Основни принципи при изпълнението на ДС: Изпълнението на държавната служба се основава на принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост, забрана за едновременно упражняване на 2 държ. длъжности.
Основни положения, за които ЕС настоява са:
- ДС да бъде изградена на принципа на служебна кариера
- ДС да се основава на принципа на стабилност
- Да се гарантира, че държ. адм-я е независима от политическите власти
- Да се подчертае важността на обучение, и в частност в обучението в сферата на Европейското законодателство
- Заплащането на служителите в ПС да се приближи и да бъде в съответствие със заплащането в частния сектор
- Професионалната и ефективна Публичната администрация да се осъществява от компетентни, мотивирани и безпристрастни държавни служители, работещи в системата, предназначена да обслужва обществените интереси.
Принципите на ДС в ЕС са изградени въз основа на традициите и писаните и неписани принципи и правила, действащи в държавните служби на страните-членки на ЕС.
1. Принцип на статуса – изразява важността, която се отдава на ДС и на заеманото положение от държавния служител. Функционирането на ДС е насочено към удовлетворяване на общ интерес.
2. Принцип на стабилността – тясно е свързан с принципа на статуса и има подобни цели – да гарантира непрекъсваемост и приемственост в ДС и да гарантира професионализма и деполитизацията на държ. служители.
3. Принцип на йерархията - изразява йерархичната структура на построяване на системата на ДС.
4. Принцип на равенство за заемане на ДС или принцип на равния достъп – изразява еднаквия достъп до места в ДС.
5. Принцип на подбор според професионалните качества (според заслугите) – изразява основния критерий, според който се подбират кандидатите за държавни служители – според техния професионализъм.
6. Принцип на кариерата – отразява правото и възможността на държ. служител да заема различни длъжности и степени, най-често възходящи. Приемането на едно лице на ДС включва и поемането на отговорност за неговата кариера и професионално израстване. Принципът се възприема като още една гаранция и за стабилността на ДС и за нейната ефективност, което включва и ограничаване на текучеството, запазване на опитни и виокопрофесионални кадри.
7. Принцип на мобилността – тясно е свързан с принципа на статуса. Отнася се до необходими и налагащи се от съществото на работа движения и размествания на държ. служител вътре в системата на отделна организация или на цялата ДС.
Система на длъжността е практика на назначаване на държавни служители на определени длъжности, постове, в зависимост от изпълнението на определени изисквания, като не е необходимо да има връзка между заемания пост преди назначението и новия пост.
Системата на кариерата, обратно, определя връзката между заемания пост и новото назначение, като служителят има право и сам да постави кандидатурата си за определена длъжност, ако отговаря на регламента.
Основна характеристика на държавната служба за всички европейски страни е нейната стабилност независимо от възприетата система за достъп до нея. Стабилността на службата се свързва с това, че на практика всеки назначен държавен служител е титуляр на своя пост. В страни като Белгия, Дания, Холандия, Гърция, Италия, Испания и др. се изисква полагането на клетва или подписването на декларация за лоялност/вярност и след назначаването си служителят получава пожизнено назначение. Но съответното законодателство на всяка европейска страна предвижда възможности и регламентира условията за отнемането на този статут.
Законите на всички страни предвиждат възможности за санкциониране грешките на държавните служители. Дисциплинарната процедура е специална и в нея по правило участват представители на персонала. Уволняването на титулярен служител като крайна санкция е предвидено в законодателството на всички страни, но във всички случаи основание за това е професионалната непригодност на държавния служител. Регламентацията и правилата на организация на Кариерата в държавната служба навсякъде предвиждат заемането на овакантен или новоразкрит пост да бъде подчинено на строги правила. За по-висш пост може да кандидатства служител от йерархично ниво, непосредствено под овакантения или новоразкрития, ако отговаря и на другите изисквания.
Методите за подбор и назначаване на държавни служители в отделните страни-членки се различават помежду си и се определят в две групи:
1) Първата група от държави се състои предимно от страни, които организират държавната си служба на принципа на системата на професионалната кариера. При тази система държавният служител влиза в държавната служба на най-ниското ниво на кариерата. Конкурсите са основен метод за подбор и назначаване в Белгия, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Португалия и Испания. Във Франция има 2 типа конкурси: външни и вътрешни. Външните се провеждат за набиране на кандидати, които за първи път ще влязат в държавна служба. Вътрешните са за лица, които вече са на държавна служба, за назначаване на по-висока длъжност. Тези конкурси са една от формите за повишаване на държавни служители.. В испания се прилагат 3 типа на конкурсно тестиране: писмен конкурсен изпит; вторият е комбинация от оценка на способностите и оценка от дипломата за образование; индивидуален изпит-интервю.
2) Другата група обхваща държави-членки, чиято държавна служба се организира на системата на длъжностите. Държавите се придържат към отворена процедура за подбор и назначаване на кандидатите за държавни служители. Отличава ги отсъствието на всобщо прилоими регламентирани формални процедури. Методите за подбор и оценка на кандидатите са като тези, прилагани в частния сектор. Тук спадат Дания, Холандия, Швеция, Финландия и Великобритания. Прилагат се различни методи на подбор и оценка, като най-разпространени са интервютата.
Правилата за постъпване на държавна служба , както и останалите елементи и процедури, които влизат в статута на държавните служители са уредени в специални закони за държавната служба или държавните служители.
Опитът на отделните страни от ЕС показва различия в разграниченията между различните видове държавна служба. В някои страни се разграничават национални и местни държавни служби ( Франция и Великобритания); в други – национални, местни и регионални ( Португалия, Ирландия, Люксембург); държавна служба, служба на общностите и общински служби ( Белгия); държавна служба, служба на териториалните общности и на автономните общности ( Испания). В Германия има федерална държавна служба, към която са интегрирани федералните провинции и отделно всеки лидер има своя държавна служба. Там формално съществуват толкова държавни служби, колкото са провинциите, към които се добавя и самостоятелна федерална държавна служба. Франция се характеризира с държавна служба в собствения смисъл на думата, подчинена на закона за правата и задълженията на служителите, от една страна, и от друга, военните и магистратите, подчинени всички на свои собствени разпоредби, като статута на магистратурата има формата на органичен закон. В Италия държавната служба обхваща само дипломатите, префектите, полицията и титулярите на постовете във висшето управлвление на държавната администрация. Във Франция и Испания държавната служба е подразделена на 3 или 4 хоризонтални подкатегории.
Обхватът на държавните служители също е различен. В Европа част от страните възприемат широкото разбиране на обхвата на “държавни служители”, което включва всички служители в държавни и общински учреждения, а някъде и църковните служители ( Великобритания). Друга част от европейските страни регламентират ограничен, тесен обхват на “държавни служители”, подобен на възприетия от нашия закон.
