Европейските институции се развиват на основата на правната рамка на договорите за ЕС и определените им компетенции. За тяхното функциониране страните- членки делегират суверенитет на независими институции, които да представляват интересите на Съюза. Европейската комисия подкрепя и ръководи дейностите от интерес за Съюза, Съвета на ЕС, където са представени националните правителства взема решенията, а Европейският парламент се избира от гражданите на ЕС. Съвместната работа на този "инсти¬туционален триъгълник" осигурява баланса на интересите и рабо¬тата за напредъка в областта на европейската интеграция.
1. Основни институции на ЕС
1.1. Европейски Парламент (чл. 189—201 от Договора*)
*Използваният в този раздел за кратко термин "Договора" означава Договора от Ница, консолидиран с предшестващите го Договор за Европейския съюз от Амстердам 1997 г. и Договора, създаващ Европейските общности от Маастрихт 1992 г
Състои се от представители на гражданите на страните- членки и дискутира изпълнението на Договора. Броят на членовете му не може да надвишава 732 (чл. 189). Те се избират на пет години и формират европейски политически групи- политически партии на европейско равнище, които отразяват европейското обществено мнение и политическата воля на гражданите на Съюза (чл. 191).
-Политически групи в Европейския парламент
*ЕРР-ЕD- група на Европейската народна партия и Европейските демократи
*РЕS- Група на Партията на европейските социалисти
*ELDR- Група на европейски либерални, демократически и реформистки партии
*Сгееns/ЕFА- Група на зелените/Европейския свободен алианс
*ЕUL/NGL- Конфедерална група на европейските обединени леви/ Северни зелени леви
*UEN- Група на Съюза на Европа на нациите
*ЕDD- Европа на демокрациите и другите групи
-Парламентът има три главни функции:.
*свързва се със Съвета на ЕС в процеса на законотворчеството- при адаптиране на директиви, регулации и решения. Включването му в законодателния процес е с цел гаранти¬ране на демократичната легитимност на приеманите до¬кументи;
*има отношение към изразходването на средства в Съюза и приема бюджета;
*осъществява демократичен надзор над Европейската комисия, прави предложения за избор на комисари и може да коригира Комисията. Осъществява политически контрол над всички останали институции.
Сега Европейският парламент се състои от 732 членове, раз¬пределени по страни, като при приемането на нови членки на ЕС трябва да се осигури съответното представителство вкл. и в парламентарните групи.
Официалното седалище на Европейския парламент е в Страс¬бург, където се свикват основните пленарни сесии, вкл. бюджет¬ната. Допълнителните пленарни сесии и тези на комитетите се провеждат в Брюксел, а Генералният секретариат и департаментите остават в Люксембург. Дебатите в Европейския парламент са публични и решенията му се обнародват в Официалния орган на Европейския съюз - Оfficiаl Jоиrnal оf thе Еurореап Соттипitiеs.
Предвид фиксираното в Договора от Амстердам, че "Съюзът се основава на принципите на свободата, демокрацията, уважава¬нето на човешките права и фундаменталните свободи и върховен¬ството на закона", през 1988г. Европейският парламент учредява наградата "А. Сахаров", която се присъжда на лица и групи с из¬ключителен принос за защита на човешките права.
1.2. Съвет на Съюза (чл. 202-210)
Съветът на ЕС е основна институция, където държавите- членки са представени на равнище министри. Неговите функции са (чл. 202):
* координация на обшата икономическа политика на страните- членки;
*има право да взема решения, вкл. и съвместни решения с Европейския парламент;
*сключва международни договори от страна на ЕС;
*разделя бюджетните правомощия с Парламента;
*взема решения в областта на общата външна политика, сигурностга и съдебното сътрудничество; *обсъжда с Комисията приетите актове и тяхното прилага¬не, като в определени случаи може да наложи прилагането на специфични правила.
Съветът се ръководи от председател, който се избира на рота¬ционен принцип на всеки 6 месеца
Съветът взема решения с мнозинство от своите членове (чл. 205). Когато е необходимо, решението се приема с квалифици¬рано мнозинство от общо 87 гласа, които се определят по квота
За да се приеме даден акт от Съвета, се изискват:
*62 гласа в полза на предложение, което се внася от Комисията;
*62 гласа при всички други случаи, събрани от поне 10 държави.
Към Съвета функционира и Комитет на постоянните предста¬вители (Корепер), който подготвя работата на Съвена, като в определени случаи може да взема и процедурни решения.
Практика на Съюза от 1974г. стана организирането на срещи на държавните и правителствените ръководители, наречени Евро¬пейски съвет, за обсъждане на важни въпроси за бъдещото развитие на ЕС. Той се свиква най-малко два пъти в годината и на него председателят на Парламента дава препоръки относно обсъжданите политически насоки на Съюза. Договорът от Маастрихт определя ролята на Европейския съвет като форма за издигане на основни политически инициативи и място за изглаждане на противоречия, които не могат да се разрешат от Съвета на ЕС. След всяка среща председателят на ЕС докладва в Парламента.
ЕС се произнася с консесус. ЕС не осъществява законодателни функции. Председателя се избира с квалифицирано мнозинство за срок от 2 ½ год., като той не може да преизбиран още веднъж.
1.3. Европейска комисия (чл. 211-219)
Тя работи за общите интереси на Съюза. Председателят и членовете й се излъчват от страните- членки и се назначават след утвърждаване от Европейския парламент. За осигуряване на функционирането и развитието на общия пазар Комисията (чл. 211):
*има право на законодателна инициатива и представя предложения в Парламента и Съвета;
*може да взема решения в своите компетенции при изпъл¬нение на актовете на Съвета и Парламента. Като изпълнителен орган на Съюза тя е отговорна за прилагането на правото на ЕС (директиви, регулации, решения) и осигурява изпълнението на бюджета и програмите, приети от Парламента и Съвета;
*формулира препоръки или предоставя виждания в областта на политиките на Съюза и в други ооласти ако сметне за необходимо. Дискутира със Съвета прилагането на приетите регулации, а когато е упълномощена, може да води международни преговори в областта на търговията и сътрудничеството.
Комисията има 20 членове, като една държава не може да излъчва повече от двама комисари. Те се назначават за пет години и са напълно независими от страните, чиито граждани са. Компетенциите на членовете се разпределят от председателя, който избира и свои заместници от тях.
Службите на Комисията са разположени в Брюксел и Люксембург. Тя се състои от 25 департамента, наречени генерални директорати (Directorate- General- DG), отговорни за прилагането на политиките на Съюза в дадена област.
1.4. Европейски съд и Пъовоинсганционен съд. (чл. 220-245)
В рамките на своята компетентност тези институции осигуряват интерпретацията и прилагането на Договора.
1.4.1.В Европейския съд участва по един съдия от всяка страна-членка, а седалището му е в Люксембург. Съдиите са с мандат от 6 години, и се излъчват от страните- членки, измежду личности, „чиято независимост е извън съмнение". Те избират председател за 3 години, който може да се преизбира, и създават правила за прилагане на процедурите. Съдът е единствената институция, има¬ща право да тълкува Договора и да дава мнение за корекции при прилагането му вследните случаи (чл. 234):
*тълкуване на текстове от Договора;
*валидност и тълкуване на актове на институциите на ЕС и на Европейската централна банка;
*тълкуване на статути на институции, създавани с актове на Съвета, определящи правомощията им.
Съдът се подпомага от 8 генерални адвоката. чийто брой при необходимост може да се увеличи. Те избират пръв генерален адвокат и предоставят на Съда своите независими мнения по всеки случай, освен когато обвинител по делото е институция на ЕС- това е задължение на Комисията, която представлява интересите на Общността.
Съдът заседава в три и петчленни състави и решава следните спорове:
*при неизпълнение от страна- членка на задълженията по членството - спорове между Комисията и страни-членки или между страни- членки;
*отмяна на актове или елементи от тях, които са част от правото на ЕС и са приети от Парламента, Съвета или Комисията;
*запълване на "бели петна" в законодателството;
*премахване на пречки при функциониране на институциите
*възражения срещу решения на Първоинстанционния съд.
За ефективното прилагане на правото на Съюза и недопускане на различия в интерпретирането на правните норми на ЕС Договорът предвижда сътрудничество между националните съдилища и Европейския съд.
-Процедури на Съда:
*Писмени процедури:
**Преки действия и възражения:Писмени възражения – запознаване на защитата; Публикуване на възражението в Официалния орган на ЕС - защита, отговор на засегнатия, отговор на ответника.
**Обръщение за първоначално гледане: Процедури или присъди от националния съд - превод на молбата за първоначал но гледане на езиците на Общността и придвижване по съответния ред- запознаване на страните- държавите -членки и институциите на ЕС; Публикуване на молбата за предварително гледане в Официалния орган на ЕС- писмено разглеждане на двете позиции.
*Словесни процедури: Слушания; Мнение на генералния адвокат; Решение на Съда; Присъда.
1.4.2.Първоинстанционният съд е създаден след 1989 г. с цел да раз¬шири зашитата на правата на европейските граждани и предприе¬мачи. Той се състои от поне един съдия от страна- членка, като броят на съдиите се определя от Европейския съд. Мандатът им е 6 години, като на 3 години съставът се обновява. Те си избират председател с три годишен мандат и определят правила за прилагане на проце-дурите. Първоинстанционният съд решава следните спорове:
*между физически и юридически лица за отмяна на актове на институциите на Съюза
*между предприемачи и асоциации на предприемачи съгласно ЕОВС;
*договори от публичен или частно правен характер, сключени от Общността, когато съдържат клаузи за арбитраж;
*административни спорове между институциите и техния персонал.
Решения по определени случаи могат да гр обжалват в Европейския съд.
1.5. Сметна палата (Соиrt о{ Аиditors) (чл. 246-248)
Тя осъществява контрол върху приходите и разходите, правени съобразно регулациите в ЕС, и финансовото управление на бюджета на Съюза.
Сметната палата се състои от по един представител на всяка страна- членка. Те се избират за 6 години с квалифицирано мно¬зинство от Съвета след консултации с Европейския парламент и могат да бъдат преизбирани. Предвид факта, че представляват ин¬тересите на Съюза, те трябва да бъдат напълно независими при из¬пълнението на служебните им задължения и това трябва да е извън всякакво съмнение (чл. 247).
Членовете на Сметната палата си избират председател за 3 години, който може да бъде преизбиран.
Сметната палата контролира сметките на приходите и разхо¬дите на Общността, тези на институциите, както и съответните фи¬нансови инструменти. Когато се прецени за необходимо при направени допълнителни транзакции от Парламенти и Съвета, Пала¬тата изисва публикуването им в официалния орган на ЕС.
На контрол подлежат всички приходи по линия на правната рамка на Съюза, както и средствата, получени от физически и юри¬дически лица от бюджета на ЕС. Когато разходите се правят от национални институции, те трябва да представят при поискване всяка необходима документация.
Ежегодно Сметната палата подготвя годишен доклад, който се предава на съответните институции и се публикува, както и специални доклади за направени проверки по определени случаи.
2. Други институции на съюза
2.1. Европейски икономически и социален комитет (чл. 257-262)
Европейският икономически и социален комитет е създаден още с Римския договор, има консултативен статут и се състои от представители на икономически и социални структури на граж¬данското общество, най-вече на производителите, фермерите, пре¬возвачите, работниците, търговците, занаятчиите, представителите на различни професии, потребителите и др. (чл. 257). Те се назна¬чават за 4 години, броят им сега е 222 и не може да надвишава 350 (чл, 258).
-Разпределение на представителите в Европейския икономически и социален комитет: Белгия 12; Франция 24; Австрия 12; Дания 9; Ирландия 9; Португалия 12; Германия 24; Италия 24; Финландия 9; Гърция 12; Люксембург 6; Швеция 12; Испания 21; Нидерландия 12; Великобритания 24.
Членовете избират председател и служители за две години и утвърждават правила за провеждането на процедури. Комитетьт се събира по искане на Съвета, Комисията или по инициатива на председателя.
Европейският икономически и социален комитет консултира и представя становища на Комисията, Съвета и Парламента в раз¬лични области на приложение на икономическата и социалната политика, групирани в 6 секции:
*Икономически и валутен съюз, и икономическо и социално сближаване (ЕСО);
*Единен пазар, производство и потребление (INT);
*Транспорт, енергетика, инфраструктура и информационно общество (TEN)
*Заетост, социални дейности и гражданство (SОС):
*Земеделие, селско развитие и околна среда (NAT)
*Външни отношения (RЕХ).
Наред с това той работи и в следните области:
*включване на организациите на гражданското общество в европейските начинания;
*повишаване ролята на организациите на гражданското общество в държавите, нечленуваши в ЕС, и други групи страни. Консултативният комитет подкрепя страните- кандидатки, тези от Средиземноморието и АКТ, Латинска Америка, Индия и др.
Комитетът допринася за развитието на интеграцията чрез анализи на различни аспекти от функционирането на ЕС, като из¬гражда анализаторски и експертни групи и търси компромис, когато мненията са диаметрално противоположни. Договорът от Ница и присъединяването на нови страни към ЕС повишава ролята му за включването на професионалните общности и гражданското общество в евоопейската шггеграция.
2.2. комитет на регионите (чл. 263-265)
Това е най-младата институция на ЕС, създадена с Договора от Маастрихт от 1991г. Той се състои от представители на регионални и местни власти с изборен мандат или политически фигури, избрани на национални форуми, н има консултативни функции. Членовете на Комитета на регионите сега са 222, и не могат да надвишават 350 (чл. 263).
-Разпределение на представителите в Комитета на регионите
Белгия 12; Франция 24; Австрия 12; Дания 9; Ирландия 9; Португалия 12; Германия 24; Италия 24; Финландия 9; Гърция 12; Люксембург 6; Швеция 12; Испания 21; Нидерландия 12; Великобритания 24. Б-я ще има 12
Членовете на Комитета се назначават за четири години, изби¬рат председател и служители с двегодишен мандат и приемат пра¬вила за процедури.
Създаването на Комитета на регионите е свързано с две главни особености:
*над ¾ от правото на ЕС се прилага на регионално и местно равнище, което обуславя включването на предста¬вителите на тези власти в законотворческия процес;
*разбирането, че избраните представители на местно равни¬ще съдействат за доближаването на Съюза до гражданите.
В този контекст Договорите от Маастрихт и Амстердам задължават Съвета и Комисията да се консултират с Комитета на региогионите, когато правят нови предложения, въздействащи на Регионално и местно равнище.
Договорът от Маастрихт определи следните пет области:
*икономическо и социално сближаване;
*трансевропейските инфрасгруктурни мрежи;
*здраве;
*образование;
*култура.
Договорът от Амстердам допълва с още пет области:
*политиката по заетостта;
*социална политика;
*околна среда;
* образование и квалификация;
*транспорт
Извън тези области Комисията, Съветът и Европейският пар¬ламент имат възможност да се консултират с Комитета на регионите, когато преценят, че решенията им могат да имат значение на регионално или местно равнище. Комитетът може по своя инициа¬тива също да взема отношение по определени позиции, ако е необходимо. В работата му се прилагат следните принципи:
*Допълняемост (subsidiarity)- решенията на ЕС трябва да бъдат по-близо до практиката и Съюзът няма да взема отношение, ако съществува по-добро решение на национално, регионално или местно равнище.
*Близост (Рroximitу)- всички равнища на управление трябва да са насочени към гражданите, като се осигури прозрач¬ност на организацията на работа и отговорностите.
*Партньорство (Раrtnershiр)- силно европейско управле¬ние означава съвместна работа на европейските, националните, регионалните и местните органи на управление, както и включване на четирите власти в процедурите на вземане на решения.
2.3. Европейски Омбудсман(чл. 195)
Той се назначава от Европеиския парламент с правото към него да се обръщат всички граждани на ЕС, физически и юриди¬чески лица по въпроси, свързани с лошо управление на дейностите на Общността от институциите на Съюза с изключение на Съда и, Първоинстанционния съд предвид юридическите им функции.
Омбудсманът има право да проучва случая, като изисква ин¬формация от съответните институции и търси най-благоприятното решение. Когато са направени препоръки нередностите трябва да се отстранят в тримесечен срок. В случай на противоположни мнения с разглежданата институция Омбудсманът информира Европейския парламент и засегнатата институция. Освен това той представя в Парламента и годишен доклад за разгледаните случаи.
2.4. Агенции на ЕС
Агенциите на Съюза са органи, които са важни за функциони¬рането на институциите на ЕС, се изграждат с вторични правни актове и допълват деиността им (на институциите) в специфични области- технически, научни и управленски - които са част отполитиките на ЕС. По¬настоящем те са 15 и под определението Агенции на Общността могат да бъдат Центрове, Фондации, Агенции,, Офиси, Обсерватории.
Агенции на ЕС:
-Cedefop- Европейски център за развитие на образованието и квалификацията
-EUROFOUND- Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд
-ЕЕА- Европейска екологична агенция
-ЕТF- Европейска фондация за квалификация
-ЕМСDDА- Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркотичната зависимост
-ЕМЕА- Европейска агенция за оценка на медицинските продукти
-ОНIМ- Офис за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн)
-ЕU-ОSНА- Европейска агенция за безопасни и здравословни условия не труд
-СРVО- Офис на Общността за растително разнообразие
-СdТ- Център за преводи за институциите на ЕС
-ЕUMС- Европейски център за мониторинг на расизма и ксенофобията
-ЕАR- Европейска агенция за възстановяване
-ЕFSА- Европейка агенция за безопасност на храните
-ЕМSА- Европейска агенция за безопасност на корабоплаването
-ЕАSА- Европейска агенция за безопасност на въздухоплаването
