1. Теоретични корени
2. Предшественици
3. Характеристики
За разлика от Англия и Франция, Германия не е участвала в развитието на класическата политическа икономика. Основна причина е особеното състояние на икономиката й – до средата на 19в. в тази страна не съществуват условия за мащабно развитие на капитализма.
През 1834г. в пределите на Германия голяма роля изиграва митническият съюз между немските държави и княжества. Това открива възможности за възприемане на идеята на свободната търговия, обаче по силата на специални условия. За обосноваване на стопанската политика на Германия господстващо положение има не класическата либерална школа, а немската историческа школа. Тя има за основен обект защитата на специален път на капиталистическо развитие, характеризиращо се с това, че доминиращите феодални отношения в земеделието не се преодоляват изведнъж (Франция – революцията), а бавно се приспособява към буржоазните стопански форми и дълго време се запазват феодалните отношения. Историческата школа изразява специфични възгледи на немската буржоазия, където водеща роля играе аристокрацията – едрите земевладелци – юнкерство. Поради това немската историческа мисъл, представлявана от историческата школа, се стреми да обоснове солидарността на промишлената класа с едрите земевладелци.
Историческата школа има специални теоретични източници. През 19в. в Германия се чувства мощното влияние на философията на Хегел, според който разумът е служил като начин на връзка със световния дух. Хегел изхожда от следния постулат: ”развитието на духа е генетически процес, развитие на комплекс понятия – теза, антитеза и синтез” . Синтезът всякога представлява съвършено ново явление. На тази концепция са присъщи понятията пространство и време. Развитието на човешкото общество е проявление на духа на народа, но този процес на развитие, държавата, от етична гледна точка, всякога заема главно положение в сравнение с индивида.
Такава е била финансовата концепцията на поставена в основата на методологията на икономическата школа. Нейните представители се намират под влияние на Хегел, доколкото възгледите му съдържали взаимоотношенията между природата на човека и държавата. Тази концепция помогнала на представителите на школата да разработят понятието стадии на икономическо развитие и да укрепят позициите на генетичния метод в обществените науки.
Виден предствител е Фридрих Лист. В своето развитие школата преминава през две фази: стара историческа школа и млада (нова) историческа школа.
Лист (1789-1847) изразява интерес към немската промишлена буржоазия. 1841г. публикува труд “Национална система на политическа икономика”. В него критикува класическата школа, че неин основен недостатък е игнориране на националните особености на стопанското развитие. Освен това критикува космополитизма на класиците. Централно място в икономическите възгледи на Лист се отделя на обосноваване на понятието национално стопанство. Затова предпочита да говори не за политическа икономия, а за национална икономия. Задачата на тази наука е да определи условието за стопанско възпитание на нацията и нейното промишлено развитие. Учението за националната икономия Лист обвързва и с учението за разделението на труда. Именно учението за производствена сила Лист противопоставя на учението за размерната стойност, заемащо важно място в концепцията на класическата политическа школа.
Основната задача на националната икономия е да определи най-благоприятните условия за развитие на дадена нация и на тази основа Лист обосновава необходимостта Германия да провежда политика на протекционизъм с цел да ускори развитието на онези индустриални отрасли, които се отличават с ниска производителност и конкурентноспособност на пазарите. Следователно в условията на интензивна конкуренция с Англия и Франция, немският капитал е търсил защита в поддръжка на държавата с нейната митническа политика. Оттук се развива и тезата за творческата роля на държавата немската икономическа алтернатива. За да обоснове политиката на протекционизъм Лист развива идеята за стадии на икономическо развитие. Различават се пет стадия:
1. дивачество – ловджийство (първобитно състояние);
2. скотовъдство;
3. земеделие;
4. земеделски-манифактурен стадий;
5. земеделско-манифактурно-търговски стадий.
В тази класификация се използва отрасловият критерий , т.е. отделните стадии се различават по това кой отрасъл доминира. От тази схема Лист издига учението на възпитателен протекционизъм. Лист разглежда митническите ограничения като временна мярка, необходима страната да развие своята индустрия, да стане конкурентноспособна на пазарите. Той приема, че политика на протекционизъм е необходима за страна, която е в четвъртия стадий и доказва, че Германия по това време е именно в този стадий.
Пред представителите на историческата школа не са стояли за анализ такива проблеми като стойност, пари, печалба. Тя се стреми да обоснове редица национални проблеми, специфични за Германия, но едновременно да ги мотивира с критика на основните възгледи на класическата либерална школа. Критиката се отнася до следното:
- критикува се учението за естествените закона
- критикува се космополитизма на класиците
Критиката на естествените закони се използва за да се критикува космополитизма на класиците. Историческата школа отрича общи закони за стопанско развитие на всички страни. Тя пледира, че у всеки народ съществуват свои пътища на стопанско развитие, затова третира политическата икономия като национална наука.
- критикува абстрактният метод на класиците
На базата на тази критика се обръща голямо внимание на конкретни икономико-исторически изследвания . например Шмолер (млада икономическа школа) се обявява срещу широките теоретични обобщения в областта на народното стопанство. Пледира да се изучават частни проблеми. Шмолер твърди, че събирането на материали за историята на Пруското държавно стопанство е много по-важно от разработване на теория на стойността.
Младата историческа школа се прекланя пред традициите на миналото. Нарича ги свещени.
Историческата школа има редица положителни идеи, които нямат тесен национален облик. Школата издига идеята, че икономическият живот не трябва да се разглежда изолиран, я във връзка със социалната среда. В този смисъл тя отстоява наред с икономическите факти да се обръща внимание на неикономическите факти. Школата издига идеята, че наред с теория нужно е да се изучава, обяснява, устройството на икономическия живот на всички нации в контекста на фактора време.
