Терминът организация има гръцки произход и буквално означава инструмент, оръдие, средство. Той има следните смислови значения:
• Във институционален аспект организацията представлява система, обект със сложна вътрешна структура. Нарича се още обектова организация, защото в случая се обединяват хора и други ресурси за постигане на определени цели.
• Във функционален аспект организацията е дейност на субект или на специализиран орган по подреждането и обвързването на елементите на едно цяло. Организацията се разглежда в динамика – като процес като функция и представлява изпълнението на управленската функция организиране.
• Според атрибутивния аспект организацията представлява достигнатите нива на подреденост на елементите на системата към даден момент в резултат на изпълнението на управленската функция организиране. Тук организацията се разглежда в статика като състояние, ниво на организираност на системата към даден момент.
Ето защо организацията на предприятието представлява дейността по подреждането и обвързването на производствените фактори на предприятието във времето и в пространството и достигнатото ниво на подреденост между тях в следствие на това.
Еволюция на организацията на предприятието – според класическата теория предприятието се разглежда като затворена система, а индивидът като рационален; според съвременната теория предприятието е отворена система а индивидът е социален.
В резултат на взаимодействието на производствените фактори в предприятието протича производствен процес. Той представлява съвкупност от всички взаимосвързани дейности, които пряко или косвено съдействат за създаването на продукт. Именно тези процеси са обект на организиране. За целта организацията използва следните подходи:
• Системен – в качеството си на свързващо звено между елементите на предприятието, организацията трябва да отчита възможните промени във всеки един от тях и във взаимодействието им като последица от всяко организационно решение.
• Структурен – изисква процесите да бъдат раздробявани на техните съставни части и на тази база да бъдат организирани. В резултат на структурирането най-напред се обособяват две групи процеси:
o Основни – към тях се отнасят процесите, чрез които се осъществява пряко въздействие върху предметите на труда, в резултат на което те се променят.
o Спомагателни – чрез тях се оказва косвено въздействие тьй като те трябва да създават необходимите условия за нормалното протичане на основните процеси.
Ролята на организацията на предприятието се изразява в по-добро използване на производствените фактори главно по време. За оръдията на труда това означава да се осигурява пълното им използване в рамките на работната смяна или между смените. Що се отнася до предметите на труда, организацията трябва да съдейства за съкращаване на времето, за което те се превръщат от входни ресурси в изходни продукти. За човешките ресурси организацията трябва да съдейства за пълното използване на тяхното работно време и на квалификацията им.
Организацията не дава отговор на въпроса какво да се прави на рабоните места. Съдържателната страна на процесите зависи от това какъв продукт искаме да получим и с какви средства и технологии ще се извършва това. Организацията трябва да дава отговор на следните въпроси: кой, кога и къде трябва да извършва съответната част от процеса. Конкретните икономически резултати от по-доброто организиране на процесите могат да бъдат: подобряване на качеството, повишаване на надеждността на функциониране на системата, съкращаване на сроковете за изпълнение на поръчките, повишаване на гъвкъвостта и др.
Организация на основните процеси
Тя намира израз в определянето на производствения цикъл; проектиране на производствената структура; избор на тип и форма на организация на процеса.
1. Определяне на производствения цикъл – той изразява организацията на производствените фактори във времето. Той представлява календарното време, за което се осъществява производствения процес.
• Съкращаването на продължителността на производствения цикъл води до ускоряване обръщаемостта на производствения капитал
• Съкращаване на цикъла на обслужване на клиентите може да се превърне във важно конкурентно предимство.
По конкретно организацията може да подпомогне съкращаването на цикъла по следните начини:
o Спазване на принципите на организация на процесите:
Принцип на пропорционалност – изисква установяване и поддържане на правилно съотношение между количеството на необходимите производствени фактори, изпълняващи последователните части от процеса. Намира израз в изравняване на производствените възможности на отделните звена на предприятието и протичане на процеса без прекъсване между тях;
Принцип на паралелност – изисква да се извършват паралелно отделните части на процеса върху различните продукти;
Принцип на непрекъснатост – изисква започване на всяка следваща част от процеса веднага след като предходната е приключила;
Принцип на линейност – изисква разполагането на последователните звена на предприятието да става в линейна форма. Съобразно производствените връзки между тях.
o Съкращаване на продължителността на операциите – повишаване на квалификацията. Добра организация на работните места;
o Преодоляване на всички престои, които възникват по организационни причини – липса на ресурси, организация на работно време и др.
2. Проектиране на производствената структура – представлява съвкупността от взаимносвързаните структурни единици, разположени по различен начин в пространството, във всяка от които се изпълнява съответната част от процеса. Тя изразява организирането на производствените фактори в пространството. Производствената структура трябва да осигурява пропорционалност във възможностите на отделните единици на предприятието, в които се осъществяват както основните така и спомагателните процеси.
3. Избор на организационен тип и форма на организация на процеса – представлява класификационна единица за групиране на обекти от действителността в типология, особено при сравнителното им изучаване. В случая предприятията се групират в съответствие със съвкупност от признаци, които определят организационно-техническата и икономическата характеристика на предприятието. Като основен критерии за разграничаване на предприятията от различни организационни типове се използва степента на специализация на работните места. Основно се прилагат следните организационни типове:
• Единичен – при него се произвеждат единични или ограничени количества от определен вид продукт. Номенклатурата е на продукцията е много широка, а степента на специализацията на работните места е ниска. Това предполага ниска производителност на труда и високи разходи и цена.
• Сериен – при него количеството продукция от определен вид се увеличава до размера на серията. Стеснява се номенклатурата и се увеличава степента на специализация на работните места. Нараства производителността.
• Масов – продължително време се произвеждат едни и същи продукти по много тясна номенклатура и висока степен на специализация. Негов недостатък е еднообразието.
Формата на организация на процеса е конкретен начин на подреждане и обвързване на елементите му във времето и пространството с оглед на неговото нормално и ефективно протичане. Чрез нея се определя количеството на необходимите работни места и на персонала за обслужването им, както и тяхното разположение в пространството и взаимодействието им във времето. Основни форми на организация са:
• Индивидуална
• Групова
• Поточна
• Предметна
• Проектна
Различават се помежду си по следните характеристики:
• По начина на групиране на работните места и обособяване на самостоятелните производствени звена
• По нивото на разделение и специализация на труда
• По начина на придвижване на предметите на труда между работните места
• По начина на протичане на процеса – със или без прекъсване.
Организация на спомагателните процеси – намира израз в изграждането на техническа инфраструктура на предприятието. Тя е част от неговата производствена структура и представлява съвкупността от звената, в които се осъществяват спомагателните производствени процеси. Върху нея влияят редица фактори като все по често предприятията търсят рационален отговор на въпроса кои от тези процеси да изпълняват сами и кои да възложат на други изпълнители.
