І. Същност и принципи на задължителното обществено осигуряване - Обект на разглеждане в Кодекса на социалното осигуряване е ЗОО, което включва ДОО (държавно обществено осигуряване). ДОО включва: Общо заболяване и майчинство (ОЗМ); Трудова злополука и професионална болест (ТЗПБ); Старост, смърт; Безработица.
ДЗПО (допълнително задължително пенсионно осигуряване) – допълва защитата при социален риск старост.
Принципи, на които се основава и функционира ЗОО:
1. Задължителност и всеобщност - общественото осигуряване възниква и се провежда по силата на закон независимо от волята на осигурителните лица, осигурителя и институциите. Всеобщността изисква прилагането на ЗОО за всички лица.
2. Солидарност на осигурените - характеризира се с две специфични измерения на ДОО:
- солидарност между осигурените днес
- солидарност между поколенията
3. Равнопоставеност на осигурените - еднакви задължения и равни възможности.
4. Социален диалог при управлението на осигурителната система - включването в Надзорния съвет на НОИ представители на синдикатите, работещите и на държавата.
5. Фондова организация на осигурителните средства - устройството и управлението на фин. средства на ДОО. Диференциация и вътрешното обособяване на допълнителните средства в следните фондове: Пенсии, ОЗМ, ТЗПБ, Безработица, Гарантирани вземания на работещите и служителите.
ІІ. Същност и класификация на осигурителните рискове и социалните плащания
1. Що е риск? – явление на обективната дейност, което настъпва независимо от човешката воля. Предполага настъпване на неблагоприятни последици и се проявява в различни ситуации, а източниците на неговото проявление са многобройни като временно или трайно заболяване, инвалидност, старост. До колкото тези събития водят до нетрудоспособност, те представляват социален риск. За да бъде осигурен даден социален риск, той трябва да бъде определен като осигурителен случай, които поражда правни последици. Осигурителните случаи могат да се дължат на:
- увреждане на здравословното състояние на работника, водещо до неработоспособност (временна или трайна) – риск общо заболяване;
- необходимост от полагане на грижи за неработоспособен член на семейството на осигур. лице;
- естествено биологично износване на човешки организъм, което води до трайна нетрудоспособност – старост;
- невъзможност за встъпване в длъжност на осигур. лице в трудовоправни отношения поради липса на свободни места – безработица;
- средства за издръжка получавани от роднини на осигуреното лице чрез негови доходи – риск смърт, наследствени пенсии.
2. Класификация на осигурителните рискове:
а) Според това дали се предоставя осигур. защита или не от осигур. фонд, рисковете биват:
- покрити осигур. рискове, за които се предоставят соц. плащания (бременност);
- непокрити осигур. рискове
б) Според характера на изпълняваните работи и връзките с трудовото правоотношение:
- професионални – трудова злополука, проф. заболяване, безработица;
- непрофесионални – настъпват независимо от работата, която изпълняват работниците.
в) Според същността на осигур. рискове те биват:
- биологически – свързани със здравословното състояние;
- икономически – безработица и др.
3. Осигурителни плащания - всички плащания, които независимо от институцията (обществена или частна) представляват компенсация на загубите при настъпил соц. риск. Те могат да бъдат:
- плащания в пари – делят се на еднократни и периодични
- плащания в натура
ІІІ. Елементи на механизма на държавното обществено осигуряване
1. Осигурителни институции - субекти, които извършват обществено осигуряване, компенсират загубите от риска при настъпилите за осигур. лице неблагоприятни последици като му предоставят определени соц. осигур. плащания. Такива осигур. институции са НОИ, НЗОК. Те са независими публ. институции и се изграждат като бюджетно учреждение или търговско АД.
2. Осигурени лица - това са физически лица, осъществяващи трудова дейност. В зависимост от източника на осигуряване биват:
- Задължително осигурени лица
- Доброволно осигурени лица
Има 3 нива на задължение:
1 ниво: За всички работници и служители по трудови правоотношения. Общественото осигур. е задължително за всички соц. осигур. рискове.
2 ниво: Задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост, смърт. Отнася се за лица, които упражняват свободна професия.
3 ниво: Задължително осигуряване за трудова злополука и професионална болест.
3. Осигурители: всяко физ. или юр. лице, негово поделение и др. организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други лица. Тук са включени и самоосигуряващите се физ. лица, внасящи осигурителните си вноски за своя сметка.
4. Осигурителни вноски: това са парични плащания превеждани периодично от осигурителя и самоосигуряващите се лица. Осигур. вноски са главен източник на фин. постъпления в осигур. фондове. Размерът на осигур. вноски за ДОО се определя всяка година със закона за бюджета на ДОО. Осигурителен доход – включва всички възнаграждения и др. доходи от трудова дейност в/у които се дължат осигур. вноски. Осигур. доход винаги е месечен и служи като основа при опр. на задълж. осигур. вноки.
ІV. Държавно обществено осигуряване на лицата, работещи по трудови правоотношения – основание за възникване на трудови правоотношения е наличието на сключен трудов договор. Това е най-често използваната форма за учредяване на трудови правоотношения. Трудовият договор оформя отношенията между работодателя и работника или служителя. Той представлява двустранно споразумение м/у работника или служителя и работодателя. Всички работници или служители, работещи по трудови договори, задължително се осигуряват за всички осигурителни социални рискове. Размерите на осигурителните вноски за работниците по трудови правоотношения са диференцирани, в зависимост от категорията на влагания труд. Съществуват три категории труд:
Първа категория труд – работи, извършващи се при неблагоприятни и рискови условия;
Втора категория труд – работите в строителство, металургията, промишлеността и т.н.;
Трета категория труд – всички останали работи, не включени към другите категории труд.
За основа при определяне размера на осигурителните вноски служи осигурителния доход /ОД/. ОД за работещите по трудови правоотношения включва получаваните брутни възнаграждения /БВ/ и всички други доходи от трудова дейност /ДТД/ - ОД = БВ + ДТД
Основни функции в социалноосигурителната система, които изпълняват осигурителите /работодателите/:
1. Определяне размера на средствата за осигурителни вноски
2. Превеждане на средствата от осигурителните вноски в банковите институции
3. Предоставяне на информация за осигурените лица в информационната система на НОИ от работодателя
V. Държавно обществено осигуряване на лицата, работещи без трудови правоотношения – лицата, работещи без трудови правоотношения, не отдават собствената си работна сила под наем, те упражняват своята професионална дейност “свободно” и работят по писмени или устни облигационни договори:
1. Договор за изработка
2. Договор за поръчка
3. Комисионен договор и др.
Към групата на лицата, работещи без трудови правоотношения, се отнасят:
- Лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност
- Лицата, упражняващи трудовата дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски сдружения
- Докторантите
- Земеделските производители
- Лицата, които полагат труд без трудови правоотношения и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от минималната месечна работна заплата.
Работещите без трудови правоотношения могат доброволно да се осигуряват за всички социални рискове.
VІ. Администрация на общественото осигуряване – НОИ
В своята дейност НОИ осъществява определени функции, предоставени му от МТСП.
Функциите на МТСП се свеждат до следните основни направления:
- Разработване на основните направления в развитието на ДОО
- Координиране дейността на ДОО
- Практическо осъществяване на ДОО
НОИ е държавен орган със засилено участие на представители на гражданското общество в управлението. Той отчита своята дейност пред Народното събрание (НС). НОИ е юридическо лице, със седалище в гр. София и изградени териториални поделения в страната.
Функции, които изпълнява НОИ:
1. Финансовото устройство на ДОО
2. Упражняването на контрол по спазването на осигурителното законодателство
3. Международното сътрудничество в областта на общественото осигуряване
4. Събиране на осигурителните вноски за осигуряване, които не са включени в системата на ДОО
Органи за управление на НОИ на национално равнище са Надзорен съвет, управител и подуправител.
Надзорният съвет е Колегиален орган, изграден на тристранна основа. Той включва по един представител на всеки от синдикатите и равен на тях брой представители, определени от МС. Съставът на надзорния съвет се избира за срок от четири години. Той осъществява организационно - управленски функции, свързани с дейността на НОИ. Освен това Надзорният съвет на НОИ извършва редица функции, свързани с имущественото му състояние. Осъществява контрол върху цялостната дейност на НОИ, съвета на управителя, управителя и подуправителя. Структурата на администрацията на НОИ е изградена на основата на линейно - функционалния признак. Тя се характеризира с израждането на специализирани функционални звена: главни дирекции; дирекции; отдели и сектори. Администрацията се ръководи от управителя.
Управителят и подуправителят се избират от НС за срок от четири години.
Управителят на НОИ действа от името на института, организира и ръководи дейността му и го представлява пред всички физически и юридически лица в страната и чужбина. Той осъществява оперативното ръководство на НОИ. При отсъствие на управителя неговите функции се изпълняват от подуправителя.
В своята дейност управителят се подпомага от Съвет на управителя на НОИ, който се състои от ръководителите на функционалните направления на института и подуправителя. Решенията на Съвета на управителя имат Консултативен (съвещателен) характер за управителя.
Кабинетът на управителя включва главния методолог по социално осигуряване, парламентарен секретар, експерти и технически сътрудници. Към кабинета на управителя функционират три звена: връзки с обществеността, секретно деловодство и отбранително мобилизационна подготовка.
Съществуват органи за управление на регионално равнище, а това са териториалните поделения на НОИ.
За издръжката на НОИ се формира бюджет на НОИ. Бюджетът се разработва по приходните и разходните параграфи на бюджетната класификация.
Приходите в бюджета на НОИ се формират като:
- процент от приходите от осигурителните вноски за фондовете „Пенсии", „Общо заболяване и майчинство" и „Трудова злополука и професионална болест" ;
- процент от приходите за здравноосигурителни вноски;
- процент от приходите от осигурителните вноски за фонд „Безработица";
- процент от приходите от осигурителните вноски за ДЗПО; заеми и неданъчни приходи.
Разходите по бюджета на НОИ се определят за:
- издръжка на дейността на ДОО и на дейностите по здравното осигуряване, фонд „Безработица" и ДЗПО
- Капиталови разходи
Контролните органи на НОИ имат следните права:
- Да проверяват всички физически и юридически лица за дейността им по ДОО.
- Да предприемат мерки за привличане към отговорност на лицата, нарушили нормативните документи по осигуряване.
- Да дават задължителни предписания за организиране на дейността по държавното осигуряване и за отстраняване на нарушенията във връзка с осъществяването му.
- Да изискват от едноличните търговци и други юридически лица при проверки и ревизии да декларират банковите си сметки 6 страната.
Основната цел на социалното (общественото) осигуряване е да създава в отделния човек чувството за сигурност, че неговият индивидуален стандарт няма да бъде засегнат от отделни социални или икономически обстоятелства. Социалното осигуряване е основна форма за защита на лицата, които поради обективни причини не могат да работят, чрез която форма се предоставят средства за тяхната издръжка. Задължителното обществено осигуряване, от своя страна, се характеризира с два основни компонента: обществено осигуряване и задължителност на общественото осигуряване.
