4. Същност на стратегическата политика

Стратегическата политика направлява действията на мениджърите и персонала на организацията. Тя служи в качеството на ръководство при вземането на решения. Стратегическата политика е основна прерогатива на висшия мениджмънт. Колкото е по-висок заеманият пост, толкова е по-голяма ролята му в политиката на компанията. Тя изразява стремежите, амбициите и волята за извършване на важни промени, свързани с нейното развитие. Политиката се базира върху използуването на определени принципи, правила и процедури. Нейното формулиране е свързано с установяване на основните принципи, по които да се ръководи организацията, докато нейното провеждане изисква използуване на конкретни процедури за практическо реализиране на провъзгласените принципи. Стратегическата политика изисква намирането на правилните отговори на такива важни въпроси, като: Какви ще бъдат обществените отговорности на компанията? Какви продукти и услуги в бъдеще ще предлага? С какво качество? Къде, кога, как, на кого и при какви условия ще се продават стоките? Как ще се извършват доставките? Къде и как ще се произвеждат продуктите? С каква техника и технология? Каква ще бъде интеграцията? Какво следпродажбено обслужване ще е необходимо? Как това обслужване ще се предлага и заплаща? Как ще се организира компанията? Каква ще бъде нейната организационна и производствена структура? С каква степен на централизация и децентрализация? Какви права и отговорности ще имат мениджърите от различните йерархични нива? С какви ресурси ще разполагат? Каква ще бъде кадровата политика? Как ще се финансира дейността на компанията? Какви инвестиции ще са необходими за нейното развитие? и др.

Стратегическата политика определя акцентите при решаването на редица стратегически задачи, като:
• формулиране и ранжиране на целите, свързани с перспективното развитие на компанията;
• предвиждане и прогнозиране на значимите промени в обкръжаващата среда;
• идентифициране и използуване на потенциалните възможности за фирмата;
• ограничаване и париране на заплахите от страна на основните конкуренти;
• изтъкване и подчертаване на създадените предимства по отношение на продуктите, пазарите и др;
• превъзмогване и преодоляване на недостатъците във функционирането на компанията;
• обвързване и консолидиране на интересите на различните групи вътре и извън фирмата; .
• координиране и хармонизиране на вземаните решения, засягящи стратегическата ориентация;
• разкриване и разрешаване на основните проблеми, които възпрепятствуват развитието на компанията;
• изясняване и осветляване на бъдещата икономическа ситуация, в която ще оперира организацията;
• поощряване и насърчаване на стратегическото мислене, с оглед очертаване на перспективите за развитие;
• интегриране и коопериране на усилията за постигане на по-високи резултати;
• разграничаване и разпределяне на правата и отговорностите на мениджмънта;
• привличане и приобщаване на повече съмишленици при осъществяване на промените в компанията;
• стимулиране и мотивиране на поведението на различните потребителски групи;
• контролиране и инспектиране на работата на персонала за подобряване на качеството;
• регулиране и коригиране на действията на компанията за успешно приспособяване към изискванията на средата;
• събиране и обработване на информация, която има стратегически характер и др.

Стратегическата политика направлява цялостната дейност и установява нормите на поведение (мodus operandi) на организацията. Тя определя степента на свобода на действие на отделните звена и хора. Политиката може да се декларира в писмена или устна форма. Целта е всеки да знае какво трябва и какво не трябва да прави. Търговските фирми могат да провеждат политика на насърчаване на продажбите, на снижаване на цените, на разширяване на асортимента, на намаляване на стоковите запаси, на увеличаване на инвестициите, на заплащане на труда и др. Кадровата политика в повечето японски компании е насочена към пожизнено наемане на работа, колективно вземане на решение, колективна отговорност, бавно оценяване и издигане, неформално контролиране, широка специализация и др. Това осигурява гъвкавост и стабилност в тяхното дългосрочно развитие.

Стратегическата политика е свързана с предоставянето на определени пълномощия на различните нива на мениджмънт. Пълномощието представлява ограничено право да се използуват ресурсите на организацията и да се направляват усилията на хората при изпълнението на конкретни задачи1. Стратегическата политика може да бъде представена по-общо или по-конкретно, съобразно степента на централизация или децентрализация на властта. Централизираната политика означава концентриране на пълномощията в по-високите йерархични нива, докато децентрализираната политика - разширяване на пълномощията на по-ниските нива на управление. Отсъствието на политика силно затруднява делегирането на пълномощията, тъй като липсват прецизни указания за вземането на решения. Процесът на делегиране включва определяне на очакваните резултати, формулиране на конкретните задачи, предоставяне на пълномощията и възлагане на отговорностите за тяхното решаване2. Границите на пълномощията се определят от съществуващите процедури и правила.


    <sup>Компаниите в зависимост от икономическите условия могат да провеждат политика, насочена към растеж или към оцеляване. Това определя обхвата на прилаганите стратегии (табл.).

Таблица</sup> 

Променливи		Политика
		Оцеляване	Растеж
Стратегия	Хоризонтална	елиминиране на отделни продукти	добавяне на нови продукти
	Вертикална	премахване на някои функции	развиване на нови функции

Политиката на оцеляване може да се реализира чрез ликвидиране на излишните звена и поделения, съкращаване на технологичните мощности, освобождаване от ненужното оборудване, преориентиране на производството и др. Тази политика обаче временно решава проблемите на фирмата. Необходимо е паралелно да се създават подходящи условия за нейното бъдещо развитие. Това изисква модернизиране на производството, повишаване на качеството, подобряване на организацията, изменение на асортимента и др.

Политиката на растеж е свързана е развитие на потенциала, технологично обновление, продуктова иновация, влагане на инвестиции, подобряване на конкурентоспособността, изграждане на репутация, разнообразяване на асортимента, усъвършенствуване на дистрибуторската мрежа, насърчаване на продажбите и др.

Стратегическата политика определя основните насоки на извършване на стратегическите промени за по-дълъг период от време. Тя засяга формулирането, избирането, изпълняването, контролирането и оценяването на стратегията на организацията.

Стратегическата политика се провежда с помощта на съответни прабила и процедури и се реализира чрез използуването на различни административни, финансови, икономически, правни, етични и други механизми.