І. Методи и модели за регионален анализ – представляват определен начин, сбор от правила за последователно обработване, анализ и оценка на данните. Чрез методите за анализ се изследват количествено и качествено взаимовръзките между процеса на териториалното разположение на производството и произтичащите от него явления – миграционни, урбанизационни, демографски и др. Методите на регионалния анализ търсят отговорите на 2 въпроса:
1. Какво е настоящето положение на териториалната система?
2. В какво направление се движи териториалната система?
При тези методи се изследват:
- Природните ресурси в региона
- Населението, трудовите ресурси, населените места
- Обема, темповете и структурата на производството
- Жилищно – комуналните стопанства
- Образованието и науката
- Здравеопазването
- Туризма
- Екологичния статус на територията
При избора на метод се вземат под внимание някои основни операции:
- Определяне на обекта.
- Създаване на информационен масив.
- Определяне на изискванията, на които трябва да отговаря масива.
- Определяне на метода.
Резултатите от приложението на методите за регионален анализ се представят във вид на доклад, който съдържа:
1. Цел на изследването.
2. За кого и от кого е проведено изследването.
3. Общо описание на изследването.
4. Размер и характер на извадката и описание на методите за изследване.
5. Време на провеждането на изследването.
6. Характеристика на лицата, провели изследването.
7. Фактически резултати и изводи.
Методите за регионален анализ могат да бъдат разпределени в четири групи:
І група: Общонаучни методи – традиционни методи. По-важни и почти винаги прилагани са: анализ, синтез, индукция, групировка и систематизация, класификация, аналогия, анкетиране, експеримент и др.
ІІ група: Икономико – математически методи – този анализ може да се осъществи само, ако обекта подлежи на числено описание. Тези методи служат за вземането на обосновани оптимални решения. Те включват: математическо програмиране – линейно, нелинейно, динамично, стохастично, симплекс – метод, транспортна задача; теория на игрите и др.
ІІІ група: Икономико – статистически методи – използват се показатели, които са групирани. Голяма част от изследваните елементи в териториалните единици представляват статистически съвкупности. При анализа на тези съвкупности се използват статистически показатели. Най-широко използваните статистически методи са: табличен и графичен метод.
ІV група: Интуитивно – логически /евристични/ методи – към тази група от методи се отнасят: Мозъчната атака с неговите разновидности, методът “Делфи”, методът на експертните оценки, анализ на многофакторното взаимодействие, дърво на смисловите връзки, морфологичен анализ и др.
ІІ. Моделиране на икономическите и социалните процеси в териториалните единици – постига се с приложението на математичес-ките и статистическите методи. Обект на моделиране е териториалната единица, с протичащите в нея икономически и социални процеси.
Чрез моделирането се постига:
1. Експериментиране и имитиране на много варианти.
2. Описание на сложни процеси, явления и зависимости.
3. Висока степен на точност и оптимизация.
4. Описание на геоикономическите процеси и явления.
Процесът на моделиране може да се насочи в три основни направления:
1. Анализ на структурата
2. Анализ на динамиката
3. Анализ на връзките
Математическите и статистическите модели могат да се класифи-цират:
1. Според ориентацията:
- структурни модели
- функционални модели
2. Според характера:
- детерминирани модели
- стохастични модели
3. Според вида:
- линейни модели
- нелинейни модели
4. Според това дали са в определен момент или в развитие:
- статични модели
- динамични модели
5. Балансови модели
6. Оптимизационни модели
Важно е определянето на критерия за оптималност – показател, отразяващ степента на икономическите цели. Като такива могат да се използват:
- Степента на изпълнение на задълженията към националната икономика;
- Степента на задоволяване на местните потребности;
- Достигането и поддържането на определен икономически потенциал на региона.
-
Регионалният анализ трябва да обхваща:
1. Икономическа оценка на природните ресурси.
2. Регионален анализ на населението, трудовите ресурси и трудовата заетост.
3. Регионален анализ на състоянието и перспективите на производството.
4. Регионален анализ на социалните дейности.
5. Регионален анализ на териториално устройствените и на градоустройствените структури.
ІІІ. “Форсайт технологията” при регионалното прогнозиране – тя е своеобразен регламент за организация на приложението на познати количествени и интуитивно – логически методи за постигане целите на регионалното прогнозиране. Може да се използва в помощ на стратегическото планиране и при разработване на икономическа, социална и екологична политика в териториалните структури. Ориентирана е към големи времеви хоризонти (5-20 години), а процедурата обикновено варира от 6 месеца до 3 години.
Участниците във форсайт процеса могат да бъдат: представители на регионалните управленски структури, университети, представители на частния бизнес, търговски камари, неправителствени организации, местни медии, експерти и отделни граждани. Форсайт прогнозирането се финансира от организатора му, публичния и частния сектор.
Основни елементи на Форсайт технологията за регионално прогнозиране:
1. Формиране на визия
2. Обсъждане на визията
3. Работа в мрежа
4. Действие
Четирите “опорни точки” на регионалното развитие са:
1. Местната администрация
2. Бизнес структурите
3. Инфраструктурата и науката
4. Социалният капитал
Методите, които могат да бъдат използвани в обхвата на Форсайт технологията са разнообразни.
1. Количествени методи
- екстраполиране на тенденции
- аналитични прогнози
- симулационно моделиране
2. Методи за прогнозиране, основани на експертни оценки
- мозъчна атака
- семинари и работни срещи
- метод “Делфи”
- анализ на многофакторното взаимодействие
3. Методи за дефиниране на приоритетите:
- SWOT – анализ
- дърво на смисловите връзки
- морфологичен анализ
Потенциални ползи от регионалния Форсайт:
1. Ползи “на стартовата точка” – мотивът за използването на Форсайт технологията може да бъде намеението за разработване на специфични програми, подходящи за финансиране на национално или на европейско равнище
2. Ползи, свързани с дългосрочни възможности, насочени към повишаване на конкурентоспособността на регионалната система.
3. Ползи от работата в мрежа, свързани с изграждането или укрепването на взаимното разбирателство и ползотворен обмен между участниците на местно равнище.
