Лекции по Икономика

7. Публичен сектор – същност и характеристика. Управление на публичен сектор.

Публичният сектор може да се дефинира като система от държавни и общински институции, които управляват публичната собственост, осъществяват данъчното облагане, произвеждат и предлагат публични блага за ползване от членовете на обществото. В тесен смисъл ПС може да се разгледа и като част от икономиката на страната, която произвежда и предлага публични блага и услуги на населението.
Публичният сектор има производствен характер в пазарното стопанство, защото получава средства от частният сектор, спомоща на които се финансрат производството н публичните блага за населението
В условията на пазарна икономика в редица области с голямо стопанско и социално значение държавата не коригира действието на пазара, а изцяло го замества с помощта на изградения и функциониращ ПС, т.е. подчертава се мястото и ролята на ПС в развитието на обществото и страната.
Многообразната дейност на държавата в ПС създава представата, че тя може да реши проблемите, които изпитва пазарното стопанство, но в това отношение тя има подчинено място и роля – коригира, допълва и обогатява действието на пазара, но не го измества. ПС акумулира средствата и ресурсите от частните стопански фирми и домакинствата за да изпълни социално-икономическите функции на обществото.
ПС изпълнява следните по-важни задачи:
1) Гарантира сигурността и отбраната на страната;
2) Произвежда и осигурява стоки и социални услуги на гражданите;
3) Преразпределя финансовите ресурси чрез данъци, такси, трансферни плащания за пенсии, социални помощи, предоставяне на безплатни публични услуги и др.
4) Осигурява условия за устойчиво развитие на икономиката и ограничаване на негативните икономически и социални последици;
Особености на ПС:
1) Удовлетворяване на публичните потребности и интереси на гражданите за разлика от частният сектор;
2) Охраняване на частната собственост и личните интереси на индивидите, което е обществена потребност
3) Обединяване и сплотяване награжданите;
4) Решенията, вземани в ПС за извършването на публични услуги, не трябва да се определя само от пазара на стоките и услугите, като не бива да с епренебрегват и неговите механизми.
С ПС тясно кореспондират няколко понятия:
1. Публично - от народа за народа;
2. Публична собственост – включва държавната собственост, общинската собственост и съответните институции, които са предоставени на разположение на гражданите за ползване без ограничение при равен достъп от всеки.
3. Публични блага – това са всички блага, които не се конкурират в процеса на потребление от гражданите. Производството им с ефинансира от данъчните приходи и се организира от държавни и общински фирми. По начина на потребление публичните блага се разделят на неделими (потребяват се само общо и колективно) и делими (индивидуално потребление). В зависимост от обхвата на лицата публичните блага биват национални и местни. В зависимост от степента на подобряване на благосъсътоянието на членовете на обществото се разделят на достойни и недостойни. Предоставянето се осъществява от публични организации или от частни фирми чрез ЗОП или от НПО
4. Частни блага /стоки и услуги/ - това са всички блага, за които се заплаща определена цена и са конкурентни и изключващи се в процеса на потребление.Произвеждат с еот частни фирми, цените им се формират от търсенето и предлагането и се финансират от приходи от продажби.
5. Смесени блага – съчетават в себе си елементи на конкурентност и изключване и са с присъщи характеристики и на публичните и на частните блага.

Управлението на ПС е човешка дейност, насочена към ефективното изпълнение на материалните, трудовите и финансови ресурси, с които разполагат организациите в ПС за постигане на техните цели.
Управлението на организациите в ПС включват следните елементи:
1) Субект на упраление – това са ръководителите, които прилагат най-добрите методи за въздействие в/у ейността на работещите в организацията.
2) Обект на управление;
3) Управленски процес – преминава през следните етапи пилучаване на информация, обработване на входящата информация, предаване на обработената информация на управленските органи и обратна връзка.



Управлението на ПС се харaтеризита със следното:
1. Публичните организации извършват услуги, които се определят от вота на избирателите, а не от търсенето и предлагането на пазара. Тези услуги се предлагат безплатно или на цена, която често е под направените разходи за тяхното производство, т.е. управлението на дейността на публичните организации е политически управляван, а не пазарно регулиран процес.
2. Публичните организации имат строго дефиниран предмет на дейност и задачи за изпълнение
3. Дейността на публичните организации в повечето случаи е подчинена на определени цели свързани със задоволяване преди всичко на обществени интереси, но много често в публичните организации липсва целенасочена ориентация в дейността им.
4. Организациите в ПС са поставени в среда, която указва противоречиво влияние в/у тяхната дейност. Те са изолирани от силата на конкуренцията.В същото време политически, икономически и социални фактори определят решенията в организациите в ПС.
5. При предлагането на публични услуги липсва ежедневен пазарен тест, на който са подложени стоките в частния сектор.
6. Организациите в ПС са подложени на всеобхватен контрол, което оказва депресиращо влияние в/у техните ръководители.
7. Публичните организации в структурно отношение се отличават с голям брой дирекции и отдели които йерархично са свързани. Това предполага бюрократично поведение, което води до ниска производителност на труда и до загуби на работно време.
8. Публичните организации се управляват от две групи ръководители: професионални администратори /бюрократи/ и специалисти, професионалисти в дадена област.
9. Публичните органицации работят в условията на регламентирани вътрешни правила и бюджети.

Организацията в ПС може да се определи като група от хора, дейността на които съзнателно се координира и управлява от държавата (общината), предоставяща им песурси за постигането на обществени цели. В зависимост от характера на регламентране на статута на организациите в ПС можем да ги групираме в фомални и неформални. Формалните са основани на базата на нормативен документ, имат определени цели и правилник за дейността и е точно регламентирана структурата на организацията. Неформалните се образуват на базата на доброволни взаимоотношения.
Всяка организация в ПС условно може да се раздели на две части: оперативна и административна. Оперативната включва хората, които извършват конкретните работи по производството и предлагането на публичните блага. Административната част представлява администрацията, която ръководи, наблюдава и контролира отделните дейности в организацията.

Организациите в ПС в зависимост от благата, които произвеждат и предлагат на населението, могат да се класифицират в две групи:
1. Организации (предприятия), произвеждащи и предлагащи частни и смесени блага, в завсимосто от собствеността биват:
1.1. Публични стопански предприятия с държавно и преобладаващо държавно имущество
Тези предприятия се изграждат на основата на частната държавна собственост. Държавните предприятия в България се изграждат, преобразуват и закриват с решение на административния орган, който ги е създал (МС). Изградени са на базата на отрасловоторазделение.
1.2 Публични стопански предприятия с общинско и преобладаващо общинско имущество
Тези предприятия се изграждат на основата на частната общинска собственост. Общинските предприятия функционират най-често като акционерни дружества. Изградени са като специализирани звена на общината за доставка на стоки и услуги, необходими за задоволяване на потребностите на населението и осигуряване изпълнението на определени общински дейности в следните направления:
- изграждане и поддържане на общинската ИС;
- стопанисване на общинските тържища и пазари;
- социално обслужване на населението и обредна дейност;
- транспортно обслужване на населението;
- стопанисване и поддържане на общинската материална база на образованието, здравеопазването и др.
Общинските предприятия се изграждат, преобразуват и закриват с решение на ОС, който определя предмета на дейност на предприятието, структурата, числения състав и предоставените материални и финансови средства.
2. Организации от публичният сектор, произвеждащи и предлагащи публични блага
Функционират в областта на публични здравни организации, публични учебни заведения, публични организации в сферата на ИС, организации за социални услуги на населението, организации осигуряващи спокойствието на населението /национална отбрана, полиция/ и др.