Лекции по Икономика

22. Състояние и прогнози за геодемографската ситуация в България.

ДЕМОГРАФСКАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

Към края на 2006 г. по предварителни данни изчисленото постоян-но население на България е 7 679 290 души при средна гъстота 69,3 ду-ши на кв. км. За една година в резултат на по-големия брой умирания, отколкото раждания, населението е намаляло с 39 460 души, или с 0,5%.
В общия брой на населението жените са повече (51,5%). През 2006 г. на 1000 мъже се падат 1064 жени.
В края на 2006 г. в градовете на страната живеят 5425,3 хил. души или 70,6% от населението на страната, а в селата - 2254,0 хиляди (29,4%).
Промените във възрастовата структура на населението се изра-зяват в продължителен процес на остаряване. Тенденцията на остаряване на населението довежда до промени в неговата основна възрастова структура - разпределение на населе¬нието под, във и над трудоспособна възраст.
Населението в трудоспособна възраст към края на 2006 г. е 4820 хи¬ляди души или 62,8% от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория население се е увеличила с близо 6 хиляди ду¬ши.
Населението над трудоспособна възраст през 2006 г. е 1740 хил. души. За една година то е намаляло с 22 хил. души.
Сред населението под трудоспособна възраст се очертава трайна тенденция на намаление.

Раждаемост на населението
През 2006 г. в България са родени 74 495 деца, от които 73 978 или 99,3% са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се е увеличил с 2903 деца. Коефициентът на ражда¬емост е 9,6 %о.
От всички живородени през 2006 г. на 1000 момчета се падат 941 момичета.
На 1000 души от градското население се падат 10.1 живородени деца, а на 1000 души от селското население - 8,3 живородени деца.
Раждаемостта в България вече е на нивото на раждаемостта в редица европейски страни като Италия, Гърция, Унгария, Австрия, Полша и Швейцария.
През последните години започна да се формира тенденция на уве-личаване на абсолютния и относителен дял на извънбрачните раж¬дания. Техният относителен дял от 38,4% през 2000 г. нараства на 49,0% през 2005 година. През 2006 г. броят на живородените извън¬брачни деца е 37 569 или 50,8%.
Смъртност на населението
През 2006 г. в България броят на умрелите е 113 438 души и е бли¬зък до този през 2005 г. (113 374), а коефициентът на обща смърт-ност - 14,7%о. Смъртността продължава да бъде по-висока сред мъ¬жете (16,2%о), отколкото сред жените (13,3%о) и в селата (20,7%о), от-колкото в градовете (12,2%о). Средната продължителност на предс-тоящия живот в страната при раждане за периода 2004-2006 г. е 72,6 години. На мъжете тя е 69,1 години и със седем години по-висока при жените — 76,3 години.
След достигнатото високо равнище 17,5%о през 1997 г. коефици-ентът на детска смъртност непрекъснато намалява и през 2005 г. достига 10,4%о. През 2006 г. в страната са умрели 720 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 9,7%о. В сравне¬ние с европейските страни равнището на общата смъртност на насе¬лението в България е доста по-високо.
Въпреки че през последните години детската смъртност в Бълга¬рия непрекъснато намалява, тя продължава да е по-висока от тази в европейските страни. Само Румъния има по-висока стойност на показа-теля от нашата страна - 15,0%о.

Естествен прираст на населението
Разликата между ражданията и умиранията представлява естест-веният прираст на населението. През 2006 г. абсолютният брой на естествения прираст е ми¬нус 39 460 души. Стойността на коефициента на естествения прираст е минус 5,1%о. Той е с много голяма отрицателна стойност в селата -минус 12,4%о, докато в градовете тази стойност е минус 2,1%о.

Брачност и бракоразводност
Сключените бракове през годината са 32 773, които са със 728 по-малко от предходната година. От тях 79,6% са осъществени от населението в градовете. В селата са сключени 6672 брака.
През 2006 г. броят на регистрираните бракоразводи е 14 828 и той е близък до този през 2005 г. (14 676). По-голямата част от тях (12 144 бракоразводи) се отнасят за градовете. Половината (52%) от разводите в България през 2006 г. са по взаимно съгласие, 26% са поради несходство в характерите, а за 10% от тях причината е факти¬ческата раздяла.

Вътрешна миграция на населението
През 2006 г. в преселванията между населените места в страната, са участвали близо 115 хил. души. Най-голямо движение има по нап-равлението "град-град". Близо 43% от всички мигранти са сменили местоживеенето си от един град в друг. С по-малък относителен дял са миграционните потоци по направленията "село-град" - 25%, "град-село" - 20%. Най-слабо изразено е движението между селата. От всички мигранти през 2006 г. 12% са по направлението "село-село". В резултат на преселванията между градовете и селата населе¬нието на градовете се е увеличило с 5198 души, респ. с толкова е на¬маляло населението в селата.

Геодемографски прогнози
Глобалните и особено европейските демографски тенденции са характерни и за България след 60-те годни на миналия век. Индустриализацията на България през този период изтегли огромни за нашите мащаби групи от селското насе¬ление и го насочи към градовете и промишлените отрасли на икономиката. По този начин бяха обезлюдени много селища и региони на страната, което е особено видимо през последните 10-15 години. От началото на 90-те години на XX век населението на България преми¬на от забавен растеж към интензивно намаление.
Спадът в раждаемостта, съчетан с директното въздействие на теж-ки за населението социално-икономически процеси и затруднения достъп до здравни услуги доведоха до очевидна недостатъчност в броя на по-младите генерации в сравнение с по-възрастните, до нарушаване на естестве¬ния баланс в размера и пропорциите на различните поколения. Българското население старее и този процес не може да бъде овладян в близките десетилетия. Всички тези фактори на демографското раз¬витие на България доведоха до почти необратимо стесняване на въз¬можностите за нормално възпроизводство на населението, в това чис¬ло и на работна сила.
Проблемът с раждаемостта има и редица особено чувствителни измерения, едно от най-обезпокоителните, от които е неговата етнизация в, за съжаление, трайно маргинализираните групи от населе-нието, главно от ромската общност. На 100 живородени деца 70 са от тази общност. Друго сериозно измерение е, че засилената иконо¬мическа емиграция е износ на раждаемост, на образованост и квали¬фикация, които се заплащат от цялото население на страната.
Други обезпокоителни тенденции в раждаемостта се виждат от ана¬лиза на различни демографски показатели. От 12,1 промила през 1990г. коефициентът на раждаемост спадна на 8,6 промила през 2005 г. Неп¬рекъснато нараства броят на извънбрачните раждания. На 1000 живородени деца у нас вече се падат 1318 аборта. Нама¬ляването на раждаемостта и влошаването на нейната структура е со¬циален проблем. Демографското свиване е пряк риск за държавната цялост. Фактически са обезлюдени големи територии от държавата, изоставени са уникални природни ресурси за производство и иконо¬мика. Гъстотата на населението спада катастрофално. Намалява ра¬ботната сила както в абсолютен размер, така и като процент от ця¬лото население.
Етнизирането на проблемите с раждаемостта създава изключително сери¬озни предизвикателства пред икономическата и социалната полити¬ка. Свръхраждаемостта на ромските слоеве, съчетана с тяхната маргинализация създава девиантни, потенциално застрашени от асоци¬ално поведение несоциализирани контингенти от поколения, за кои¬то държавата трудно и в обозрим период може да осигури ресурсите за тяхната интеграция с останалата част от населението. Раждаемостта се етнизира в неинтегрирани етнически слоеве. Формира се сериозен контингент от неграмотни, като при това той е социално-групово ориентиран. Всичко това ще оказва трайно отрицателни влияния през следващите 10-15 години.
При посочените величини и тенденции в раждаемостта и смърт-ността България е в не добро състояние и по показателя естествен при¬раст на населението, който през периода на прехода се движи между минус 7-8 и 5,6 промила. Налице е трайна тенденция за непрекъсна¬то стесняване на възпроизводствения процес на българското населе¬ние. Броят на починалите превишава повече от два пъти броя на жи¬вородените деца. От картата на България всяка година изчезва насе-лено място с около 70-75 хиляди души. Няма реални основания да се очаква пречупване на негативната тенденция в раждаемостта в близко бъдеще и следва да приемем факта, че България ще има отрицате¬лен естествен прираст през следващите 10-20 години. Високите нива на смъртността, предизвикани от въздействието на непреодолими за отделните хора фактори се отразяват и върху средната продължител¬ност на живота. При средна продължителност на живота 75,8 г. за мъжете и 81,9 г. за жените в ЕС 15, в България тя е съответно 68,5 г. и 75,4 години. Специално трябва да се подчертае високата социална смъртност сред мъжете между 50 и 60-годишна възраст. Смъртността от естествен процес все повече се превръща и в социален проблем, обхващай¬ки все по-млади генерации.
Изследователите считат, че причина за демографската криза е спадът в раждаемостта, отрицателният естествен прираст и нама¬ляването на населението, и най-вече рухналата система на здравеопазването, а въпросът за смъртността е оставен на по-заден план.
Промените в социалната и икономическата обстановка в страната доведоха до проявлението на нови фактори и условия, формира¬щи миграционното поведение на населението. Поради специфичните особености на нашето историческо и социално-икономическо раз¬витие външната миграция винаги се е свързвала главно с емиграцията на населението.
През годините между двете последни преброявания на населението (1992 и 2001 г.) общото му намаление възлиза на около 514 хил. души, или с над 6% спрямо средногодишното население на страната за този период. Различни изследвания посочват около 800 хиляди до 1,1 млн. души, които всяка година пребивават в Гърция, Испания, Италия и други страни от ЕС 15 като сезонно заети. Поради това България губи работна сила в най-активните младежки възрасти. Не малка част от „гурбетчиите" търсят всякакви начини да останат в тези страни, като поне една трета от тях успяват. Преобладаващо младежката емигра¬ция е износ на раждаемост, образованост и квалификация. Този процес директно влияе не само за дебалансиране на възпроизводството на оставащото население и неговата численост, но и върху намаляването на качествения потенциал на нашата нация.
В резултат се наблюдава социална деградация и възраждане на първичната неграмотност сред поколенията от началото на 90-те го-дини. Причините за това се свързват главно с рязкото намаляване на икономическо-материалните възможности на семействата да осигу¬ряват най-елементарни условия за живот на децата си. Като следст¬вие България е застрашена от катастрофално изтичане на фертилния, кадровия и интелектуалния потенциал на нацията зад граница. Липсата на държавна политика позволи ясно отчетливо етнизиране на демографските проблеми, чиито последствия ще бъдат трудно пре-одолими през следващите 10-15 години.