Вземането на решения в ЕС (чл. 251) се основава на взаимо¬действието между главните европейски институции в "институ¬ционалния триъгълник" - Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия. Сметната палата., Икономическия и социалния комитет, Комитетът на регионите, Европейската цен¬трална банка и ЕКОФИН се включват при обсъждането на специфични теми. Правилата и процедурата за вземане на решения са дефинирани в Договорите.
Правна база
Правото на ЕС (аcquis сотmunatairе) включва следните правни инструменти:
-Регулации. Те са общи по своето приложение, въвеждат се и директно се прилагат от страните- членки. Приемането им поради наднационалния характер на правото на ЕС ги прави задължителни за прилагане и не се изискват про¬мени в националното законодателство.
-Директиви. Те са задължителни за всяка страна- членка, към която са адресирани, но дават възможност на националните власти да избират форми и методи за прилагането им. Това обуславя необходимостта от промени в ня¬кои национални закони и нормативни актове.
-Решенията са задължителни изцяло за този, за когото се отнасят.
-Препоръките и мненията нямат задължителна сила.
Изборът на процедура зависи от естеството на предложеното от Комисията решение, както и от необходимостта от консултативни процедури и прилагането на мярката, наречена съвместно решение. Съчетаване на различни процедури обаче не се допуска.
Практиката на ЕС е формулирала три главни процедури, които се прилагат при вземането на решения:
-Съвместно решение (codecision). Тази процедура е въведена с чл. 251 от Договора и представлява приемане на на Комисията от Парламента и Съвета след две положителни четения. В случаите на различия се използва "консултативен комитет", включващ представители на Съвета и Парламента, с участието на Комисията и се постига съгласие. То се представя на трето четене в Парламента и Съвета и се приема.
-Единодушно решение (assent). Включва предложение от Съвета до Европейския парламент да се съгласуват позициите преди да се вземат много важни решения. Парла¬ментът може да приеме или да откаже, но не може да отмени приемането на решението от Съвета.
-Обикновени консултации. При тази процедура мнението на Европейския парламент се представя на Комисията, която може да внесе промени съгласно него. Предложе¬нието се разглежда от Съвета, който може да го приеме или да го промени в първоначалния вариант. Ако Съветът отхвърли предложението на Комисията, то трябва да бъде направено единодушно. Тази процедура се прилага в следните области:
*Полицейско и правно сътрудничество по криминални дела.
*Ревизия на договори.
*Засилено сътрудничество.
*Дискриминация на основата на пол, раса, етнически произход, религиозно или политически убеждение, увреждания, възраст или сексуална ориентация.
*Гражданство на ЕС (прилагане на споразумения, нови правила).
*Земеделие.
*Визи, заселване, имиграция, и други политики, свързани със свободното движение па хора.
*Транспорт.
*Правила за конкуренция.
*Данъчни споразумения.
*Икономическа политика (промяна на протокол при значителна липса па процедурни правила).
2. Развитие на управлението на ЕС. Европейски конвент за бъдещето на Европа
Процесите на разширяване на ЕС обуславят неговото насоч¬ване към подобряване на функционирането му. Във връзка с това е публикувана Бяла книга за европейското управление, която съдържа препоръки за увеличаване на демокрацията в Европа и разширяване на легитимността на институциите.
На тази основа е открит и дебатът за бъдещето на ЕС и за. промените, които трябва да се осъществят на следващата Междуправителствена конференция през 2004г. Въпросите, които очакват отговор, са свързани с:
-начините за определяне и наблюдение на попрецизното разграничаване на компетенциите между Европейския съюз и сграните- членки, като се използва принципът на допълняемост (subsidiarity);
-статута на Хартата на ЕС за фундаменталните права, прокламирана в Ница, съгласно резултатите от Европей¬ския съвет в Кьолн.
-подобряването (simplification) на Договорите с цел да станат по-ясни и разбираеми, без да се променя смисълът им;
-ролята на националните парламенти в европейската архитектура.
Следвайки решението на Европейския сьвет от Гьотеборг (юни 2001г.) и Лаакен (декември 2001г.) е учреден Европейският конвент, който да бъде форумът за дискутиране на промените в политическата и институционалната рамка на ЕС. Той ще формулира предложения до Европейския съвет за дискусия, която да изработи основите на следващата междуправителствена конференция. Конвентът се председателства от Валери Жискар Дестен и се състои от:
-15 представители на държавните и правителствените ръководители на страните- членки (по един от страна);
-13 представители на държавните и правителствените ръководители на страните- членки (по един от страна);
-30 представители на националните парламенти на сгра¬ните- членки (по двама от страна);
-26 представители на националните парламенти на страните- кандидатки (по двама отстрана);
-16 членове на Европейския парламент;
-2 представители на Европейската комисия.
Като наблюдатели участват Европейският икономически и социален комитет- 3 представители, Комитетът на регионите- 6 представители, социалните партньори - 3 представители и Европейският омбудсман.
Конвентьт се събира на пленарни сесии веднъж в месеца в сградата на Европейския парламент, сесиите са открити и обикновено продължават два дни и половина. Заседанията преминават през 3
етапа:
-изслушване- формулиране на очакванията и потребностите на страните-членки, правителствата и Европейското общество;
-дебати - представяне на различни гледни точки за напредъка и оценки за прилагането им и възможните последици;
-предложения - синтезиране и систематизиране на предложенията, които ще бъдат представени на Европейския съвет, когато Конвентът приключи своята работа.
