Информацията е знание. Тя не принадлежи към света на материалните неща, макар че също като тях може да се създаде или унищожи, да се скрие или покаже, да се предаде или запази, да се съкрати или умножи, да се пренесе в пространството и времето. Подобно на тях тя също има цена и стойност. Информацията може да се купува и продава, в същото време информацията има свойства, които са неприсъщи на материалните неща и качествено я отличават от тях. Тя не може да бъде предадена, ако не се притежава, но е единственото нещо, което може да бъде дадено на друг, без да се намали нейното количество. При разпространението на информацията общото количество не се мени, макар че в отделните лица то се увеличава и у никого не намалява. Тъй като не е материална, информацията не заема място в пространството, макар че може да се премества в него. Натрупването на излишна информация може да доведе до това, че наистина ценното, значителното да се загуби в огромното море от малоценното и незначителното.
Има различни определения за комуникацията. Тя е съобщаването, предаването или размяната на идеи, познания и прочее. Комуникация е пренасяне на мисли и съобщения. Основните форми на комуникацията са чрез знаци (гледане) и звуци (слушане).
Комуникацията е процес, чрез който разбираме другите, както и те нас. Отделните фактори в комуникацията са източникът, темата (словесният израз на определена теза, идея) и аудиторията. В чист вид това е достатъчно за осъществяване на комуникация между двама партньори, обединени от обща тема. Целта на осъществената комуникация е да бъде предадено съобщение, което да изпълни определена задача. За всеки акт на човешко общуване са необходими поне три елемента - лице, което говори, реч, която това лице произнася, лице, което слуша. Следователно комуникацията е базирана на взаимоотношение. Това взаимоотношение може да съществува между две лица или между едно лице и много други лица.
Една от характерните черти на съвременното общество е повсеместното присъствие на масовата комуникация.
Развитието на комуникационния процес в публичната администрация е подчинено на следните принципи:
• Стимулиране на диалога и дискусиите;
• Прозрачност;
• Координация;
• Ефективност на разходите;
За изграждането на ефективен комуникационен процес в публичната администрация в България е разработена комуникационна стратегия, която е насочена към две нива на въздействие;
1) Национално ниво
2) Международно ниво
Комуникационната стратегия,която е изготвена от Публичната администрация, е комплекс от дейности, насочени към българските обществото, които имат за цел да разясни ползите и предизвикателствата на бъдещото на страната и да предостави информация по актуални въпроси.
Комуникационната стратегия e механизъм за партньорство между държавните институции, местните и регионални власти, бизнеса, неправителствените организации, медиите.
Национален план на стратегията
Основната цел на Националния план на Комуникационната стратегия е да създаде една среда на прозрачност и информираност на българските граждани като стимулира съпричастността и подкрепата им за повишаване на качеството на държавното управление и административното обслужване.
Специфични цели
• Да стимулира активния диалог и съпричастността сред българите към процеса на интеграция в Европа;
• Да предоставя на българските граждани изчерпателна информация за всички аспекти на държавното управление и за права и задължения като граждани;
• Да разяснява цялостния ефект от управлението.
Целеви групи
• Икономически и социално активни граждани; младите хора;
• Групи граждани, изразяващи скептично отношение към Европейския съюз;
• Групи в неравностойно положение;
• Неправителствени, браншови и други представителни организации;
• Лидери на мнение;
• Медии - регионални и национални, с фокус върху регионалните и специализираните медии;
• Широката общественост
Основни форми на комуникация
Националният план на стратегията се основава върху няколко основни подхода в комуникацията: директна комуникация, комуникация чрез масовите медии и работа с партньори и неправителствени организации.
1) Директна комуникация
2) Комуникация чрез масовите медии
3) Работа с партньори
4) Работа с неправителствени организации
5) Повишаване на капацитета за планиране и осъществяване на дейностите по Комуникационната стратегия - Провеждане на обучения за експертите на институционалните отдели за връзки с обществеността за осъществяване на комуникационни дейности.
Международен план на стратегията
Основната цел на Международния план на Комуникационната стратегия е да развива и утвърждава положителния образ на България като пълноправен член на Европейския съюз чрез координирани действия на всички въвлечени институции.
Специфични цели:
• Да подпомага страната в процеса на вземане на решения за Европейския съюз и изработването на политики в Европейския съюз;
• Да популяризира усилията на страната в изпълнение на политиката на ЕС за развиване на отношенията със съседни страни, нечленуващи в Европейския съюз;
• Да популяризира позициите на страната в дебата за бъдещето разширяване на Европейския съюз;
• Да утвърждава българската културна и езикова идентичност като част от общото европейско културно пространство
• Да подпомогне преодоляването на негативните нагласи към България чрез предоставяне на информация за постиженията й като новоприета страна-членка;
• Да оказва подкрепа в усилията на страната за пълно прилагане на четирите свободи в Европейския съюз.
Целеви групи
1) На ниво Европейски съюз:
• Депутати в Европейския парламент и техните сътрудници;
• Журналисти, акредитирани към институциите на Европейския съюз;
• Високопоставени служители на европейските институции;
• Признати лобистки организации и неправителствени организации;
2) На ниво страни-членки на Европейския съюз:
• Високопоставени политици;
• Водещи журналисти;
• Представителите на посолствата на страните-членки и на мисиите на международните организации в България;
• Професионални организации, групи за натиск и експертни групи;
• Европейски предприемачи, които са заинтересовани от бизнес средата в България;
• Гражданите на страните членки на Европейския съюз.
3) Уникалната геополитическа позиция на България предполага обособяването на целеви групи в страни от региона, нечленуващи в Европейския съюз:
• Политически институции;
• Представители на бизнеса;
• НПО;
• Лица с двойно гражданство.
Основни форми на комуникация
1) Интернет - Поддържане и актуализиране на секциите на чужди езици в интернет страниците на българските държавни институции и дипломатическите представителства на Р България; разпространение на електронни бюлетини.
2) Информационни материали - Разпространение на информационни материали за България чрез българските посолства и партньорски мрежи и организации.
3) Работа с представители на чуждестранните медии - Поставя се акцент върху работата с чуждестранни журналисти, базирани в страната си, и с кореспонденти на чужди медии в София. От най-голямо значение са медиите със силно влияние в Брюксел.
4) Публична дипломация - България представя себе си - като активен и уникален член на Европейския съюз - и своите позиции по значими въпроси не само пред правителствата на останалите страни в Европейския съюз, но и пред техните граждани.
