Същност на инвестициите: Инвестициите като понятие произхождат от латинската дума “investitio”, което означава „влагам”. Инвестициите са финансови, имуществени и интелектуални вложения на средства в определени обекти, за продължителен период от време с цел нарастване на доходите, разширяване капитала на вложителите и други положителни резултати. В основата на инвестициите са финансови средства за по – продължителен период от време за нарастване на доходите след определен период от време. Инвестициите в публичния сектор не се подчиняват на правилото за получаване на максимален доход и възвръщаемост. Инвестиционната дейност представлява самото влагане на средствата и осъществяване на практически действия за нарастване на доходите, капитала или друг полезен ефект.
Видовете инвестиции могат да се класифицират по следния начин:
1. В зависимост от източника, равнището на инвестициите и гражданството на инвеститора, инвестициите биват:
• Чуждестранни инвестиции (международни) – Това е всяко вложение на чуждестранно физическо или юридическо лице или негов клон в определени обекти – предприятия, обособени части от тях, за ново строителство или разширения; в банки, недвижимо имущество, ценни книжа, акции и дялове в ТД, кредити, интелектуална собственост, патенти, лицензи, права по концесионни договори и договори за възлагане и управление,.
• Вътрешни инвестиции (местни) – Инвестициите се правят от различни физически или юридически лица и институции в икономиката на страната 9основни източници са не разпределена печалба, амортизационните отчисления и паричните резерви, банкови и фирмени кредити,емисии на ценни книжа, дялово участие и др.)
2. В зависимост от сектора на инвестиране, инвестициите биват:
• Реални –отнасят се всички вложения , свързани с реалния сектор на икономиката: вложения ДМА (сгради, машини, съоръжения, оборудване и др.), вложения в ДНА (научни изследвания, програмни продукти, технологии, реклама и др.), вложения в краткотрайни активи, обучение на персонала, вложения в недвижими имоти и др.
• Финансови – влагане на средства и ресурси от физически или юридически лица във финансовата сфера главно за закупуване на ЦК, акции и облигации, банкови депозити, спестовни сертификати и др.;
3. В зависимост от направлението на инвестиране (обектът към които са насочени) и връзката на инвестициите с предмета на дейност реалните инвестиции биват:
• Преки – имат пряка връзка с изграждането или разширяването на основния обект и основния предмет на дейност;
• Съпътстващи – тези вложения не са включени в разходите за основния обект, но съпътстват неговото изграждане и осигуряват неговото функциониране (пътища, водопроводи, канали, електропроводи и др.);
• Взаимосвързани – средства , които осигуряват строителството на обекти за добиване на суровини, материали, горива, енергия и др., необходими са, за да функционира прекия обект.
4. В зависимост от направленията (вида) на активите в предприятието реалните инвестиции биват:
• Инвестиции в дълготрайни активи на фирмата
* Изграждане на нови обекти в ДМА - (сгради, материални активи) и разширяване на съществуващи;
* Инвестиции в НМА;
* Патенти – право на собственост; лицензи – право на ползване на дадено откритие; know – how;
* Инвестиции в материални активи;
• Инвестиции в краткотрайни активи:
* Суровини, материали, необходими за изграждане и пускане в действие на обекта;
* Материали за започване на производството;
* Горива и енергия за началния пуск и др. необходими за пускането на действие на обекта и поддръжката.
• Инвестиции във финансови активи
* съучастия и дялове в други предприятия – под формата на дългосрочни инвестиции;
* акции и облигации;
* инвестиционни имоти;
Инвестиционни структури се разделят на два вида:
А) Технологична – количествено съотношение м/у инвестициите, които се правят за строително монтажни работи, разходи за машини и съоръжения, разходи за проучвания, разходи за разработване на проекти, други разходи
Б) Възпроизводствата – съотношението м/у разходите на инвестиции за: - ново строителство, разширение на действащи предприятия, реконструкция, модернизация и др.
Инвестиционната среда се определя от различни икономически, социални и политически процеси. Разработващия процеса трябва да е запознат с дейността си, силните слаби страни в съответния регион.
В зависимост от мястото на действие на различните нейни фактори, инвестиционната среда се определя като външна и вътрешна.
Външната среда включва елементи, фактори, тенденции и събития, които са извън управлението и контрола на организацията.
При анализ на външната среда, оказват влияние следните фактори:
1) Световни: екологични проблеми, военните конфликти, петролната криза, цената на нефта, златото и др.
2) Регионални: проблеми и тенденции в развитието на Европа, страните от ЕС, развитието на Балканите, проблеми в развитието на определени региони в Азия, Африка и др.
3) Национални: особености в икономиката и социалното развитие на страната, нейните отрасли и подотрасли, законовата уредба и нормативната база и др.
В зависимост от своя характер , елементите и факторите на външната среда се групират по следния начин:
1) Политически и юридически: политическата ситуация в страната, законовата уредба, нормативната: промяна на икономическият растеж в регионите, промени във външноикономическите отношения и политика, международна конкурентност; валутата – измерване на валутният риск; анализ на БВП, равнище на заетост, лихвени равнища, бюджетен дефицит и др.
2) Икономически: тенденциите в инвестициите, условията за получаване на кредити, промяната на цените, таксите и митата, равнице на инфлация и др. Цели се да установи дали крупните ИП указват влияние в/у положителните промени на макроикономическите показатели в отрасъла и за разл. от финансовия се вземат по обобщаващи макроикон. показатели и се изследват тяхното състояние и динамика в достатъчно дългосрочна перспектива.
3) Технологични и технически: възможности за създаване, развитие и внедряване на съвременна техника и технология, информационни технологии, развитието на електрониката, автоматизация и др.
4) Осигуреност на организацията с необходимите по качество и количество природни и енергийни ресурси;
5) Социални, културни, демографски и др. фактори: необх. е да се направи изследване и анализ на социалните последици и резултати от изпълнението на различните видове ИП. Анализ на:
* Влиянието на ИП като цяло;
* Влияние върху равнището и разпределението на доходите;
* Анализ на възможностите за решението на определени регионални и демографски проблеми в развитието на икономиката;
* Какво влияние ще окаже ИП в/у заетостта, проф. ориентация и др.
* Анализ на екологичните аспекти на разработването.
* Анализ на влиянието на новата техника и технология в/у нарушаването или запазването на екологичното равнище, т.е. влиянието на ИП в/у земята, въздуха и водите.
Най-пряко влияние върху състоянието и динамиката на инвестиционната среда оказват следните външни фактори:
- Клиенти, потребители, пазари;
- Доставчици;
- Конкуренти.
При изследването и анализа на тези фактори е необходимо да се отчита тяхното положително и отрицателно влияние, проблемите и заплахите, които ще създадат и възможностите за преодоляването.
Вътрешната среда и нейното подобряване е от решаващо значение за повишаване на резултатите от цялостната дейност на организацията. Тази среда е пряко свързана с основните ресурси, дейности и структури, които са характерни за дейността н организацията, в т.ч. маркетинг, иновации, инвестиции, производство, пласмент, управление на дейността, администрация и социални фактори. Специално внимание се обръща на следните аспекти:
1) Организационно – управленски аспект: има за цел да установи, дали структурите, функциите и механизмите на упр-е, които обекта на инвестиране и внедряване са подходящи, съответстват на целите и стратегията на предприятието. Необходимо е да се установи в резултат на анализа, дали ИП води до промяна в организацията и методите на работа, на производство, възможно ли е те да се адаптират към новите условия, доколко организациите, упр-ките структури съответстват на целите на проекта и др. Важен аспект на този анализ е дали персоналът на този проект (ръководни, изпълнителни кадри и специалисти) притежават достатъчно орг-ни и упр-ки знания за внедряване и изпълнение на проекта и неговата ефективна експлоатация.
2) Технически аспекти: Да се изследва възможността на ИП за внедряване на най-новите постижения в съответната област. Необходимо е да се направи анализ на достъпността на тези постижения, на фин. възможности и покупателната способност на инвеститора. Следва да се направи анализ на състава, структурата и основните икон. параметри на ДМА и ДНА – производителност на оборудването, енергоемкост, материалоемкост, надеждност (сигурност) и дълготрайност. Анализ на възможностите за гаранционно и извънгаранционно обслужване.
3) Маркетингов (търговски) аспект – анализът на ИП в този аспект трябва да изследва възможностите и сигурността в реализацията на продукцията, която ще се произв. след изпълнение на ИП. Този аспект обхваща анализа на пазара от гл. точка на осигур. на необх. условия за ефективна реализация на продукцията. Какъв обем би могла да поеме, на какви цени и какво качество. Необх. е да се анализира степента на задоволяване на пазара в резултат на изпълнението на проекта и до колко тези проекти отчитат изискванията за по високо качество на продукцията, което отговаря на съвременните критерии и стандарти. В резултат на това се правят изводи относно маркетинга – разработване на маркетинговата стратегия и средствата необходими за тези цели. Необходимо е да се изследват цените на финансиране и кредитиране при покупката, организацията и набожността на доставката им, ако е необходимо разработване на нови канали за доставка. Решението на проблемите свързани с монтажа, пускане в действие и др.
4) Социален аспект: необх. е да се направи изследване и анализ на социалните последици и резултати от изпълнението на различните видове ИП. Анализ на влиянието на ИП вътре в организацията, мотивация на персонала, условия на труд и др.
5) Финансов аспект на разработване и изпълнение на ИП: има за цел да установи необх. средства, източниците на тяхното осигуряване, размерът на нарастване на капитала, степента на възвръщаемостта чрез разработена с-ма от показатели (икономически, социални и др.), за оценяване на тази ефективност. Трябва да се обърне внимание на методите за оценяване на тази ефективност и възможностите чрез динамичните такива, да се осъвременяват стойностите (нетна настояща стойност) на капитала на очакваните приходи и резултати от проекта.
