Лекции по Икономика

5. Макроикономическо неравновесие. Икономически цикъл. Безработица и мерки за борба с безработицата. Инфлация и антиинфлационна политика.

Стопанската дейност в пазарни условия следва определена цикличност. Икономическото развитие не протича плавно и безпрепятствено. В повечето случаи то се осъществява неравномерно. Последователно се редуват периоди на оживена стопанска дейност, застой или дори спад. В икономическата литература това явление е известно като икономически (стопански) или делови цикъл. В отделните фази на цикъла основните икономически агрегати - БНП, заетостта, безработицата, инфлацията, имат различно движение и характеристики. Под стопански (икономически) цикъл се разбира времето между най-високата и най-ниската точка в движението на БНП.

Съгласно класическата теория фазите на цикъла са четири: криза, депресия, оживление и подем. Според съвременните теории те имат друга последователност - подем (бум), пик, спад и криза. Като циклични индикатори тези показатели, обвързани с отделните фази, отразяват движението на производството и тенденциите в неговото развитие.
Подемът - е фазата в която БНП непрекъснато нараства, фирмите използват пълния си капацитет, темпът на безработицата е нисък, заетостта висока, цените на стоките растат, включително работната заплата като "цена на труда".
Пик  е фазата, при която икономиката достига най-високата си икономическа активност. Всички фактори са напълно заети или близки до пълната заетост.
Спадът е фазата, при която РБНП започва да намалява. Характеризира се със забавена икономическа дейност. Агрегатните показатели като заетостта, безработицата, инвестициите започват да се влошават. Много фирми се разоряват. Според силата на това влошаване спадът има две степени: рецесията и депресията. Рецесията съгласно теориите за цикъла е малък и непродължителен спад. Икономистите я дифинират по време (като  две  последователни  тримесечния   през   които   РБНП намалява). Депресията - се дефинира, като продължителна и дълбока рецесия. Производството продължително тъпче на едно и също място, РБНП има забавени темпове, може изобщо и да не нараства, безработицата рязко се увеличава.
Кризата  е най-неблагоприятната фаза на цикъла. Характеризира се с най ниското равнище   на производството и дохода и най-високо равнище на безработицата, с масов фалит на предприятията. Но икономиката не може да бъде дълго в състояние на криза. Още в края на депресията започват да се формират условия за оживление на стопанската активност. Годишният темп на съвкупното производство започва отново да нараства, безработицата     намалява, заетостта се повишава, икономическата система преодолява най-ниската точка на цикъла и се приближава към нов период на подем и цикълът се повтаря.

Под влияние на редица фактори - техническият прогрес, намесата на държавата, повишената роля  на международната търговия в стопанския цикъл се появиха някои нови явления: 1) продължителността му по време е по-малка;
2) колебанията станаха по-плавни;
3) натрупаните диспропорции не са така големи;
4) депресията и подемът не се очертават така категорично;
5) липсват някои от фазите на цикъла - в много случаи след кратко оживление без подчертан подем се преминава към нов спад;
6) цените на стоките не спадат така драстично, защото фирмите използват прогнозите на икономическите институции за наближаващата криза и не допускат свръхпроизводство;
7) възстановена е и синхронността на цикъла.

Безработицата е обратната страна на заетостта. Тя е икономически и социален феномен, типичен за пазарната икономика. Изразява загуба на ресурси, на продукт, на доходи и възможности за обществени контакти и социална реализация. Дължи се на това, че при определени условия предлагането на труд е по-голямо от неговото търсене, т.е. съществува неравновесие на трудовия пазар, при което икономиката функционира под своя потенциал. Важен проблем при измерване на безработицата е установяването на нейната естествена норма. Под естествена норма на безработица се разбира тази, която съществува в условия на пълна заетост, следователно, при балансирано търсене и предлагане на труд и при функциониране на икономиката на равнището на потенциалния продукт. Естествената норма на безработицата има тенденция да расте. Една група икономисти извеждат причините за безработицата от несъответствие между реалното и потенциалното производство.  
Според Дж. М. Кейнс безработицата е резултат на ограниченото търсене на стоки и услуги свързани с човешката психология. Ето защо за лекуване на безработицата той предлага да се увеличат държавните разходи, които ще компенсират недостатъчното потребление на частните лица и ще повишат общия обем на ефективното търсене, което ще осигури пълна заетост на работната сила.

Мерките за преодоляване на безработицата биват пасивни и активни.
Пасивните обхващат действия свързани със социалната защита при безработица, а именно: изплащане на парични обезщетения, социални помощи на млади специалисти и квалифицирани работници, целеви добавки към парични обезщетения, социални и парични помощи за зимния сезон.добавки за успешно завършен курс-за преквалификация, детски надбавки и др.
Активните мерки включват реализиране на програми за насърчаване на заетостта, квалификация и преквалификация на безработните, борба с младежката и продължителната безработица.

Инфлацията е един от най-сложните проблеми на съвременната икономика. Думата "инфлация" има латински корен и буквално означава "надуване", "раздуване". Едно от най-старите и най-често срещани определения за инфлацията е, че тя е процес на обезценяване на паричната единица и намаляване покупателната сила на парите.
Инфлацията е типичен белег в развитието на всяка една съвременна пазарна икономика, но всяко инфлационно проявление е различно по своята дълбочина, продължителност на действие и степен на обезценяване на националната валута. Отчитайки тези параметри и особености на инфлационното проявление, можем да разграничим три типа инфлация:
а) умерена (пълзяща) инфлация
Налице е при темп на нарастване на цените от няколко процента годишно. Умерената инфлация е нормално икономическо явление за почти всяка развита индустриална държава с развита пазарна икономика. Средният темп на нарастване на индекса на цените на държавите членки на Европейския съюз варира годишно в рамките на 1%-4% .
б) галопираща инфлация
За галопираща инфлация се приема темп на нарастване на индекса на цените с няколко десетки процента, но в редица случаи може да се стигне до увеличение на ценовия индекс с 200% - 300%. Пример в това отношение е величината на ценовия индекс в България през периода 1994 - 1995 година.
в) хипер инфлация
Хипер инфлацията е налице при увеличение на индекса на цените със стотици и хиляди процента в рамките на една календарна година.
Характерна особеност в развитието на пазарните процеси при наличието на галопираща и хиперинфлация е невъзможността на парите да изпълняват своите функции - средство за разплащане и средство за натрупване. Наличието на хиперинфлация поразява пазарните устои на икономиката и връща пазарните отношения към страна на нискоефективния бартер.
Също така нфлацията може да бъде явна и скрита. При явната инфлация е налице устойчива тенденция към повишаване на равнището на цените, независимо, че отделни цени на групи стоки не се променят или дори могат да се намаляват. За разлика от явната, при скритата инфлация, процесът на обезценяване на парите не е свързан с увеличаване на равнището на цените и най-честото й проявление е наличието на дефицит на редица стоки и услуги. Основна причина за наличието на тази икономическа картина е въвеждането от страна на правителството на пределни цени за тези стоки и услуги.

Антиинфлационна  политика
За икономическата практика е особено важно не само да се изяснят причините и да се разкрие въздействието на инфлацията, но и да се реализира чрез подходящи механизми ефективна политика за нейното поддържане в безопасни за икономиката и за нормалното съществуване на хората граници. Изборът на определен вид антиинфлационни механизми зависи от приоритетите в икономическата политика, както и от теоретичния модел обясняващ причините и характера  на  инфлацията. Историческият опит до сега предлага следните по-важни механизми на антиинфлационната политика:
Пряк контрол върху цените и заплатите. Правителствата определят таван, до който те могат да нарастват или направо ги замразяват. Предпочитано средство  за поддържане на връзката "цени-заплати" е индексирането на заплатите като компенсационен механизъм с цел да се запази макар и приблизително покупателната им способност.
Натрупаният опит през 60-те и 70-те години показва, че контролът над цените и над заплатите е неефективно средство за борба с инфлацията. Той потиска инфлацията, но не я премахва.
През 70-те години основа на антииинфлационната политика станаха монетаристките виждания, че "инфлацията винаги и навсякъде е парично явление и единственото лекарство срещу нея е намаляване темпа на нарастване на паричната маса. След 1985 г. акцентите в политиката на регулирането се преместиха върху лихвения процент и валутните курсове.
Като антиинфлационен механизъм се използва въвеждането на Валутен борд с цел стабилизиране на икономиката чрез тотално връзване на всички основни субекти, които вземат решения в макроикономическата област. Основната задача на Валутния борд е да гарантира конвертируемостта на валутите при фиксиран обменен курс поддържайки златен и валутен резерв, който съответства напълно на количеството пари намиращи се в наличност у граждани и под формата на банкови депозити в НБ. При успешното му внедряване и използуване процентът на инфлацията се ограничава до едноцифрени числа.

Съвременна антиинфлационна политика на държавата се опира на няколко момента:
1) на макроикономическата й стабилизация; 
2) на създаването условия за конкурентно производство; 
3) на откриването на нови работни места.
С прилагането на тези инструменти се цели да се осигури неинфлационен икономически растеж.

Тъй като инфлацията днес е и стагфлация - икономистите от различни страни търсят средства и предлагат конкретни механизми за противодействие на това явление антиинфлационната политика се превръща в антистагфлационна.
Някои от препоръките на известния американски икономист Дж. Толбрайт се свеждат до:
намаляване ролята на парите и паричната политика; 
- повишаване данъците  на  най-високите  категории доходи, в т.ч. на косвените данъци върху предметите за разкош и на данъците върху крупните наследства; 
- ограничаване на работната заплата в пределите на възможния растеж на икономиката; 
контрол върху цените на особено силно монополизираните производства и отрасли;
стимулиране на равновесието между агрегатното търсене и агрегатното предлагане в условията на пълна заетост на факторите на производството. 
Основната теория, която Голбрайт препоръчва за борба със стагфлацията се свежда до идеята   за енергично вмешателство на държавата в процеса на възпроизводството. Според него с помощта на активната роля на едно "просветено" правителство функционирането на икономическата система може да бъде значително подобрено.

Друг известен учен Дж. Мейд предлага усилията да бъдат насочени в две направления: първо - финансовата политика да бъде така организирана, че да може да запазва общото парично обръщение на стоки и услуги на умерено, устойчиво равнище и второ - икономическата политика да поощрява конкуренцията, контрола над цените и да определя справедливи такси и данъци с цел ограничаване максимизирането на печалбите.