1. Същност и цели на счетоводното бюджетиране
Планирането е процес на определяне на целите и формулиране, оценяване и подбор на политиката, стратегията и тактиката на действие за постигане на поставените цели. Бюджетите (budgets) са стойностни и/или количествени планове за дейността на предприятието през предстоящия отчетен период. Основната цел на бюджетите е да представят един официален обозрим модел на дейността на предприятието. Те са средство за планиране. Бюджетирането (budgeting) е процесът на събиране и интерпретиране на информацията, с оглед да се изготвят моделите за осъществяване на бъдещата дейност. Целите на бюджетирането са свързани с:
• координиране дейността на всички структурни единици в предприятието;
• подтикване на управляващите да планират, тъй като наличието на официална бюджетна процедура задължава управляващите да гледат в бъдещото и да преследват определена ясна цел;
• довеждане на политиката и целите на предприятието до знанието на всички управляващи, които са отговорни за реализирането на съответна част от общия бюджет;
• разкриване на нови данни за бъдещето на предприятието и по този начин да се намали риска при осъществяване на дейността му;
• създаване на основа за измерване и оценка на изпълнението на дейността.
Наличието на официална бюджетна процедура задължава управляващите да разширяват погледа си върху дейността на предприятието, да мислят перспективно, да се съобразяват с условията на околната среда и поставените стратегически цели. Самият процес на изготвяне на бюджетите дава на управляващите възможност да преценят изпълнението на отделните дейности, тяхната уместност и да дефинират така наречените "тесни места". В процеса на бюджетиране се разкриват допълнителни данни за бъдещето на предприятието и по този начин се намаляват рисковете при осъществяване на дейността. За управляващите на децентрализираните звена може да остане неразбрана докрай информацията за необходимите ресурси, докато тя не се обобщи в съответния бюджет. Процесът на бюджетиране поощрява комуникацията и координацията на дейността, особено в предприятия, в които съществува пространствено и функционално разпределение на отговорностите.
Бюджетирането е основа за измерване и оценка на резултатите от дейността. Съпоставянето на бюджетните с фактическите данни дава обратна информация за качеството на планирането, промените в заобикалящата среда и ефективността от дейността. Бюджетирането е не просто формален процес на определяне на цифри, а процес, който спомага за съгласуване на целите на предприятието, мотивиране на управляващите за постигане на тези цели и база за оценка на тяхната дейност.
Бюджетният период (budget period) е периодът, за който се отнася бюджета. Този период може да се подразделя на междинни контролни периоди. В зависимост от периодите, за които се изготвят, бюджетите биват:
• краткосрочни бюджети;
• дългосрочни бюджети.
Краткосрочните бюджети са най-често годишни. Те служат за планиране и контрол на текущата дейност на предприятието. За нуждите на планирането и контрола те могат да се подразделят, например, на тримесечни, месечни и седмични периоди. Това улеснява управляващите и позволява вземането на навременни решения. Периодът, за който се изготвят бюджетите, зависи от жизнения цикъл на продуктите, вида на клиентите, стабилността на търсенето на продукта, съществуването на ограничения в дейността, както и от характеристиките на отрасъла, в който функционира предприятието.
Дългосрочните бюджети отразяват стратегическите цели на предприятието и имат по-общ характер. Те се влияят предимно от спецификата на отрасъла, в който работи предприятието, както и от макроикономическите показатели. Дългосрочните бюджети обикновено се изготвят за период от три до пет години и се отнасят предимно за размера на инвестициите и съотношенията между собствения и заемния капитал.
Освен по периоди, бюджетите могат да се разграничат и като:
• оперативни бюджети;
• финансови бюджети.
Оперативните бюджети се отнасят до плановете относно продажбите, производството и разходите по оперативната дейност. Такива са: бюджета за продажбите, бюджета за производството, бюджета за доставката на материали, бюджетът за разхода на основни материали, бюджетът за преките трудови разходи, бюджетът за общопроизводствените разходи, бюджетът за разходите за пласмент и продажби, бюджетът за разходите за управление.
Финансовите бюджети обобщават очакваните финансови резултати от оперативната дейност на предприятието. Те се изготвят чрез преобразуване на данните от оперативните бюджети. Финансови бюджети са бюджетният баланс, бюджетният отчет за приходите и разходите и бюджетният отчет за паричния поток (отчет за паричните постъпления и плащания).
Възприето е бюджетният баланс и бюджетният отчет за приходите и разходите да се разглеждат като ръководещ документ, известен с наименованието главен бюджет (таster budget).
2. Методика на изготвяне на бюджети
2.1. Бюджет за продажбите
Бюджетът за продажбите се изготвя по видове продукти с данни за обема на продажбите и продажните цени. Бюджетът се детайлизира по пазари. Необходими са данни за продаваните количества, продажните цени и влиянието на търсенето и предлагането, и възможните промени в продажните цени. Бюджетът за продажбите се съставя на база предварително установената пазарна стратегия при отчитане на следните основни фактори: обем на продажбите от минали периоди, икономическо състояние на пазара, ценова политика и действия на конкурентни предприятия.
Данните за
приходите от
продажби по
бюджета за
продажбите е
основата, върху която се преизчисляват показателите за паричните постъпления по бюджета за паричния поток.
Пример:
Предприятие произвежда продукт „А”.
Прогнозите за обема на продажбите през първите месеци на предстоящ отчетен период са, както следва:
|
Показатели
|
Месеци
|
||||
|
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
|
Обем продажби (кг.)
|
2 000
|
1 800
|
2 500
|
3 000
|
4 000
|
|
Продажна цена (лева)
|
280
|
280
|
280
|
280
|
280
|
При наличието само на един продукт и един пазар бюджетът
за продажбите за първите три месеца ще съдържа следните данни:
|
Показатели
|
Месеци
|
I-во тримесечие
|
||
|
|
I-ви
|
II-ри
|
III-ти
|
|
|
1. Обем продажби (кг.)
|
2 000
|
1 800
|
2 500
|
6 300
|
|
2. Продажна цена
|
280
|
280
|
280
|
220
|
|
3. Приходи от продажби (1х2)
|
560 000
|
504 000
|
700 000
|
1 764 000
|
2.2. Бюджет за производството
Производственият бюджет се изготвя по видове продукти
само в натурални измерители. Ако ключов бюджетен фактор е потребителското
търсене, то при съставянето на бюджета за производство следва да се съблюдават:
- обемът на планирания обем продажби;
- политиката на предприятието по отношение поддържането
на гаранционни запаси от готова продукция на склад към началото и края на
съответния период.
В основата на производствения бюджет е заложено следното
равенство:
|
Начален запас от готова продукция
|
+
|
Произведена готова продукция
|
=
|
Продадена готова продукция
|
+
|
Краен запас от готова продукция
|
От горното равенство се изразява обемът на произведената
продукция: (1)
|
Произведена готова продукция
|
=
|
Продадена готова продукция
|
+
|
Краен запас от готова продукция
|
-
|
Начален запас от готова продукция
|
Пример:
Към данните от предходния пример за производство на
продукт „А” ще добавим още данни, необходими за изготвянето на следващите
бюджети. За да се състави бюджетът за производството, е необходима информация
за политиката на предприятието по отношение на гаранционните запаси. Нека
възприемем, че се изисква да се осигурява начален запас от готова продукция в
размер на 1/5 от месечните продажби. При тези данни бюджетът за запасите от
готова продукция ще бъде такъв, какъвто е представен в следната таблица:
|
Месец
|
I-ви
|
II-ри
|
III-ти
|
IV-ти
|
V-ти
|
|
Начален запас (кг.)
|
400
|
360
|
500
|
600
|
800
|
|
Краен запас (кг.) *
|
360
|
500
|
600
|
800
|
|
* При определяне на запасите правилото е, че началният
запас за един месец е краен за предходния и съответно крайният запас за един
месец е начален за следващия.
Производственият бюджет, изготвен на база на равенството
(1) ще съдържа следните данни:
|
Показатели
|
Месеци
|
I-во тримесечие
|
||
|
|
I-ви
|
II-ри
|
III-ти
|
|
|
1. Обем продажби (кг.)
|
2 000
|
1 800
|
2 500
|
6 300
|
|
2. Краен запас (кг.)
|
360
|
500
|
600
|
600
|
|
3. Начален запас (кг.)
|
400
|
360
|
500
|
400
|
|
4. Обем производство (кг.) (1+2-3)
|
1 960
|
1 940
|
2 600
|
6 500
|
2.3. Бюджет за разхода на материали
В
зависимост от
планирания обем
на
производството и технологичните разходи за материали по производството се изготвя бюджет за разхода на материали по отделни видове материали. Този бюджет се представя в количествени показатели, но може да се посочи и стойността, на база на очакваните цени за доставката на материали.
Пример:
При
производството на продукт „А” се използва материал „Т”. Нормативният разход за един килограм готова продукция е 5 кг. материали, при очаквана доставна цена 20 лв.
Бюджетът за
разхода на
материали ще
съдържа следното:
|
Показатели
|
Месеци
|
I-во тримесечие
|
||
|
|
I-ви
|
II-ри
|
III-ти
|
|
|
1. Обем производство (кг.)
|
1 960
|
1 940
|
2 600
|
6 500
|
|
2. Нормативен разход за материал Т (кг.)
|
5
|
5
|
5
|
5
|
|
3. Разход за материали
(кг.)
|
9 800
|
9 700
|
13 000
|
32 500
|
2.4. Бюджет за доставката
на материали
Доставката на материали зависи от два фактора:
- необходими количества за производството;
- политика на предприятието по отношение на
гаранционните запаси от материали на склад.
Когато са известни посочените показатели, бюджетът за
доставката на материали се изготвя при съблюдаване на следната зависимост:
|
Начален запас от материали
|
+
|
Доставка на материали
|
=
|
Разходи за материали
|
+
|
Краен запас от материали
|
От горното равенство се изразява показателят за
доставката на материали: (2)
|
Доставка на материали
|
=
|
Разход за материали
|
+
|
Краен запас от материали
|
-
|
Начален запас от материали
|
Пример:
Възприето е гаранционният запас от материали в началото
на всеки месец да бъде ½ от необходимото за месеца количество.
При тези данни бюджетът за запасите от готова продукция
ще бъде, както следва:
|
Месец
|
I-ви
|
II-ри
|
III-ти
|
IV-ти
|
|
Начален запас (кг.)
|
4 900
|
4 850
|
6 500
|
8 000
|
|
Краен запас (кг.) *
|
4 850
|
6 500
|
8 000
|
|
* При определяне на запасите правилото е, че началният
запас за един месец е краен за предходния и съответно крайният запас за един
месец е начален за следващия.
Бюджетът за доставката на материали за първите три месеца
от предстоящия годишен период, изготвен на базата на равенство (2), ще съдържа
данни, както е показано по-долу:
|
Показатели
|
Месеци
|
I-во тримесечие
|
||
|
|
I-ви
|
II-ри
|
III-ти
|
|
|
1. Разход на материали
|
9 800
|
9 700
|
13 000
|
32 500
|
|
2. Краен запас (кг.)
|
4 850
|
6 500
|
8 000
|
8 000
|
|
3. Начален запас (кг.)
|
4 900
|
4 850
|
6 500
|
4 900
|
|
4. Доставка (кг.) (1+2)
|
9 750
|
11 350
|
14 500
|
35 600
|
|
5. Доставна цена
|
20
|
20
|
20
|
20
|
|
6. Доставка (лв.)
|
195 000
|
227 000
|
290 000
|
712 000
|
|
7. Краен запас (лева)
|
97 000
|
130 000
|
160 000
|
160 000
|
2.5. Бюджет на трудовите
разходи
Бюджетът на трудовите
разходи се изготвя за броя на заетите работници по категории и видове труд. За
персонала със заплащане според изработката се посочват нормочасовете по видове
операции и нормативното трудово възнаграждение за човекочас по съответната
разценка. Изчисляват се и всички осигуровки и застраховки за сметка на
работодателя на база на трудовото възнаграждение.
Пример:
Необходими са ¼ човекочаса
за производството на един килограм от продукт „А”. Заплащането е по норматив 10
лв./ч/ч.
Бюджетът на преките
трудови разходи ще съдържа следните данни:
|
Показатели
|
Месеци
|
||
|
|
I-ви
|
II-ри
|
III-ти
|
|
1. Обем производство (кг.)
|
1 960
|
1 940
|
2 600
|
|
2. Нормативен разход за единица в човекочасове
|
1/4
|
1/4
|
1/4
|
|
3. Отработени човекочасове (1х2)
|
490
|
485
|
650
|
|
4. Разценка за един човекочас (лева)
|
10
|
10
|
10
|
|
5. Преки трудови разходи (лева)
|
4 900
|
4 850
|
6 500
|
2.6. Бюджет за
общопроизводствените разходи
Бюджетът за
общопроизводствените разходи се съставя по отделни производствени звена. В
самостоятелни бюджети се представят разходите по спомагателни и основни
центрове на производство. Методиката на планиране зависи от конкретната
организация на производството.
Прието е подразделянето на
общопроизводствените разходи на променливи и постоянни, и изчисляване на
нормативни коефициенти за разпределение.
Пример:
Да приемем, че технологията на производство на продукт „А” е еднофазна - технологичната обработка се осъществява в едно производствено звено.
Променливите общопроизводствени разходи (електроенергия за технологични нужди, вода, разходи по поддръжка на охладителната система) възлизат на 5 лв. за машиночас. Изчислено е, че условно за производството на един килограм от продукт „А” при непрекъснат цикъл на производство са необходими 1/4 човекочаса.
Постоянните общопроизводствени разходи са 19 600 лв. месечно, в това число 13 000 лв. амортизации на сградите и оборудването.
Бюджетът за
променливите и
постоянните производствени разходи ще съдържа следните данни:
|
Показатели
|
Месеци
|
I-во
|
||
|
|
I-во
|
II-ро
|
III-то
|
тримесечие
|
|
1. Отработвани човекочасове
|
490
|
485
|
650
|
1 625
|
|
2. Норматив за променливите разходи за 1 ч/час
|
5
|
5
|
5
|
5
|
|
3. Променливи общопроизводствени разходи
|
2 450
|
2 425
|
3 250
|
8 125
|
|
4. Постоянни производствени разходи
|
19 600
|
19 600
|
19 600
|
58 800
|
|
5. Всичко общопроизводствени разходи
|
22 050
|
22 025
|
22 850
|
66 925
|
|
6. Амортизации
|
13 000
|
13 000
|
13 000
|
39 000
|
|
7. Общопроизводствени
разходи без амортизации
|
9 050
|
9 025
|
9 850
|
27 925
|
Ако общият обем на
производството за целия годишен период на продукт „А” е 24 500 кг, то
нормативните постоянни разходи за един килограм са 9,60 лв. (19 600 х 12) : 24 500.
Нормативният коефициент за постоянните разходи на база човекочасове ще се определи, както
следва: [235 200 : (24
500 х 1/4 )] = 38,40
Този коефициент е от
значение за целите на контрола на разходите и анализа на отклоненията.
Плановата калкулация за
продукт „А” на база производствени разходи ще бъде, както е показано в следната таблица:
|
Показатели
|
за 1 кг.
|
за 24 500 кг.
|
|
1. Преки материали – 5 кг. х 20,0 лв.
|
100
|
2 450 000
|
|
2. Преки трудови разходи – ¼ ч/ч х 10,0 лв.
|
2,50
|
61 250
|
|
1. Общопроизводствени разходи, в т.ч.:
- променливи – 5,0 лв. за ч/ч;
- постоянни – 38,40 лв. х ¼ ч/ч
|
1,25
9,60
|
30 625
235 200
|
|
4. Себестойност (1+2+3)
|
113,35
|
2 777 075
|
Плановата калкулация за продукт „А”
на база променливи разходи ще бъде такава,
каквато е посочена в таблицата:
|
Показатели
|
за 1 кг.
|
за 24 500 кг.
|
|
1. Преки материали – 5 кг. х 20,0 лв.
|
100
|
2 450 000
|
|
2. Преки трудови разходи – ¼ ч/ч х 10,0 лв.
|
2,50
|
61 250
|
|
3. Променливи производствени разходи – 5,0 лв. за ч/ч
|
1,25
|
30 625
|
|
4. Себестойност (1+2+3)
|
103,75
|
2 541 875
|
2.7. Бюджет за разходи по
продажба и административните разходи
Бюджетът за разходите по
продажби и административните разходи се отнася за всични разходи, които не са
квалифицирани като производствени. В големи предприятия този бюджет обхваща
редица бюджети за отдели от висшето ръководство, общата администрация,
пласмент, продажби, маркетинг и реклама.
Пример:
Променливите разходи по
продажби и административни разходи по норматив са 5 лв. за килограм. Постоянните
общопроизводствени разходи са 100 00 лв. месечно, от които 10 000 лв.
амортизации.
Бюджетът на разходите по
продажби и администрация ще бъде:
|
Показатели
|
Месеци
|
I-во
|
||
|
|
I-во
|
II-ро
|
III-то
|
тримесечие
|
|
1. Обем продажби (кг.)
|
2 000
|
1 800
|
2 500
|
6 300
|
|
2. Норматив за променливите разходи за единица
|
5
|
5
|
5
|
5
|
|
3. Променливи разходи за продажби и администрация
|
10 000
|
9 000
|
12 500
|
31 500
|
|
4. Постоянни
непроизводствени разходи
|
100 000
|
100 000
|
100 000
|
300 000
|
|
5. Всичко непроизводствени разходи
|
110 000
|
109 000
|
112 500
|
331 500
|
|
6. Амортизации
|
10 000
|
10 000
|
10 000
|
30 000
|
|
7. Разходи по
продажби и администрация, без амортизации
|
100 000
|
99 000
|
102 500
|
301 500
|
2.8. Бюджет за паричните потоци
Бюджетът за паричните потоци обобщава и съпоставя всички парични постъпления и плащания с оглед да се установи размерът на разполагаемите парични средства по отделни периоди (месеци). На основата на бюджета се осъществява управлението на паричните средства. Ако е налице дефицит на парични средства по отделни месеци, се набелязват мерки за преодоляването му. При наличие на свободни парични средства се търсят възможности за влагането им в доходоносни инвестиции.
Наличността или недостигът на парични средства по месечни периоди не означава реализирането на печалба или загуба. Показателите по бюджета отразяват изменението в паричните потоци, докато финансовият резултат (печалба или загуба) изразява нарастването или намалението на собствения капитал в резултат на благополучна, респективно неблагополучна, дейност Могат да бъдат посочени следните различия между бюджета за паричните потоци и бюджетния отчет за приходите и разходите:
• Принципът, на базата на който се съставя отчетът за приходите и разходите и се определя печалбата, е принципът на начисляването, докато при паричния поток се прилага принципът на фактическото изплащане на приходите и разходите.
• Не всички елементи от бюджета за паричните потоци са елементи на бюджетния отчет за приходите и разходите. Като пример може да се посочи инвестирането на средства в дълготрайни активи, получените заеми и разплащанията по тях, получените финансирания.
• Не всички елементи от бюджетния отчет за приходите и разходите са елементи на бюджета за паричните потоци - например, разходите за амортизация.
• Размерът на отделните статии по двата отчета може да е различен.
За регистрираните по ДДС предприятия разликата ще е свързана с начислявания данък върху добавената стойност.
Поради различията в принципите при съставянето на бюджета за паричните потоци, показателите от другите спомагателни бюджети (бюджетът за продажбите, бюджетът за доставката на материали, бюджетите по разходни центрове и други) трябва да се преизчислят.
Пример:
Уреждането на разчетните взаимоотношения на предприятието с трети лица е, както следва:
• 50% от приходите за продажби постъпват през месеца на извършване на сделките, а останалите 50 % през следващия месец (към 01.01. вземанията от клиенти се очаква да бъдат 250 000 лв.);
• 50% от сумата на доставяните материали се изплаща през месеца на извършване на доставката, а останалите 50% през следващия месец (към 01.01. задълженията към доставчици се очаква да бъдат 193 000лв.);
• трудовите възнаграждения на основните производствени работници се изплащат през месеца на начисляването им (заплащането е седмично);
• другите производствени разходи са платими през месеца, следващ месеца на начисляването им (към 01.01. задълженията по други производствени разходи се очаква да бъдат 22 000 лв., от които 13 000 лв. амортизации);
• непроизводствените разходи по продажби, администрация и управление са платими през месеца, следващ начисляването им (към 01.01. задълженията по други непроизводствени разходи се очаква да бъдат 105 000 лв., от които 10 000 лв. амортизации).
През месец февруари се планира: получаването на банков заем за 500 000 лв.; закупуване на оборудване за
790 000 лв.;
внасяне на данък върху печалбата за предходната година в размер на 100 000 лв.
През месец март се планира изплащане на вноска в размер на
40 000 лв.
и лихва 4 000 лв.
Оборудването не е въведено в
експлоатация. Към 01. 01. на предстоящата година се очаква парична наличност от 70 000 лева.
Преди да се състави бюджетът за паричните потоци следва да се определят паричните постъпления и плащания по месеци. В тази връзка се правят следните разчети:
- бюджет на паричните постъпления от клиенти:
|
Показатели
|
Месеци
|
I-во
|
||
|
|
I-во
|
II-ро
|
III-то
|
тримесечие
|
|
1. Сума на вземанията към 01.01
|
250 000
|
|
|
250 000
|
|
януари
- 50% х 560 000
- 50 % х 560 000
|
280 000
|
280 000
|
|
280 000
280 000
|
|
февруари
- 50% х 504 000
- 50 % х 504 000
|
|
252 000
|
252 000
|
252 000
252 000
|
|
март
- 50% х 700 000
|
|
|
350 000
|
350 000
|
|
2.
Всичко постъпления
|
530 000
|
532 000
|
602 000
|
1 664 000
|
- бюджет на паричните плащания към доставчиците:
|
Показатели
|
Месеци
|
I-во
|
||
|
|
I-во
|
II-ро
|
III-то
|
тримесечие
|
|
1. Сума на вземанията към 01.01
|
193 000
|
|
|
193 000
|
|
януари
- 50% х 195 000
- 50 % х 195 000
|
97 500
|
97 500
|
|
97 500
97 500
|
|
февруари
- 50% х 227 000
- 50 % х 227 000
|
|
113 500
|
113 500
|
113 500
113 500
|
|
март
- 50% х 290 000
|
|
|
145 000
|
145 000
|
|
2.
Всичко постъпления
|
290 500
|
211 000
|
258 500
|
760 000
|
Бюджетът за паричните потоци за първите три месеца на
предстоящия годишен период ще съдържа данните, посочени в таблицата по-долу:
|
Показатели
|
Месеци
|
I-во
|
||
|
|
I-во
|
II-ро
|
III-то
|
тримесечие
|
|
I. Парична наличност към началото на
периода
|
70 000
|
200 600
|
17 700
|
70 000
|
|
II. Парични постъпления, в
т.ч.:
- от клиенти
|
530 000
|
532 000
|
602 000
|
1 664 000
|
|
Всичко
парични постъпления
|
530 000
|
532 000
|
602 000
|
1 664 000
|
|
III. Разполагаеми парични средства (I + II)
|
600 000
|
732 600
|
619 700
|
1 734 000
|
|
IV. Парични плащания, в т.ч.:
- доставчици;
- персонал;
- други производствени разходи;
- разходи по продажба и
администрация
- оборудване;
-
данък печалба.
|
290 500
4 900
900
95 000
|
211 000
4 850
9 050
100 000
790 000
100 000
|
258 500
6 500
9 025
99 000
|
760 000
16 250
27 075
294 000
790 000
100 000
|
|
Всичко
парични плащания
|
399 400
|
1 214 900
|
373 025
|
1 987 325
|
|
V. Парична наличност преди финансиране (III - IV)
|
200 600
|
(482 300)
|
246 675
|
(253 325)
|
|
VI. Финансиране, в т.ч.:
- получаване на заем;
- изплащане на заем;
- лихвени
плащания.
|
|
500 000
|
(40 000)
(4 000)
|
500 000
(40 000)
(4 000)
|
|
Ефект от финансирането
|
|
500 000
|
(44 000)
|
456 000
|
|
Парична наличност в края на периода
(V +
VI)
|
200 600
|
17 700
|
202 675
|
202 675
|
2.9. Главен
бюджет
Към главния бюджет се
отнасят бюджетен отчет за приходите и разходите и бюджетен баланс.
Пример:
Бюджетен отчет за
приходите и разходите за първото тримесечие:
|
Приходи от продажби (6 300 кг.
х 280 лв.)
Себестойност на продажбите
(6 300 кг. х 113,35 лв.)
Брутен доход
Административни разходи и разходи
по продажби
Печалба от оперативна дейност
Разходи за лихви
Печалба от обичайна дейност.
|
1 7654 000
714 105
1 049 895
331 500
718 395
4 000
714 395
|
Във връзка със съставянето на бюджетния баланс се имат
предвид средните балансови позиции: сгради – 700 000 лв.; машини и
оборудване – 1 210 000 лв. (по балансова стойност, без наново
придобито оборудване); записан капитал -1 000 000 лв.; неразпределена
печалба – 1 161 290 лв.
Бюджетен баланс към 31.03.200х год:
|
Балансови
позиции
|
лева
|
|
Текущи активи
|
|
|
Парични
средства и еквиваленти
|
202 675
|
|
Вземания от
клиенти
|
350 000
|
|
Материали
|
160 000
|
|
Готова
продукция
|
68 010
|
|
|
780 685
|
|
Нетекущи активи
|
|
|
Сгради
|
700 000
|
|
Машини и
оборудване
|
2 000 000
|
|
|
2 700 000
|
|
Общо
активи
|
3 480 685
|
|
Текущи пасиви
|
|
|
Банкови
заеми
|
460 000
|
|
Доставчици
|
145 000
|
|
|
605 000
|
|
Собствен капитал
|
|
|
Записан
капитал
|
1 000 000
|
|
Неразпределена
печалба
|
1 875 685
|
|
|
2 875 685
|
|
Общо
пасиви и капитал
|
3 480 685
|
