Кейнсианството възниква през 30-те год. на ХХ в. То бе породено от необходимостта да се обосноват пътища за изхода от икономическите кризи и особено от световната икономическа криза през 1929-1933 г. Тя беше най-тежката икономическа криза. Предизвика силен спад на производството, голяма безработица, инфлация и др. негативни явления. Пред икономическата наука възникна задачата да се търси изход от зачестилите кризи и път за осигуряване стабилност на стопанската система. Израз на тази необходимост бе Кейнсианското учение. Кейнс е професор по политическа икономия в Кембриджкия университет. Заемал е важни държавни и политически постове.
Теоретична система на Кейнс - Отправен пункт н кейнсианството се взема едно сравнение. До кейнсианската икономическа теория господства микроикономическият подход към анализа на икономическите процеси. В центъра на изследването на отделната фирма , тя функционира в условията на свободна конкуренция. Ефективността на функцията се свързва с ефективното функциониране на цялата икономика. Не се допуска продължителна безработица. Но този подход Кейнс противопоставя макроикономическия подход, изследване на зависимоте между съвкупностни стопански величини - ВП, НД, съвкупно търсене и предлагане. Макроикономичският подход предполага условия на процъфтяване на икономиката като цяло. Между тях могат да възникнат противоречия, разрешаването на които следва да се търси във възстановяване на макроикономическото равновесие между търсенето и предлагането. Кейнс решава проблемите на икономиката. Трябва да се търси от страна на търсенето осигуряване реализирането на заетостта като обект на анализ - в труда си Кейнс пише:”Най-голямата грешка на икономическото общество, в което живее е неговата неспособност за осигури пълна заетост, а също производството и непроизвводственото разпределение на богатството и доходите”. Поставя въпроса за заетостта, която изучава предлагайки комплексния анализ. Според наго равнището на заетост се определя от динамиката на ефективното търсене. Анализа на закономерността в развитието на ефективното търсене и прираста на националния доход е основополагаща идея на кейнсианството. Ефективното търсене се образува от 2 елемента - от очакваното равнище на потребление (потреб.разходи) и на инвестиции( инвистиционни разходи). Когато те са в равновесие може да се постигне равнище на пълна заетост на националната иконмика. Изучават се факторите, от които зависят потреблението и инвестициите и равновисието помежду им . В теорията на Кейнс важно място заема учението за мултипликатора. Съгласно него между прираста на инвестициите и нац.доход има устойчиво съотношение, основано на това, че всеки разход на инвестиции или други автономни разходи се превръщат в първоначални доходи, след това част от тях се изразходва като се превръщат във вторични доходи и т.н. Колкото по-голяма част от разходи се потребява, толкова повече доходи ще поражда инвестираната сума, толкова повече ще е продължителен мултипликационният ефект. Икономическото положение на кейнсианската теория - държавата трябва да се намества в икономиката за да поддържа пазарното равновесие. С помощта на държавата трябва да се гарантира устойчивост и на прираста на инвестиции . Кейнс използва два лоста: парично- кредитна и бюджетна политика. За него брутният продукт е главен лост на регулирането и той допуска известно бюджетно дефицитно финансиране, но само в периоди на рецесия.
Възникналото през 30-те години Кейнсианство получи широко влияние в икономическата наука и стопанската практика през следващите три-четири десетилетия до към 70-те години на ХХ в. Прилагайки това учение държавите в развитите европейски страни постигнаха значителни успехи и преодоляха икономическите кризи, особено след Втората световна война кейнсианските препоръки съдействаха за бързо възстановяване на стопнския живот и осигуряване на стабилност. Но от средата на 70-те години капиталистическите страни бяха поразени от нови икономически трудности и икономически кризи. Силно спадна производството, разшири се безработицата, инфлацията и др. Тези явления подкопаха доверието в кейнсианската теория. Започна критика срещу принципите на държавното регулиране. Едни икономисти изцяло отричаха кейнсианската теория и призоваваха за връщане към класическата политическа икономия и свободната конкуренция. Те се обединиха под наименованието Неокласицизъм.
