Планирането е
една от най-важните управленски функции. Без нея управлението е немислимо,
доколкото е винаги свързано с намерения
за бъдещето, желани промени, постигането на определени цели.
Реализацията на целите е винаги съзнателен процес и за най-правилното и
хармоничното му осъществяване е необходимо да сe извърши планиране.
Планирането е
присъщо както за отделния индивид, така и за отделни групи в обществото. То
датира от дълбока древност, но по-широки обществени мащаби придобива през
последното столетие.
Планирането,
като човешка практика, е винаги субективен процес. Плановете винаги носят
белега, почерка на своя автор. Той може по-успешно или по-малко успешна да се
справи с тази дейност, в зависимост от различни обстоятелства: умение да се
предвижда бъдещето; познаване на обективните икономически закони; равнище на
квалификация; опит; информираност; реалност на целите; нормативни ограничение и
др.
Най-същественото
в съдържанието на планирането се заключва във вземането на предварителни
решения за това, какво да се прави, как да се прави и кой да го прави. Смисълът
на всеки план е да се облекчи достигането на целите и задачите; да могат целите
да се превърнат в поведение на субекта или организацията.
Процесът на
планиране се състои от 7 основни стъпки:
Анализ и
оценка на външните (икономически условия, техническо развитие и др.) и
вътрешните (капитал, човешки ресурси и др.) фактори на организацията.
Избиране на
цели.
Набелязване на
алтернативите за постигане на целите.
Оценка на
алтернативите.
Избор на
най-доброто решение.
Приложение на
плана.
Контрол и
оценка н резултатите.
Планирането не е еднократен акт, а един непрекъснат процес,
продължава с изпълнение на плановете, оценка и анализ на постигнатите
резултати, и по необходимост извършване на корекции.
В бизнеса съществуват 3 вида планове: стратегически, тактически и
оперативни. Всеки от тях играе определена роля за осъществяване на мисията
(основната цел) на организацията и се разработва на едно от трите нива на
мениджмънта.
Стратегическият
план очертава необходимите мерки за постигането на стратегическите цели на
организацията и формира цялостното управление.
Тактическият
план ръководи отделните звена на организацията, като определя това, което
трябва да направят, как да го направят и кой отговаря за всяка конкретна
дейност.
Оперативните
планове се разработват от нисшите мениджъри за извършване на ежедневните и
ежемесечните дейности на съответното звено.
Планирането е принципно задължение на всички мениджъри и
представлява систематичен процес, опиращ се на солидна мениджърска теория. Анри
Файол, като представител на класическата теория, определя планирането като
първи елемент на мениджмънта, по време на който се съставя план за действие,
предвиждащ обозримото бъдеще.
Концепцията на Файол
за значимостта на планирането се опира на разбирането, че планирането:
Спомага за разумно използване на ресурсите.
Улеснява избора на най-добри подходи за постигане на целите.
Способства за подобряване на изкуството за работа с хора.
Предоставя информация за ефективно и точно координиране на
работата, осигурява последователност на действията и защитава организацията от
нежелани промени.
Изисква морална смелост (тъй като не винаги може да се
постигне дадена цел) и добрата планиране е признак на компетентност.
Добрият план трябва да се опира на конкретна цел
(производство на продукт или предоставяне на услуга), да бъде гъвкав, добре
балансиран, да има стандарти и да използва най-напред наличните ресурси.
Планирането трябва да предхожда всички останали функции на
мениджмънта, защото без подходящо планиране целият процес на мениджмънт може да
пропадне.
Планирането е продължителен процес, започващ с оценка на
настоящата ситуация, поставяне на цели и задачи, изработване на план за
действие за тяхното постигане, привеждането на плана в действие, преразглеждане
на процеса и резултатите, предоставяне на обратна връзка и модифициране на
плана при необходимост.
От момента на привеждане на плана в действие
са включват всички останали функции на мениджмънта: организиране, ръководене,
оценяване и контрол.
Планирането представлява мисловен процес на вземане на
решения и предвиждания. То е ориентирано към бъдещето и към гарантиране на
възможните желани резултати. Планирането включва определяне на цели и стратегии,
програми, процедури и правила за осъществяване на целите.
Практиката показва, че в планирането до голяма степен са
заложени успеха или провала на една фирма. Планирането е ориентирано към
бъдещето на фирмата и има за главна задача да я приспособи към промените на
външната и вътрешна среда да определи какво трябва да се направи, кога, как и
от кого да се извърши.
Планирането като важен инструмент на фирменото управление
служи за: -Разкриване перспективите за развитие на фирмата, рисковете и
опасностите, които я заплашват, препятствията пред нея; -Избор на път за
развитие на фирмата, определяне на целите и избор на стратегии за тяхното
постигане; -Оценка, подготовка и осъществяване на необходимите промени във
фирмата; -Координиране на действията на отделните структурни звена на фирмата
за постигане на общите цели; -Целенасочено разпределение, използване и контрол
на ресурсите на фирмата.
Планирането не е еднократен акт, а непрекъснат процес, който
не свършва със съставянето на плановете, а продължава с тяхното изпълнение с
измерването и анализа на постигнатите резултати с извършването на необходимите
корекции.
Бизнес план
Бизнес планът е документ, обобщаващ намеренията на дадено предприятие за определено
начинание. Бизнес плановете се използват за управление и планиране в рамките на предприятието,
както и за да убедят външни организации, например банки
или венчър капиталисти, да инвестират средства в
начинанието.
Бизнес планът е
ръководство за развитие на фирмата в условията на пазарното стопанство.Той се
съставя преди стартирането на дейността и трябва да даде отговори на по-важните въпроси,свързани с
нея,основният от които е:”Каква ще бъде печалбата на фирмата след приключване
на дейността?Ще има ли промяна на активите на фирмата и в каква посока ще бъде
тя?”.
За да бъде отговорено на тези въпроси в
началото на дейността е необходимо да се предвидят редица обстоятелства,които
биха дали отражение върху крайния резултат.Всички проблеми трябва да се
формулират,систематизират и проучат в определен порядък на базата на конкретна
информация.Последният фактор,който влияе върху отговора и финансовия резултат,е
собствеността на фирмата-дали тя е изградена с държавен,частен или смесен
капитал.
Бизнес
планът изпълнява няколко функции в зависимост от неговото предназначение и
целите,за които се изготвя.В зависимост от това какъв елемент от
фирмената дейност се счита за приоритетен,той може да има различен обхват и
съдържание,и в съответствие с това да бъде разработен в различни варианти:
1.Бизнес планът е основен инструмент за развитието
на фирмата и осигурява реализация на нейната мисия.В него са дефинирани срокове
и конкретни резултати.В детайли са представени основните цели,задачи,условията
и средствата за постигането им.
Този бизнес план е деловата програма на фирмата.
2.Бизнес планът е ориентир на управленския екип за
целите,задачите и сроковете,които трябва да се спазват.Той съдържа качествени
характеристики и точни задачи за всеки един от служителите,за неговите
права,задължения,отговорности и място в структурата на фирмата.
Подобен бизнес план е подходящ за стартираща
фирма.
3.Бизнес планът е основният финансов и търговски
документ.Той се изисква от кредитора и е предназначен да докаже полезността и
ефективността в дейността на съществуваща фирма или на новата идея,която се
предлага за финансиране.Целта на този бизнес план е да осигури средства.По
своята форма,съдържание и обхват той трябва да отговаря главно на изискванията
на финансовите институции.
4.Бизнес планът е и лицето на фирмата.В него са
описани предметът на дейност,целите и задачите,постигнатите досега резултати и
други данни,които биха представлявали интерес за различни делови партньори.В
него точно и ясно е формулирана мисията на фирмата.
5.Бизнес планът с инвестиционна насоченост се
съставя в случаите,когато е необходимо разширение на съществуващия бизнес или
навлизане в нова дейност.Той трябва да обоснове целесъобразността на
инвестицията,да докаже,че проектът е обезпечен във всичките му
аспекти-пазарно,суровинно и технологично.Този тип бизнес план е един от
основните документи,от който се интересуват банките и другите финансови
институции,акционерите и управителните съвети при вземане на решение за
финансиране на нов инвестиционен проект.В него са посочени източниците за
осигуряване на необходимите финансови средства,редът на тяхното постъпване,начините
за тяхното използване,както и сроковете за възвръщане.
6.Бизнес планът е и съставна част от бизнес
оценките,които се извършват по повод сделки с
фирми:покупко-продажби,сливания,разделения,приемане на нови и напускане на
стари съдружници,емитиране на ценни книжа или по друг повод.
Като цяло бизнес плановете са специфични
документи,които основно са предназначени за външни на фирмата субекти.Според
основното им предназначение те биват няколко вида:инвестиционен бизнес
план,информационен бизнес план,оценъчен бизнес план.
Определение за
бизнес-планирането:
Бизнес-планирането
– това е цялостен и целенасочен процес на разработването на разчети за
дейността на организацията, в които техническите и пазарните условия се
анализират и съчетаватт с икономическата и финансова обосновка.
Въз основа на
тази обща характеристика на Бизнес-планирането всеки един от различните
бизнес-планове следва да съдържа точни разчети за:
Целите за развитие на организацията
За продуктите и
услугите, които фирмата предлага и ще предлага на пазара
За състоянието и
развитието на технологиите
За ресурсите, с
които ще разполага организацията
За пазарното участие на организацията
За очакванията в
бъдещото развитие на организацията
Основна
ориентация на бизнес планирането ( бизнес-плана)
|
Какво?
|
За кого?
|
Колко?
|
Как?
|
|
Продукт
|
Пазар
|
Търсене
|
Ресурси
|
|
Услуги
|
Потребител
|
Капацитет
|
Технология
|
Така формулирано
Бизнес-планиратето обхваща определени връзки в дейността на фирмата. Бизнес-планирането
обхваща главно 4 релации (връзки):
Производство
– Пазар – могат да бъдат
представени маркетингово , от планов тип и балансирани връзки
Технологии
– Иновации – Отразяват
динамични връзки между технологичното равнище и иновациите , които следва да се
направят в организацията. Технологията предопределя: франчайзинг, джойн венчър,
закупуване на марка, собствени изследвания.
Финансиране – Възвращаемост –
основна от гледна точка на избора на оптимален вариант на бизнес-плана. Финансиране
– търсене на възвращаемост. Необходими за методики.
Основна релация на бизсен планирането
Пари – Продукт / Услуга – Пазар – Пари + Доход - чрез бизнес – планиратено се цели ефективност
в стопанската дейност и развитието на съответната организация.
В резултат на
бизнес-планирането се получават различните видове бизнес-планове.
Задачи на
бизнес-планирането и бизнес-плановете:
чрез тях се
развиват перспективите в развитието на бизнеса
чрез него се
избира оптимален вариант за развитие на бизнеса
оценка на потреностите и възможностите
целенасочено
осигуряване, разпределение, използване, развитие и контрол на ресурсите
установяване на
критерии за контрол и оценка на резултатите
повишаване способността на предприемачите.
Производствен план
Производственото планиране представлява процес на уточняване
на целите, условията и разпределяне на задачите на фирмата през плановия период
в областта на производството, т.е. изработването на определените по вид,
количество и качество продукти. В зависимост от обекта и хоризонта на планиране
се различават следните видове производствени планирания: обемно, календарно и
оперативно.
Обемно производствено планиране - то се отнася най-често за
период от 1 до 3 години и включва разработването на: -Производствена програма –
в нея се отразяват вида, количеството и стойността на изделията, които ще се
произвеждат през плановия период. Производствената програма обвързва
потребностите от продукция, която е определена в съответствие с маркетинговите проучвания и
планираните очаквани продажби с възможностите на фирмата определени от
производствените мощности, количеството на разполагаемите ресурси и степента на
тяхното използване. За определяне на възможностите на производството на фирмата
се използва система от показатели за вида, количеството и обема на продукцията.
Вида и качеството на продукцията се определя от следните
показатели: -Номенклатура на продукцията – това е списък на всички видове
изделия; -Асортимент на продукция – диференциране на всеки вид изделие по
модел, форма, цвят и т.н. и отнасянето му в съответната стокова група;
-Качество на продукцията – това е степен на съответствие на изделието, на
изискванията на стандарти и технически условия.
За количественото измерване на продукцията се използват
натурални показатели /бр., кг, л., дка, кв/ч и т.н./. Обема на продукцията се
измерва стойностно /в пари/.
В зависимост от степента на готовност състава на продукцията
се разделя на готова продукция, полуфабрикати и незавършено производство.
Готовата продукция включва продуктите преминали всички стадии на обработка,
монтаж и изпит ване в дадено предприятие и напълно готови за потребление.
Полуфабрикатите са продукти, които са преминали стадиите на обработка в някой
отделни цехове, но не всички стадии в предприятието. Те са предназначени за
по-нататъшна преработка в същото или в други предприятия. Полуфабрикатите имат
цена и могат да се продават заедно с готовата продукция като стока.
Незавършеното производство включва тази част от продукцията, чиято обработка е
започнала, но не е завършена окончателно към определен момент време.
Продукцията от незавършеното производство се намира по работните места или
между тях. Чрез незавършеното производство се осигурява резервът необходим за
ритмична работа и нормално протичане на работния процес.
Производствена мощност на фирмата – представлява максимално
възможното /часово, денонощно, месечно или годишно/ производство на продукти за
определен период от време в съответствие с възприетата номенклатура, асортимент
и качество, при пълно използване възможностите на машините, съоръженията и
производствените площи, спазване на технологията, ритмично захранване с ресурси
и нормална организация на производството и труда.
Осигуряване на производството с ресурси – тази дейност по
осигуряване на производството със суровини и материали, работна сила, финансови
средства, технологично оборудване и т.н. в практиката се нарича ресурсно
планиране.
Календарно-производствено планиране – то се отнася най-често
за период от 3, 4 месеца и включва разработването на: -план-графици
/разписания/ за работата на производствените звена, цехове и участъци през
плановия период; -съгласуване и координиране работата на производствените звена
през плановия период, включително ритмично осигуряване на производството със
суровини и материали.
Оперативно-производствено планиране – то се отнася най-често
за период до 1, 2 седмици и включва разработването на: -задание /план-графици/
за изпълнение на работните места през плановия период; -съгласуване действията
на отделните работни места.
Бизнес план за развитие на хотел.
Маркетинг и
мениджмънт/ цел (мисия)/ пазари/ финансиране и кредитиране/ бизнес-план/
концепция/ локолизация/ продукт-това е логическият смисъл.
а) цел (мисия);
б) пазари-да се изготви маркетинг
анализ на пазара, характеристика ан очокваните моменти;
в) концепция-при разработнването й
тя трябва да се базира на реалностите за обекта и пазара (това, което мага да
предам);
г)
продукт-елементи на продукта, на услугите, те трябва да са подчинени на това
какво изисква пазара и какво могат да платят клиентите.
д) локализация-местоположение,
планово задание, организация на работата;
е) финансиране-да се изготвят
финансови прогнози за капиталовите разходи и бюджет за развитието на
проекта-прогнози за приходите, прогнози за разходите, финансов проект за
паричния приток и печалба, финансови план-акционери, необходими искания за
кредити.
Проект за инвестиране: 1.
Въведение-съдържа кратка история на проекта, изясняване на целите (2стр.). 2.
Резюме-кратко изясняване на основните моменти в проекта (2стр). 3. Разположение
на обекта-карти на терена, чертежи, собственост, достъпност (транспорт)
(5стр.). 4. Концепция за развитие-обобщение на имиджа на предприятие с оглед на
пазара (3стр.). 5. По подробно описание на обекта-прилагат се архитектурни
скици (5стр.). 6. Посочване на мениджърите, техния опит и убеденост в успеха на
проекта (5стр). 7. Идентифициране на целевите пазарни сегменти, на техните
нужди, как ще се справи с конкуренцията (5стр.). 8. Подробен план за развитие
на капитала, прогнози за разходите, съществуващи предложения и др. (20стр.).
При разработването на проекта трябва да се имат в предвид архитектурните
планове, оглед на терена, консултации за разходите, независими маркетингови
проучвания.
Развитие на хотела: при изграждането
на един хотел трябва да се приложи пазарен подход (кой е нашият клиент), тъй
като вече е устновено, че подход обърнат към продукта би бил обречен. Това
изисква да се извърши маркетинг на дестинацията и свободното време, да се
уточнят нуждите на пазара, на отделните сегменти и как ще бъдат задоволени
изискванията им в подходящият вид. Резултатите от тези проучвания ще ни дадат
възможност да съставим концепция за бъдещето развитие.
Етапи при изграждане на хотел:
1етап-оценка на инвестиците, проучване и анализ на петното за строеж,
идентификация на ресурсите. Изследвания на пазарите и отделните сегменти,
уточняване структурата и изискванията на потенциалните клиенти. Създаване имидж
на хотела, свързан с вида и типа на хотела, с необходимите съоръжения;
2етап-уточнявне на собствеността и разработване на петното, проучване на терена,
възможностите за усвояване, вземне ан решение кой ще управлява обекто,
собсвеника, туроператора и др.; 3етап-формиране ан концепцията, уточняване
връзката между хотела и бъдещите клиенти,съобразно плана за ръзвитеие,
планиране на комуникационнете връзки, уточняване изискванията по отношение на
строителство и безопасност, изискванията на туроператорите, организиране ан
конгресен туризъм и др. Изготвяне на идеен проект (планово задание);
4етап-изготвяне ня мастерплан, вътрешно разпределение на терена, изготвяне на
строителен план; 5етап-разработване ан строителен план; 6етап-изготвяне на
спецификации, скици, съоръжения, архитектури и конструктивни планове;
7етап-период на изграждане; 8етап-планирането преди откриване на обекта,
инвентар и др.
Предпоставки за
съставяне на оперативния план. Раздели и показатели на плана.
Основоположник на
планирането, като лост на управлението се счита Тейлър, който стига до извода,
че не може да се развива икономика в микро и макро мащаб без да се насочва
предприятието, чрез планирането, определянето на целите, които преследва и
пътищата за тяхното постигане. По същество планирането е поддържане на
определени пропорции. За ада има успех предприятието то трябва да планира
своите действия за определен период-месец, тримесечие, година. За да се изготви
определен план е необходимо наличие на сложни предпоставки.
1. Прави се
проучване на състоянието на търсенето. За организираните туристи то се
изразява в анализ на сключените
договори. За неорганизираните трябва да се установят тенденциите в насоките на
потребителското търсене.
2. Проучва се състоянието и насоките
в измененията на предлагането по вид, обем и количество. За собственото
предлагане трябва да установим, какво ново ще предлагаме. За целта трябваад
имаме в предвид изготвянето на инвестиционна програма.
3. Опреедляне границите на дейността
за ЗХР, определяне на стокооборота на един стол, за средствата за настаняване
оборота на едно легло. Ограничител се явява капацитетът, като водещи са
средствата за настаняване.
4. Анализ на дейността-Когато се
прави се използват резултатиет от предходната година и от още една предходна
година. Целта е да се разкрият условията, при които са постигнати определени
резултати и факторите оказали влияние върху тях. Когато се разработва плана не
бива да се отива към по-ниски показатели. Анализът има за задача да разкрие
слабостите и недостатъците, за да не се допускат отново. Той трябва да обхваща
всички показатели: МТБ, брой туристи, среден престой, брой нощувки, приходи от
основни и допълнителни услуги-общо и по видове, договорни отношения, цени.
Анализът на цените е доста сложен, поради тяхното голямо разнообразие и
влиянието на редица фактори-инфлация, валутни курсове.
Разработването планът на
предприятието е сложен процес, който се осъществява в няколко направления по
различни показатели. Между отделните рздели и показатели съществува взаимна
връзка и зависимост. Водещо значение има планът по обемните показатели, тъй
като от обема на дейността зависят всички останали показатели.
Планът се изготвя
по следните раздели:
1. План за обема на
дейността-включва разработването на плана за приходите т.е. включва оборота от
услугите и стокооборотът от стоките. При планиране на този раздел се използват
следните показатели: „К”-капацитет на заведениетов брой легла;
„ЕП”-експлотационен период в дни, показва колко дни е в експлотация; „сумаВН” в дни=К.ЕП; „Кз” (коефициент на
заетос)-показва каква част от капацитета се използва.Служи, за ад видим колко
реални нощувки сме предвидили да реализираме. Взема се от анализа. Кз почти не
се изменя. Може да скочи рязко само при еднократно действащи фактори, кто
олимпииски игри ,световни празненства Кз=сумаН.100/сумаВН; брой нощувки
сумаН=сумаВН.Кз; средна цена-установява се по пътя на анализа, но когато работим
с нея трябва да е коригираме с процента на инфраструктурата Ц=О/сумаН (оборот
по отчет); оборот (приход) О=сумаН.Ц; престой на един турист Пр.
Тур.=сумаН/сумаТ. При основните услуги имаме ограничител брой легла, докато при
допълнителните услуги няма. При тях олборотът се планира по различен начин. При
планиранена стокооборотът се използват подобни паказатели. При храненето обаче
„К” се измерва в брой места за сядане. Леглото, като услуга за нощувка може да
се продаде веднъж на ден, докато столът може да бъде продаден няколко пъти. Но
докато гостите на хотела плщат определена цена за нощувката, то в ресторанта
сметката на всеки клиент е различана. Стокооборотът се взема от анализа
СО/сумаМ.
2. Втори раздел е план на труда.
Планира се числеността на персонала и средсвата необходими завъзнаграждение на
работниците. Използва се и един обвързващ показател средна изработка
(индивидуална производителност на труда) ИПТ=О/Бр.Р. Този раздел се планира от
Бр.Р или числеността на персонала и втори показател средна РЗ и планов фонд РЗ
ПФРЗ=Бр.Р.РЗ, РЗ=ФРЗ/Бр.Р.
3. Трети раздел е план на разходите.
Планират се средствата, които са необходими, за да се осъществи експлотацията
на базата (без инвестиционните разходи). Използва се обща сума на разходите
„Р”, разходи по структурни елементи, равнище на разходите РР=Р.100/О.
4. Четвърти раздел е план на
ресурсното обезпечаване. Планират се потребностите от сурвини, материали,
гориво и др. материални ресурси за осъществяване на дейността.
5. Петираздел е план на финансовия
резултат, печалбата П=О-Р, равнище на печалбата Рт=П.100/О.
