• определяне на бъдещата ориентация;
• анализиране на възможностите и заплахите;
• оценяване на съществуващия потенциал;
• установяване на стратегическите позиции;
• набелязване на основните приоритети;
• разпределяне на разполагаемите ресурси;
• предприемане на практически действия и др.
Стратегическият мениджмънт цялостно обхваща планирането, организирането, ръководенето и контролирането на стратегическите действия. Стратегическото планиране дава възможност, от една страна, да се набележат стратегическите цели и задачи, а от друга - конкретните стратегии за тяхното реализиране. Стратегическото организиране позволява да се концентрират човешките, финансовите, материалните, информационните и други ресурси за изпълнение на поставените стратегически задачи пред отделните звена и поделения. Стратегическото ръководене дава възможност правилно да се насочва и направлява работата на персонала. Стратегическото контролиране позволява да се наблюдава развитието и своевременно да се предприемат необходимите коригиращи действия. Наред с основните функции се извършват и редица спомагателни функции, като стратегическо анализиране, прогнозиране, програмиране, регулиране, координиране, отчитане и др.
Стратегическият мениджмънт засяга бъдещото развитие на организацията. Той направлява усилията към постигане на нейните цели, балансира интересите на различните групи във и извън нея, насочва ресурсите за постигане на по-висока ефективност и по-голяма ефикасност в действията, контролира перспективното развитие и др.
Стратегическият мениджмънтът засяга бъдещето. Той според професор Тиодор Левит е за „утре", не е за „вчера". „Утре" се отнася за това, което трябва да бъде направено, а не за това, което вече е направено. „Трябва" се определя от външните условия - какво конкурентите могат и може би ще направят... Успехът и оцеляването в бизнеса изискват повече от когато и да било приспособяване към разрушителното и стремителното бъдеще, което е непредсказуемо... Нещата се променят неумолимо, което създава както проблеми, така и възможности... Един от проблемите, свързани с бъдещето, е това, че за хубавите неща се изисква повече време, отколкото би трябвало, докато лошите неща се случват мигновено... Хората говорят за промените, които виждат явно, но рядко виждат онова, което не се променя, което остава... Има промени със силно действие, които преобръщат епохата. Те трябва да бъдат забелязвани и разбирани, тъй като оформят бъдещето."
Стратегическият мениджмънт позволява да се разкрият стратегическите проблеми, да се определят техните приоритети и да се използуват подходящи стратегии. Той включва решаването на разнообразни задачи, свързани с формулирането, избирането, реализирането, контролирането и оценяването на стратегията. Основните акценти на тези задачи са посочени в таблицата:
Таблица
Стратегически мениджмънт | Акценти |
Формулиране на стратегията | Стратегически ориентири |
Избиране на стратегията | Стратегически алтернативи |
Реализиране на стратегията | Стратегически действия |
Контролиране на стратегията | Стратегически прогрес |
Оценяване на стратегията | Стратегически промени |
Стратегическият мениджмънт осигурява необходимата адаптивност към условията в обкръжаващата среда. Неговото прилагане дава редица осезаеми и неосезаеми предимства, свързани с перспективното развитие на всяка организация. Изследванията показват, че най-често осезаемите ползи се изразяват в по-голямата продуктивност и по-високата рентабилност. Неосезаемите предимства се очертават в своевременното извършване на необходимите промени в стратегическата ориентация на дадената фирма.
Стратегическият мениджмънт има силно изразена практическа и приложна ориентация. Използува се в различни „profit" и "nonprofit" организации, като търговски, промишлени, транспортни, туристически и други фирми, банкови и застрахователни институции, държавни и общински предприятия и др. Той позволява на всяка от тях активно да определя ориентацията на своето бъдещо развитие.
