Лекции по Икономика

21. Монетаризъм – чикагска школа – Милтан Фридман

Основите на монетаризма са положени в средта на 1950-те, когато представители на чикагската школа излезли с остра критика на практическата програма на кейнсианството и нейната теоретична защита. Рожденната дата на монетаризма се свързва със статията на Фридман „Количествена теория на парите: нова формулировка” – 1956. по-късно Фридман станал всепризнат лидер на чикагската школа.
Терминът монетаризъм свидетелства, че в тази теоретична концепция ключова роля се отдава на парите. За да подчертае тази нова роля Фридман формулира лаконичния израз „Парите имат значение”. Не може да се каже, че кейнсианството е игнорирало ролята на парите. Самото наименование на основния труд на Кейнс „Обща теория на заетостта, лихвата и парите” показва, че той отдава особено значение на парите в неговата макроикономическа теория. Според Кейнс паричният фактор въздейства върху лихвения процент, който от своя страна въздейсва върху инвестиционните разходи, от кето следва, че се въздейства върху ефективното търсене. По-късно последователи на Кейнс се стремили да направят неговия макроикономически модел по-динамичен като с това отслабили вниманието към парите, приемайки, че не съществува тясна връзка между равнището на инвестициите и лихвения процент. Неокейнсианците поставили на преден план финансовия механизъм за регулиране на икономиката, най-вече бюджетните разходи и данъците. Ето при тези условия чикагската школа поставя в центъра на своя анализ парите , като реакция на продължително дълго време подценяване от кейнсианството поля на паричния фактор в икономиката, още повече, че той ярко се изявил с развитие на галопираща инфлация. Монетаристите, опирайки се на традициите на неокласиката утвърждават, че както преди пазарният механизъм е ефективен регулатор и удължава нейното равновесие. Безработицата, инфлацията, стагнацията и др. Се пораждат от неправилна държавна политика. Следва, че е нужно отказване от активна държавна намеса в стопанския живот. На фона на тези отправни теоретични положения се разрабтват и най-важните възгледи на монетарната концепция. Сред тях се откроява формулираната от Фридман теория за перманентния доход. Според Фридман текущият доход трябва да се разглежда като сума от два елемента: постоянен и временен. Фридман счита, че величината на потребителските разходи на националната икономика трябва да зависи от постоянния доход доколкото хората се стремят да стабилизират равнището на своето благосъстояние. Постоянният доход се регулира от дългосрочни фактори, поради което в дългосрочен период средната склонност към потребление е постоянна величина. Като се опира на теорията за постоянния доход Фридман достига до обощението, че тръсенето на пари е стабилно. С това обощение се противопоставя на кейнсианската теория, че търсенето на пари е нестабилно, защото върху него влияят променливи фактори, което Кейнс обяснява с три мотива:
• Транзакционен
• Предпазен
• Спекулативен
Посоченото обощение на Фридман, съгласно което търсенето на пари е стабилно му дава основание да направи следващото обобщение: съществува дългосрочна пропорция от една страна между паричната маса в обръщение и от друга цените и номиналния доход. Втори важен пункт на монетарната концепция на Фридман е тезата за решаващата роля на паричната маса за динамиката на националния доход и формирането на стопанския сектор. В съчинението „Монетарна история на САЩ: 1867-1960”, написано с съавторство с Анна Шварц е показано, че динамиката на паричната маса е циклична, подчертана е висока степен на зависимост между развитието на паричната маса и националния доход. Чрез анализ на големи статистически масиви данни Фридман прави извод, че промените в количеството на парите в обръщение, а не на инвестициите (както считат кейнсианците), определят икономическия цикъл. Ето защо Фридман обощава: стабилното развитие на икономиката, когато съществува равновесие на паричния пазар, т.е. когато се установи съответствие между търсенето и предлагането на пари. Стабилният растеж на националния доход предполага стабилен равновесен растеж на паричната маса. Обаче необходимото разновесие на паричния пазар се нарушава, когато нейният размер се постави в необоснована кредитно-парична политика на ЦБ. Резките промени в количеството на парите с цел да се поддържа ефективно търсене (в духа на кейнсианството), според Фридман подкопава стабилността на икономиката , стимулира цикличните процеси в нейното развитие. Такова обяснение на цикличните колебания обуславя и дълбоките различия на възгледите на монетаристите и кейнсианците целите, инструментариума и методите на стопанска политика на държавата. Кейнс поставя на 1-ви план постигане на пълна заетост нато непременно условие на икономическата ефективност. Монетаристите от своя страна поставят за главна цел постигането на пазарната маса и стоковите цени. Във връзка с това Фридман обосновава идеята за „естествено равнище” на безработицата. Стремежът на държавата да повиши заетостта чрез повишаване на ефективното търсене не само поражда инфлация, но в дългосрочен период безработицата винаги ще се стреми към естествено равнище. Фридман постулира, че само стабилната пазарна система и отстраняване на инфлацията осигуряват нормално действие на пазарния механизъм и равновесие на пазара. В светлината на тези теоретични положения се разграничават и възгледите относно икономическото положение на държавата. Кейнсианците отдават предпочитания на бюджетно-финансовия инструментариум, на растежа на държавните разходи и разглеждат бюджетния дефицит за приемливо заплащане осигуряващо пълна заетост. Монетаризмът отхвърля този вид инструменти за държавно въздействие върху икономиката. Според Фридман внимаието на държавата трябва да бъде върху кредитно-пазарната политика. Той формулира т.нар. „парично правило”, съгласно което обемът на паричната маса е най-достъпният засега критерий на монетарната политика. Той счита, че паричната маса трябва да расте средногодишно с 3-5%, независимо от състоянието на стопанскта конюнктура и фазата на икономическия цикъл. Постигайки такова нарастване на паричната маса, който според Фридман характеризира оптимален и равномерен темп на нейния прираст може да се постигне справяне с инфлационните очаквания, избягване на цикличните колебания и осигуряване на общото равновесие в икономиката. В заключение критикувайки кейнсианската концепция за активно държавно регулиране Фридман формулира алтернативни принципи на икономическа политика, която трябва да се опира на действието на свободните пазарни сили. Най-важното в монетаризма е необходимостта да се поддържа устойчиво нарастване паричната маса в икономиката.