Лекции по Икономика

55. Местни данъци. Видове местни данъци.

Местните данъци са нужни на местната власт, за да може да разнообрази количеството и качеството на своите услуги в съответствие с потребностите на местно ниво.
В общинския бюджет постъпват следните местни данъци:
1. данък върху недвижимите имоти;
2. данък върху наследствата;
3. данък върху даренията;
4. данък при възмездено придобиване на имущество;
5. данък върху превозните средства;
6. патентен данък;
7. други местни данъци, определени със закон.
Местните данъци до края на 2007 година се определяха по вид и размер от НС със закон. До преди две години местните данъци се събираха от данъчната администрация и се предоставяха на общините.
Сега се събират от местната власт. Размера на местните данъци се определя от общинският съвет в съответствие със закона за местните данъци и такси, но във фиксирани граници, определени от централното правителство:
- минимален размер - съществуващите към края на 2007 г. местни данъци;
- максимален размер - два пъти (данък върху недвижимите имоти, данък дарение, данък придобиване на имущество по възмезден начин, данък наследство) до три пъти (данък върху превозните средства) по-висок от минималния.
Поставянето на горна граница на местните данъци е добра идея, но ограничаването им надолу е лоша, тъй като създава стимули за повишаване на данъците от местните власти (пълната фискална децентрализация все пак предполага възможност, както за повишаване, така и за намаляване на данъци). Окончателният годишен данък, с който се облагат физически лица и еднолични търговци за извършваните от тях патентни дейности, става от републикански местен постъпва в общинските бюджети.

Данък върху недвижимите имоти – с този данък се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, съгласно Закона за устройство на територията.

Не се облагат с данък:
- поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии
- поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.
- земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.
- недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, като данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
Освобождават се от данък:
-общините, за имотите - публична общинска собственост;
- държавата, за имотите - публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;
- читалищата;
- сградите - собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;
- сградите на Българския червен кръст;
- сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;
- молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;
- парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;
- сградите - паметници на културата, когато не се използват със стопанска цел;
- музеите, галериите, библиотеките;
- имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;
- стопанските сгради на земеделските производители, използвани за селскостопанска дейност;
- временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;
- недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът на тези недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите;
- сградите с категория „А” по Закона за енергийната ефективност се освобождават от данък за период от десет години от момента на придобиване на категорията. Сградите с категория „Б” се освобождават от данък за 5 години.
За имот, който е основно жилище , данъкът се дължи с 50% намаление. При придобиване на имот собственикът е длъжен в двумесечен срок да уведоми данъчната дирекция чрез подаване на декларация.
При положение на съсобственост всеки от съсобствениците заплаща данък пропорционален на частта, която притежава, като няма пречка някой от съсобствениците да заплати целия размер.

Данък върху наследствата:
Данъкът за наследство е данък върху движението на собствеността. Счита се е наследникът дължи данък, тъй като получава богатство, за създаването на което не е допринесъл и част от него трябва да се отнеме, за да не се поощрява превръщането на капитала в средства за потребление.
При откриване на наследството, данъчно задължените лица в срок от 6 месеца подават декларация в съответната данъка дирекция по последното местожителство на наследодателя, а ако е било в чужбина, декларацията се подава по местонахождение на по – голямата част от имуществото.
Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива, вземания и задължения към момента на откриване на наследството. Насл. имущество се оценява както следва:
- недвижимите имоти по процедурата за оценка на същите, свързани с ежегодния данък върху тях;
- чуждестранна валута – по централния курс на БНБ;
- леките автомобили – по застрахователна стойност;
- останалите движими вещи и права – по пазарна стойност;
- предприятия или дялови участия в търговски дружества и кооперации – по пазарна стойност;
В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40% от данъчната оценка на това имущество , ако то е придобито до една година преди смъртта му, 60% ако е придобито до три години преди смъртта му.
От актива на облагаемата наследствена маса се приспадат установените задължения на наследодателя. Облагаемата маса се разделя на наследствени дялове и данъкът се определя поотделно за всеки наследник, като съществуват различни тарифи в зависимост от родствената връзка.
Данък наследство на се заплаща от преживелия съпруг и от родствениците по права линия без ограничение.
Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание.
Освобождават се от данък:
- имуществото на загиналите при изпълнение на служебния им дълг, при производствени аварии и при природни бедствия;
- имуществото завещано на държавата, общините, БЧК, читалищата и други юридически лица, които не са търговци;
- обикновената покъщнина;
- дребният земеделски инвентар;
- библиотеките и музикалните инструменти;
- предметите на изкуството, чийто автор е наследодателя;
- неполучените пенсии на наследодателя;
- имуществото в чужбина на български граждани, за което е бил платен данък в съответната държава.

Данък при придобиане на имущество по дарение и по възмезден начин: Обект на облагане са имуществата, придобити по дарение или по възмезден начин, както и погасените чрез опрощаване задължения. Основно място заемат недвижимите имоти и моторните превозни средства.
Субекти на облагане са лицата, придобили имущество по възмезден или безвъзмезден начин. При замяна – субект е лицето, което е придобило имущество с по – висока стойност.
Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето. Недвижимите имоти се оценяват по уговорена между лицата цена или определена от общински или държавен орган цена, в случай че уговорената цена е по- иска от данъчната оценка.
При дарение на имущество данъкът е в размер на:
- 0,7% при дарение между братя и сестри и племенници;
- 5% при дарение между други лица;
При възмедно придобиване на имущество данъкът е 2% върху оценката на прехвърленото имущество.
Освобождават се от данък:
- придобитите имущества от : държавата и общините, българските здравни, образователни, научни и културни организации на бюджетна издръжка, както и домовете за социални грижи, домовете за сираци, организациите на инвалидите,БЧК и др.
- даренията за лечение на български граждани;
- даренията с хуманитарна цел на инвалиди и социално слаби граждани;
- даренията за народните читалища
- обичайните подаръци;
- придобитите имущества по Закона за приватизация на държавни и общински предприятия;
- даренията между роднини по права линия и между съпрузи;
- безвъзмездната помощ, предоставена по Закона за меценатството.

Данък върху превозните средства: С този данък се облагат пътните превозни средства, корабите и въздухоплавателните средства, регистрирани или подлежащи на регистрация в България.
Данъкът се заплаща от собствениците на превозни средства. Те декларират пред териториалната данъчна дирекция по постоянния им адрес притежаваните превозни средства до един месец след придобиването им.
За леки автомобили съобразно мощността на двигателя, като сумата се коригира с коефициент според годината на производство:
- за мотопеди – 10лв., а за мотоциклети – данъкът е в зависимост от мощността им;
- за триколки – данъкът е в зависимост от теглото им;
- за специализирани строителни машини и други специални автомобили без тролейбусите – данъкът е 50лв.;
- за трактори – данъкът е според мощността им;
- за корабите – данъкът е на брутотон;
- за един джет – данъкът е 100лв.
- за скутерите – данъкът е според мощността на двигателя;
- за въздухоплавателните средства, данъкът е за всеки започнат тон максимално изтеглено тегло;
Образуването на данъчната основа е многообразно поради съществените различия между големината, предназначението, удобствата, стойността, мощността на отделните превозни средства. Чувствително по – високи са данъчните ставки за по – луксозните превозни средства като яхти, джетове, моторни шейни в сравнение с други масови превози.
Данъкът върху превозните средства се заплаща на две равни вноски:
- до 31 март и до 30 септември;
На предплатилите за цялата година в първия срок се прави отстъпка от 5%. Плащането на данъка е условие за допускане до технически преглед. При прехвърляне на превозното средство новият собственик не плаща данък, ако предишния го е платил до края на годината.
Този данък е съществен източник на средства за общината и неговото значение нараства, тъй като с подобряване на жизненото равнище броят на леките автомобили расте.


Патентен данък: Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени като патентни дейности в Закона за местните данъци и такси се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности (напр. хотели, заведения за хранене, търговия на дребно, платени паркинги, складове, шивашки услуги, маникюр и т.н.), при 2 условия:
- лицата упражняващи определените дейности, да имат реализиран годишен оборот за предходната година до 50 хил.лв.
- да не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност.
Патентните дейности са описани по външни белези, но размерът на патентите е различен в зависимост от категорията на съответния населен пункт събразно утвърдена категоризация за цялата страна. Тази категоризация е направена за да се поставят при равни условия хората, които работят при сходни условия и за които се предполага, че реализират приблизително еднакъв доход. Тарифите са определени на брой места за сядане, кв.м., брой съоръжения и др.
Освен начин на облагане патентът е и форма на административен контрол чрез издаване на разрешение за съответната дейност, ако лицето или обектът отговарят на необходимите изисквания. Обикновено на патентен режим се поставят занаятчийски, хотелиерски и спортно – развлекателни услуги, за които е трудно да се установи реализираният оборот, осъществяват се множество дребни стопански субекти, чийто данъчен контрол е труден и скъп.
Някои от лицата, които осъществяват патентна дейност могат да изберат и друг начин на облагане. Напр. При отдаване на жилище под наем собствениците могат да изберат патентен режим, като осъществят процедурата по регистрация и категоризация на хотел или да декларират доходите от него като физически лица.