Лекции по Икономика

57. Социална полиика в областта на доходите. Формиране доходите на домакинствата.

І. Дефиниране и принципи на социалната политика - в широк смисъл понятието СП е съвкупност от регламентирани въздействия на държавата и общините с цел осигуряването на равенство и справедливост в рамките на икономическите възможности на страната за задоволяване на основните жизнени потребности на хората. В тесен смисъл понятието се разглежда като средство за защита на лицата и семействата, при вече възникнали неблагоприятни жизнени ситуации. Най-често в литературата СП се определя като дейност за регулиране на социалните отношения между различните индивиди и социални групи в обществото. СП може да се разглежда в следните аспекти:
1. По отношение на обхванатите лица. СП трябва да обхваща всички членове на обществото, а не само лицата в трудово – правни отношения.
2. По отношение на характера на СП. Тя трябва да решава социалните проблеми на лицата и семействата, като акцентира в/у възможностите за активно изменение на социалните отношения както в общините, така и за обществото като цяло.
3. СП трябва да регулира отношенията, свързани с различията в социално – икономическото положение на хората.
4. Като субекти на СП се разглеждат:
- държавата и нейните специализирани институции
- общините – местните органи на държавната власт
- публичните организации, фирми, синдикални организации
СП тясно кореспондира с понятието социална сигурност /СС/. СС се разглежда като система от мерки за гарантиране сигурността и финансовата подкрепа на хората, попаднали в рискови ситуации. Съществуват 4 основните форми на СС на в България:
1. Социално осигуряване – изгражда се на основата на осигурителния принцип, изразяващ се най-общо в гарантиране на сигурност на работниците и служителите с/у предварително внесени вноски от работодателя и от работника. Този принцип е еднакво валиден както за частното индивидуално, така и за държавното задължително осигуряване на работниците и служителите.
2. Социално обезпечаване – гарантиране на сигурност на отделни категории работници и служители при определени рискови ситуации ч/з средства от държ. бюджет. По този начин се гарантира със средства за издръжка на лица, пострадали от войните; пенсии на държ. служители и участвали в управлението на страната; за издръжка на здравни заведения; за хора със заслуги към д-вата.
3. Соц. подпомагане – заключава се в предоставяне на средства за съществуване на лица, които не са в състояние на друго законово основание да придобият такива за себе си и своите семейства. Сигурността на тези лица се гарантира ч/з бюджетни средства.
4. Соц. обслужване – включва безплатни и частично платени услуги, организирани в различни форми за соц. слаби лица и сем-ва. Необходимите финансови средства за обслужване се осигуряват от бюджетите на д-вата, на общините и средства на потребителите на соц. услуги.
Социалната политика тясно кореспондира и с понятието „социална защита”. Разликата м/у понятията „СС” и „СЗ”. СС е насочена едновременно към всички членове на обществото, но при настъпването на предварително регламентирани рискове. СЗ включва освен защитата на регламентираните рискове, а и на тези, възникванали инцидентно, които обхващат определени соц. гр. в даден момент. СЗ е съвкупност от соц-защитни дейности, насочени към задоволяване на обществено значими потребности на отделни групи хора и сем-ва, които не са в състояние самостоятелно да ги задоволят.
Принципи на соц. политика:
1. Свобода на индивида, основаваща се на частната собственост, на работната сила и на средствата за производство. Тази свобода се отнася до избора на работно място, на сферата на влагане на капитали и т.н.
2. Социална справедливост – свободно формиране и диференциране на д-дите, но едновременно с това и създаване на нормални у-вия на живот. Справедливостта се отнася до осигуряване на д-ди на тези индивиди и домакинства, които нямат възможност да ги увеличат, т.е. соц. слабите.
3. Соц. солидарност – както в д-вния бюджет, така и в обособените соц. фондове се набират фин. средства от д-дите на всички членове на общшеството и най-вече от соц. групи с по-високи д-ди. Средствата от бюджета и соц. фондове се използват предимно от индивиди и домакинства, които имат неотложна потребност от фин. средства и услуги.
4. Сътрудничество м/у правителство, м/у синдикати и работодатели при изграждането на с-мата за соц. пол-ка.

ІІ. Социалната политика в областта на доходите, формиране на доходите на домакинствата - политиката на доходите на домакинствата е важен социален индикатор за развитието на социалната политика и е неин съществен елемент; средство за формиране, диференциране и регулиране на доходите на населението..
Основен показател, характеризиращ СП е размерът на доходите на домакинствата. Общият доход на домакинствата включва всички парични и натурални доходи независимо от източника на постъпления. Не се включват в общия доход помощите в пари и натура, отпуснати за социално подпомагане; добавки за чужда помощ, изплащани към пенсия на индивидите; хуманитарни помощи, получавани чрез агенцията за чуждестранна помощ и БЧК.
При формирането на доходите на домакинствата оказват влияние няколко фактора:
1. На макро равнище:
- намаляване на реалните доходи на населението вследствие на значителното намаляване на производството;
- либерализация на цените, която води и до инфлация;
- високият % безработица.
2. На микро равнище:
- социално – демографски фактор;
- икономически фактори – отнасят се до размера на доходите, получавани от домакинствата в зависимост от източниците и от професионалния статус на членовете на домакинствата;
- социално – икономически фактори – отразяват влиянието на структурата на домакинствата при формиране на дохода.
Основен приходоизточник при формирането на доходите на домакинствата е работната заплата /40%/, доходите от пенсии /21%/, от домашно стопанство /17%/ и т.н. С изключително висок темп се увеличават доходите от предприемачество и от собственост, но те са с нисък относителен дял в структурата на общия доход на домакинствата.
Независимо от значителното увеличаване на номиналните доходи на домакинствата, реалните чувствително намаляват. Намаляването на реалната работната заплата, а оттук и реалните доходи водят до намаляването на тяхната покупателна способност. Най-голямо влияние за спада на реалните доходи имат значителното увеличаване на цените на стоките и услугите, които заемат висок дял в потреблението.

ІІІ. Издръжка на живота на домакинствата - през последните няколко години се наблюдава тенденция на намаляване на реалните доходи на домакинствата и увеличаване на тяхното потребление. Тенденциите в измененията на доходите са различни за отделните социални групи от населението. За голяма част от домакинствата в страната реалните доходи съществено намаляха, а за сравнително малка част се наблюдава увеличение на реалните доходи. Наблюдава се и диференциация на доходите между отделните домакинства. За част от тях положението е тревожно с размера на доходите и потреблението на необходимите стоки и услуги. Налице е процес на обедняване на населението. Като критерий за бедност се използва т.нар. “линия на бедност” – каква да бъде по размер и структура потребителската кошница в България. ООН приема за страните от Източна Европа “линията на бедност” да бъде 240 $ на човек от домакинство за месец. Несъмнено така предлаганата граница на бедност за нашата страна е неподходяща, защото повече от 60 – 70 % от домакинствата попадат под линията на бедност.
Размерът на линията на бедност се определя въз основа на резултатите от изследване на бюджета на домакинствата /за 2008 е 166 лв./. Тези средства трябва да гарантират задоволяването на предварително определени минимални жизнени потребности на бедните домакинства. Размерът на “линията на бедност” се актуализира веднъж годишно до 30 юни на предходната година. На базата на “линията на бедност” в България, за бедни се считат 15% от българските домакинства. За определянето на “линията на бедност” в България има т. нар. метод на потребителска кошница. Създава се списък със стоки, които ежемесечно се актуализират със средните цени на дребно. Количеството на стоки и услуги, включени в потребителската кошница, остават непроменени в рамките на 1 календарна година. В потребителската кошница трябва да се включат тези социални потребности, които да осигуряват приемливо съществуване на различни по състав домакинства.
Недостатъци на метода на потребителската кошница:
1. Субективизъм при определянето на количеството на стоки и услуги;
2. Трудно се постига консенсус в обществото по отношение на включените в потребителската кошница стоки и услуги
3. Не винаги се отчитат изискванията на рационалните норми за хранене на хората;
4. Субективизъм при определянето на нехранителните стоки, които трябва да се включат в потреблението.