Националният продукт представлява агрегатна величина, която характеризира общото равнище на стопанската дейност в дадена страна. Чрез него и неговите измерители се сравняват националните икономики и се изследва развитието им в динамика. Измерителната система на пазарната икономика включва няколко крупни индикатора, които имат за своя изходна основа Националния продукт.
Националният продукт е общата сума на материалните блага и услуги, които са произведени в икономиката за определен период от време - обикновено една година. За да може националният продукт да стане основа за вземане на управленски решения той трябва да може да се измерва. Но икономиката произвежда множество продукти между които на пръв поглед няма нищо общо. Това което прави възможно съизмерването им е, че всички те имат парична оценка, имат цена. Именно, паричната оценка, цената дава възможност да се формира първия измерител на Националния продукт - и това е Брутният национален продукт (БНП).
Брутен национален продукт (БНП) е сумата от пазарните стойности на всички крайни материални блага и услуги произведени в икономиката за определен период от време (обикновено една година). БНП е измерител на националния продукт, но те не са тъждествени понятия по следните причини:
Брутен национален продукт (БНП) е сумата от пазарните стойности на всички крайни материални блага и услуги произведени в икономиката за определен период от време (обикновено една година). БНП е измерител на националния продукт, но те не са тъждествени понятия по следните причини:
Първо - БНП отчита или включва стойността не на всички произведени блага, а само на крайните блага, тези, които са стигнали до крайния потребител. БНП изключва така нареченото "повторно" броене, при което стойността на междинните продукти се отчита многократно. Междинни продукти са всички блага, които се използват за производство на други блага. Те имат само производствено предназначение. Това са всички суровини, материали, горива, полуфабрикати, услуги и др., които имат многократно използване. Известно е, че процесът на производството на стоките преминава през много стадии. На всеки стадий се използва резултатът от предходния и се добавя нова стойност. В Брутния национален продукт се включва само добавената стойност към продукта на отделните стадии.
Второ - БНП е показател за текущото производство. Той включва само стоките и услугите, които са произведени и продадени втечение на текущата година. Изключва произведените през минали години стоки. Тяхното производство е отчетено в годината на произвеждането им и те не увеличават стойността на БНП.
Трето - БНП не отчита натуралното производство - стоките и услугите произведени в домашното стопанство иостанали за ползване в него. Трудът на домакинята, когато готви и пере няма пазарна стойност и не увеличава БНП, но когато тя извършва тази работа навън, последната се включва в БНП чрез работната заплата, която получава като цена на своята работна сила.
Четвърто - БНП не отчита продуктите на т.н. черна (сива) икономика, икономиката в сянка, продаващи се нелегално поради забрана или избягване на данъчно облагане.
Пето - в БНП се отчитат само продуктите и услугите, произведени с фактори на производството, които са собственост на граждани на страната или на самата държава, затова наред с показателя БНП се използва и показателят Брутен вътрешен продукт (БВП), който включва целия продукт произведен в страната, независимо от собствеността на факторите с които е произведен.
Когато всички тези условия (правила) са спазени пазарната оценка на сумарното количество от стоки и услуги е БНП.
Крайният продукт са две форми БНП и БВП. БНП - се пресмята по признака "собственост" на страната, т.е. само от нейни фирми на и извън нейната територия. БВП - се пресмята по признака "територия" на страната, т.е. като създаден вътре в нея независимо дали от национални или от чужди фирми.
Брутен вътрешен продукт (БВП) - това е пазарната стойност на потока от крайни продукти, произведени на територията на дадена страна за определен период (обикновено една година), които отиват за потребление, както в страната, така и извън нея. Той е показател за вътрешната икономическа активност.
БНП се измерва в два варианта, на две нива, като: номинален и реален БНП. Това е необходимо, защото в пазарната икономика БНП (БВП) може да се изменя във времето под влияние на два фактора: неговият физически обем (Q) и цените (Р).
БНП = Q.P.
Двата фактора могат да действат самостоятелно или в комбинация. Когато БНП (БВП) се вземе в неговото парично изражение в текущи цени говорим за номинален брутен национален продукт (НБНП), а когато се измерва в неговия физически обем говорим за РБНП. Ако физическият обем (Q) се запазва, а цените растат, расте само номиналният БНП. Това дава неточна представа за равнището на икономическата активност в страната, защото паричният измерител е под силното влияние на инфлационните процеси. За да получим реалната промяна в БНП, изразяваща динамиката на физическия обем на произведените стоки и услуги трябва да елиминираме влиянието на цените. Това може да стане с различни подходи, но общият принцип е като използваме за измерител на БНП през различните периоди едни исъщи цени. Такива цени се наричат базисни или съпоставими.
БНП = Q.P.
Двата фактора могат да действат самостоятелно или в комбинация. Когато БНП (БВП) се вземе в неговото парично изражение в текущи цени говорим за номинален брутен национален продукт (НБНП), а когато се измерва в неговия физически обем говорим за РБНП. Ако физическият обем (Q) се запазва, а цените растат, расте само номиналният БНП. Това дава неточна представа за равнището на икономическата активност в страната, защото паричният измерител е под силното влияние на инфлационните процеси. За да получим реалната промяна в БНП, изразяваща динамиката на физическия обем на произведените стоки и услуги трябва да елиминираме влиянието на цените. Това може да стане с различни подходи, но общият принцип е като използваме за измерител на БНП през различните периоди едни исъщи цени. Такива цени се наричат базисни или съпоставими.
Определя се една предшестваща година и тя се приема за база за сравнения. По този начин за всяка година може да се определи номиналния и реалния БНП. Разликата между тях ще зависи от измененията в ценовото равнище. Съотношението между номиналния и реалния БНП изразява индекса на ценовата промяна. Този индекс наричан още дефлатор представлява своеобразна цена на БНП. Дефлатор БНП е индекс на цените, който показва разходите за покупката на стоките, включени в БНП през даден период, спрямо разходите за тяхната покупка през приетия за база период.
За базисната година дефлаторът е винаги 100 %, тъй като НБНП, се взема за реален за текущата година.
а) ако дефлаторът е по-голям от 100 това означава, че поради покачване на цените НБНП е нараствал по-бързо от РБНП, т.е. от физическия обем на продукта;
б) ако дефлаторът е по-малък от 100 това означава, че физическият обем на БНП (БВП) е нараснал по-бързо от цените, което е много благоприятно. Следователно функцията на дефлатора на БНП е да "изчиства" номиналния БНП от влиянието на цените (да го трансформира в реален.)
Методи за измерване на БНП (БВП)
БНП може да се измерва по два начина: първо, като сума от разходи за покупка на стоки и услуги, и второ - като сума от разходи за тяхното производство. Двата подхода са взаимно свързани и по същество еквивалентни, защото разходите за покупка на крайни стоки и услуги в парично изражение са равни на разходите за производство на крайни стоки и услуги в парично изражение = БНП. Първият е известен като Разходен (продуктов) метод за измерване на БНП, а вторият като ресурсно приходен - Доходен. И двата подхода почиват на концепциите за съвкупното търсене й съвкупното предлагане и за циркупационните потоци. Следва да се има предвид обстоятелството че в икономиката това, което е доход за едни е в същото време разход за други.
Брутните национални разходи за крайната продукция съдържат четири основни елементи: потребление - С, инвестиции - I, правителствени разходи G и чист експорт - (Х-М).
Потребителските разходи - С са разходите за покупка на стоки и услуги от страна на домакинствата. Това са консумативни стоки за краткотрайна употреба - храна, облекло, обувки, обзавеждане, лични автомобили, медицински, общообразователни, юридически и други услуги. Тези разходи имат най-голям относителен дял в БНП и техният размер обикновено е стабилен.
Инвестиционните разходи (I) са насочени към осигуряване на бъдещото потребление. Известно е, че обществото не изразходва целия си доход за текуща консумация. Една част от него се насочва за закупуване на нови машини, съоръжения, складови запаси, строеж на заводи, болници, училища, пътища и др. Инвестиционните разходи са твърде непостоянен елемент на брутните национални разходи. Те се колебаят значително в зависимост от фазите на деловия цикъл, равнището на лихвения процент и други фактори.
Правителствените разходи (G) са съвкупност от потребителски и инвестиционни разходи от страна на държавата. Свързани са с издръжката на отбраната, държавното управление, здравеопазването, образованието. Тук се отнасят и държавните инвестиции в различни видове производства. Относителният дял на тези разходи в БНП е важен показател за държавната намеса в икономиката.
Брутните национални разходи за крайната продукция съдържат четири основни елементи: потребление - С, инвестиции - I, правителствени разходи G и чист експорт - (Х-М).
Потребителските разходи - С са разходите за покупка на стоки и услуги от страна на домакинствата. Това са консумативни стоки за краткотрайна употреба - храна, облекло, обувки, обзавеждане, лични автомобили, медицински, общообразователни, юридически и други услуги. Тези разходи имат най-голям относителен дял в БНП и техният размер обикновено е стабилен.
Инвестиционните разходи (I) са насочени към осигуряване на бъдещото потребление. Известно е, че обществото не изразходва целия си доход за текуща консумация. Една част от него се насочва за закупуване на нови машини, съоръжения, складови запаси, строеж на заводи, болници, училища, пътища и др. Инвестиционните разходи са твърде непостоянен елемент на брутните национални разходи. Те се колебаят значително в зависимост от фазите на деловия цикъл, равнището на лихвения процент и други фактори.
Правителствените разходи (G) са съвкупност от потребителски и инвестиционни разходи от страна на държавата. Свързани са с издръжката на отбраната, държавното управление, здравеопазването, образованието. Тук се отнасят и държавните инвестиции в различни видове производства. Относителният дял на тези разходи в БНП е важен показател за държавната намеса в икономиката.
Измерители на дохода (НД, ПД, РД)
Брутният национален продукт е най-обхватният измерител на обема на националното производство и икономическата активност. Наред с него в икономическата теория и практика се използва и измерителят нетен (чист) национален продукт. Той се получава като от БНП се приспадат разходите за потребения капитал (амортизацията). Нетният национален продукт е мярка за чистата продукция на икономиката, която остава след приспадане от брутното производство на онова количество, което е необходимо за поддържане на съществуващия капиталов запас.
ННП (ЧНП) = БНП - Амортизацията.
Освен измерителите на националния продукт съществуват и няколко важни макроикономически измерители на дохода. Те са: Национален доход (НД), Персонален (личен) доход (ПД) и Разполагаем доход (РД).
Националният доход е най-обобщаващият измерител на дохода. Той представлява сумата от всички възнаграждения за факторите на производството: работната заплата, лихвата, рентата, корпоративната печалба. Получава се като от чисти национален продукт се приспаднат косвените данъци.
НД= ЧНП - косвените данъци.
Персоналния доход е второто равнище на дохода. Той представлява сумата от всички доходи, които се полагат на гражданите на една страна преди още да се обложени с данъци. Правото на доход още не означава, че той е действително получен. Част от печалбата се влага отново в производството и увеличава инвестиционните разходи. Друга част се взема от държавата под формата на данък върху печалбата. Част от работната заплата не достига до работещите, а отива за социални осигуровки. В същото време определени групи от населението получават доходи без те да са свързани с текущото производство на материални блага и услуги. Такива доходи са държавните трансферни плащания - социални помощи, пенсии, стипендии, помощи на безработни и други.
Когато от НД се приспадне създадения, но неполучен доход и се прибавят трансферите плащания се формира измерителят - Персонален доход. ПД = НД - неразпределената печалба на фирмите - разходите за социално осигуряване + трансферните плащания за домакинствата от правителството и фирмите.
Разполагаемият доход (РД) е третото равнище на дохода. Получава се когато от персоналния доход се приспаднат и личните подоходни данъци (преките данъци).
РД = ПД - личен подходен данък
Това е крайният доход, с който реално разполагат домакинствата и който те използват главно за две цели - за текущата консумация (потребление) и за спестяване. Извеждането на РД като самостоятелен измерител е от значение по няколко причини:
1) първо - РД е показател за реалното богатство на домакинствата през текущия период;
2) второ - в процеса на своето изразходване той формира равнището на други два макроикономически агрегата (съвкупности) - С - потреблението и S - спестяванията;
3) трето - структурата на направените разходи чрез РД характеризира жизнения стандарт на населенето и степента на зрялост на икономическата система.
1) първо - РД е показател за реалното богатство на домакинствата през текущия период;
2) второ - в процеса на своето изразходване той формира равнището на други два макроикономически агрегата (съвкупности) - С - потреблението и S - спестяванията;
3) трето - структурата на направените разходи чрез РД характеризира жизнения стандарт на населенето и степента на зрялост на икономическата система.
БНП като индикатор на икономическата активност на една страна е голямо откритие на икономистите-статистици, важен инструмент за икономически анализи и сравнения. В същото време като измерител той има и редица съществени недостатъци, които пречат на точното установяване на икономическото благосъстояние. Те са:
Първо - не отчита, или отчита в недостатъчна степен резултатите на натуралното стопанство (домашно стопанство, извънпазарни услуги и др.);
Второ - не обхваща, или само частично обхваща "икономиката в сянка", а тя поне за сега е със значителен относителен дял в общото производство (30-35 %);
Трето - не отчита реално вторичния ефект - страданията от неврози, отравяния, които не се улавят в БНП, самата вреда не получава пазарна оценка, а в същото време се правят разходи за лечението които се отчитат в БНП;
Четвърто - не отчита текущото изтощаване на природните ресурси, а това намалява бъдещите производствени възможности на икономиката - примери - отровената почва и атмосфера, замърсените реки, въздух, похабени гори. Замърсяването на околната среда с антипродукти поражда необходимост стойностната им оценка да се приспада от БНП.
Пето - изключва цената на свободното време, а самото то е богатство;
Шесто - не отчита качеството на потребителските блага и услуги;
Седмо - не отчита как е разпределен продуктът между членовете на обществото.
Първо - не отчита, или отчита в недостатъчна степен резултатите на натуралното стопанство (домашно стопанство, извънпазарни услуги и др.);
Второ - не обхваща, или само частично обхваща "икономиката в сянка", а тя поне за сега е със значителен относителен дял в общото производство (30-35 %);
Трето - не отчита реално вторичния ефект - страданията от неврози, отравяния, които не се улавят в БНП, самата вреда не получава пазарна оценка, а в същото време се правят разходи за лечението които се отчитат в БНП;
Четвърто - не отчита текущото изтощаване на природните ресурси, а това намалява бъдещите производствени възможности на икономиката - примери - отровената почва и атмосфера, замърсените реки, въздух, похабени гори. Замърсяването на околната среда с антипродукти поражда необходимост стойностната им оценка да се приспада от БНП.
Пето - изключва цената на свободното време, а самото то е богатство;
Шесто - не отчита качеството на потребителските блага и услуги;
Седмо - не отчита как е разпределен продуктът между членовете на обществото.
Съвременното развитие на икономическата наука налага да се търсят и други измерители един от които е измерителят чисто икономическо благосъстояние - ЧИБ. За обосноваването на този измерител работят световно известни учени като - Саймън Кузнец, Джеймс Тобин, Уйлямс Нордхаус. Те поставят ударението върху консумацията, свободното време, чистата жизнена среда и др. Съвременните изследователи търсят нови измерители, с които да се преобразува информацията от традиционното измерване на БНП в три главни насоки:
Първо - оценка на разходите за някои отрицателни стопански резултати - замърсяване, натрупване на отпадъци, професионални заболявания, т.е "икономически диспродукти" - с които следва да се намали БНП.
Второ - оценка на разходите за нежелани, но необходими блага (дейности) полицейска защита, национална отбрана и др. (те следва да се изключат от БНП).
Трето - оценка на непазарните блага (стоки и услуги) - домашната производствена дейност, свободното време. Те следва да се включат в БНП със съответни коефициенти.
За разлика от БНП чрез показателя ЧИБ се прави опит да се даде оценка на полезността на произвежданите стоки и степента на задоволяване на потребностите на хората, а от тук и оценката за социално-икономическия прогрес на обществото.
