Меркантилизмът е първата икономическа школа, която се изгражда в епохата на първоначалното натрупване на капитала. Под това се разбира натрупване, увеличаване на капитала по неикономически път – колониален грабеж, пиратство, строга политика на протекционизъм и т.н. Появата на меркантилизма отразява процеси на разлагане на натуралната икономика и извеждане в челни позиции на търговския капитал, ето защо наименованието произхожда от френската дума „меркантиле” – търговец. Това е условие меркантилизмът да се квалифицира като търговска система на политическата система.
Формирането на меркантилизма като течение на икономическата мисъл е свързано с обективни крупни събития между които;
• Великите географски открития, изиграли огромна роля за развитието на световната търговия и разширява обхвата на стоково-паричните отношения за ускоряване увеличението на стоково-търговския капитал;
• Освобождаване на обществото от църковна зависимост. Възникват нови факти, обяснението на които не може да стане чрез позоваване на догмите на религиозните доктрини. На тази основа се отхвърлят редица фундаментални догми на църковната доктрина
- откритията на астрономията опровергават догмата, че Земята е център на Слънчевата система;
- откритията на механиката и физиката играят голяма роля за преодоляване на църковната догматика;
постиженията на тези науки предопределят нещо ново – за критерии на истина в познанието на икономиката се приемат реалните обективни факти, процеси и явления, а не догмите на Библията
• образуването на централизираната държава – предпоставка за меркантилизма. С него се променя и географската характеристика на пазара. Създават се условия за единен пазар. За издръжката на армията са необходими парични средства, а те могат да се гарантират само ако държавата създаде условия за развитие на търговския капитал на вътрешния и външен пазар. Така в този период обективно се съчетават държавата – кралската власт и тръговският капитал.
Меркантилизмът, представен в обща характеристика, се третира едновременно като теория и като икономическа политика. Мнозинството меркантилисти го приемат за теория за обогатяване на нациите чрез натрупване на благородни метали (пари). Като икономическа политика идеите му се поставят в услуга на централната власт.
Предметът на научно познание на меркантилистите е сферата на обръщението тъй като функционирането й се свързва с ролята й на избор за продължаване на парите. С такъв изглед за предмета е конструиран и метода на изследването. За меркантилизма е характерен описателният метод, наблюдение на явленията в сферата на обръщението чрез анализ и опити да се дефинират емпирични закономерности. Заслугата на меркантилистите е, че поставят реалните факти в търговията за критерий на икномическото познание и с това допринасят за освобождаване на икономическата мисъл от влиянието на религиозната доктрина.
Основните идеи на меркантилизма се отнасят до:
1. Идеята за богатството, е тя е, че то се състои от при или злато и сребро
2. Източник на богатството е сферата на стоко-обръщението, защото в нея стоките се превръщат в пари. Печели този, който купува по-евтино и продава по-скъпо
3. Не всяка сфера на търговията е източник на богатство. Вътрешната търговия само го преразпределя между хората, не носи ново в страната. Източникът е външната търговия, следователно трябва да се изнася повече и да се внася по-малко. Придобитите пари увеличават богатството на страната.
4. Държавата трябва да е активен фактор в икономиката.
Идеите на меркантилизма придобиват относително развитие в западноевропейските държави, сред които се открояват Англия и Франция.
Във Франция заслужават да се посочат имената на Антуан дьо Монкретиен и Колбер. Антуан Монкретиен въвежда термина политическа икономия. През 1615г публикува съчинението „Трактат по политическа икономия”. В него отстоява идеята за приоритета на търговия пред всички други дейности. Държавата трябва да се осигурява с пари като стимулира външната тръговия. Изказва се за ограничаване на вноса, тъй като често чуждите търговци са олицетворение на помпа, изсмукваща богатството на страната.
Колбер е виден представител на меркантилизма. Той е генерален контрольор на финансите (финансов министър) на Карл Луи 14-ти. Френският меркантилизъм е известен като индустриален меркантилизъм с име Колбертизъм. Това подчертава спецификата на идеите на меркантилизма във Франция и тя се проявява в активната стопанска политика, инициирана от Колбер за развитие на местната индустрия, изграждане на пътища, мостове, канали, пристанища, корабостроене, корабоплаване и др. Анцент в индустриалната политика на Колбер е върху износните производства и експанзитичната колониална политика. Главно внимание на Колбер е развитие на индустриалната и външна политика и подценяване на селското стопанство.
В Англия най-виден меркантилист е Томас Мън – един от директорите на източно-индийската компания, стопански деец. Автор е на два труда:
• Разсъждения затърговията на Англия с източна Индия (1621)
• „Богатството на Англия във външната търговия” или „За баланса на нашата външна търговия”. Трудът е публикуван 20 години след смъртта му.
Изказва се съгласуване на външната тръговия с местното производство на стоки. Изказва се гъвкава митническа политика. Предлага страната да развие по-мащабна транзитна търговия, а с нея са се развие и корабостроенето и корабоплаването.
Меркантилизмът има свое място в историята на икономическата мисъл. Принос:
- идеите за държавна намеса в икономиката;
- идеята за активен търговски баланс;
- протекционизъм (защита интересите на националната икономика);
- идеи за регулиране на паричното обръщение
Кейнс оценява меркантилизма като пример на практическо благоразумие при държавното управление, занимаващо се с икономическата система като цяло и осигуряване на пълна заетост на всички ресурси в страната.
Меркантилизмът в Русия - Меркантилизмът там се появява по-късно. Причини: забавено стопанско развитие; доминира дълго време националните стокови отношения. Едва в началото на 17в. се парично разменяне. Ордин вижда причината в недостига на капитал. Той разграничава правата на руски и чужди търговци. Юри Кр.е за укрепване на паричната система, забрана износа на суровини, стимул на промишленото и селското стопанство и развитие на външната търговия. При Петър I мерките са следните: протекция на промишлеността; разширяване на местното производство; предоставяне на монополни права на компании за производство на стоки от даден вид. Той прилага политика на търговски баланс. Активизира търговския баланс, но със забрана изнасяне на благородни метали.
