Глобализация:
Думата „глобализация” има английски произход, ”globe” – земно кълбо. Глобализацията се определя като условие за увеличаване интеграцията на пазарите на стоки, услуги, технологии, идеи, труд, намалявайки различията в цените на тези продукти и фактори през пространството. Глобализация е събирателен термин, обозначаващ серия от икономически, социални, технологични и политически процеси, проявяващи се във взаимовръзките и отношенията между отделните държави, организации и хора. По своята същност промените са свързани с всеобщо разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и културни особености на световно ниво. Процесът се възприема като премахване на границите и разстоянията като фактор на развитие в световен мащаб.Началото на 21 век е характерно със старт на нов етап на глобализацията с една неконтролируема скорост,която е с тенденции на усилване.
Глобализацията на съвременната икономика се дефинира като процес на формиране на единно стопанство в планетарен мащаб, който засяга всяка една национална структура в политически, икономически и социален аспект. Тя може да се разглежда и като взаимосвързаност на стопанство и излизане на бизнеса от националните рамки и стандартизиране със стопанствата на останалите страни като се анализират съответно процесите на национални особености спрямо глобални промени и степента на отвореност на икономиката, а от друга страна самото глобално влияние върху развитието на съответната национална икономика (като политически акт на сближаване и интеграция или икономически натиск на глобални производствени процеси). Глобализацията в нейната актуалност като процес представлява интегриране на икономическия живот на отделни страни към най-напредналите в света. За изграждане на единна взаимосвързаност на производствените сили и технологичния процес е необходимо интегриране на икономическия живот в отделните страни.
Глобализацията на съвременната икономика се дефинира като процес на формиране на единно икономическо пространство в световен мащаб. Този процес означава, производителите и инвеститорите им все по-подчертано разглеждат световната икономика като единен пазар и единна производствена зона с регионални или национални под сектори, а не като мрежа от отделни национални икономически, свързани помежду си с търговски инвестиционни процеси.
Сериозно внимание на глобалните проблеми започва да се обръща през 60-те години на 20 век. Първите задълбочени изследвания са свързани с дейността на Римския клуб, основан през 1968г., който си поставя за цел да съдейства за разрешаването на макропроблемите на съвременното общество.
Европейско икономическо пространство:
През март 1957 г. в Рим е основана Европейска икономическа общност, която вече се нарича Европейски Съюз (ЕС). Две години по-късно е основана Европейска асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), чиято цел е облекчаване на външнотърговските връзки между страните членки.
Създаденият ЕС има за цел да запази и укрепи мира и свободата в света и да повиши стандарта на живот на населението на страните членки. Страните от ЕС са най-добре развиващият се „икономически полюс” в света. ЕС се оформи като уникална по своя характер междудържавна организация, в която на практика се осъществява все по-тясна интеграция между нейните членове. Основната цел на ЕС е изграждането на единен общ пазар със свободно движение на стоки, услуги, работна сила и капитали, хармонизиране на икономическата политика, създаване на икономически и валутен съюз, създаване на политически съюз, приемане на общи политики в областта на външната търговия, селското стопанство и риболова, конкуренцията, валутните отношения, енергетиката, транспорта, екологията, чрез интегриране на икономическия потенциал на отделните страни членки.
През май 1992г. след няколкогодишни преговори между Европейския съюз и Европейската асоциация за свободна търговия е подписан договор за Европейско икономическо пространство. С това се поставя началото на нов етап в икономическото сътрудничество между двата най-големи инетграционни центъра.Създават се необходимите предпоставки за ускорено включване на страните от Централна и Източна Европа в европейските интеграционни процеси.
С учредяването на Европейското икономическо пространство се реализира идеята за създаване на общи икономически структури на територията на цяла Европа,а едновременно с това и за постепенно изграждане на „общ европейски дом”.
Общоевропейските интеграционни процеси ще допринесат за създаване на хомогенна стопанска среда и ще оптимизират използването на всички налични ресурси – природни,финансови,материални,човешки и др.,с които разполага територията на стария континент.
Гъвкави области и региони:
Многобройните взаимозависимости, изграждат няколко относително особени системи, едновременно пораждащи и понасящи натиска на глобализацията. Това са:
• Политическа – главните компоненти на глобалната политическа система са националните държави. В традиционните междудържавни отношения взаимодействието се регулира чрез мерки и решения, обусловени от защита на определени национални интереси и идеали. Основният принцип, от който се ръководят държавите, е конкурентноспособността на икономиката, властта и ресурсите, с които те разполагат, се използват, за да се утвърждава съществуващото неравенство и тяхното лидерство. Всяка една държава издига в ранг на своята политика приоритетите на националните си интереси, пренебрегвайки интересите на останалите действащи субекти в международните отношения.
• Икономическа – това е най-убедителния пример за глобализация в света. Главен инструмент на глобализацията е неотклонното развитие на интернационалните процеси в световната икономика, а техен резултат е нейната все по-нарастваща интернационализация, която обхваща производството на стоки и услуги, пазарите, както и банковата финансова система.
• Технологична – причините за глобализацията на света са именно модерните технологии. Основните направления, в които се реализира съвременнията технологически напредък и където могат да се очакват бъдещи нови резултати, са генетиката и клонирането на живи организми, биотехнологиите, микроелектрониката и др.
• Екологична – екосистемата е сложно образование, съставено от множество подсистеми, притежаващи свои способности. Тя обединява органичната и неорганичната природа, които в своята цялост и взаимодействие осигуряват живота на планетата.
Индустриални и културни ограничения в ерата на глобализация и промяна на технологичните парадигми:
Възникват редица опасности за развитие на страните от целия свят, заключващи се в няколко основни пункта:
• Заплаха от подчинение на отделни слабо развити страни от високо индустриализираните и напреднали в икономическо,информационно и др. отношение;
• Заплаха от задълбочаване разрива между бедните и богатите както на национално ниво,така и в световен мащаб;
• Заплаха от загуба на национална културна идентичност на отделните нации и др.
Високо индустриализираните и развити страни, които в следствие на огромните си икономическа и технологична мощ, придобити в условията на глобалното време,налагат политиките си на слабо развити страни отново използвайки инструменти на глобализацията, а именно включвайки ги в различно взаимо-спомагателни, финансови, икономически, екологични, индустриални и други организации, чиито правила се определят от по-силните.
Влиянието на глобализацията върху културата се изразява в „американизация на културата” и съпътстваща загуба на самобитност и местни културни ценности.
Процесът на глобализация трябва да бъде разгледан и от положителна гледна точка. Част от позитивите на глобализацията са:
• Свободно придвижване на капитали,хора и информация в света като цяло;
• Създаване на предпоставки за по-бързо технологично обновление ;
• Преливането на капитали и вливането им там,където се отчита недостиг на такива и др.
Процесите на промяна, които се извършват през последните десетилетия са “най - скоростните“ в историята на човечеството. Благодарение на новите информационни технологии и най - вече на компютъра стана възможна и появата на една чисто нова реалност - виртуалната реалност. Киберпространството е един от основните фактори, който прави възможно скоростното глобализиране на света. Неговите характеристики предоставят възможност за почти незабавно глобално движение на информацията. С навлизането на информационните технологии, техниката се превърна в много повече от “машини за производство”. информационните технологии промениха цялостният облик на действителността, навлязоха във всички области на социалната сфера. Техниката се превърна в социален феномен и основен фактор, обуславящ развитието на културата. Технологиите се превърнаха в основна движеща сила на съвременното общество.
Глобализацията е съвременният процес, който има противоречиви последици за отделните страни. Целта на страните е минимизиране на вредните последици от процеса на глобализацията. Необходимо е международните икономически отношения на да се развиват на база съчетаване на интересите на участващите в тях страни, независимо от икономиката на страната им. Процеса на глобализация трябва да се търси оптималния вариант за съчетаване на интересите на държавите и стопанските субекти.
