От изложението в исторически план се разкриват някои от най-известните теоретични схващания за развитието и същността на предприемачеството. Представянето на един по-широк кръг от авторски вижда¬ния, изложени в хронологичен ред, относно развитието на предприемачес¬ката идея, дава възможност да се разгледа по-подробно този проблем:
• Ричард Кантилон: Предприемачът е лицето, което поема риска, за разлика от лицето, което осигурява капитала.
• Жан Баптист Сей: Предприемачът прехвърля икономическите ресурси от област с по-ниска производителност към области с по-висока производителност и по-висок доход.
• Йозеф Шумпетер: Предприемачът е новатор, осъществяващ развитието.
• Израел Кирцнер: Предприемачът е този, който съзира възможността за печалба.
• Джак Хай: Свързва предприемача със съзидателността и преценката на ситуацията.
• Питър Дракър: Предприемачите търсят промяната, реагират на нея и я експлоатират като възможност (за печалба).
• Алберт Шапиро: Предприемачът взема инициативата, организира социално-икономическите механизми и приема риска при загубите от дей¬ността.
• Робърт Хирш: Предприемачеството е процес на създаване на нещо различно със стойност, придружено с отдаването на необходимото време и усилия и при приемането на финансов, физически и морален риск и получаването като компенсация на финансово и морално възнаграждение.
От приведените по-горе определения е видно, че обогатяването и разши¬ряването на съдържанието на понятията предприемачество, предприемач от¬разяват обогатяването и разширяването на съдържанието на понятието управление на бизне¬са. Постепенно се включват не само икономическият и техническият аспект, но и социалният, моралният, информационният, културният и пр. аспекти на предприемачеството. Така например, за едни предприемачът е откривате¬лят на ресурси (материални, финансови, интелектуални, човешки), за други той е носителят на новото, за трети той е човекът, който поема риск и в за¬мяна на това получава материални и морални компенсации от обществото, като богатство и обществено признание, за други той е носител на нова култура и т.н.
Независимо от различието в тезите и схващанията за предприемачество¬то и субективния му носител - предприемачът, съществува относително единомислие относно това, че предприемачът е:
• носител на инициативата за действие или нейният подбудител;
• създател или откривател на нова полезност;
• организатор на новата дейност;
• конструктивния трансформатор на икономическата система;
• носител на риска;
• субект на откривателската процедура;
• търсачът на новото знание.
Всяко различно определение и оценка обаче носи особеностите на глед¬ната точка на своя изследовател. Предприемачество се осъществява във всички професионални направления на бизнеса - от обучението до косми¬ческите технологии независимо от обхвата на дейността. Ето защо изчерпателното определение за предприемача (ако то е възможно) ще трябва да се опира на следните опорни точки:
• предприемачът създава (или провокира създаването) на нещо ново и го използва като възможност за печалба (което принципно го отличава от учения-откривател);
• предприемачът създава нова полезност или открива нова полезност на известно вече благо, стар продукт или услуга;
• предприемачът мобилизира и организира всички необходими ресурси за осъществяването на дейността;
• предприемачът поема риска с произтичащите от това негативни (фалит, разоряване, морална депресия и пр.), но и позитивни последствия (печал¬ба, капитал за следващи начинания, морална удовлетвореност от постиг¬натото);
• предприемачът създава и упражнява натиск (обикновено чрез финансо¬ви инструменти като цена на кредита, цена на продукта и пр.) върху конкурентната среда, като по този начин дава първоначалния тласък в промяната на икономическата система;
• предприемачът е субект на конкуренцията като процедура на откриване на знание за това къде да се "търси знание".
Разширяването обхвата на целенасоченото управление и развитието на обществото предполагат в същата степен и развитието на разнообразието от формите на предприемачески дейности. Следователно възможно е с по-¬нататъшното развитие да възникнат други, нови характеристики на предприемаческата дейност, които днес още не са познати
Докато много специалисти в своите анализи фоку¬сират върху икономическата функция на предприемачеството, други обръщат своето внимание върху изследване на личностните характеристики на предпри¬емача. Полагат се доста усилия да се разкрият психологическите и социологическите извори на предприемачеството. Тези изследвания подчертават ня¬кои общи характеристики на предприемачите като ори¬ентация към интуитивно мислене, склонност за поемане на риск и т. нар.
Въпреки че поемането на риск е важен елемент на предприемаческото поведение, ясно е, че много предприемачи носят този риск неохотно, и то само след като са положили доста усилия, за да се обезпечат с необходимите финансови и други ресурси. Доста показателно в тази насока е изказването на един преуспяващ пред¬приемач. Той казва: Моето схващане за риска и възнаграждението е, че за мен трябва да бъде възнаграждението, а за другите оставям носенето на риска.
Друго, което е ясно е, че съзиданието не е предпоставка за предприемачество. Много успяващи предприе¬мачи просто са добри, копирайки другите, и те се квалифицират като новатори и създатели само ако разтеглим определението зад едни еластични граници.
От позициите на управлението не е много удачно едни икономически функции да се определят като предприемачески, а други - не, както не е удачно също така едни индивиди да се определят като предприемачи, а други - не. В първия случай нещата имат повече семантичен, отколкото практически смисъл, докато във втория често пъти индивиди, които правят успешни опити в областта на предприемачеството, понякога не се по¬бират в оценките на академичните стандарти за личностните качества на предприемача.
Счита се, че по-успешно може да се определи предприемачеството като неотклонно преследване на възможности, без да се съобразява с наличните средства. Нещо повече, трябва да се подчертае, че предприемачеството започва с идентифициране на такава възможност и приключва с обиране плодовете на труда.
Същевременно се определят шест критични аспек¬та, които отличават предприемаческото поведение от административното поведение. Тези шест аспекта са: стратегическа ориентация; търсене и обвързване с благоприятни възможности; процес на обвързване на ресур¬сите; концепция за контрол на ситуацията над налични¬те ресурси; концепция за управление и компенсационна политика.
В обобщение, реализирането на една предприемаческа инициатива може да се разглежда и като про¬цес на съчетаване на ресурсите - работници, сгради, съоръжения, потребители, доставчици, пари. За съжале¬ние само много богатите предприемачи могат безпроб¬лемно да решат тази задача. За повечето предприемачи обаче съчетаването на тези ресурси се явява критичен процес за стартирането на техния бизнес. Този процес може да бъде представен графически чрез т. нар. предприемаческа въртележка.
Предприемачът може да изкачи въртележката във всяка една нейна точка.
Да се предположи, че той първо отиде до банката, носейки в главата си една идея -предложение, без обаче да е подкрепена с достатъчно документация. Резултатът е, че той е отпратен с категоричен отказ и с предложе¬ние да се върне отново, когато нещата станат по-ясни. В същото време банкерът търси повече информация за възможните продажби на предлагания продукт на пазара. Срещайки потенциални потребители, предприема¬чът получава въпроси относно надеждността на продукта, цената, пазарната поддръжка, застраховката на продукта и т. н. От друга страна невъзможността да се произвежда без сгради и съоръжения кара предприе¬мача да се срещне с потенциални доставчици, които оба¬че заявяват, че ще предоставят необходимите съоръжения, но само срещу пари в брой. Заемодателят обаче иска банкови гаранции.
Ето как на практика се затваря кръгът.
По своята същност предприемачеството е процес, при който се ражда новият бизнес. Но въпросът е кои са ключовите компоненти, които, събрани заедно, спомагат за стартирането на бизнеса. Джон Бърч предста¬вя предприемаческия модел по следния начин.
Представеният от Д. Бърч предприемачески модел се състои от шест блока. Сред тях с най-голямо значение се откроява блокът на венчърния инкубатор. Тук имен¬но се ражда предприемаческата идея, за която, разбира се, са необходими много условия като финансови източници, квалифицирани консултанти, информационна мрежа, лабораторни и компютърни съоръжения и т. н. От този блок трябва да тръгне предприемаческата ини¬циатива, която да намери реализация в създаването на нов бизнес.
Не по-малко важен е и блокът на предприемачите, защото без личността на амбициозния и непрекъснато търсещ възможности предприемач целият този процес се обезсмисля. Практически това е субектът, който е призван да движи прогреса.
Що се отнася до блока, който разкрива необходи¬мата основа за развитие на предприемачеството, и бло¬ка на различните органи и организации, които могат да оказват помощ и да предлагат сътрудничество в тази насока, то те се явяват една обективна необходимост. В зависимост от това до каква степен тези условия същес¬твуват или отсъстват, зависи съответно и възможност¬та за по-пълно развитие на предприемаческата функция.
Като пети и шести блок в модела на Д. Бърч се показват евентуалните резултати, които се постигат като следствие на предприемаческата дейност по реализиране на новия продукт.
В Енциклопедията по предприемачество (1982 г.), съставена от С. Kent, D. Sexton и К. Vespek, се посочва, че предприемачеството е целенасочена, успешна дейност за генериране, поддържане и развитие на печеливш бизнес.
