Лекции по Икономика

6. Институцията Омбудсман в сравнителен план.

Същност
„Омбудсман” (от шведски – овластен с права) – пратеник, посредник, лице, към което се отправят оплаквания и молби. Институцията е създадена през 1713 г. от краля на Швеция за проучване на оплакванията от кралските служители. Институцията Омбудсман изразява волята на д-вата да позволи независим контрол над публичните власти и институции от друга публична институция извън системата на властта. Това е механизъм за самоконртол и самопроверка на властта и администрацията.
Омбудсманът е независима институция учредена по силата на конституцията или специален закон с основна задача да защитава правата и свободите на гражданите и техните организации от лошо управление на държавната власт и администрацията.

Функции и характерни особености
1. Омбудсманът не е съдия – неговите решения нямат правна сила. Той въздейства със силата на високия си обществен авторитет, честна и принципна гражданска позиция, висок професионализъм и морал
2. Омбудсман не е институция на гражданското обяество. Това е институция, създадена от д-вата в помощ на граждаснкото общество.
3. Омбудсманът а абсолютно независим и автономен. Избира се от НС за два мандата и е несменяем. Дейността му се финансира пряко от държавния бюджет, като публичните услуги, които извършва са безплатни за фисическите и юридическите лица.
4. Извън обхвата на дейността на Омбудсмана са само пряко избраните органи на властта – президент, парламент и местни органи на самоуправление.

Сред основните функции на Омбудсмана са:
1. Да съдейства и защитава граждани от неправомерни действия на администрацията
2. Да контролира дейността на Публичната администрация
3. Да посредничи и арбитрира в спорове м/у администрацията и лицата
4. Да прави независими разследвания и да отправя публична критика
5. Да предлага подправки в законодателството



Модели на институцията
1. Според територията – национален, регионален, местен
2. Според пълномощията – с обща и специализирана компетентност (пр.: във Финландия и Германия има военен Омбудсман, в Германия – Омбудсман по защита личните данни на гражданите)

Основни функции и предназначение на Омбудсмана в страните от ЕС:
1. Да наблюдава административната дейност в държавата
2. Да бъде възспиращ фактор срещу злоупотреби с властта, срещу корупция и произвол, накърняващи правата на човека
3. Подпомага за възстановяване на накърнени от д-вата права
4. Да създава атмосфера на зачитане на правата на човека и автономността на обществото

Омбудсман на Европейския съюз.
Институцията на Европейския омбудсман е създадена чрез Договора от Маастрихт през 1992 г. Първият Европейски омбудсман е избран от Европейския парламент през 1995 г. Европейският омбудсман разследва и докладва случаи на лоша администрация в институциите и органите на Европейската общност, като например в Европейската комисия, в Съвета на Европейския съюз и в Европейския парламент. Единствено Европейският съд и Съдът от първа инстанция при изпълнение на своите юридически функции не попадат под юрисдикцията на омбудсмана. Обикновено омбудсманът провежда разследване на основата на постъпили жалби, но също така може да започне разследване по собствена инициатива.
Всеки гражданин на Съюза или всяко физическо или юридическо лице с постоянно местопребиваване в държава членка на ЕС може да внесе жалба до омбудсмана с писмо. Омбудсманът има широки права за провеждане на разследване. Институциите и органите на Общността са задължени да го снабдяват с информацията, която той изисква, и да му дават достъп до материалите, свързани с разследването. Държавите членки също така следва да го снабдяват с информация, която би могла да помогне за изясняване на случаи на лоша администрация от страна на институциите и органите на Общността. Ако случаят не е разрешен задоволително в хода на разследването, омбудсманът може да се опита да намери добронамерено решение, което да коригира случая на лоша администрация и да бъде задоволително за жалбоподателя. Ако опитът за помирение се провали, омбудсманът може да направи предложения за решаване на случая. Ако съответната институция не приеме неговите препоръки, омбудсманът може да изготви доклад до Европейския парламент.
Голяма част от жалбите, внесени при Европейския омбудсман, касаят административни закъснения, липса на прозрачност или отказ за даване на достъп до информация. Някои касаят трудовите отношения между институциите и техните служители. Други жалби са свързани с договорните отношения между институциите и частни фирми.

Институцията Омбудсман в сравнителен план.
Великобритания
Във Великобритания институцията омбудсман е въведена през 1967 г. В Англия тя носи наименованието Парламентарен омбудсман и омбудсман по здравеопазването и нейните правомощия са уредени в Закона за парламентарния комисар от 1967 г. В Англия омбудсманът се назначава от кралицата по предложение на правителството след консултации със специална анкетна комисия. Мандатът му може да бъде прекратен, когато двете камари на парламента гласуват вот на недоверие на парламентарния комисар, задължаващ короната да го освободи от длъжност, както по инициатива на кралицата. Омбудсманът е независим при осъществяване на своята дейност и не е държавен служител. Той има право сам и по своя преценка да назначава своите служители, чиито брой и условия на работа се одобряват от Министерство на финансите.
Швеция
Институцията на омбудсмана в Швеция е конституционно закрепена, а дейността й е детайлно уредена в Закона и с Правителствен акт относно парламентарните омбудсмани. Омбудсманът се избира от парламента за срок от четири години и може да бъде избран повторно. Едно от изискванията при избор на омбудсман е той да има правни познания, макар да не е задължително юридическото образование. В Швеция има четирима омбудсмани, като един от тях е главен и отговаря за административната дейност на цялата институция, но без да може да се намесва в разследванията на своите колеги. Всеки омбудсман носи пряка отговорност пред парламента.
Испания
В Испания институцията на омбудсмана е създадена през 1978 г. и е позната под името Народен защитник. Тя е закрепена в испанската Конституция от 1978 г. и е уредена в Устройствения закон за народния защитник от 1981 г. Народният защитник се избира от Генералните кортеси за период от пет години. Конгресът и сенатът излъчват смесена комисия към парламента, която поддържа връзка с народния защитник и информира пленумите на двете камари, когато е необходимо.