Лекции по Икономика

33. Комуникациите като съвременно средство за въздействие.

Чрез комуникацията въобще, независимо дали става въпрос за пропаганда или друга форма, всяко едно управление има възможност да съподчини социалните групи и индивидите, да изработи обществен консенсус по основните ценности и по този начин да формира доверието на институциите. Смисълът на използване на пропагандата като форма на общуване е също и в максимализирането на властта и спестяването на по-сериозни усилия. То е свързано с предизвикване на конкретни действия. Пропагандата придава на политическите решения устойчива продължителност.
Особено важна е податливостта на внушение и доверчивост на тълпите, което е възможно поради ниския праг на критичност на тълпата. Внушението представлява целенасочено не аргументирано въздействие на един човек върху друг или върху група от хора, които приемат това въздействие безкритично.
Има различни определения за комуникацията. Тя е съобщаването, предаването или размяната на идеи, познания и прочее. Комуникация е пренасяне на мисли и съобщения. Основните форми на комуникацията са чрез знаци (гледане) и звуци (слушане).
Комуникацията е процес, чрез който разбираме другите, както и те нас. Отделните фактори в комуникацията са източникът, темата (словесният израз на определена теза, идея) и аудиторията. В чист вид това е достатъчно за осъществяване на комуникация между двама партньори, обединени от обща тема. Целта на осъществената комуникация е да бъде предадено съобщение, което да изпълни определена задача. За всеки акт на човешко общуване са необходими поне три елемента - лице, което говори, реч, която това лице произнася, лице, което слуша. Следователно комуникацията е базирана на взаимоотношение. Това взаимоотношение може да съществува между две лица или между едно лице и много други лица.
Една от характерните черти на съвременното общество е повсеместното присъствие на масовата комуникация.

Развитието на комуникационния процес в публичната администрация е подчинено на следните принципи:
• Стимулиране на диалога и дискусиите;
• Прозрачност;
• Координация;
• Ефективност на разходите.