Лекции по Икономика

4. Адам Смит и зрелият класицизъм

1. Формиране на икономическите възгледи на Смит и методология на икономическия анализ
втората половина на 18в. е ключов период в развитие на икономическата наука. От една страна в най-развитите страни и най-вече в Англия, окончателно завършва периодът на първоначално натрупване на капитала и започва етап на промишлено развитие. Капиталистическите отношения стават преобладаващи, по този начин пазарната система като обект на научно познание достига определена степен на зрялост. От друга страна благодарение на работите на отделните икономисти (Кейнс, Тюрго) са формулирани важни методологични принципи, анализират се отделни страни на капиталистическата икономика. Заслуга за създаването на цялостна система на теоретични представи за капиталистическата пазарна икономика през 2-та половина на 18в. принадлежи на Адам Смит. С неговото име се свързва изграждането и утвърждаването на зрелия класицизъм в политическата икономия. Смит е 1-ят професионален икономист в историята на икономическата наука. За разлика от свои предшественици, които са били търговци, лекари , съдии, държавни дейци, той в по-голяма част от своя живот преподава във висши училища и научни икономически изследвания. Роден е 1723, умира 1790. завършва Гласгоуския университет, получава стипендия за Оксфорд и след завършването отново се завръща в Шотландия, където започва да преподава. 1751 е избран за професор по логика в Гласгоу. 1759 публикува първи изследователен труд „Теория на нравствените чувства”. След него публикува „Богатството на народите”. Още през 18в. книгата се преиздава 10 пъти на английски език. Той се състои в 5 книги. В него Смит разглежда икономически проблеми на 3 равнища: обществото, класите, индивида. Неговото виждане за анализа а икономията се отличава с два момента:
- той се интересува от агрендиранията (събирания) и в този смисъл от макроикономическия образ на икономията. Интересува се от процесите на създаване на обществения продукт и натрупването на капитал. Главни действащи лица са агрегирали субекти (класи);
- имал е предвид реалната, а не паричната икономия

Икономическия анализ в труда се основава на няколко важни методологични положения. В икономическото познание той изхожда от идеята за естествеения ред, за действието на икономическите закони, но за ралика от физиократите той приема, че естественият ред, механизмът на пазара се създава стихийно – самопроизводно. Методологията му се основава на учението за естественото право, предполагащо идеята за суверенитет на народа, човешките права, автономността на индивида. Достига до крупното обобщение: от идеята за естествения ред идеята за естественото право изгражда своето разбиране за системата на естествената свобода, което играе голяма роля в концепцията за зрелия либерализъм. Методът на Адам Смит се отличава с друг нюанс – двойнственост. От една страна той изследва вътрешноприсъщите връзки на икономията, а от друга описва явленията на стопанския живот така както те се приравняват на неговата повърхност. Тази двойнственост се проявява на различни места в „Богатството на народите”, но тя има и определен положителен резултат. В анализа на обществото Смит изследва поведението на отделния индивид. Кодът на анализа се развива в следните посоки:
• по своята същност човекът е егоист с обособени лични интереси;
• за реализация на интересите се нуждае от услуги на други хора;
• бидейки егоисти хората си оказват възмездни услуги и единствената рационална форма на взаимност е размяна;
• последното е естествено явление, т.като на индивида е присъща естествена склонност на размяна

2. Икономическата система на Адам Смит
Централен проблем на Смит е природата на богатството - причините за увеличението му и принципите на разпределението му. Това личи и от заглавието на труда му „изследване за природата и причините за богатството на народите”. В началото на този труд Смит ясно определя принципите на научния анализ. Богатството се заключва в количеството необходимо за съществуването на живота продукти, създадени от труда на работниците.

Равнището на богатството на нацията се определя от два фактора:
- Производителността на труда;
- От сътотношението между лицата, заети с поземлен труд, и лицата, които не са заети с такъв труд

От тези два фактора Смит приема за определящ първия. Производителността от своя страна зависи от разпределението на труда. Затова той започва своя анализ с разпределението на труда в сферата на материалното производство. В духа на класическата традиция Смит поставя акцент преди всичко за научно познание на икономическите проблеми не в сферата на обръщението (както е при меркантилистите), а в сферата на производството. Анализът на разпределението на труда е напълно обоснован, когато е живял Смит, а това е период на манифактурен капитализъм, а за манифактурното производство е характерно преобладаването на ръчния труд и повишаване на производителността на труд зависи най-вече от разделението на труда, от специализацията на отделните операции. Той разглежда връзката на разделението на труда със степента на развитието на пазара с произтичащата от това необходимост от размяна и ролята на парите като средство за обръщение, обслужващи размяната. След като изяснява връзката на разпределението с размяната на пари Смит се стреми да отговори на въпроса от какво зависи способността на стоката да се разменя. Започва с понятието стойност. То има две различни значения:
- Потребителна стойност, изразяващ полезността на даден продукт;
- Разменната стойност – възможността за придобиване на друг продукт в процеса на размяна

Главното си внимание Смит съсредоточава върху разменната стойност. Иска да отговори на въпроса какво е нейното мерило. При анализа достига до извод, че трудът единствената мярка на стойността на стоките или единственото мерило, с което се оценяват стойностите на различните стоки винаги и навсякъде. Така Смит застъпва фундаменталната концепция за трудовия характер на разменната стойност на стоката, т.е. количеството на изразходвания труд определя разменната стойност на стоката във всички отрасли на производството. Според него обаче трудът е мерило на разменната стойност само в пределите на занаятчийството. Там, където доминира ръчният труд рядко има връзка между изразходвания труд и величината на стойността на стоката. Тук стоките се разменят в пропорции съгласно разхода на труд за тяхното създаване.
Смит продължава анализа на стойността с оглед капиталистическия сектор. Приема, че с появата на капитала и поземлената собственост стойността на стоката се определя от равнището на рентата и работната заплата. С такава позиция Смит вече дава друго определение на стойността, а именно, че освен труда в нейното създаване участват още капиталът и земята. Всъщност това е втора концепция, която обвързва стойността на стоките с разходите за производства. Тези определения на стойността не бива да се разглеждат като недостатък в пълния смисъл. Те служат като основа за бъдещата полемикамежду привържениците на трудовата стойност и стойността с производствени разходи.

Смит обръща внимание на анализ на доходите на основните класи – наемни работници, капиталисти, поземлени собственици. Приема, че работната заплата е трудов доход, нейното равнище зависи от два фактора: пазарни (търсен, предлагане на труд) и непазарни (условия на труд, жизнен характе и т.н.). смит се изказва за щедро възнаграждение на труда. Проявява се неговият хуманизъм, когато заявява, че едно общество не може да процъфтява и да е щастливо, когато по-голяма част от хората са бедни и нещастни. В този смисъл той пледира, чев с увеличение на богатството на нацията трябва да се увеличи и паричната и реална работна заплата. Относно печалбата Смит отбелязва, че тя е отдръжка от труда на работника, представя е като принаден продукт, създаден от труда на работниците. Освен това Смит има 2-ро схващане за печалбата – това е доход за труда на собственика на капитала, който поема риска и влага труд при инвестирането на капитал. Поземлената рента също е обект на анализ като доход от земята. Веднъж се разглежда в светлината на трудовата теория на стойността, т.е. представена е за принаден продукт – отдръжка от труда на работнка в селското стопанство. Освен тази постановка Смит има и друго виждане за рентата, че тя е доход като естественото възнаграждение за ползването на земята. На 3-то място той извежда възможността от рентата в сферата на обръщение като резултат на монополни цени в селскостопанските стоки, заплащани от крайните потребители. Това богатство на нюанси показва, че Смит се стреми да гледа от много гледни точки.
В икономическата система на Смит анализът обхваща още разграничението на два вида труд в пазарното стопанство:
- Производителен
- Непроизводителен

При производителният анализът му 1-во засяга общоикономическите му аспекти. От това гледище производителен е трудът, който създава материални блага. От гледна точка на производствения труд при капитализма, то това е този труд, който носи печалба на предприемача. Той може да се използва в материалната сфера и в духовната стига той да доставя печалба за собственика.
Непроизводствен е този труд, който се използва за доставяне на услуги от нематериален характер, т.е. услуги изчезващи в момента на тяхното оказване, услуги на чиновниците в общинските администрации, армията и т.н. Смит се занимава с капитала и икономическото натрупване. Той дефинира капитала с понятието запас. Такова тълкуване се утвърждава в икономиката и печели много привърженици. Социалнонеутрално е, валидно е за различните форми на предприемаческа дейност, т.к. капиталът като запас с производствено значение се създава в частни капиталистически държави, кооперативни и други предприятия. Смит групира капитала на:
• Основен капитал
• Оборотен капитал
Той се опитва да дефинира критерий за класификацията и за такъв приема начина, по който капиталът носи печалба. Оборотният капитал осигурява печалба, когато при използването му преминава от едни ръце в други, от един към друг собственик.
Основният капитал носи печалба без да сменя своя собственик и без да участва в обръщението. В случая с този критерий Смит се заблуждава като приема, че:
А) само оборотният капитал се включва в обръщението
Б) схващайки обръщението на оборотния капитал като юридически акт
В действителност и основният и оборотният капитал участват в обръщението т.к. той е икономически акт – движение на стойността на единия и на другия. Оборотният капитал участва с цялата си стойност в обръщението, а основният капитал участва през дадена стопанска година само с частта на своето изхабяване, представено от амортизациите на съставните му части. Сред фундаменталните проблеми на „Богатството на народите” е икономическото натрупване като средство за повишаване на капитала и повишаване на богатството на нацията. Най-надежден начин за поддържане на икономическото натрупване е част от дохода да се спестява и влага допълнително за създаване на нова продукция. Смит отдава значение на частното капиталистическо натрупване като приема, че този начин създава по-големи стимули за инвестиции. В „Богатството на народите” всъщност ни е дадено учението за пазара на свободната конкуренция. Този пазар е изграден от изолирани единици и с това се подчертава значението на индивидуалните итереси. В пазара функционира на принципа на самоограничението. Това е доказателство, че той може стихийно да се приспособява към измененията в тръсенето и предлагането и в този смисъл не се нуждае от държавна намеса за ефективното му функциониране. Според Смит при свободния пазар личният интерес действа еднопосочно с обществените интереси. Този феномен Смит обяснява с метафората „невидимата ръка”. Смит приема, че действайки в интерес на личния си интерес, всеки индивид, като субекти на пазарни отношения, бива напавляван от „невидимата рък”. Стихийното поведение на икономическите субекти, насочено към задоволяване на личните интереси, без да се съзнава водят до задоволяване на обществените интереси. Приемайки тази позиция Смит адмирира свободния пазар. За подобни виждания по това време има обективни основания. Пазарната система, тогава отхвърляйки остатъците на феодалните отношения възбуа огромна мотивация, разкрепостява личността, утвърждава икономическата свобода.
Епохата на Смит се отличава с ускорено развитие на стопанството, което не познава явлението икономически кризи, затова и Смит достига до заключението, че пазарът предлага най-добра организация на обществените отношения.