Лекции по Икономика

9. Характеристика на основния капитал на корпоративната единица


1. Обща характеристика
Основният капитал на корпоративната организация изразява инвестираните от акционерите суми в нея. Той е стойностна величина на нейните собствени дълготрайни и краткотрайни активи. Абсолютният размер на основният капитал се разглежда като изразител на финансовата мощ на акционерното дружество.
Съдържанието на собствения капитал, съгласно чл. 20. (1) от ЗСч. включва основния капитал, резервите и финансовия резултат, неразпределената печалба и непокритата загуба от минали години.
Характерните черти на основния капитал, които го отличават от привлечения капитал, са както следва:
- той няма дата на падеж (матуритет), на която трябва да се изплати голямата част от сумата на ценните книжа;
- не се изисква задължително плащане на дивиденти по притежаването на части от основния капитал;
- при ликвидация на корпорацията външните кредитори получават първи част от средствата след осребряване на нейните активи с цел удовлетворяване на своите вземания преди окончателното разпределение на корпоративните ресурси между акционерите.
Колкото е по-голям основният капитал, внесен от акционерите, толкова по-голяма е сигурността за кредиторите. За да бъдат защитени кредиторите на корпоративната организация от прекомерно или негарантирано разпределение на корпоративните активи между акционерите, редица национални законодателства изискват корпорациите да поддържат минимално равнище на собствения им капитал. Така кредиторите са осигурени поне с минимално продължаващото ангажиране на акционерите в корпоративния капитал.
Характерното съществуване на юридически изискван минимален капитал е свързано със следното условие в много национални законодателства: корпорациите да емитират акциите си по номинална цена. В тази връзка е необходимо:
- определяне на номиналната цена на акцията;
- задължително продаване на акциите без отстъпка (дисконт), т.е. на сума по-малка от номиналната цена;
- поддържане на юридически изисквания за минимален капитал.

Изискванията на българския Търговски закон са:
- номиналната цена да се посочва на лицевата страна на акциите; акционерните дружества не могат да издават акции с различна номинална стойност;
- акциите могат да се издават в купюри по 1, 5, 10 и кратни на 10 акции;
-   минималната стойност на 1 акция да бъде 1 лв.;
- капиталът на акционерните дружества и стойността на акциите се определят в левове;
- акциите са неделими: когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея съвместно, като определят пълномощник;
- минималната сума на капитала на акционерното дружество е 50 000 лв. При номинална цена на акциите 1 лв., ако корпоративна единица иска да поддържа юридически изискуемия капитал от 50 000 лв., тя трябва да емитира 50 000 бр. акции на сума, не по-малка от номиналната цена, за да се отговори на изискването.

2. Видове стойности на акциите
Акциите имат различни стойности - номинална, емисионна, балансова, пазарна. Номиналната стойност на акцията представлява участието на притежателя й в капитала на компанията; сумата от номиналните стойности на всички акции дава стойността на основния капитал. Когато акциите са безналични, акционерите получават сертификат за притежаваните акции. Съгласно действащото законодателство публичните дружества могат да емитират само безналични акции и акционерната книга се води от Централния депозитар.
Чуждите законодателства допускат емитирането на акции без номинална стойност. Тези акции материализират идеална част от имуществото (активите) на дружеството и се наричат квотни акции.
Емисионна е стойността, по която се извършва първоначалното пласиране на акциите и тя може да бъде равна или по-голяма от номиналната стойност. Разликата между номиналната и емисионната стойност формира т.нар. учредителска печалба и се отнася във фонд „Резервен".
Балансовата стойност на акцията се изчислява, като сумата на собствения капитал се раздели на броя на емитираните акции. Балансовата стойност на собствения капитал зависи не само от първоначално набрания капитал, но и от генерираните от компанията доходи и тяхното разпределение между кредиторите (под формата на платени лихви) и акционерите (под формата на дивидент). Колкото по-голям е размерът на неразпределената печалба и на капитализираните дивиденти, толкова по-голяма е балансовата стойност на собствения капитал като цяло и на отделната акция в частност.
Балансовата стойност на акцията е в основата на нейната пазарна цена (стойност). Върху пазарната стойност на акциите оказват влияние множество други фактори - търсенето и предлагането на акции, пазарните позиции на компанията и перспективите за нейното развитие и пр. За публичните компании пазарната стойност на акциите е цената, по която те се котират на борсата. Тя изцяло зависи от търсенето и предлагането. От това доколко фондовите пазари са ефективни или неефективни, зависи дали пазарната цена на акциите отразява нейната истинска стойност или не. За компаниите, които не се котират на фондовата борса, пазарната цена на акцията е някаква установена цена.
Поведението на инвеститорите в голяма степен се предопределя от показателите и коефициентите за ефективността на компанията и стойността на акциите. По-важните от тях са:
- печалба на една акция. Изчислява се, като печалбата след приспадане на данъчните плащания и дивидентите по привилегированите акции се раздели на броя на обикновените акции и показва каква печалба е получил обикновеният акционер за всяка притежавана от него акция. Висок рейтинг имат компаниите, които показват постоянен и стабилен растеж на печалбата на една акция.
- дивидент на една акция. Показва изплатения дивидент на една акция. Тъй като дивидентите се облагат с данък преди тяхното изплащане, можем да говорим за брутни и нетни дивиденти. Брутни са начислените дивиденти, а нетни - фактически изплатените.
Дивидентът е една от формите на доход, който носят акциите. Общият доход на една акция обхваща получения дивидент плюс увеличението на цената на акцията в определен период от време. Съществуват акционери с различни интереси. Едни се интересуват преди всичко от дивидентите. Това са главно дребните акционери, както и институционалните инвеститори, които се нуждаят от средства за всекидневната си дейност. Разпределението на реализираната с много усилия и оскъдна печалба като дивидент може да отежни състоянието на дружеството да го постави под заплаха за оцеляване.
За по-крупните акционери, за тези, които държат контролния пакет акции, водещ е капиталовият доход. Техният интерес е по-голяма част от печалбата да се задели и да се капитализира, да се използва за разширяване и усъвършенстване на производството, за обновяване на асортиментната структура на производството с цел да се усвояват нови пазари и да се гарантират бъдещи печалби, осигуряващи и плащането на по-значителни дивиденти.
Намаляването или неплащането на дивиденти обаче може да доведе до масово освобождаване от акциите на компанията. Това е свързано не само със сериозни промени в цените на акциите в посока на намаление, но може да доведе до прегрупиране на акционерния капитал, създава опасност за поглъщане на компанията или загуба на контрол върху нея. Затова понякога за предпочитане е да се плати дивидент дори за сметка на неразпределена печалба от предходни години, вместо да се допусне срив на цените на акциите и да се отива към масово освобождаване от тях.

3. Правила и сметки за счетоводното отразяване на основния капитал
В счетоводния анализ  основният (акционерният) капитал на корпорацията се разглежда като:
-   внесен акционерен капитал (соntributed equity) или
-   капитал от печалбата или капитализираната печалба (еаrned equity).
Значението на разграничаването на тези два вида капитал е както следва:
- осигурява се поддържането на цялостната капиталова база на корпорацията;
- позволява на инвеститорите да определят степента, до която корпорацията разчита на собствения внесен капитал, вместо на реализираната печалба от дейността. По-нататьк се разглежда въпросът за печалбата като елемент на собствения капитал, т. е. неразпределената (капитализирана) печалба.
Началният записан капитал е записаният от учредителите капитал преди възникването на корпорацията. След нейното учредяване капиталът се трансформира в основен.
Основният капитал съществува дотогава, докато съществува корпорацията и се ликвидира с нейната ликвидация. Счетоводните сметки за анализ на състоянието и динамиката на основния капитал са:

с/ка Основен капитал;
с/ка Основен капитал - непоискан;
с/ка Основен капитал - поискан, но невнесен;
с/ка Основен капитал - поискан и внесен.

Отразявянето на основния капитал в счетоводния баланс на акционерното дружество се подчинява на определени правила, които са се запазили в продължение на векове в световната счетоводна теория и практика:
а)   основният капитал на акционерното дружество трябва да фигурира като отделна балансова статия в пасивната страна на счетоводния баланс. Няма значение дали целият основен капитал на дружеството е внесен или не. Също така без значение е дали дружеството е реализирало печалба или загуба от дейността си или по друг начин е настъпила промяна в неговото имущество (активи);
б)  от съдържанието на т.(а) следва, че годишната печалба или загуба не трябва да се смесват с годишния капитал чрез тяхното прибавяне или изваждане. Установените чрез съизмерването на приходите и разходите печалба или загуба трябва да намерят отражение в отделна статия на баланса. Балансовата статия за основния капитал на акционерното дружество трябва да си остане неизменна през цялото време на съществуването на корпоративната организация, освен в случаите, които са определени от търговския закон и устава на дружеството. На тази основа в течение на независимия отчетен период е възможно да няма изобщо записвания по сметката за основния капитал. След разпределението на печалбата в края на независимия отчетен период остава евентуално неразпределена част от печалбата като печалба за текущата година;
в)   от казаното дотук следва, че правилото за неизменяемост на основния капитал обуславя всички промени на собствения капитал на акционерното дружество, които не представляват изменения на самия основен капитал, не се сливат с него. В качеството си на елементи на собствения капитал на корпоративната институция обаче тези изменения трябва също така да фигурират в пасивната страна на счетоводния баланс, наред с основния капитал. Те обикновено се отразяват по другите елементи на собствения капитал на акционерната фирма-допълнителен капитал, резерви, печалба.

4. Премии и отбиви, свързани с дружествен капитал
Премиите, свързани с дружествен капитал, представляват превишението на пазарната цена над номиналната цена на акциите. Те възникват при емисията на акции, при сливане на корпорации, трансформиране на облигации в акции, при обратно изкупуване на акции. За техния счетоводен анализ се използва с/ка Премии, свързани с дружествен капитал. Премиите се анализират по видове и може да се откриват следните сметки:

подс/ка Премии от емисия и от изкупуване на акции;
подс/ка Премии от продажба и от изкупуване па облигации.

В кредитната страна на с/ка Премии, свързани с дружествен капитал се отразява получената премия от емисията на собствени акции при формиране на корпоративния капитал.

5. Продажба на акции по номинална и емисионна стойност
Продажбата на акции се прави в брой срещу парични вноски при учредяването на корпорацията или срещу непарични вноски. При продажбата на акциите в брой това може да се извършва по единичната номинална цена, при по-чести операции и срещу обща сума на продадените акции.
Паричните вноски при учредяване на акционерното дружество се правят по набирателна сметка, открита от учредителите, като се посочва името на вносителя. Разпореждането с тези средства може да става само с единодушното решение на учредителите. Банките блокират набирателните сметки докато не получат удостоверение, че дружеството е учредено. Това означава, че сумите не могат да се изтеглят или прехвърлят по друга сметка преди съдебна регистрация.
Когато се правят непарични вноски (ДЦК, движими вещи, недвижими имоти и др.) се изисква в устава да се съдържат името на вносителя, пълното описание на тази вноска, паричната й оценка, както и основанието за правата на вносителя. Паричната оценка на такива вноски се прави от три вещи лица, назначени от съда, който ще извърши регистрацията. Това обаче рядко се практикува при учредяване на дружество чрез подписка.
Най-елементарната операция по продажбата на емитирани акции е тази срещу инкасиране на пари в брой, свързана с увеличаване на основния капитал. При учредяването на корпоративната структура поемането на акциите от учредителите може да се извърши:
а)      по номинална цена;
б)      по емисионна стойност, която превишава номиналната цена и води до възникването на премии, свързани с дружествен капитал. Търговският закон предвижда разликата между емисионната и номиналната стойност да се отнася във фонд „Резервен" на корпоративната единица.

Пример:
Акционерно дружество „Х" продава обикновени акции както следва: 1 000 броя с номинална цена 1 лв.; 500 броя с номинална цена 1 лв. и емисионна стойност 2 лв.

Статия за продажбата на акциите по номинална стойност:
Дт с/ка Разплащателна сметка (1000 бр. х 1 лв.)                       1 000
          Кт с/ка Основен капитал                                                          1000

Статия за продажбата на акциите по емисионна стойност:
Д-т с/ка Други парични средства                                                1 000
(набирателна сметка - (500 бр. х 2 лв.))         
           К-т с/ка Основен капитал (500 бр. х 1 лв.)                              500
               К-т с/ка Премии, свързани с дружествен капитал                   500
                        (ан. с/ка  Премии от емисия и изкупуване на акции)

Д-т с/ка Премии, свързани с дружествен капитал                          500
  (ан. с/ка 1082 Премии от емисия и изкупуване на акции)
       К-т с/ка Допълнителни резерви                                                500
        (ан. с/ка Резерви от емисия и изкупуване на акции)

Премията, изплатена от учредителите над номиналната цена, представлява увеличение (принос) на внесения капитал над номиналната стойност. В обратния случай отбивът (дисконтът) от номиналната цена (когато го има) представлява пак принос към капитала със сума, по-малка от номиналната цена. Но нито премията, нито отбивът спрямо номиналната цена, влияят върху финансовия резултат, когато предприятието прилага МСФО.

Редица национални законодателства, както и българското, забраняват емитирането на акции с дисконт, поради законното изискване за внасяне на определен минимален капитал при учредяване на корпоративна организация. При развити корпоративни отношения номиналната цена на акциите обикновено се определя на достатъчно ниско равнище, за да се осигури продажбата на акциите на сума, по-висока или поне равна на номиналната. Тъй като счетоводният анализ много рядко, дори и при развит капиталов пазар, се сблъсква с отбиви от номиналната цена, този въпрос не е предмет на разглеждане.

Изплатените премии над номиналната цена са елемент на внесения капитал. Поради това някои национални законодателства предвиждат те да остават по съответната сметка в счетоводните книги на корпорацията дотогава, докато акциите са включени в оборот. Така че сумите от сметките за премията над номиналната цена и дисконтът от нея се показват в счетоводния баланс от момента на емитирането на акциите до тяхното обратно изкупуване или изваждане от употреба. Записванията по сметките за премията или отбива не се изменят при промени в пазарната цена на акциите на корпорацията. При изваждането от употреба на акциите всички сметки, свързани с тяхното емитиране, се елиминират от счетоводния баланс като внесен собствен капитал.
Разходите по емитирането на акциите се разглеждат като намаления на получаваните приходи. Така че само нетната сума от получените пари от продажбата се капитализира.

Пример:
В публично акционерно дружество са извършени следните стопански операции:
1. Проведено е учредително събрание на акционерното дружество, на което присъствалите лица са записали 200 000 бр. обикновени акции с номинал 1 лв./акция и емисионна стойност 1,25 лв./акц. Всички акции са поименни и безналични. Съгласно устава в рамките на тримесечен срок от датата на учредителното събрание записалите акции следва да внесат по набирателната сметка в търговска банка „Уни Кредит банк Булбанк” АД 50% от емисионната стойност на акциите, а останалите 50% - след регистрирането на акционерното дружество;
2. Внесени са по набирателната сметка общо 125 000 лв., представляващи първите 50% от емисионната стойност на записаните акции.
3. Регистрираното в съда акционерно дружество е с основен капитал 200 000 лв. Спазени са изискванията на ТЗ по отношение на вписването на акционерното дружество в Търговския регистър. Дружеството е вписано и в регистъра на публичните дружества при Централния депозитар. Прехвърлени са от набирателната сметка по откритата разплащателна сметка 125 000 лв.
4. Внесени са от акционерите по разплащателната сметка вторите 50% от емисионната стойност на записаните акции. Всички акционери и притежаваните от тях акции са вписани в регистрите на Централния депозитар.
5. Във връзка с учредяването на дружеството са заплатени държавни такси и хонорари на юристи – общо за 5 000 лв., а за емитирането на акциите – 1 000лв.
6. Премиите от емисията на акциите са отнесени в премийния резерв.
Иска се: Да се съставят счетоводните статии за извършените операции.

Решение:
1. Записване на акции на учредителното събрание
Д-т с/ка Вземания по записани дялови вноски                                 250 000
(ан. с/ка обикновени акции 200 000 бр. х 1,25 лв./акц.)
       К-т с/ка Основен капитал, изискващ регистрация – непоискан    200 000
        (ан. с/ка обикновени акции 200 000 бр. х 1 лв./акц.)
       К-т с/ка Премии, свързани с капитал                                                  50 000

2.1.  За внесените първи 50% от емисионната стойност
Д-т с/ка Други парични средства                                        125 000
    К-т с/ка Вземания по записани дялови вноски                        125 000
     (ан. с/ка обикновени акции 200 000 бр. х 1,25 лв. х 50%)

2.2. За трансформиране на основния капитал
Д-т с/ка Основен капитал, изискващ регистрация - непоискан            100 000
(ан. с/ка обикновени акции 200 000 бр. х 1 лв./акц. х 50%)
        К-т с/ка Основен капитал, изискващ регистрация - поискан                100 000
          (ан. с/ка обикновени акции 200 000 бр. х 1,0 лв. х 50%)

3.  За прехвърляне на средствата от набирателната в разплащателната сметка
Д-т с/ка Разплащателна сметка                                        125 000
    К-т с/ка Други парични средства                            125 000

4.  За внесените втори 50% от емисионната стойност
Д-т с/ка Разплащателна сметка                                       125 000
    К-т с/ка Вземания по записани дялови вноски                    125 000
     (ан. с/ка обикновени акции 200 000 бр. х 1,25 лв. х 50%)

5.1.  За отчитане на разходите за учредяване
Д-т с/ка Разходи за външни услуги                   5 000
    К-т с/ка Разплащателна сметка                             5 000

5.2.1.  За отчитане на разходите за емитиране на акции
Д-т с/ка Отбиви свързани с капитал                    1 000
(ан. с/ка Разходи по емитиране и продажба на акции)
    К-т с/ка Разплащателна сметка                              1 000

5.2.2.  За приключване на с/ка Отбиви, свързани с капитал
Д-т с/ка Резерви от емисия на акции               1 000
    К-т с/ка Отбиви, свързани с капитал                                 1 000
    (ан. с/ка Разходи по емитиране и продажби на акции)

6.  За приключване на с/ка Премии, свързани с капитал
Д-т с/ка Премии, свързани с капитал              50 000
    К-т с/ка Резерви от емисия на акции                                 50 000

Пример:
В публично акционерно дружество с основен капитал в размер на 500 000 лв., разпределен в 500 000 бр. обикновени акции с номинал 1 лв./акц. и емисионна стойност 1,20 лв./акц. са извършени следните стопански операции:
1. С решение на общото събрание се намалява основния капитал чрез обезсилване на 50 000 бр. акции по реда на обратното изкупуване на борсата. Цената на обратното изкупуване е 1,40 лв./акция;
2. Във връзка с обратното изкупуване са изплатени борсови такси и комисионни в размер на 5 000 лв. Изкупените акции са обезсилени.
3. Регистрирано е в съда намаление на основния капитал в размер на 50 000 лв. при спазване на изискванията на ТЗ.
Иска се: Да се съставят счетоводните статии във връзка с намалението на основния капитал.

Решение:
Цена (стойност) на обратно изкуп. = цена на обр. изкуп.  х  бр. акции (изкупени) = 1,40 х 50 000 = 70 000лв.

- цена на обратното изкупуване –                  70 000 лв.; 
- разходи във връзка с обр. изкупуване –       5 000 лв.
Общо разходи: (50 000 бр. х 1,50 лв./акц.) – 75 000 лв.

1.  За заприходяване на обратно изкупените акции
Д-т с/ка Изкупени собствени акции                       75 000
(ан. с/ка обикновени акции 50 000 бр. х 1,50 лв./акц.)
    К-т с/ка Разплащателна сметка                                75 000

2.  За намаление на основния капитал
Д-т с/ка Основен капитал, изискващ регистрация              50 000
(ан. с/ка обикновени акции 50 000 бр. х 1,0 лв./акц.)
Д-т с/ка Отбиви (сконто), свързани с капитала             25 000
    К-т с/ка Изкупени собствени акции                            75 000

3.  За отнасяне на отбива в намаление на премийния резерв
Д-т с/ка Отбиви (сконто), свързани с  капитала                 25 000
    К-т с/ка Резерви от емисия на акции                                                   25 000

1. Доход на акции
Доходът на акция е специфичен вид показател, който дава информация за рентабилността на акционерното дружество. Той се дефинира като отношение на онази част от балансовата печалба (нетна печалба или загуба за периода), която би била разпределена между притежателите на обикновени акции.
Счетоводен стандарт 32 определя основния доход на акция, като нетната печалба (загуба) за периода, подежаща на разпределение между притежателите на обикновени акции, се раздели на средносписъчния брой на обикновените  акции (акции в обръщение), които могат да се припишат на конкретни акционери към даден момент.
Нетната печалба (загуба) за периода се изчислява, като балансовата печалба се намали (или загубата се увеличи) с полагащите се дивиденти на привилигированите акции и със задължителните отчисления по закон.
Следносписъчния брой акции за периода се определя по два начина:
- или като сума от броя на акциите в обръщение в началото на периода, броя на акциите в обръщение след новата емисия и броя на акциите в обръщение след обратно изкупуване, като всеки брой акции предварително се умножи със средновремевия фактор;
- или като броя на акциите в обръщение в началото на периода се прибави броят на емитираните акции и се извади броят на обратно изкупените акции, като всеки брой акции предварително се умножи със средновремевия фактор.
Средновремевият фактор се определя като съотношение между броя на месеците (дните), през които конкретните акции са били в обръщение, и броя на месеците (дните) през отчетния период.
Акциите се включват в среднопретегления брой от датата (месеца), от която доходът от тях е дължим.
Привилегированите акции биват с кумулативен и некумулативен дивидент. При първите се взема предвид пълния размер на полагащия се дивидент за периода, независимо дали са декларирани (обявени от Общото събрание) или не. При вторите, взема се предвид само сумата, обявена за конкретния период.

Пример:
Към 01.01.2004 г. основният капитал на акционерно дружество „Слънце” е 200 000 лв., разпределени в 150 000 бр. обикновени акции с номинал 1 лв./акция и 50 000 бр. привилегировъни акции с номинал 1 лв./акц., които са без право на глас и с право на кумулативни дивиденти от 15% върху номинала.
През годината са извършени следните операции с обикновените акции:
1. На 01.08.2004 г. са емитирани нови 30 000 бр. акции във връзка с увеличението на основия капитал;
2. На 30.11.2004 г. са изкупени обратно 5 000 бр. акции, предназначени за последваща продажба.
Нетната печалба за 2004 г. е 24 000 лв. Сумата на гласуваните от Общото събрание дивиденти е 9 000 лв., като дивидентите за обикновените акции са остатъчна величина – след заделяне на дивидентите за привилегировъните акции.

Иска се: Да се определи среднопретегления брой на обикновените акции в обръщение през 2004 г. и основния доход на акция.

Решение:
- определяне на среднопретегления брой акции:
Първи вариант:

период
Средновремеви фактор
Брой акции
Брой акции в обръщение
Средно претеглен брой акции за периода

1
2
3
4
5 (2х4)

01.01.-31.07.04 г.
7мес./12мес.
150 000
150 000
87 500

01.08.-30.11.04 г.
4мес./12мес.
+ 30 000
180 000
60 000

01.12.-31.12.04 г.
1мес./12мес.
- 5 000
175 000
14 583


Средно претеглен брой обикн. акции в обръщение (за годината):
162 083
(или 150 000 х (7/12) + 180 000 х (4/12) + 175 000 х (1/12) = 162 083 броя)

Втори вариант:
Приемаме обръщението или изтеглянето до края на годината, т.е.: 150 000 бр. са налични до края на годината, 30 000 бр. са налични пет месеца, а 5 000 бр. не са били налични само един месец.
или 150 000 х (12/12) + 30 000 х (5/12) – 5 000 х (1/12) = 162 083 броя

- определяне на дивидента за привилегировъните акции:
Div А = 50 000 бр. х 1 лв./акц. х 15% = 7 500 лв. (полагащ се дивидент)

Пример:
На 30.04.2004 г. общото събрание на акционерно дружество „Здравец” е гласувало дивидент за обикновените акции в размер на 12%. Основният капитал е 100 000 лв., разпределени в 100 000 бр. обикновени акции с номинал 1 лв./акция. Дивидентите се предоставят във вид на акции и се изплащат на 1 септември. Нетната печалба за 2003 г. е 16 000лв.
Основният доход на акция за 2003 г. е бил 0,13 лв./акц. (13 000лв. / 100 000 бр.).
Иске се: Да се определи средно претегления брой на обикновените акции за 2004 г. и основният доход на акция за същата година.
Да се преизчисли основният доход за акция за 2003 г.

Решение:
Брой обикн. акции предоставени като дивидент = 100 000 бр. х 12% = 12 000 бр.
Приемаме, че конверсията на дивиденти в акции се предоставя към 01.01.2003 г. и са налични, следователно:
Средно претегл. бр. обикн. акции в обръщение = (100 000 + 12 000) х 12/12 = 112 000 бр.