Обща характеристика на неолиберализма в икономическата наука.
Като общо понятие либерализма изразява призив и свободно действие на индивида, съобразно личните му интереси и цели. В този смисъл либерализма намира приявление в различни области на живота. В икономическата наука възникването на либерализма е свързано с борбата на създаващата се капиталистическа класа, против ограниченията на феодалната система. Икономическият либерализъм преобладаваше в една или друга степен в различните школи до началото на ХХ в. След това в продължение на три-четири десетилетия той отстъпи позициите си на Кейнсианските идеи за държавнто регулиране на икономиката. След 70-те и 80-те години на ХХ в. либералните идеи бяха отново възродени под наименованието неолиберализъм, като поява на неокласицизма. Разбира се, новият либерализъм запазва основните принципи на традиционния либерализъм. Той също е привърженик на пазарното стопанство и свободната конкуренция, но за разлика от стария либерализъм внася нови елементи в теорията на пазарното стопанство. Прави опит да приспособи пазарното стопанство към новите условия, характерни за втората половина на ХХ в. Те се свеждат към следното:
– Отчита се факта, че държавното регулиране прилагано под влияние на Кейнсианското учение за дълъг период от време допринесе за стабилизиране на стопанските системи в развитите индустриални страни. Съобразявайки се с това неолибералистите допускат известна намеса на държавата при условие, че се запазват основните принципи на пазарното стопанство и свободното ценообразуване;
– Отчита се факта, че социалните проблеми заемат важно място в обществения живот и социалните движения имат широко разпространение и влияние в обществото. Събразявайки се с това представителите на неолиберализма възприемат идеята за социално оринентиране на пазарната икономика. Допускат провеждането на социални реформи или класическата либерална идея иска осигуряване на неограничена икономическа свобода на индивида да действа съобразно личния си интерес, но и без помощ от страна на държавата.
В тази обстановка се пораждат стимули към инициатива и творчество, но същевременно стопанския субект оставен в условие на несигурност и риск от проваляне. Същността на неолиберализма се състои в това че предлага чрез известна държавна намеса да се отстранят негативните резултати от свободната конкуренция.
Неоавстрииска школа. Лудвиг Мизес и Фридрих Хайек
Анализират същността на икон цикъл и икон равновесие,пробл на държ регулиране и др.
Хайек
Икон равновесие - за него е динамичен процес. Причини за цикличните кризи и за нарушаване на икономическото равновесие - изменения в производство и капитал. Те предизвикват увеличаване на инвестициите и свръхразширяване на отраслите.
Стагфлацията - смята, че тя съчетава свръхпроизводство и повишаване на цените на стоките и услугите.
Концепция за спонтанния ред - разбира същността на пазари, възникнали стихийно като продукт на човешката дейност.
Конкуренцията - като необходимост за използване на нова информация, за използване на ресурси,за технологии и предпочитания на купувачите. Редът и организацията в обществото могат да се създадат съзнателно или стихийно. Спонтанният ред е полицентричен, а съзнателният моноцентричен.
Пазарът - една от формите на спонтанния ред, съединява конкуриращите се цели. Служи за постигане на оптимално разпределение на ресурсите. Допуска намесата на държавата в контрола на паричната система, разпространяване на информация, контролира състоянието на околната среда.
Мизес-монополите възникват и засилват позициите си благодарение на държавната намеса. Производствот с цел печалба е производство за задоволяване нуждите на обществените потребности.
