Бизнес стратегията се използува за стратегическо позициониране на всеки бизнес въз основа на създадените конкурентни предимства. Вниманието на бизнес мениджърите се съсредоточава върху ситуационните, конкурентните, предприемаческите, адаптивните и други стратегии.
Съобразно ситуацията всяка организация прилага разнообразни бизнес стратегии. Стратегията към развитие се използува за разгръщане нейната дейност при наличието на благоприятни условия. Стратегическата задача на бизнес мениджърите е по-добре да се възползуват от появилите се възможности. Тази стратегия изисква значителни инвестиции в растежа на бизнеса. Стратегията към стабилизиране се прилага с оглед запазването на позициите на бизнеса. Стратегическата задача е съхраняването на конкурентните позиции. Тази стратегия е свързана с умерено поддържане на равнището на инвестициите. Стратегията към промяна се използува, когато е необходимо иновиране на бизнеса. Основна задача на бизнес мениджърите е осъществяването на подходящо диверсифициране. Тази стратегия изисква реинвестиране на капитали. Стратегията към ликвидиране на бизнеса цели спасяването на цялата организация. Минимизирането на загубите е главната задача на мениджърите. Тази стратегия налага прекратяване на инвестициите в бизнеса.
Конкурентните стратегии служат за създаване, запазване или подобряване на стратегическите позиции на пазара. Стопанските организации се конкурират чрез производството на високотехнологични и висококачествени изделия, извършването на бързи и надеждни доставки, продаването на ниски цени, осъществяването на асортиментни и конструктивни промени, следпродажбеното обслужване и др. Конкурентните стратегии, предложени от професор М. Портър1, се прилагат при разгръщането на бизнеса в диверсифицираните отрасли. Необходимо е да се сегментира пазарната среда, да се изберат целеви сегменти и да се позиционира съответният бизнес според неговите преимущества. Класификацията се извършва въз основа на пазарния обхват и конкурентните предимства. Стратегиите за диференциране на продукта и за намаляване на разходите са ориентирани към по-широкообхватни пазари. Първата стратегия акцентира върху уникалността на продукта, а втората - върху ниските разходи. Стратегията към диференциране предвижда изграждане на висок имидж на предлаганите продукти сред потребителите на пазара въз основа на открояване на техните свойства. Отличителни характеристики са качеството, дизайна, обслужването и други атрибути. Създаването на уникални продукти с неповторими качества позволява да се реализират по-високи цени и по-големи печалби. Стратегията към пазарно превъзходство изисква съкращаване на равнищата на общите разходи. Това позволява да се намалят цените и да се увеличат продажбите на стоките на пазара. Ниските разходи са следствие на нарастване на производителността и намаляване на себестойността на продукцията. Стратегията към фокусиране е насочена към задоволяване на специфичните потребности на потребителите на обособени пазари с по-тесен обхват. Акцентите при нея могат да бъдат свързани както с постигането на по-ниски разходи, така и с търсенето на по-голяма диференциация. Конкурентните стратегии в бизнеса могат да се използуват както самостоятелно, така и комбинирано от стопанските организации.
Разгръщането на бизнеса е свързано с прилагането на различни предприемачески стратегии. Стратегията към бързо предлагане на голямо количество продукция се използува за постигане на значимо превъзходство на пазара. Тя изразява стремежа към заемане на водещи позиции на пазара чрез мобилизиране на всички ресурси. Тази стратегия, от една страна, е силно рискована, но от друга - е изключително печеливша в случай на успех. Това изисква да се извърши прецизен анализ на пазарната конюнктура с оглед съхраняването на позициите и избягването на провалите. Стратегията към съзидателна имитация се основава върху съзнателно копиране на изделие, което е направено от конкурентите. При нея се чака създаването на нещо ново от други организации, което впоследствие се доразвива и доусъвършенствува. Паралелно с това се разработват и установяват определени стандарти, които се налагат на пазара. Това осигурява завладяването на висок пазарен дял и укрепването на стратегическите позиции. Тази стратегия носи относително по-малко риск за компанията, която я прилага, но изисква голям потенциал. Тя се прилага при бързо растящ пазар, където експлоатира чуждия успех. При нея е необходимо постоянно приспособяване към желанията и нуждите на клиентите. Стратегията към създаване на специални изделия се прилага за борба с лидерите, които по различни причини не защитават добре своите пазарни позиции. Тя е свързана с проектиране, производство и продажба на характерни продукти за отделни пазарни сегменти. Цели се постепенното отнемане на челните позиции на лидера и завоюване на доминиращо положение чрез по-ниски цени и по-добро обслужване. Тази стратегия изисква внимателно проучване на силните и слабите страни на основния конкурент. Тя се прилага при бързо променящи се пазарни условия и се характеризира с по-голяма вероятност за успех и с по-малък риск, когато лидерът подценява възможностите на конкурентите. Стратегията към заемане на пазарна ниша е насочена към установяване на монопол върху специализиран пазарен сегмент. Това може да стане чрез използуване на специфични знания, умения или опит. По този начин се цели избягването на пряката конкуренция. Тази стратегия може да се прилага на малки пазари, които са непривлекателни за конкурентите поради невъзможността от увеличаване на търсенето. Предлаганата продукция трябва напълно да отговаря на изискванията на потребителите. Ограниченият размер на пазара позволява неговото завладяване и монополизиране от първия производител. Това впоследствие обаче може да се окаже сериозно препятствие за растежа на бизнеса. Препоръчва се да не се злоупотребява с монополното положение за експлоатиране на клиентите. В противен случай може да се очаква търсене на ефективни заменители от тяхна, страна. Опасности за бизнеса възникват при разширяването на специализирания пазар и неговото превръщане в масов пазар. Стратегията към създаване на клиенти се основава върху повишаването на полезността, привлекателността и ценността на предлаганите продукти. Нейното успешно използуване е свързано със съобразяване в по-висока степен с вкусовете и желанията на потребителите. Това става чрез своевременно внасяне на целесъобразни промени в произвежданата продукция. Предприемаческите стратегии в бизнеса поставят конкретни изисквания и налагат специфично поведение съобразно ограниченията в обкръжаващата среда. При възникването на определени ситуации е възможно тяхното съчетаване и комбиниране. Тези стратегии позволяват да се извлекат значителни ползи от конюнктурните промени.
Адаптивните стратегии спомагат за приспособяването на бизнеса към условията в обкръжаващата среда. Използуват се стратегии за активна или пасивна адаптация. При активната адаптация организацията се стреми да измени средата, докато при пасивната адаптация - да регулира поведение си съобразно външните промени. Р. Майлс и Ч. Сноу2 групират организациите, които съобразно ситуацията използуват специфични адаптивни стратегии. Организацията от типа „Р" (Prospector) акцентира върху бизнес стратегиите, свързани с предлагането на нови продукти, използуването на нови технологии, навлизането на нови пазари и др. Те се прилагат в динамична и сложна среда, която се характеризира със значителна неопределеност и висок риск. Тази организация умело се възползува от възможностите, които предоставят промените в обкръжаващата среда. Организацията от типа „A" (Analyzer) се съсредоточава върху бизнес стратегиите, свързани с предлагането на своите постоянни клиенти както на утвърдени, така и на нови продукти. Те се прилагат в среда, в която има умерена неопределеност и риск. Тази организация балансира между традициите и иновациите, като едновременно предлага утвърдени и нови продукти. Една част от нейните поделения се занимават с привичните продукти и технологии, а друга част - с новите продукти и технологии. Тя разчита както на лоялните клиенти на обичайните пазари, така и на купувачите на новите пазари, които бързо възприемат нрвостите. Организацията от типа "D" (Defender) се концентрира върху бизнес стратегиите за съхраняване на завоюваните позиции. Тя фокусира своите усилия върху ефективното производство на сравнително ограничена продуктова гама, която предлага на избрани целеви пазари. Тези стратегии се използуват в стабилна среда, която крие незначителна неопределеност и риск. Организацията от типа „R" (Reactor) се насочва към бизнес стратегиите, които спонтанно откликват на промените в обкръжаващата среда. Поради недостиг на време тя не обръща достатъчно внимание на синхронизирането на своите действия. Тези стратегии се прилагат в бизнеса, когато има сериозни несъответствия между външните и вътрешните условия.
