Пазарът е понятие, чрез което се изразява взаимодействието между купувачите и продавачите на стоките и услугите, в резултат на което се установяват цените и количествата и се осъществяват сделките по размяната. Пазарът е съвкупност от икономически отношения в сферата на обръщението, посредством които се реализират стоките. Образно пазарът се определя като място, където се среща търсенето и предлагането на дадена стока.
Характеристики на пазарът:
- Продуктова - какво се продава на пазара;
- Териториална - местоположението на пазара;
- Пазарен дял - процентното участие на дадена фирма в продажбите на определен продукт или услуга;
Функции на пазарът:
- Селективна - пазарът извършва подбор на необходимите продукти;
- Алокативна - пазарът осигурява ефикасно разпределение и разполагане на производствените фактори и подходящ избор на действие;
- Дистрибутивна - пазарът преразпределя новосъздадените продукти между субектите на производството на основата на господстващата собственост върху капиталовите блага.
- Регулираща, измерителна, балансираща и възпроизводствена функции на пазара.
Видове пазари
1. Според териториалните граници и неговите мащаби:
- местен;
- национален (вътрешен);
- регионален (външен);
- световен (външен);
2. Според обекта на продажба:
- пазар на стоки и услуги, стокова борса;
- пазар на факторите на производството;
- финансов пазар: паричен, валутен и капиталов;
3.Според степента на зрялост на пазарните отношения:
- високо развит;
- формиращ се;
- възникващ;
- регулиран;
- свободен;
- монополен;
4. Вътрешните пазари биват:
4.1 Обществени пазари - Организацията и управлението на обществените пазари се осъществяват от ОС чрез създаване на фирми „Общински пазари”. Общината и тези фирми изграждат необходимата матер.-техническа база, които са свързани със създаване на благоприятните условия за дейност. Финансовите средства необходими за функционирането на обществените пазари се осигуряват чрез формиране на инвестиц. фонд от печалбата на фирмата „Общински пазари” или от целеви средства отпуснати от общината както и от др. физ. и юрид. лица. ОС определя размера на таксите за ползване на място на общ. пазар и заетите площи на обществени места съгласно тарифата за местните даници и такси. Обществените пазари се разделят на:
1. Универсални пазари – организират се за продажба на селскостопански, хранителни, нехранителни и промишлени стоки и услуги.
2. Специализирани пазари - два вида: за продажба на живи домашни животни и за търговия за употребявани, но годни за употреба стоки.
3. Събори, които се изграждат по случай традиционни местни празници.
4.2 Стокови борсови пазари
Борсовият пазар е организиран, регулиран, осигуряващ гаранции и улеснения в търговията на едро. В зависимост от ролята, която изпълняват биват няколко вида: световни, регионални, национални и местни. В зависимост от предмета на извършвани търговски сделки борсовите пазари биват специализирани и универсални. Според специализацията борсовите пазари биват 3 вида: стокови, фондови и валутни пазари.
Стоковите борсови пазари според спецификата на механизма на сключване на сделки са няколко вида:
1. Аукционен - механизмите на действие на аукционните се свежда до явен търг, в които наддаването е свободно, но цената се изменя само в една посока, при което се цели бързата покупко-продажба на максимална цена. Заплащането на стоките става веднага и доставката се осъществява в момента на плащането;
2. Стокови тържища - това е стоков борсов пазар за търговия на едро със налични стоки. Механизмът на търгуване се свежда до договаряне на цената м/у продавача и купувача. Заплащането става на място и купувача получава стоката.
3. Тържища на контракти - те са стокови борсови пазари на едро. Механизмът на търгуване се свежда до открита свободна дискусия м/у брокерите и купувачите по време на сесията, при което движението на цените е свободно и в двете посоки;
4. Стокови борси - високо организиран орган, на който се сключват сделки за покупко-продажба на масови, еднородни, количествено равностойни и партидно заменяеми стоки, при предварително определени и задължителни за участниците условия. Съвремените СБ гарантират лоялна конкуренция. Търговията на СБ с контракти облекчава покупко-продажбата и гарантира минимални колебания на пазарните цени. СБ се изграждат като акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност. СБ не е страна по сделките, а е техен организатор, решаваща организационно управленска предпоставка и условие за ефективно осъществяване на борсовите операции.
4.3 Пазар на финансови активи - могат да се разграничат два вида пазари:
1. Пазар на банкови кредити – осъществяват се взаимоотношения по повод платени възвратими заеми без да се оформят специални документи със самостоятелна стойност;
2. Пазар на ценни книжа /капиталов пазар/ – уреждат се два вида отношения – кредитни /дългови/ и отношения на съвладение. Видове пазари на ЦК са първичен (процесът на първоначална емисия) и вторичен (ЦК извършват вторичен оборот, фондовата борса). Целта на фондовата борса е да създава концентрация на търсенето и предлагането и намирането на оптимални цени на основата на реална немалипулирана конюнктура. БФБ осъществява своята дейност върху няколко правни основи, като търговския закон и закона за публично предлагане на цени книжа. БФБ е акционерно дружество. БФБ работи с две национални институции на капиталовия пазар: Държавна комисия и Централен депозитор., който организира прехвърлянето на корпоративни ценни книжа. Негови членове са всички членове на борсата , големите търговски банки, БНБ, Министерство на финансите. Функциите му са водене на сметки с ценни книжа, осъществяване на плащания на ценни книжа, като не се формира печалба.
Правителственото регулиране на инвестиционната се осъществя с помощта на Закон за насърчаване на инвестициите - С този закон се уреждат условията и редът за насърчаване на инвестиции в страната, дейността на държавните органи в областта на насърчаване на инвестициите, както и тяхната закрила.
Основните цели на този закон са:
1. Повишаване конкурентоспособността на българската икономика чрез нарастване на инвестициите за технологично развитие в производства и услуги с висока добавена стойност при спазване принципите на устойчивото развитие;
2. Подобряване на инвестиционния климат и преодоляване на регионалните различия в икономическото развитие;
3. Създаване на нови и високопроизводителни работни места.
Държавна политика в областта на инвестициите - Министърът на икономиката и енергетиката осигурява провеждането на държавната политика в областта на инвестициите във взаимодействие с органите на изпълнителната власт.
Министърът на икономиката и енергетиката:
1. Разработва стратегия за насърчаване на инвестициите в страната в сътрудничество с органите на изпълнителната власт и заинтересовани неправителствени организации, която се приема от министерския съвет;
2. Изготвя програми с мерки за насърчаване на инвестициите;
3. Разработва и предлага проекти на нормативни актове за насърчаване на инвестиционната дейност в страната;
4. Представлява РБ в международни организации в областта на инвестициите;
5. Прави предложения за включване в закона за държавния бюджет на РБ за съответната година на необходимите средства за насърчаване на инвестициите.
6. Издава сертификат за клас инвестиция и внася предложения в министерския съвет за прилагане на мерки за насърчаване на инвестициите по реда на този закон.
Областният управител осигурява провеждането на държавната политика за насърчаване на инвестициите на територията на областта и организира разработването на мерки за насърчаване на инвестициите и координира тяхното изпълнение. Той координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта
Кметът на общината осигурява провеждането на политиката за насърчаване на инвестициите на територията на общината при разработването и изпълнението на общинския план за развитие и на програмата за неговото изпълнение;
Българска агенция за инвестиции:
1. Осъществява информационно обслужване на инвеститорите;
2. Извършва инвестиционен маркетинг, като представя и рекламира в чужбина възможностите за инвестиране в страната;
3. Осъществява индивидуално административно обслужване на инвеститори;
4. Изготвя годишен план за привличане и обслужване на инвеститори и го представя за одобряване на министъра на икономиката и енергетиката;
5. Изготвя годишен доклад за инвестициите в страната и за условията за тяхното насърчаване;
6. Поддържа информация за инвестиционния и бизнес климат в страната, терени и индустриални зони за осъществяване на инвестиции по региони в страната с икономически и инвестиционен профил на региона, формуляри и образци за кандидатстване за получаване на сертификат за инвестиция и ползване на насърчителните мерки.
Стратегията за насърчаване на инвестициите в Република България е разработена на основание на Закона за насърчаване на инвестициите. Основната цел на стратегия е повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и постигане на стабилен и устойчив икономически растеж чрез насърчаване на инвестициите. Очакваният ефект от реализацията на стратегията е свързан с:
• Повишаване на обема на преките чуждестранни и на местните инвестиции, в резултат на подобряването на инвестиционния и бизнес климат в България;
• По-високо ниво на заетост и доходи на населението;
• По-висок темп на нарастване на инвестициите, заетостта и доходите в икономически изоставащите региони на България;
• Значително подобряване на имиджа на България в чужбина като привлекателно място за инвестиции.
Стратегията за насърчаване на инвестициите се основава на резултатите от анализа на макроикономическите тенденции и състоянието на инвестиционния процес в страната, и е разработена в съответствие със стратегически документи на българското правителство.
Насоки за насърчаване на инвестициите:
1. Усъвършенстване на общата административна и нормативна среда
2. Развитие на техническата инфраструктура (Транспортна инфраструктура, Енергетика, Далекосъобщения, Водоснабдяване и канализация)
3. Повишаване качеството на работната сила
4. Регионална политика за насърчаване на инвестициите
5. Подкрепа на инвестициите в иновации и във високотехнологични дейности
6. Инвестиционен маркетинг
Нормативна база, регламентираща правителственото регулиране на инвестиционната среда. Закон за насърчаване на инвестициите, Правилник за прилагана на Закона за насърчаване на инвестициите, както и законите и други нормативни актове за Външнотърговски и митнически режим, Данъчно облагане, Валута и валутен контрол,Регистриране на фирма, Форми на бизнес организация, Пребиваване на чужденци в България, Инвестиционна програма за пребиваване и гражданство, Придобиване на права върху недвижим имот, Правен режим на концесиите, Трудово законодателство.
Към нормативната база регламентираща правителственото регулиране на инвестиционната среда се включват и Постановленията на МС за допустимост на кандидати при финансиране от Структурните фондове и кохезионния фонд на ЕС, както и ПМС за допустимост на разходите от ЕСФ и ЕФРР.
Национален план за развитие на селскостопанските райони, Национален план за развитие на рибарството и аквакултурите, Национален план за развитие, Оперативна програма „Транспорт”, ОП„Околна среда”, ОП „Регионално развитие”, ОП „Повишаване конкурентноспособността на българската икономика”, ОП „Човешки ресурси”, 6) ОП „Административен капацитет”, ОП „Техническа помощ” – специфична и насоките към тях за кандидатстване са стратегически документи регулиращи допустимостта на инвестициите.
