Стратегическите мениджъри е нужно да притежават определени персонални качества. Всеки трябва да бъде според К. Хикман и М. Силва1 същевременно фантазьор и реалист, чувствителен и решителен, иновативен и практичен. Необходими са прозорливост за откриване и използуване на възможностите, усет към новото и перспективното, въображение за изграждане на представа за бъдещето, интуиция за предвиждане на ситуациите, концентрация на усилията за извършване на необходимата реорганизация, търпение при реализирането на начертаните промени и др. Стратегическият мениджър според Ю. Раудсен се занимава със сложни и трудни проблеми, за които няма очевидни решения, търси и разкрива тяхната дълбока същност, обръща внимание върху анализа на събраната информация, обмисля и прилага нестандартни методи, като лесно се отказва от неудачните подходи за разрешаване на проблемите, предлага творчески и оригинални решения и др. Стратегическите качества на мениджъра са нужни при осъществяването на трайни и успешни реорганизации във фирмата.
Таблица
Стратегически качества
|
Фази
|
|||
Изграждане на стратегията и
културата
|
Синхронизиране на стратегията и
културата
|
Променяне на стратегията и
културата
|
Настройване на стратегията и
културата
|
|
| Прозорливост |
X
|
X
|
||
| Усет |
X
|
X
|
||
| Въображение |
X
|
X
|
||
| Гъвкавост |
X
|
X
|
||
| Концентрация |
X
|
X
|
||
| Търпение |
X
|
X
|
||
Стратегическите качества обикновено се комбинират и съчетават при извършването на промените. Най-често усетът се свързва с въображението, а гъвкавостта - с концентрацията. Влияние оказва също така темпераментът на индивида. Холерикът проявява енергичност и настойчивост и е склонен да поема риск. Негови слабости са непостоянното поведение и непредвидимите реакции. Сангвиникът бързо възприема новостите и самостоятелно взема решения, но понякога подценява сложността на проблемите и се отказва от поети ангажименти. флегматикът внимателно обмисля нещата и намира подходящо решение, но действува бавно и предпазливо. Меланхоликът предпочита индивидуалната работа без значително напрежение. Показва неувереност и потиснатост при решаването на задачите. Темпераментът се проявява в активността, настойчивостта, находчивостта, реактивността, емоционалността, енергичността, работоспособността, чувствителността, контактността, търпеливостта, устойчивостта, издръжливостта, приспособимостта и други човешки качества. Професор X. Висема2 прави задълбочено изследване на типовете стратегически мениджъри.
Типологията се извършва въз основа на следните качества:
·
Конформизъм.
Конформизмът се отъждествява със склонността на мениджъра да придържа към
определени правила и принципи.
·
Общителност.
Общителността се характеризира с предразположението на мениджъра за
контактуване и работа с хората.
·
Активност.
Активността се оценява по степента на инициативност и дееспособност на
мениджъра в различните ситуации.
·
Настойчивост.
Настойчивостта се характеризира със стремежа на мениджъра към постигане на
набелязаните цели.
·
Мислене.
Начинът на мислене се свързва с интелигентността на мениджъра, която е в
основата на индивидуалните различия.Посочените качества позволяват да се определят различните типове стратегически мениджъри.
Таблица
Стратегически
мениджър
|
Поведенски характеристики
|
||||
конформизъм
|
общителност
|
активност
|
настойчивост
|
мислене
|
|
| Пионер |
находчивост
|
откритост
|
динамичност
|
решимост
|
прагматично
|
| Завоевател |
предприемчивост
|
предпочитаемост
|
енергичност
|
дързост
|
далновидно
|
| Последовател |
методичност
|
сговорчивост
|
стабилност
|
уравновесеност
|
систематично
|
| Администратор |
консервативност
|
необщителност
|
статичност
|
неизменност
|
рутинно
|
| Дипломат |
гъвкавост
|
внимателност
|
улегналост
|
премереност
|
либерално
|
Пионерът се характеризира с прагматично мислене. Той е решителен мениджър, който е подходящ за провеждане на реформи. Завоевателят притежава далновидно мислене. Той е настъпателен мениджър, който е пригоден за извършване на експанзии. Последователят се откроява със систематично мислене. Той е уравновесен мениджър, който поддържа избрания курс на действие. Администраторът се отличава с рутинно мислене. Той е изпълнителен мениджър, който старателно изпълнява задълженията си. Дипломатът се характеризира с либерално мислене. Той е обигран мениджър, който умело провежда определена политика. На всяка компания съобразно нейната стратегическа ориентация е необходим съответният тип стратегически мениджър.
Съчетаването на формалните с неформалните отношения между стратегическите мениджъри и изпълнителския персонал е от особена важност при стратегическото ръководене. Първите се базират върху институционалната власт и влияние, докато вторите - върху вниманието и уважението към подчинените. Това може да се изследва с помощта на матрицата, дадена в таблицата.
Във всеки сектор на матрицата са представени различни съчетания между формалните и неформалните отношения. Те определят ефективността на работата в организацията, формалните отношения се градят върху подчинението при изпълнението на задълженията, докато неформалните отношения - на мотивацията и убеждението на хората.
Стратегическото ръководене е свързано с използуването на властта и предоставянето на свобода. Авторитарно ръководене има, когато се вземат еднолични решения и доминира властта, а демократично ръководене - когато се вземат колективни решения и преобладава свободата. Съществено влияние при това оказват личностните и поведенските качества на ръководителя.
Личностните качества са свързани с индивидуалните черти, а поведенските качества - с предприеманите действия. Необходими са както ерудиция и афинитет при предлагането на нови идеи, така и обвързване и ангажиране при тяхното реализиране. Стратегическите ръководители трябва да притежават способности да активизират и да мотивират персонала на организацията.
