Моделите на публичната администрация са: Викториански, Американски, Бюрократичен (Веберов), Неокласически, Синергичен.
Викториански административен
Докладът препоръчва:
• Постоянни държавни служители, набирани чрез открита конкуренция на основата на приноса, а не на основата на семействе-ността и покровителството
• Разделение на труда на основата на заетост в интелектуалната сфера или промишления сектор
• Ясно разграничаване на категориите, функ¬циите и отговорностите между държавните служители и политиците
• Държавните служители да бъдат назначава¬ни на млади години и при прецизно изпъл¬нение на своята работа да могат да остават на служба до пенсиониране
Американски административен модел
• Двупартийни пълномощия на държавните служби
• Провеждане на конкурсни изпити за всички кандидати за държавна служба
• Назначаване на кандидатите с най-високи ре¬зултати от конкурсния изпит
• Въвеждане на пробен период преди оконча¬телното назначаване
• Назначения във Вашингтон, пропорционал¬ни на населението на щата
Бюрократичен (веберов) административен модел
• Сферите на компетентност и отговорност са строго дефинирани по звена.
• Изградена е йерархична бюрократична структура на основата на формализирани правила и норми, ориентирани към рацио¬нални действия, а не към действия, основа¬ващи се на симпатии и антипатии.
• Формирани са и действат ясни и валидни за всички правила за назначаване, развитие и уволняване на административни служи-тели.
• Изисква се ясна сегрегация (разграничава¬не) на служебния от личния живот на служи¬теля.
Неокласически модели:
1. Модел на лутър гулик(1937г.)
• "Бележки върху теорията на организациите”
• Разделението на труда е основата на органи¬зацията.
• Цялото и частите изискват координация.
• Висшето ниво също трябва да се организира.
2. Модел на хърбърт саимън (1946 г.)
• "Контрапостановки. Поговорки за администрацията"
• Специализация
• Единоначалие
• Норма на управляемост
• Реализация на контрола
Синергетичен модел
Синергетичният подход към дейността на публичната администрация изисква проблемите да се разглеждат комплексно, във връзка и взаимодействие с променящата се среда.
Синергетиката концентрира вниманието си върху изследване на сложността на админист¬ративната система.
Синергетичен модел - система от прин¬ципи, концепции, технологии и механизми, които позволяват да бъде изследван и синте¬зиран такъв набор от елементи, при който потен¬циалът на административната система същест¬вено ще се промени:
• ще бъде съществено по-голям (синергия със знак "плюс")
• ще бъде съществено по-малък (синергия със знак "минус") от простия сбор на потенциала на съставящите я елементи.
Традиционен модел – същност и характеристики.
В средата на ХІХв. се развива и утвърждава т.нар. Традиционен модел на публичната администрация, определян като Администрация под официалния контрол на политическото ръководство, основана на строго йерархичен модел на бюрокрация – с персонал от постоянни, неутрални и анонимни длъжностни лица, мотивирани само от общия интерес, служещи еднакво на всяка управленска партия.
Теорията, поставила основите на Традиционния модел по времето на Викторианската епоха във Великобритания през 1854г. е т.нар. доклад Норткоуд – Травелян.
Препоръките на този доклад се отнасят главно до наемането на държавните служители /да бъдат набирани чрез открита конкурсна процедура и да бъдат назначавани на млади години, за да могат да останат на служба до пенсионирането си/ и до разграничаването на държавните служители и политиците – ясно са определени категориите, функциите и отговорностите, които ги разграничават. Основният принос на доклада е въвеждането на постоянна държавна служба, при която назначенията са въз основа на конкурса, а не само на лоялните политически поддръжници.
През 1883г. се приема закона “Пендълтън” /Закон за държавния служител/, който става катализатор на реформите в САЩ. Законът предвижда провеждането на конкурсни изпити и въвеждането на пробен период преди окончателното назначаване. Този закон има редица сходни положения с доклада “Норткоуд - Травелян”.
Горещ привърженик на реформата в публичната администрация е Уидроу Уилсън, който през 1887г. публикува своето изследване за администрацията, където защитава тезата, че при правенето на политика администрацията трябва да бъде отделена. Главният му принос към Традиционния модел се състои в решението му за противодействие на “spoil system” чрез разграничаването на политическата от административната сфера. Той се утвърждава като основателя на деполитизацията на системата на държавната служба.
Традиционният модел е допълнен и доразвит с Теорията за бюрокрацията на Макс Вебер. Неговата теория се основава на идеите му за власт, господство и авторитет. Той различава три типа авторитет:
- традиционен
- харизматичен
- рационален
Вебер смята, че рационалният авторитет е най-приложим и най-ефективен в бюрокрацията. Той формулира основните принципи на модерната бюрократична система, които се превръщат в характерни черти на бюрократичната организация. Те се отнасят до: сферите на компетентност и отговорност са строго дефинирани по звена. Изградена е йерархична бюрократична структура на основата на формализирани правила и норми, ориентирани към рационални действия, а не към действия, основаващи се на симпатии и антипатии. Изисква се ясно разграничаване на служебния от личния живот на служителя.
Характеристики – сигурност, ориентация към задачите, защита, контрол, конфликтност, йерархични структури, строго разпределение на функциите, ограничаване на вмешателството, запазване на създаденото. Бюрократичната организация е затворен тип и гарантира стабилност.
Според Вебер службата е призвание. Държавният служител има право на почит и уважение, получава фиксирана заплата и се пенсионира на определена възраст, придвижва се в йерархията чрез заповеди.
Основи на европейския модел на публичната администрация
Исторически аспект (два алтернативни модела):
• Френски (Наполеоиов) модел - централизирана
йерархична администрация (сходна с военната), насочена предимно към властта
• Британски (англосаксонски) модел - деполитизирана
професионална администрация, насочена предимно към обществото. Политически аспект (два алтернативни подхода):
• Администрацията е подчинена на политическата
власт (характерно за Френския административен модел). Администрацията е стриктно под контрола ^ на изпълнителната власт. В администрацията се обособява политически слой, съставен от висши Г административни служители, назначени по поли¬тически критерии от политическата сила, която е на власт. Към съответните държавни органи се назначават кабинети с политическа роля (т.нар. политически кабинети). Останалата част от адми¬нистрацията е деполитизирана, несменяема и висо-копрофесионална.
• Администрацията е отделена от политиката (характерно за Британския административен модел). Администрацията е изцяло деполитизирана и като правило е подчинена на парламента, а не на из-пълнителната власт.
Параметри на Европейския модел
1. Сходство с административните струкури:
А) съживяване на местната автономия:
- при британския модел – засилване самостоятелността на правата и звената на органите на местно самоуправление;
- при френския – засилване на хоризонталната координация м/у административните звена на местно ниво
Б) нарастване броя на административните структури на които държавните органи предоставят права за вземане на „ограничени решения”, за координиране и концентриране на административните усилия на национално ниво
В) поява на независими структури, с административна власт, които не са пряко подчинени на правителството
Г) създаване на независими граждански структури за контрол в/у дейността на администрацията
2. Сходство във формите на контрол в дейността на администрацията
А) извънсъдебен контрол:
- вътрешен, в рамките на самото ведомство (при френския модел – инспекторат, при британския – съд на честта)
- външен – осъществява се по две линии: контрол от д-вата (при британския от НС, при британския от МС, а в някои д-ви от други органи); контрол от страна на граждански организации или независими структури, създадени от властта за контрол в/у администрацията
Б) съдебен контрол – в административни съдилища (френски), в граждански съдилища (британски модел)
3. Сходство в управлението на човешките ресурси в администрацията
А) по отношение подбора и развитието на административния персонал
- конкурсен принцип за заемане на длъжност в админихсрацията (британски модел)
- принцип на кариерата в държавната администрация (френски модел)
- смесен принцип (конкурс и кариера)
Б) по отношение на обучението на персонала
- при френския модел заемането на длъжност в администрацията от определено ниво нагоре изисква съответния специален образователен ценз – национално училище по Публичната администрация
- при британския служителите периодично преминават краткосрочни форми на обучение (система на перманентно обучение)
В) по отношение вида на договора който държавния орган сключва със служителите в администрацията
- при френския модел се използва т.нар. административен договор (административен акт – заповед). Той е асиметричен – страните нямат равни права.
- при британския модел се използва традиционния трудов договор, който е по – демократичен и страните са равнопоставени
Като цяло френски модел е ориентиран към развитие на деконцентрирана (централните органи делегират някои свои правомщия на органи и администрация, които функционират по места) администрация, а британския – към децентрализирана (на местните органи по законов път се предоставят отделни функции на централната власт) администрация.
