 36о;
термални – 37 – 39о;
хипертермални – 40о и над 40
Най-горещият извор е Сапарева баня (Софийска област) – 101,4о, Варвара (Пазарджик) – 92о, Велинград – 90,5о, Сандански – 83о.
Културен туризъм

В туристическата практика са познати много интерпретации и определения на термина „културен” туризъм или „културно-познавателен”.
20% от туристите се определят, като културно-мотивирани. Същевременно под 60% от европейците, пътуващи с цел туризъм посочват, че се интересуват от културните елементи при пътуването. Според световната туристическа организация историческото изкуство и културата са се изложили, като водещ компонент, при 40% от пътуванията. В основата на тези пътувания е световното и културно историческо наследство и особено обектите, които са в Юнеско. Международния съвет на паметниците и местата на културата (ICOMOS), определят културата, като съвкупност от открояващи се духовни, материални и емоционални елементи, чрез които може да се характеризира отделна общност, общество или социална група. В този смисъл културата включва, не само изкуството и литературата, но и моделите на живот, аргументациите, човешките права, традициите, вярванията и др. В практиката на ICOMOS се използва често и терминът „наследство”.
Широка концепция обхваща природните дадености, историческите и културни придобивки на отделните човешки общности, туристическия модел на европейската комисия пояснява, че наследството се удостоверява от наличието на два фактора:
Елемент на принадлежност, форма на онаследяване, неразривно свързана с определена територия;
Елемент за време в смисъла на наличието на връзки с историята или географията на народа, поне през едно поколение.
Конкретните обекти и явления, при които посочените фактори се откриват са исторически паметници, сгради, значими исторически събития, типични релефни форми, езици и езикови групи, литература, музика, изобразително изкуство, специфичен начин на живот, хранене, развлечение. Те се свеждат до:
Обновяване на общностите, при гарантирането на приемственост в културните навици и дейностни системи на приемащите среди;
Подобряване на начина на живот и повишаване самочувствието на местното население;
Ускоряване на икономическото развитие и постигането на социална справедливост;
Разнообразяване на туристическото предлагане, с цел отдих, почивка и повишаване на общата култура;
Реализиране на печалба от туристическата дейност

Религиозен туризъм

Религиозният туризъм е понятие наложило се в туризма, което има известно противоречие. Произходът и ранните форми на религиозния туризъм са свързани с еволюцията на пътуванията, и трансформацията им е в туристически. Едни от най-характерните съвременни дестинации са свързани с антични, култови и религиозни места. Еволюцията в мотивите за пътуване създава обективните условия за появата и развитието на туризма. При всички древни народи, мотивите им за пътуванията присъстват в религията и са свързани с техните вярвания, ритуали и празници. Особено място са заемали кръстоносните походи и поклоническото пътуване. В началният етап тези пътувания са били доброволни. С развитието на човешкото общество, човек се стреми да ограничи неблагоприятното влияние, което има временното отдалечаване от местожителството.
В определен исторически период особена роля започват да играят манастирите, и други подобни. Повратен момент в развитието на религиозният туризъм и по точно началните му форми е изобретяването на железниците. Поклонническите пътувания се определят, като един от най-старите видове туризъм. Според международните асоциаций този сегмент на туристическото търсене нараства от 4,4 млн. души през 1994, до 14,7 млн. през 2006 г. През последните 10 години Ватикана почти удвоява свойте посетители – 2006 г., 4,2 млн. души. Преди около 20 години се провежда и първото туристическо пътуване с религиозна цел.
В основата на същностната характеристика на религиозния туризъм, като правило се поставя терминът „религия”, от там и религиозен, създава съвкупност от система и възгледи, обичаи, свързани с вярата в свръхестествени сили. Терминът „религиозен” туризъм обединява смисловото значение на религията с туризма:
определена форма на туризма, която обединява вярващи хора, пътуващи индивидуално или в група, с цел поклонение, мисионерство и др.;
друго определение гласи – форма на туризъм, мотивирана от стремеж към нематериални ценности, духовно изцеление, единство на материалното и духовното;
Религиозният туризъм се определя в два съдържателни аспекта:
Пътуване на поклонници и посещение на свети места, мотивирани от: набожност, задоволяване на духовни потребности или поклонение.
Вид туризъм в религиозни места, като форма на културен туризъм.
От определенията може да се приеме, че религиозният туризъм е:
самостоятелен вид туризъм, който по класификация може да се определи по признаци, цели и мотиви на пътуване и потребление;
пътуване и временно пребиваване извън постоянното местожителство на туриста с доминиращи цели и мотиви, определени от специфични потребности;
потребяване на материални и духовни блага, при посещението на места и обекти с определен религиозен копнеж на предлагането;
съвкупността от всички организации, институции, субекти, които осигуряват обслужването на религиозните туристи;
специфична ниша на туристическото търсене и част от съвременната туристическа индустрия.
Съществуват различни форми:
почивка в манастира – цели се бягство от околния свят и се търсят преживявания и разговори с различни съмишленици;
поклоннически пътувания;
При използването на некомерсиални заведения за настаняване:
пътуване до свещенни места;
посещение на църкви – тук мотивацията е изключително разнообразна и имаме смесица от религиозна вяра, духовни, културни и други интереси;
религиозни тържества – посеяение за участие в традиционни празници с религиозен характер;
пътуване до религиозни градове и основни исторически места;
Пътувания за участие в мега събори:
дни на католическата църква;
световни църковни събори и др.
Гробищен туризъм:
пътувания до места, където са погребани известни духовни и светски личности
Различават се 12 основни сегмента:
Мисионерство (пътуване за изпълнение на религиозни мисии);
Тематични круизи;
Отдих;
Конгреси, конференции, религиозни събори;
Посещение на дестинации и атракции с доминиращ религиозна цел;
Уединение в религиозни обекти;
Пребиваване в християнски лагери;
Пътувания с елементи на приложения;
Младешки ваканции с религиозна цел;
Селски религиозен туризъм