Лекции по Икономика

1. Икономическата мисъл в Античния свят /Гърция и Рим/ и Средновековието

Античното общество е общество на робовладелчески строй. В него доминира натурална икономика  в която производството, разпределението и потреблението не се опосредства с пари. Преобладава затворена семейна икономика - в семейното производство членовете на домакинството произвеждат сами всичко което е нужно. Семейната група включва обединение от родствени връзки и външни лица - робите. Съществува пряка връзка между производството и потреблението. Контролът върху производството и потреблението е в едни ръце на собствениците на факторите на производство.  Семейните стопанства няма активни хоризонтални връзки с други икономически субекти. В натуралното стопанство се развиват и стоково-паричните отношения - предимно на търг. В античното стопанство доминираща класа са едрите земевладелци. Трудът е на робите. Учението за домашното стопанство се нарича ойкономия. Освен от домашното стопанство., икономическата мисъл се интересува и от въпросите за организиране управлението на държава-град с името полис.

Древна Гърция: Ксенофонт - придържа се към метафизиката, статиката на света и отрича саморазвитието на битието. Признава земеделието за най-изгоден занаят заедно с военното изкуство. Според него най-голяма роля за увеличаването на доходите е рационалното обработване на земята спестовността. Селското стопанство лежи в основата на съществуването на нацията. Парите са средство за размяна и съкровище. Отнася се отрицателно към лихварството. Има идеи за разделение на труда. Разделя го на умствен и физически и прокарва идеята за труд на изпълнителя и на ръководителя. Платон - обективен идеалист. Създава концепция за новата идеална държава. В нея съществуват 2 държави - на богатите и бедните. За да се избегне това е необходимо да се прекрачи имущественото неравновесие между господстващата класа и свободното население. Проблемът за справедливостта - всеки човек трябва да се занимава само с един вид дейност. Платон също засяга проблема за разделение на труда. Разделя общността на социални групи, на които определя съответни функции: управляващи, войните, земеделците и търговците, които принадлежат към свободните хора. Робите са говорещи оръдия на труда. Парите ги приема като необходимост и те имат 2 функции: мярка на стойността; средство за обръщение. Аристотел - за разлика от Платон Аристотел лавира между идеализма и материализма. Присъствие на метафизически подход в областта на познанието. Защитава частната собственост и робството. Той дава структура на частната собственост в дом.стоп. Смята че то включва предметите за лично потребление и оръдията на труда. Той формулира принцип, който да обясни робството като обективно явление. Този принцип се основава на един факт – естественото неравенство на хората. Робството е неизменно за тогавашното общество. Характеристика на икономиката и хрематистиката (хрема - имущество). При икономиката богатството се измерва с количество притежавани вещи. При хремататистиката богатството се отъждествява с парите. При икономиката богатството расте ограничено, а при хрематистиката неограничено. Зародиш на анализ на стоката - всяка стока има 2 страни - използва се по предназначение и не по предназначение (за размяна). Разменното отношение предполага равенство. Една стока може да се разменя с друга само ако са сравними. В икономиката - стока срещу стока. В хрематистиката - стока-пари-стока.

Древен Рим - Рим се превръща от малък град в гигантска империя. Робството приема големи размери. Робите са стояли по-високо от земляните - поети, художници, лекари. Превръщането на военнопленници в роби е право на победителя. Създава се право на частна собственост. Земеделието и скотовъдтсвото са основни отрасли. Рентабилността зависи от два фактора: 1- близостта на стопанството до града; 2- добрите пътища и съобщителни средства. Формира се принципа повече да се продава и по-малко да се купува. Колумела – занимава се с организация на земеделието Дава задълбочена характеристика на латифундриите - всяко имение се разпада на 2 части: господарски чифлик, наричан вила; обработваема земя. Трудът се реализира по система на колоната. А причината е недостига на работна ръка. той предлага мерки за преустройство на латифундиите, основани на робския труд. Една от неговите идеи е за специализиране на робите. Вижда пътища за подобряване ефекта от робите.

Феодализмът минава през 3 периода:
1) ранно Средновековие;
2) късно Средновековие, когато се постига разцвет на феодализма;
3) епоха на първоначално натрупване на капитала - разлагане на феодализма.

Феодализмът има за основа феодална форма на собственост върху земята и личната зависимост на селянина. При феодализма съществува еднолична занаятчийска собственост и правото на собственост върху произведеното от личният труд. Зависимите селяни плащали 3 вида рента: отработъчна; натурална; парична. Основен белег на феодализма е власт върху земята. Има 3 вида власт върху земя¬та: на короната; на духовенството; на поземлената аристокрация. При феодализма не се оправдава физическото унищожаване на селяните. За укрепване на феодализма допринася католическата църква. Занаятчийството се обособява предимно в градските центрове. Задълбочава се принципът на разделение на труда. Размяната на стоки (търговията) е регламентирана с разпоредбите на градското управление. Август Блаженни има огромно влияние тогава - оказва католическата църква и каноничната доктрина. Възгле¬дите на канонистите се придържат към нормите и общото право. Частната собственост е благо, за което всеки човек е отговорен пред бога. Истински фактори на производството са трудът и земята. Той е за лигитимност на едрата поземлена собственост върху основата на която се гради колонатната система. Социална несправедливост - наличието на голям брой бедни, според него, е дадено от Бога - наказание за греховете на човешкия род. Той представя едрият земевладелец като баща на 1 фамилия колонатни селяни. Той не счита физическия труд за необходимост на всички хора. Висшите обществени слоеве трябва да се посветят на военни държавни служби. Тома Аквински - дава класическо тълкуване на каноничното учение. Не приема стремежа към социално равенство, тъй като обществото е изградено на принципа на йерархията. Оправдава крепостните системи като безспорно явление. Подкрепя частната собственост - тя е необходима и за общия, и за личния интерес. Издига тезата за справедливата цена. Развиват се противоречия между града и селото поради съотношението между цената на градските стоки и селските производства. Под това се разбира такава цена, която да възстанови разходите в производството. Парите са средство за обръщение и мярка на стойността. Тома Аквински осъжда лихварството и защитава интересите на феодализма.

Ереси - представляват опозиция на църковния феодализъм. Основна идея е за равенство, за отмяна на феодалните такси и данъци. В България това са богомилите. Искали са социална справедливост, разделение на църковните имоти, отхвърля се разкоша.