Индустриалният сектор заема ключова позиция в интегра¬ционните процеси, особено за растежа на националните иконо¬мики. В много държави продължава реализирането на индуст¬риална политика, която се насочва към интегрирането на отрас¬лите, към специализацията, концентрацията и адаптирането на фирмената структура. В ЕС индустриалната политика се развива както в контекста на усъвършенстване на регулациите, така и в преструктурирането на сектора с цел повишаване на неговата конкурентоспособност и подкрепа на инвестициите и заетостта.
І. Цели на индустриалната политика на ЕС
За развитието на индустрията ЕС (чл. 157 от ДЕС) "ще осигу¬рява условията, необходими за конкурентоспособността, като в съответствие със системата на отворени и конкурентни пазари дей-ността ще се съсредоточи върху:
-ускоряване на приспособяването на индустрията към структурните промени;
-създаване на условия, благоприятстващи инициатив¬ността и развитието на предприемачеството в ЕС и особено на малките и средните предприятия;
-насърчаване създаването на среда, благоприятна за сътрудничеството между предприемачите;
-подпомагане на по-доброто използване на индустриалния потенциал за политиката на иновации, научни изследва¬ния и технологично развитие"
Договорната регламентация в ЕС не предвижда ценови и ко¬личествени ограничения на пазарите на индустриални продукти. Освен това интервенциите, които в някои случаи се предприемат от страните-членки, трябва да се осъществяват в съответствие с правилата на политиката по конкуренцията и съответните директиви. По отношение на третите страни действат правилата на общата тьрговска политика, и съгласно с тях могат да се използват мита върху внос за онези продукти, които са обект на ценови регулации или на други политики на ЕС. Това се отнася особено до търговията със стомана и черни метали, които са обект на ценова регулация, квоти и ограничения за внос съобразно Договора за ЕОВС (чл. 61).
Съвременният подход към индустриалната политика на ЕС е обусловен от процесите на глобализация и растежа на новата, бази¬рана на знания икономика. На европейския съвет в Лисабон ЕС си постави за цел да развива предприемачеството и иновативността, за преодоляването на новите предизвикателства, което включва:
-вьзнаграждаване на поемащите риск и развитие на пред¬приемаческия дух в образованието;
-подобряване на бизнес-средата;
-стимулиране на новите модели на електронна икономи¬ка- по линия на електронната търговия, Интернет и информационните и комуникационните технологии, при¬общаване на МСП;
-използване предимствата на Единния вътрешен пазар;
-идентифициране и разпространение на резултатите на най-добрата практика.
Посрещането на тези предизвикателства дефинира и целите на политиката на предприятията за периода 2000-2005г.:
-развитие на предприемачеството като стойностна черта на живота;
-стимулиране на иновациите и възможностите да се управ¬ляват положителните промени;
-подобряване на регулациите и бизнес-средата, в която да могат да се развиват иновациите и предприемачеството;
-подкрепа на конкурентоспособността на предприятията в базираната на знания икономика;
-подобряване на финансовата среда за предприятията;
-създаване на мрежи за подкрепа на бизнеса и за предоста¬вяне на услуги с цел улесняване сътрудничеството между предприятията в съответствие с правилата на ЕС и нацио¬налните регулации;
-улесняване достъпа до пазарите на стоки и услуги;
-насърчаване на по-доброто разбиране и използване на услугите, особено на бизнес-услугите.
Така формулираните направления целят създаването на кли¬мат на доверие между предприятията в ЕС, улесняване стартира¬нето на бизнес и достъпа до пазара, особено за нови продукти. В тази насока е важно да се подобри системата за стандартизация, за¬щита на интелектуалната собственост, както и либерализацията на определени сектори, например телекомуникациите. Решаването на посочените въпроси в рамките на институциите на ЕС се реализира в следните области:
-Допълване и управление на Единния пазар на продукти- по линия на усъвършенстване регулациите за ЕВП съобразно чл.95 от ДЕС, както и адаптиране на новите стандарти в рамките на вътрешната хармонизация.
-Конкурентоспособност и подобряване на бизнес-средата- в кон¬текста на решенията от Лисабон и в рамките на ини¬циативите ВЕSТ и многогодишните програми за пред¬приятията 2001-2005 г.
-Рамкови програми за иновации и изследвания- като допъл¬ващи рамковите програми за изследвания и координи¬ране на националните политики за насърчаване на ком¬пании, развиващи иновации, и общественото разбиране за ролята им.
-Неюридически дейности в сектора- в разбирането на чл. 157, развитието на Плана за действия, на контактите между мал¬ките и големите компании, съвместни действия с други по¬литики на ЕС и др.
-Конференции и сътрудничество с други насоки на европей¬ската интеграция с цел по-доброто използване на ресур¬сите и създаване на ефективна бизнес среда.
-Външни отношения и разширяване- в контекста на развитието на отношенията с трети страни и подпомагане с експертиза процеса на подготовката им за присъединяване.
-Преки действия- в рамките на мрежите от евроинфо цен¬трове и центровете за разпространение на иновациите, организирането на биеналета и развитие на контактите с индустриите.
-Други- управление, администрация, търговски проце¬дури, разпространение на резултати от изследователски програми.
Тези направления ще бъдат финансово осигурени както от бюджета на ЕС по линия на индустриалната политика, така и от други политики, допринасящи за конкурентоспособността на ев¬ропейските компании.
ІІ. Структурна политика и повишаване на конкурентоспособността
Преструктурирането на сектора е заложено в правната регламентация на договорите за ЕИО и ЕОВС. Тя предвижда използва¬нето на стимули за инвестиции и финансова подкрепа за проекти за преструктуриране, както и социални мерки в контекста на пре¬структурирането на фирмите. Тази политика се базира на разширяване на конкуренцията и използването на ценовите предимства на интегрираните пазари, които стимулират ефективността на производствените фактори и гарантират постоянно повишаване на качеството на продуктите.
Европейската структурна политика е свързана с подкрепата за националните индустриални политики, с използването на инстру¬ментите на общата търговска политика, главно с тези на външната защита, политиката по конкурентоспособността- с инструменти като държавна помощ, както и механизмите на ЕВП по линия на уеднаквяването на техническите стандарти. Особено място в индустриалната политика заемат въпросите за ефективността на сектора, особено реконверсията на старите отрасли като стомана и текстил. Наред със спада в тях трябва да се отбележи и значителното развитие на модерни отрасли като електроника и телекомуникации, които стимулират технологичните иновации, обект на големи програми на ЕС.
Меморандум на Комисията „Индустриална политика” поставя въпроса за повишаване на конкурентоспособността на евро¬пейските фирми на световните пазари с използването на предимствата на ЕВП чрез ускоряване на структурната адаптация, трансгранично сътрудничество и стимулиране въвеждането на нови технологии. Секторната политика е базирана на насърчаване на клю¬чови технологични отрасли и на развитие на чувствителните отрасли с определени интервенции. Бялата книга за растежа, конкурентоспособността и заетостта от 1993г. Предлага практически на¬соки за засилване на динамиката и растеж, базиран на създаването на работни места, развитие на информационната инфраструктура за засилване конкурентоспособността на европейския бизнес. Следвайки тези насоки, ЕС развива инициативи, програми и
проекти за разработване и прилагане на нови технологии и за подкрепа на индустрии, които ще навлизат на динамични пазари.
Съюзът стимулира конкурентоспособноатта чрез създаването на бла¬гоприятна среда за функциониране на индустрията и разширяване възмож¬ностите на бизнеса. За тази цел се осъществяват следните дейности:
-подобряване на регулациите за достъп до пазара, продуктовите спецификации, търговската политика и конкуренцията;
-влияние върху възможностите за адаптиране на индустрията към структурните изменения, поддържане на стабилна макроикономическа среда, подкрепа на обществените очак¬вания за индустрията, главно по линия на устойчивото раз¬витие, и мерки за стимулиране на непреките инвестиции в области като технологиите и квалификацията.
Следвайки насоките на Бялата книга, индустриалната поли¬тика на ЕС включва следните области и цели на въздействие:
1.Първо, стимулиране на косвените инвестиции и по-конкретно:
-анализиране на потребностите и направленията на разви¬тие на технологиите и иновациите;
-прилагане на възможностите на информационното общество за повишаване на конкурентоспособността на индустрията и преодоляване на препятствията, които съществуват в тази област;
-развитие на нови инструменти за стимулиране на непре¬ките инвестиции в области като информационните тех¬нологии, образованието, квалификацията и трансграничното сътрудничество.
Реализирането на тези цели е предизвикано от нарастване на конкуренцията чрез използването на технологиите. Това изисква увеличение на инвестициите в тази сфера, квалификация и разви¬тие на изследванията. Стимулирането на ефективно използване на знанията чрез подобряване на управленската практика трябва да се осъществява чрез активно прилагане на информационните техно¬логии като част от стратегията на ЕС за повишаване на конкурен¬тоспособността. Една от главните задачи на ЕС е използването на програмите за изследвания и развитие за повишаване на конкуренто¬способността. Те се насочват към разработване и прилагане на ин¬формационни и комуникационни технологии, подобряване на околната среда и качеството на живота, енергетиката и транспорта. От особено значение са проектите в областта на транснационалното сътрудничество между индустрията, изследователите и внедрителите. Главно предизвикателство е разработването на програми в областта на информационните технологии.
2.Второ, важен проблем на европейската промишленост е качеството на продуктите, поради което се работи за подобряване на регулациите и стандартите. Политиката по качеството се насочва както към управленските стратегии, така и към сближаване с други политики на ЕС, влияещи върху мениджмънта на компаниите, т.е. развитие на индустриалното сътрудничество, по линия на:
-разширяване практиката на сътрудничество, разработена в рамките на програмата "Еsprit" и в други сфери;
-провеждане на форуми и дискусии в области като взима¬нето на решения, разширяване на пазарите и т.н.;
-разработване на програми за развитието на електрони¬ката и елементната база, както и географското й разширяване;
-по-добро използване на съществуващите програми за ин¬дустриално сътрудничество като ЕСIР, JОРР, "Interprise", РЕСО и др.
Основно направление на политиката по насърчаване на индустриалното сътрудничество в ЕС е подпомагане на изграждането на правна, регулативна и организационна рамка на съвместната работа на заинтересуваните страни. За тази цел се организират дискусион¬ни форуми и обмен на информация в и извън ЕС. При това е особено значимо приложението на натрупаната практика в рамките на програмата "Еsprit", допълнена с инициативи като програ¬мата "ЕС-Япония" в областта на битовата електроника и конкурентоспособността в сектора на преработващата промишленост.
Приоритет на европейската индустрия е стимулиране на сътруд¬ничеството между индустриалните субекти. В тази насока се структурират отношенията между европейски и американски бизнесмени в рамките на Трансатлантически бизнес-диалог, който консултира правителствата по приоритетите на индустриалната политика.
3.Трето, засилване на конкуренцията чрез:
-въздействие върху функционирането на пазарите чрез съгласуване между политики на ЕС, влияещи на конкурентоспособността;
-подобряване на регулациите на вътрешния пазар чрез ефективно прилагане на изисквания за качество;
-усъвършенстване на стандартите в областите, където това е необходимо;
-осигуряване на съвместимост чрез дифузия на информа¬цията за вътрешния пазар и инструментите за стимули¬ране на пазарната интеграция;
-наблюдение на въздействието на различните политики на ЕС върху конкурентоспособността и предлагане на про¬мени, когато е необходимо.
3.1.Изграждането на единен пазар на продукти изисква разработ¬ването на отворени стандарти и премахването на пречките пред конкуренцията. Приоритет в тази област остават ефективното при¬лагане на регулации и стандарти, особено при създаването на ин¬формационното общество, както и постоянните оценки на влия¬нието на различните политики на ЕС върху индустриалния сектор. Установяването на общи регулации и създаването на вътрешния пазар води до намаляване на разходите за единица продукция, разширява трансграничното сътрудничество и засилва инова¬циите. Подобряването на функционирането е свързано с допълва¬нето на корпоративното законодателство, публичния надзор и данъчната хармонизация.
3.2.Разработването на отворени стандарти включва три взаимно свързани направления- регулации (инструменти, адаптирани от правителствата), стандарти (спецификации, разработени от стан-дартизационните институции с подкрепата на представители на индустрията, потребителски организации и администрацията) и сертификация (средство за доказване качеството и съответствието на техническите изисквания). Новият подход към хармонизацията и стандартите е, че вместо да предлага технически решения, законодателството на ЕС се ограничава до създаването на основни изисквания (например свързани със сигурността, защитата на здравето и околната среда), на които трябва да отговарят продук¬тите на пазара. Продукти, произведени съгласно хармонизи¬раните европейски стандарти, задължително трябва да отговарят на тези изисквания.
-Регулации. Насочени са към хармонизирането и унифици¬рането на европейската регулативна практика, към сбли¬жаване на законодателствата на страните и премахване различията между съществуващите национални регула¬ции, които се отразяват върху цените за потребителите.
Целта е да се гарантира, че продукт, предназначен за про¬дажба в една страна-членка, може да се продава и на паза¬рите на останалите. Сближаването на законодателствата осигурява свободен достъп на висококачествените стоки до европейския пазар с предимства за потребителя и за конкурентоспособността на индустрията.
-Стандартизация. Създава възможност за съвместно функ¬циониране на оборудване и уреди в различните страни-членки, без да се уврежда качеството, сигурността или околната среда. Стандартите дефинират техническия профил и характеристики на оборудването и се разработ¬ват от национални и европейски стандартизационни ор¬ганизации, в които членуват производителите, потребителите и националните власти. Много от инициативите в тази област идват и от отделни сектори на индустрията, европейките стандарти се разработват в подкрепа на ре¬дица политики като Единния вътрешен пазар, индус¬триалната политика и екологията.
-Сертификация- издаване на документ за производителя, който показва доколко продуктът отговаря на стандартите и регулациите, изискващи се за продажбата му в ЕС. Това влияе в най-голяма степен на вътрешния пазар, поради което Комисията подпомага многостранното уеднаквя¬ване на сертификатите и развитието на акредитационни инфраструктури в Съюза.
Премахването на пречките пред конкуренцията е свързано главно с възможностите на някои компании да злоупотребяват с позициите на доминираща фирма, особено когато се използва и държавна помощ. Това особено засилва ролята на политиката за защига на конкуренцията. В същото време повишаването на конкурентоспособността на европейската индустрия в условията на глобализация на пазарите води до нарастване желанието на ьржавите-чпенки за отваряне на други пазари в контекста на либерализацията на международната търговия.
4.Четвърто, подобряване на публичната администрация в областта на индустрията. То включва:
-създаване на предпоставки за доближаване на публичната администрация до индустриалците и техните потребности чрез стимулиране използването на информационните тех¬нологии за изграждане на интерактивни контакти;
-насърчаване намаляването на регулативните пречки пред икономическите агенти чрез усъвършенстване на регула¬тивните рамки на национално равнище и в ЕС;
-приложение на анализите "разходи-ефективност" и "разходи-полза" към предложенията за промени в регулациите;
-определяне на промените в деловата среда, които могат да бъдат предизвикателства пред индустрията, и осигуряване развитието на адекватни технологии за посрещането на та¬кива предизвикателства;
-развитие на тесни контакти с индустрията и други заинте¬ресувани за посрещане на сегашните и бъдещите предиз¬викателства на конкуренцията и разширяване възможнос¬тите за сътрудничество при съвместни решения.
Традиционните административни и управленски практики на публичната администрация не съответстват на достигнатото равнище на икономическо развитие, особено на вътрешния пазар и възникването на информационното общество. ЕС се ангажира в правната рамка на функционирането на вътрешния пазар и въздействието върху качеството на бизнес-средата.
4.1.Информационното общество е един от важните приоритети на ЕС. То е насочено към модернизиране на индустрията и нови от¬ношения с публичните власти. Съюзът стимулира разработването и прилагането на трансевропейска телематична мрежа, свързваща администрациите (програмата IDА). Наред с това се подкрепят и проекти в областта на изследванията за подобряване на стандар¬тите, развитие на специфични индустриални отрасли и иновации в подкрепа на конкурентоспособността.
ІІІ.Средства и инструменти на общата индустриална политика
Основните финансови инструменти за прилагането на индус¬триалната политика се базират на преки субсидии и благоприятни заеми, както и на данъчни облекчения. В национален план общото приложение на индустриалната политика се реализира в макро- и микроаспект. Първите са свързани с регулативните механизми на държавата по отношение на стопанското развитие, участието на капиталовите пазари, изследванията и развитието, както и ефек¬тивността на други фактори, обуславяйки ендогенно растежа в икономиката. Индустриалната политика на микроравнище е свър¬зана с механизмите на конвергенция на обществените и индиви¬дуалните възможности на отделните субекти, в случая на самите предприятия, да усвояват определени капацитети в процеса на специализация. Впоследствие механизмите на интегрирането на стопанските субекти на териториално и отраслово равнище допри¬насят за мултиплициране на ефектите от провежданата стратегия.
В повечето страни преобладава отрасловото подпомагане, което е свързано с преструктурирането на традиционни европейски отрасли- стоманодобив (Белгия, Франция, Люксембург), корабостроене (Дания), добив на каменни въглища (Германия, Великобритания, Франция), транспорт (Люксембург, Белгия, Дания, Германия), селско стопанство и текстилна промишленост. Наред с тези направления в редица държави се реализира и общо подпомагане за индустриалното развитие особено показателно за малките страни- Гърция, Ирландия, Нидерландия, Дания. Важен елемент от него са малките и средните предприятия, които имат особено важно значение за икономиките на разглеждания кръг държави, като стимулирането се съчетава с инвестиционната и търговската политика.
Важен елемент е и регионалното подпомагане за преодоляването на небалансираностите в националната и европейска териториална структура. Ин¬дустриалната насоченост на тази политика е подчертана във Великобритания, Италия, Иртандия. Германия и Гърция и е съществена част от преструктурирането на местните икономики. При индустриализирането на изостаналите региони изключително важна е ро¬лята на МСП.
Така представени, националните насоки на индустриално развитие се конкретизират в национално провежданите стратегии. В тях се съчетават както преките форми на стимулиране- с отпус¬кането на финансови ресурси, така и косвените мерки на подпома¬гане- най-вече фискалната и кредитната политика. Главното е, че преобладаващата част от средствата е насочена към повишаване на технологичното развитие на МСП като основен фактор за тяхното оцеляване и развитие.
В рамките на общата индустриална стратегия на ЕС продъл¬жава процесът на адаптиране на националните форми на подпома¬гане с общата стратегия на структурните политики. Това в значи¬телна степен е елемент и на фискалния федерализъм, и на допълняемостта като форми на координиране на подпомагането на на¬ционално и на съюзно равнище. Общата стратегия на ЕС е в съче¬таването на инструментите и на механизмите за подпомагане в ос¬новните направления и най-проблемните области на европейската индустрия. Доколкото данъците са елемент на националните поли¬тики, подкрепата от страна на ЕС включва:
-Субсидии за изследвания и развитие. Те се основават върху координирането на националните научни програми и раз¬витието на многонационални рамкови програми. Основ¬ните области са телекомуникациите, информационните технологии, новите материали и биомедицината. Обща цел е стимулирането на сътрудничеството между компаниите, изследователските лаборатории и университетите.
-Заеми. Използват се ограничено, главно по линия на ЕИБ, но се предвижда разширяване прилагането на този инструмент.
-Структурните фондове. Стимулиращ характер иматат отпусканите средства за производствените инвестиции и за развитието на инфраструктурата.
В процеса на интегриране се засилва възможността за съгласу¬ване на регионалната локализация в дългосрочен аспект, като се реализират допълнителни агломерационни икономии с оглед бъдещата индустриална стратегия. При съществуващите дадености регионал¬ните условия са все още значителен фактор за различната скорост на интегриране на определени региони в общото икономическо прост-ранство. Този подход показва предимствата на големите фирми, които в по-висока степен използват предимствата на ЕВП. По същес¬тво те отдавна са на световните пазари и както показват оценките от 100-те най-големи компании в света, ЕС е представен с 15, докато за САЩ те са 8, а за Япония- 13. Поради това европейската индуст¬риална политика към тези компании цели повишаване на междуна-родната им конкурентоспособност чрез преструктуриране, нови технологии и иновации, особено в областта на автомобилостроенето, авиокосмическата индустрия, химическата и целулозно-хартиената индустрия, както и енергоспестяващи технологии.
Основно място в индустриалната политика на ЕС заема стиму¬лирането на малките и средните предприятия, тъй като те са важна част от европейската производствена верига. В анализите на ЕС се прилага следният подход- предприятия, ангажиращи 0-9 заети, са микропредприятия, 10-99 заети- малки, 100-500 заети- средни, над 500- големи предприятия. Евро¬пейският контекст на МСП се проявява в следните насоки:
-Структурни- развитие на високотехнологични и еколо¬гично ориентирани отрасли и производства. Иновацион¬ната природа на МСП се проявява в 3 основни направле¬ния- участие в реализацията на изследванията, продуктовата диверсификация и маркетинг на износа.
-Външноикономически- осъществяване на експанзия на определени пазари и заемане на пазарни ниши. Фактор за това са ниските разходи и високата производителност, както и предлагането на висококачествени продукти. За европейските МСП интернационализацията на тяхната дейност означава на първо място европеизация- значи¬телно по-високо участие в търговията вътре в ЕС, откол¬кото навън.
-Регионални - основна форма за създаване на индустрия в селските райони и определящ фактор в регионалната сто¬панска структура на изостаналите райони. За динамизма на МСП в последните говори фактът, че в ЕС те доприна¬сят за откриването там на 2/3 от работните места. В про¬грамите на Съюза се насърчава създаването на местни ус¬ловия за инвестициите, допълнени с финансови стимули, на регионални рискови капиталови фондове и консул¬тантски центрове за МСП, съчетаване на дейностите със структурните фондове на ЕС. Особената роля на МСП в регионалната политика се свързва и със стимулиране на трансграничното сътрудничество, създаването на съв¬местни органи и предприемачески зони за интегрирано развитие на граничните региони. За тази цел се прилагат и технологични и иновационни програми в контекста на концепцията за еврорегионите, с които се преодоляват слабите места в общата регионална структура.
-Социални- откриване на работни места и развитие на са¬мостоятелна заетост. МСП участват в различни програми за подпомагане на предприемачеството. За развитието им се изграждат регионални центрове за изграждане на мал¬ки фирми (инкубатори). Важен аспект на дейността на микропредприятията е функцията им да създават са¬мостоятелна заетост, поради което в ЕС те нарастват с най-големи темпове.
Специалното внимание към структурните политики и засил¬ването на пазарните позиции допринася за обособяването на ро¬лята на МСП в общата индустриална структура, предвид нарасна¬лия им дял в пазара на поддоставчици на големите индустриални предприятия. В рамките на ЕС 72% от заетите са в МСП. Поради това и засилването на пазарните им позиции в европейския кон¬текст се свързва със стимулиране на партньорството между голе¬мите и малките предприятия по линия на хоризонталните и верти¬калните връзки. В тази насока политиката към тях се разработва на базата на концепцията за "позитивна приспособяваща се политика" към бъдещите индустрии. Ето защо МСП ще засилват ролята си в осъществяването на "хоризонтална" индустриална политика. Тя е свързана с развитието на междуиндустриалното коопериране и предвижда прилагането на следните мерки:
-стимулиране на контактите между индустриите за изслед¬вания, насочени към повишаване на конкурентоспособностга;
-стимулиране на трансфера на фундаментални знания към индустриална приложимост;
-насърчаване търсенето на технологични продукти и раз¬работването на съответни технологични стандарти, мо¬дерни комуникации и технологична ориентация;
-подобряване на технологичната основа чрез специфични знания в специализираните висши училища.
Поради това, че МСП са част от общата стратегия за засилване на позициите на европейската индустрия на световните пазари, те заемат и значително място в стратегията за технологично обновле¬ние. В този контекст се подпомагат процесите на лицензирането на продукти, особено на големите компании в областта на високите технологии, с цел улесняване на тяхното усвояване от МСП. Във връзка с това се поощрява и създаването на бази данни и каталози на организации, подкрепящи приобщаването на МСП в общата сгратегия, проектите и програмите за стимулиране, насърчаване на участието в търговски и индустриални изложения, при особеното внимание към технологичното развитие главно по линия на висо¬котехнологичните програми на ЕС.
Важното място на МСП се подчертава от разработената и приета на европейския сьвет във Фера (19/20 юни 2000 г.) евро¬пейска харта за малките предприятия, която е в основата на рам¬ката за действие на база Многогодишната програма за предприя¬тията и предприемачеството 2001-2005г. За нейното приложение беше разработена и Инициативата ВЕSТ. Тя цели подобряването на бизнес-средата и улесняване иновациите и адаптирането към структурните промени чрез разработването и прилагането на мерки на равнище ЕС в приоритетни области и в контекста на други програми за изследва¬ния и развитие, особено за МСП. В същото време се определят и областите, в които страните-членки трябва да осъществяват мерки за стимулиране на конкурентоспособността и предприемачеството.
Приоритетите на ВЕSТ на европейско равнище включват:
-развитие на потенциалите за предоставяне на базирани на знанието услуги;
-разширяване на инвестициите в информационни и комуни¬кационни технологии, както и по-широкото им приложение;
-опростяване и подобряване на административната, регу¬латорната и фискалната среда на фирмите;
-поощряване на предприемачеството.
Наред с това в рамките на процедурата ВЕSТ страните-членки трябва да предприемат действия за развитие на политика за насър¬чаване на предприемачеството и засилване на конкурентоспособността. Препоръките са в следните области:
-Образование за предприемаческо общество и квалифика¬ция- включване на предприемачеството в образовател¬ните планове, широка медийна кампания за разясняване на възможностите за бизнес, вкл. и организиране на "дни на предприемачеството", развитие на форми на пос¬тоянно обучение и квалификация.
-Достъп до финансови ресурси за малките предприятия, като на следващия етап се финансира разширяването на високотехнологичните фирми- чрез представяне възмож¬ностите за достъп до капитали и заеми.
-Достъп до изследвания и иновации и по-добро използване на моделите на МСП- стимулиране участието в изследва¬нията и прилагането на резултатите от тях, както и раз¬ширяване на консултантските функции на националните патентни агенции.
-Засилване представянето на подкрепящи услуги- главно на възможностите за получаване на финансови ресурси.
-Подобряване на публичната администрация- особено по отношение на опростяване на процедурите за регистрация.
-Въздействие върху заетостта и условията на труд.
След решенията от Амстердам и в изпълнение на Специал¬ната програма за действия европейската индустриална политика се съсредоточава върху няколко основни направления:
-Първо, подпомагане на компаниите да станат по-конкурен¬тоспособни. В това отношение се предвижда премахване на същест¬вуващите пречки в правната уредба и политическата среда, като се анализират промените в отраслите и политиките, даващи най-добри резултати. От особено значение е подкрепата на организи¬рането на кръгли маси с индустриалните и други държави- главно САЩ, Япония, Китай, Русия и СЦИЕ.
-Второ, подобряване функционирането на Единния вътрешен пазар в проблемни области, а именно:
*Хармонизиране на регулациите в медицинските услуги и националните осигурителни системи, както и по отношение на цените и конкурентоспособността във фармацевтиката.
*Опростяване на някои процедури в областта на хранително-вкусовата промишленост, която е силно регулирана на национално и на европейско равнище.
*Подобряване на регулациите в сферата на химическата промишленост, автомобилостроенето и др.
-Трето- по-пълно използват на възможностите на информационното общество Предвижда се либерализация на телекомуникациите и раз¬витие на телекомуникационните услуги, особено в подкрепа на мал¬ките и средните предприятия. В тази насока се изразходват значи¬телни финансови ресурси за създаване на мрежа от изследователски институти, имащи за цел засилване ролята на ЕС на глобалните па¬зари. Особено внимание се обръща на адаптирането на компютърните системи на компаниите, в частност на МСП.
-Четвърто, подготовка на страните-кандидатки от Централна и Източна Европа за членство в ЕС. Започването на преговори за членство не се свързва само със създаване на съответната правна база, особено в областта на търговията. Трябва да се повиши конкурентоспособността на предприятията, което да се отрази и на икономическата и социалната сфера. Тук е важно да се разширят дейст¬вията им в областта на изследванията и стандартизацията.
