Лекции по Икономика

24. Технико-икономически особености на водния транспорт и ролята му в системата на туризма.


1.Технико-икономически особености на водния транспорт и ролята му в системата на туризма
Използването на водните площи за осъществяване на пътувания с различна цел съпътства съзнателната човешка дейност от най-дълбока древност. Развитието на водния транспорт е възможно при наличието на подходящи водни басейни - океани, морета, реки, езера и канали. Обвързаността му със средата, в която се осъществява движението на превозните средс­тва, обуславя и неговите технико-икономически и експ­лоатационни характеристики и особености в сравнение с останалите видове пътнически транспорт.
По-важните му предимства в този смисъл могат да се сведат до:
а) Възможност за извършване на масови пътнически превози при висока степен на комфорт и комплексност па обслужването.
Размерите на плавателните съдове позволяват пред­оставянето на големи пространства за пътника и условия за потребление на редица допълнителни услуги па борда. Сред тях особено значение имат: превоза на багаж с по-големи габарити, организирането и предлагането на разнообразни развлечения, изхранване, нощувка , търговия на дребно и др.
б) Висока пропускателна способност.
В сравнение с другите видове пътнически транспорт водният е в по-добри позиции по този показател, особено при по-големите басейни: океани, морета, големи езера и пр.
в) Сравнително по-малки по обем капиталовложения за подготовка на пътя и строителство на пътни съоръжения.
Тук водният транспорт е водещ в сравнение с желе­зопътния и автомобилния. Построяването дори на изкуствени канали е сравнително по-евтино от изграждането и поддържането на пътища, тъй като те се използват и за други цели. С големия капацитет на корабите се обяснява и факта, че ремонтът и поддър­жането на подвижния състав също са относително по-­евтини.
г)По-голямо разнообразие при пътуване по море и възможности за приятно прекарване на времето.
д) Възможности за едновременен превоз на други пътнически превозни средства.
Наред с отбелязаните преимущества пътническият воден транспорт има и някои недостатъци, които се свеждат основно до:
а)  Ниска скорост на движение па превозните средства.
б) Неритмичност на превозите и сезонност при експлоатацията на плавателния състав.
Пътническият воден транспорт е доста по-чувст­вителен към измененията в атмосферните условия, кли­мата и др.п.
в) Висок относителен дял на разходите за начални и крайни операции.
Обслужването на корабите по пристанищата е из­ключително трудоемък процес. Това обстоятелство при­чинява оскъпяването на превозите на къси и средни разстояния, което е особено характерно за плавателните съдове с голям единичен капацитет.
г) Сравнително висока себестойност на единица обем превозна работа.
В системата на туристическото обслужване този вид пътнически тран­спорт изпълнява по-специфична роля, изразяваща се предимно в:
- участие при осъществяване на туристически пъ­тувания, при които потреблението на транспортната ус­луга е подчинено на целта на пътуването, поради което тя се комбинира задължително с туристически услуги;
-  обслужване на смесени туристически пътувания в съчетано използване на друг вид пътнически транс­портни средства;
-  провеждане на продължителни туристически пъту­вания за туристи с по-високи доходи и възможности за ползване на повече свободно време;
-  извършване на каботажни (крайбрежни) превози на къси разстояния предимно в периода на активния туристически сезон и в райони с изразен профил на морски рекреативен туризъм;
-  предлагане на основни и допълнителни туристиче­ски услуги с игнориране на транспортните функции, когато плавателните съдове не са в експлоатация и не се използват за активна превозна дейност;
2. Материално-техническа база на водния транспорт и организация на експлоатацията й
Материално-техническата база на пътническия воден транспорт включва два основни елемента: пристанищни съоръжения и плавателен състав.
Пристанищните съоръжения са концентрирани в бреговите бази на водните пътнически съобщения и по-конкретно в пътническите райони на пристанищ­ните комплекси.Те са приспособени за извършване на всякакъв вид технологични операции по управлението на приемането, обслужването и изпращането на кора­бите в пътническото съобщение. В тях започва и завър­шва превозният процес, с непосредствената реализация на който е ангажиран плавателният състав.
В зависимост от функциите си пристанищните съоръжения се разграничават и характеризират в рам­ките на три отделни групи, а именно:
-  съоръжения за приставане, престой и заминаване на корабите- включват предимно кейове и пристани. Те се проектират и изграждат съобразно обема и интензивността на пътникопотоците,
- съоръжения за обслужване на пътниците във вът­решно и международно съобщение. В големите пристанищни комплекси обикновено се отделя специа­лен район, с един или няколко кея, за приставане и обслужване само на пътнически кораби. В него товаро-разтоварните работи и движението на вътрешно пристанищния транспорт се ограничават до минимум.
-   спомагателни съоръжения - спомагателните морски съдове се използват само за изтегляне на корабите от акваторията на пристанището, а по-рядко - за превоз на пътниците от кораба до при­стана.
Централно място в района на пристанищния ком­плекс заемат съоръженията за обслужване на пътни­ците, представени основно от морските гари и пави­лиони. В сградата на морската гара се извършват всички видове опе­рации по подготовката на кораба за отплаване. Предна­значението й се конкретизира в следното:
- организиране на бързо и безопасно слизане и кач­ване на пътниците от и на кораба;
- регулиране предвижването на пътниците от сгра­дата на гарата до кораба и обратно;
- осъществяване на информационно обслужване на пътниците и организиране продажбата на билети;
- приемане, таксуване и превозване багажа на път­ниците до кораба;
- осигуряване на технологични условия и възмож­ности за бързо и ефективно извършване на граничния, митническия и санитарния контрол.
Съобразно предназначението си помещенията на морската гара биват:
- основни- приемни и касови зали, помещения за сани­тарен и митнически контрол) се извършват операциите по обслужването на пътниците.
- Спомагателните поме­щения (чакални, бюфети, търговски пунктове, банкови клонове, гишета и др.) заемат основната част от прост­ранството на морската гара.
 Служебни- служебните помещения (канцеларии, диспечерски пунктове) са предназначени за ръководния и обслужващия персонал.
Плавателният състав на пътническия воден транс­порт включва различни по вид, капацитет, оборудване и функционално предназначение превозни средства. Традиционните пътнически кораби в зависимост от вида на двигателната тяга се делят на параходи, топлоходи и електроходи. Първите се използват ограничено при превози за атракции. Те имат сравнително малка мощност. Десеторно по-мощни са тези, задвижвани с парна турбина.
Топлоходите са снабдени с един или няколко двига­тели с вътрешно горене. Те са с по-малък капацитет и водоизместимост. Използват се предимно за превози по вътрешни водоеми.
Електроходите се движат с помощта на елек­тромотори, които се задвижват от двигатели с вътрешно горене.
Експлоатацията на плавателния състав на пътни­ческия воден транспорт се организира и осъществява в рамките на две основни организационни форми : линейно и рейсово корабоплаване.
Линейното корабоплаване е свързано с разкриването и поддържането на пътнически транс­портни връзки по определени направления (линии). Пос­ледните се групират в зависимост от различни признаци, а именно:
- според естеството на водната площ и вида на навигацията : на морска и вътрешна навигация;
-  в зависимост от периода на експлоатацията: ре­довни и сезонни;
-  според далечината: далечни (над 100 мили); край­брежни (до 100 мили);- приградски;
-  в зависимост от обекта на превоза: пътнически, товаропътнически (смесени);
според скоростта и продължителността на меж­динните спирания: експресни, бързи и обикновени.
Рейсовата форма придобива все по-голямо разпространение през последните няколко десетилетия и в значителна степен измества линейната. Конкретен нейн израз са круизите, началото на които е поставено от туристическите и екскурзионните рейсове.
Важен момент от организацията на експлоатация на плавателния състав и пристанищните съоръжения при линейната форма на корабоплаване е разработва­нето на разписанието за движение. във връзка с това са тясно свързани с графика за работа на пътни­ческия флот,
Разписанието определя режима и последователност­та на движение па корабите, времето за пристигане и тръгване, престоите в пристанищата и др.п. Съставянето му по правило е свързано с конкретен период от време.
При съставяне на разписание за кораби, плаващи по задгра­нични линии, трябва да се вземат Под внимание още:
-  правилата за движение в чужди териториални води и спирането в чужди пристанища;
-  най-удобното възможно и необходимо време за преминаване? на пътниците през митническа и гранична проверка;
-  разписанията за движение на другите пътнически кораби.
Успешното решаване на проблемите, свързани с експлоатацията на специализираната материална база на пътническия воден транспорт е важно условие за изхода на конкурентната борба, която'той води с оста­налите транспортни видове за завоюване на пространст­во на туристическия пазар.
3. Показатели за характеристика на дейността на пътническия воден транспорт
Дейността на пътническия воден транспорт може да се характеризира и оценява с помощта на различни унивесални и специфични показатели, по-важните от които са:
а) Обем на превозната работа.
Този основен количествен универсален показател, както и при останалите видове пътнически транспорт, се измерва и отчита като пътникооборот ( в брой пре­возени пътници) или в реализирани пътник/км.
б) Рейс на кораба .
Това е един от основните специфични показатели при пътническия воден транспорт. Характеризира завършения транспортен цикъл по превоза на пътници и товари. В зависимост от броя на пунктовете за приста­ване по маршрута той може да бъде прост, сложен и кръгов. При първия корабът обслужва само две приста­нища, независимо дали те са съседни или не. Сложният рейс обхваща няколко експлоатационни пункта, във всеки от който се извършват операции по слизане или качване на пътници. Кръговият по характер се добли­жава до сложния с тази разлика, че превозът при него започва и завършва в едно и също пристанище.
в) Време на рейса.
Величината на този показател се образува като сума от ходовото време на кораба и времето за престой в пристанищата. Изчислява се за отделни плавателни съдове или за целия подвижен състав.
г)  Скорост на хода на кораба.
Величината на този показател влияе върху времето на превоза, обема на извършената превозна работа, пре­возната способност на плавателния състав, размера на експлоатационните разходи и себестойността на пре­возите.
д)  Средна експлоатационна скорост .
е)  Степен на използване на календарния   период
ж) Степен на използване на капацитета.
з)Средна денонощна производителност .
и) Среден приход от 1 пътниче­ско   място.
к) Себестойност на 1 рейс.
Определя се като обща сума на разходите за извър­шването на един рейс.
4. Туристически пътувания по водния транспорт
Технико-икономическите особености на пътни­ческия воден транспорт определят неговите съвременни функции в системата па туризма. Пътуванията с кораб в преобладаващата си част са мотивирани от туристи­чески и свързани с тях потребности.
Туристическите пътувания по водния транспорт се осъществяват по редовни линии   или със специално наети (чартирани) кораби. Първият вид включва по-краткотрайните превози, предимно във вътрешни водое­ми или при каботажното корабоплаване. Мотивите за тяхното предприемане са свързани най-вече с развле­чение, рекреация и атракции. Това налага и по-специ­фични изисквания към устройството и оборудването на плавателните съдове, планирането и изготвянето на разписанията и маршрутите, организацията на превозите в комбинирано съобщение и др.
 Редовните линии се използват от туристите особено често, когато те свързват големи  пристанища в  близост до атрактивни туристически центрове и места. Пътникопотоците при тях показват изразени колебания в рамките на годината, седмицата и денонощието, които са причинени от влия­нието на сезонния фактор.
Туристическите пътувания със специално наети кораби нарастват с по-бързи темпове и заемат все по-значителен дял в общия обем на превозите по Пътни­ческия воден транспорт. Централно място в тях се пада па морските и речни круизи, за които е характерно ускорено развитие в периода след Втората световна вой­на. Освен но световните морета и океани особена попу­лярност придобиват и круизите но големи реки като Дунав, Волга, Рейн, Нил, Мисисипи и др.
Круизът може да се определи като организирано туристическо пътуване с кораб (в повечето от случаите нает от туроператор), при което:
-  участниците в групата остават в един и същ състав по време на цялото пътуване;
-  отправният пункт (пристанище) съвпада с крайния или се извършва по схемата на сложния или кръговия рейс на кораба;
-  маршрутът се избира от гледна точка на възможностите за спиране и престой в пристанищата за посещение на туристически места, забележителности и изпълнение па комплексна туристическа програма;
- по време на пътуването основно място заема туристическата или (развлекателната) програма па борда или на брега.
Въпросите за избора на маршрута, продължител­ността и честотата на круизните рейсове, както и опреде­лянето на стойността на пътуването, се решават на осно­вата на договорни отношения между организаторите на круиза и корабособствениците. Самата организация започва с установяване на потенциалните туристопотоци. Проучванията се реализират от специализирани туроператори, които поемат изцяло отговорността относно резултатите от търговската експлоатация на наетите кораби.
В световната практика се организират и осъщест­вяват различни по вид круизни туристически пътувания (круизи или круизни рейсове). Разграничаването и гру­пирането им може да се извърши по няколко основни признака:
В зависимост от продължителността круизите биват:
-  краткотрайни (мини-круизи) - обикновено от 2 до 5 дни;
-  продължителни (многодневни) - обикновено 7, 10, 20, 30 и повече дни.
Еднодневните пътувания с кораби, дори и когато те са наети, не бива да се включват в тази класификация.
В зависимост от целите и мотивите за предприемане на пътуването круизите могат да бъдат:
-           класически (автономни), които по правило са с по-голяма продължителност и включват типична турис­тическа програма (почивка и развлечение на кораба или посещение на забележителности на брега);
-           специализирани, които се организират за задоволяване на определена потребност или със специ­фична цел на пътуването: за провеждане на конгреси на кораба, лечение (лечебни круизи), обучение (обра­зователни круизи) и др.п.;
Според  начина на организация кру­изите се характеризират като:
- комбинирани - с други видове транспортни средс­тва или заведения за настаняване на брега;
-  линейни - в съчетание с превози по редовните пътнически линии;
-  прекъснати - с продължително пребиваване па брега;
-  автокруизи - в съчетано използване на личния автомобил на туриста и др.
В зависимост от териториалния обхват на маршрута круизите могат да се определят на:
- вътрешни - във водоемите, които са включени в териториалните граници на дадена страна;
- външни (международни) - при които се посещават пристанища в две или повече страни.
В зависимост от вида на водоема круизите биват: презокеански, морски, речни и езерни.