Стратегическите решения са насочени към постигането на значими резултати в бъдещето. Те засягат провежданата политика, сферите на бизнес, предлаганите продукти, обслужваните пазари, осъществяваните функции и др. Характерът на стратегическите решения в малкия и големия бизнес съществено се различава. Малката фирма има малък пазарен дял и не влияе върху конюнктурата на пазара. Тя се управлява персонално от нейния собственик, който взема относително независими решения. Тези решения имат предимно краткосрочен характер. Това се обуславя от голямата заангажираност с текущата дейност, необходимостта от ежедневното решаване на разнообразни проблеми и задачи, невъзможността да се делегират отговорностите за административната работа на други хора, ограничените мениджърски знания и др. Изключения правят предприемаческите фирми във високотехнологичните отрасли.
Стратегическите решения в малкия бизнес обикновено засягат неговото започване, растеж и оцеляване. Те се характеризират с ограничен брой алтернативи поради неголемия размер, оскъдните ресурси, слабото разнообразие и др. Основополагащи при стартирането на бизнеса са личната мотивация и потребността от независимост. Стратегическите решения засягат характера на дейността, перспективите за развитие, разполагаемите ресурси, наличния потенциал и др. Растежът на малкия бизнес е свързан с промяна на продуктите и пазарите. Стратегическите решения изискват маркетингови проучвания с оглед намаляването на неопределеността и риска. Тяхното реализиране е свързано със стабилно финансово обезпечаване. Оцеляването на малкия бизнес зависи от редица външни и вътрешни фактори, като икономически и финансови условия, конюнктура на пазара, лоялност на клиентите и др. Шансовете са в по-голямата гъвкавост, по-високата специализация, по-ниските разходи и др.
В големите, фирми съществува определена йерархия на стратегическите решения. На корпоративно ниво се търси отговор на въпроса: Какъв бизнес е целесъобразно да развива фирмата? Вземат се решения относно перспективния делови портфейл, които засягат сливанията, поглъщанията, диверсифицирането, ликвидирането и др. На бизнес ниво се поставя въпросът: Как фирмата може по-добре да се конкурира в бизнеса? Решенията засягат подходящото избиране на целевите пазари, определянето на асортимента на предлаганите стоки и др. На функционално ниво е необходимо да се отговори на въпроса: Какво фирмата трябва да направи.
Във всяка област, за да създаде конкурентни предимства в съответния бизнес? Решенията са насочени към сегментирането на пазарите и позиционирането на стоките, създаването и поддържането на дистрибуторската мрежа, разработването и провеждането на рекламната кампания и др. Мениджърите трябва да вземат разнообразни стратегически, тактически и оперативни решения. Тези решения се различават по времевия хоризонт, който при стратегическите решения обикновено надхвърля 5 години, при тактическите решения е около 1 година, а при оперативните решения е до 1 месец.
Стратегическите решения се подкрепят от множеството тактически и оперативни решения. Тяхната важност зависи от избраните приоритети в организацията. Необходимостта от стратегически решения най-често се поражда, когато възникнат нови възможности или когато се появят сериозни заплахи в обкръжаващата среда. Според изследванията на професор Цзк. Щайнер1 има съществена разлика във времевия хоризонт и характера на решенията на различните йерархични нива.
Президентът на компанията основно се ангазкира с вземането на дългосрочни и средносрочни решения. Времевият хоризонт в 67 % от случаите надхвърля 2 години. Вниманието на редовия супервайзор е насочено главно към вземането на краткосрочни решения. При него времевият хоризонт в 78 % от случаите обхваща 1 седмица.
