Лекции по Икономика

9. Структурни политики на ЕС

Структурните политики се развиват в контекста на Единния вътрешен пазар (ЕВП) на ЕС като отговор на диспропорциите в Ев­ропейското икономическо пространство (ЕИП), причинени от неравномерността както в предлагането и разположението на произ­водствени фактори, така и в традиционното развитие на регионите на ЕС. Интеграционните процеси, свързани с териториалното разполагане на икономически дейности, и структурните изменения обусловят засилването на регионалните аспекти на икономичес­кото развитие и преразпределение на финансовите ресурси в рамките на структурните политики. С Единния европейски акт се пос­тавят основите на политика на намаляване на различията в прос­транственото развитие на ЕС. В този смисъл въпреки определената условност на критериите сближаването е процес, при който диспропорциите в социалното и икономическото благосъстояние между различните региони или групи в Общността са политически п социално приемливи.
Регионалните диспропорции в ЕИП са традиционно в два основни аспекта- региони с изостаналост в икономическото развитие и региони, засегнати от индустриална депресия. Така определените проблемни райони в отделните страни водят до значителни различия между самите страни, тъй като в основата на регионалните диспропорции са отрасловата структура, различията в производителността, инвестиционната активност и състоянието на трудовите пазари. По­ради това в рамките на ЕС влиянието на националните различия в растежа, а оттук и конвергенцията между страните продължава да определя и различните подходи в дефинираната политика за икономическо и социално сближаване.
1. Цели на структурните политики
Предвид съществуващите различия между отделните страни и изграждането на Икономическия и валутен съюз, за програмния период 2000-2006 г. се създава общ подход при реализирането на политиката на икономическо и социално сближаване. Във връзка с това на преден план изпъкват следните няколко направления на нейната реализация:
*определяне  на  видовете  региони,  които  подлежат на подпомагане, съобразно критериите на  общата регио­нална политика, възприети като основни цели на струк­турните политики;
*развитие на механизмите за прилагане на структурните политики- аграрно-структурна, риболов, регионална и социална, и на основните им инструменти- фондовете;  
*предвид необходимостта от концентриране на въздейст­вието, съчетаване на политиките в решаването на определени проблеми- главно в рамките на дефинираните цели;
*развитието на нови подходи в структурните политики и реформи в техния обхват и инструменти. Тези направления се осъществиха при формулирането на но­вите цели на структурните политики, развитието на програмния подход и инициативите на ЕС.

Реформата в целите на Структурните политики
Програмен период 1994-1999 г.
Програмен период 2000-2006 г.
Цел 1. Развитие и структурно приспособяване на региони, чието развитие изостава.
Цел 6. Развитие на региони с изключително ниска плътност на населението.
Цел 1. Развитие и структурно приспособяване на региони, чието развитие изостава.

Цел 2. Конверсия на региони, сериозно засегнати от индустриална депресия.
Цел 5Ь. Стимулиране развитието на изостанали селски райони
Цел 2. Икономическа и социална конверсия на райони със структурни проблеми.

Цел 3. Противодействие на дългосрочната безработица и улесняване интегрирането в трудовия пазар.
Цел 4. Адаптиране към индустриалните промени.

Цел 3. Развитие на човешките ресурси.


1.1. Цел 1. Развитие и структурно приспособяване на региони, чието развитие изостава- обхваща региони, чиийто БВП на човек от населението, измерен според паритета на по­купателна способност съобразно стандартите на Съюза, е под 75% от средното за ЕС и покрива 20% от населението му. Към тях се включват и отдалечени региони като френските отвъдморски департаменти и северните региони в Швеция и Финландия. За адаптиране на региони, които преди са били обхванати от цел 1 и сега остават извън критерея, се предвиждат мерки за подпомагане на прехода до 31 декември 2005г. В рамкиге на цел 1 се предвижда реализирането на две специални програми:
*РЕАСЕ- за подкрепа на мирния процес в Северна Ирлан­дия, която досега се финансираше от инициативите на ЕС. За петгодишен период ще се изразходват 500 млн. евро, от които 100 млн. ще бъдат за Ирландия.
*Специална програма за подкрепа на шведски северни региони, които отговарят на критерия за ниска плътност на населението, на стойност 350 млн. евро.
1.2. Цел 2. Икономическа и социална конверсия на райони със структурни проблеми- включва индустриални, селски, урбанизирани райони, както и риболовните. Тя покрива не повече от 18% от населението в следните рамки:
-Индустриални райони, които покриват 10% от населението на ЕС и отговарят на критериите:
*безработица - по-висока от средното за ЕС;
*висок дялна индустриалната заетост- над средното за ЕС;
*намаляване наиндустриалната заетост.
-Селски райони, които покриват 5% от населението на ЕС и отговарят на критериите:
*гъстота на населението под 100 човека на км2 и заетост в селското стопанство, над два пъти от средното за ЕС;
*безработица над средното за ЕС или намаляване на на­селението.
-Урбанизирани райони, които покриват 1% от населението на ЕС и отговарят на поне един от следните_критерии:
*дял на дългосрочно безработните над средното за ЕС;
*високо равнище на бедност, вкл. лоши жилищни условия;
*особено остри проблеми с околната среда;
*висока престъпност;
*ниско равнище на образование на населението.
-Райони, зависещи от риболовната индустрия- включват райони с висока заетост в риболова и проблеми на преструктурирането, които водят до намаляване заетостта в сектора.
-Други райони, които могат да бъдат покрити от цел 2, са:
*адаптирани от цел 1 или индустриални и селски райони, отговорили на критериите на цел 2;
*селски райони с намаляващо население, заето в селското стопанство;
*райони със сериозни структурни проблеми и увелича­ваща се безработица при преструктуриране на някой от секторите селско стопанство, индустрия и услуги.
Тъй като в рамките на така формулирания обхват ще отпад­нат доста региони на ЕС, покрити от предишните цели 2 и 5b, се предвижда прилагането на преходни мерки, които да бъдат финансирани от структурните фондове до 31 декември 2005г.
1.3. Цел 3. Развитие на човешките ресурси за програмния перио 2000- 2006г. е насочена към     адаптиране и модернизация на националните и европейските политики  за заетост,  образование и квалификация. Тя ще покрива всички райони, които не са обхванати от новата цел 1, и ще подкрепя националните  планове за заетост, борба срещу безработицата, приобщаване и равни   възможности, както и посрещане на предизвикателствата на икономическите и социалните промени.
2. Инструменти на структурните политики
Структурните политики се финансират от структурните фондове под формата на регионално подпомагане при решаването на структурни проблеми, инвестиции, създаване на работни места и устойчиво развитие. Предвид особената им роля, Европейският съвет в Берлин реши за програмния период 2000-2006г. за структурни операции да се изразходват 260 млрд. евро. От тях по програмите на структурните фондове ще се изразходват 195 млрд. евро, за Фонда за сближаване- 18 млрд. евро и за подпомагане присъединяването на страните-кандидатки 47 млрд. евро, от които след 1 януари 2000г. бяха отделени 7 млрд. за Инструмента за структур­ни политики за предприсьединяване.
Структурните фондове са:
1)Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)- насочен към производствени инвестиции, инфраструктура и развитие на дребния бизнес;
2)Европейски социален фонд (ЕСФ)- осъществяващ подпомагане за професионална квалификация и създаване на работни места;
3)Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС), подкрепящ мерките за селско развитие;
4)Финансови инструменти за ориентиране на риболова (ФИОР)- насочени   към   структурно   приспособяване  на сектора
5)Фонд за сближаване
Важната роля при финансирането на структурните политики поставя въпроса за по-тясната координация между структурните фон­дове и съчетаване на въздействията им по отношение дефинираните цели. Наред с това се разширява приложението и на допълнителни финансови инструменти, както и съчетаването с други политики на ЕС. Поради това дейността на структурните политики и фондовете се реализира с приложението на следните водещи принципи:
*Концентрация- съсредоточаване на въздействията върху регионите с най-значителни проблеми, особено изостаналостта и индустриалната депресия, селските райони, градовете и др.
*Програмиране- за приложение на структурните политики се разработват програми за развитие съобразно крите­риите за финансиране, утвърждават се съобразно прие­тите процедури и реализация на проектите.
*Партньорство- сътрудничество между фондовете при финансиране на регионалните програми, участие на местните власти и частния бизнес в реализацията на програмите, при­лагане на други финансови инструменти и политики и др.
*Допълняемост- разширяване на приложението на този принцип, въведен в ДЕС и значително, увеличаващ възможностите за въздействие и стимулиране на подкрепата на публични разходи при решаване на проблемите с ре гионалните диспропорции и балансиране на регионалното развитие.         Прилагането на принципите, освен че е насочено към подоб­ряване приложението на структурните политики, в значителна степен стимулира успешното финансиране от страна на структурните фондове,.съчетано с принципа на допьлняемост. 

Финансирането от структурните фондове се осъществява чрез програми за регионално развитие, които обхващат пакет от мерки, отговарящи на изискванията за финансиране, приети съобразно утвърдена от Комисията процедура. В рамките на ЕС се използва два финансови механизма:
*Рамката за подкрепа от ЕС- документ, разработен от страната-членка и приет от Комисията, съдържащ страте¬гията, приоритетите неспецифичните цели на страната-членка и приносът на структурните фондове и другите финансови ресурси.
*Отделен програмен документ- комбинира стратегията за развитие съобразно Рамката за подкрепа от ЕС с целевите програми, приоритетите и съответните мерки, представлява индикативен финансов план и подлежи на самостоятелно договаряне.
Всяка Рамка за подкрепа от ЕС или Отделен програмен доку¬мент трябва да съдържа:
*приоритети за действие;
*количествена оценка на методите;
*очаквани финансови ресурси.
3. Инициативи на ЕС
Инициативите на ЕС са специална форма на подпомагане, която Комисията развива и предлага на страните-членки. Те се прилагат от ЕС и се ко-финансират от структурните фондове с цел решаването на специфични проблеми с общоевропейско значение. При реализацията им се разработват мерки за постигането на по-висока "добавена стойност" в сравнение с другите мерки, финан¬сирани от структурните фондове. Основните направления на ини¬циативите са:
*Подкрепа на транснационалното, транеграничното и вътрешнорегионалното сътрудничество;
*Разширяване основата на включването на хора;
*Специално въздействие върху целите и приоритетите на ЕС.
В рамките на инициативите се утвърждават програми за действие съобразно вижданията на страните-членки, като особено внимание се отделя па приложението на партньорството с регионалните и местните власти в хода на реализацията.
Инициативите на ЕС за програмния период 2000-2006г. имат бюджет от 10.442 млрд. евро (5.35% от средствата на структурните фондове) и са:
*INTERREG III- транснационално, трансгранично и междурегионално сътрудничество, насочено към стимули¬ране балансираното и хармонично пространствено пла¬ниране и развитие на европейската територия;
*URBAN II- икономическа и социална конверсия на градо¬вете, градски и урбанизирани райони в криза, за стимулиране на устойчиво урбанизационно развитие;
*LEADER+- селско развитие чрез инициативи на създа¬дени местни групи;
*EQUAL- транснационално сътрудничество, предназначено да развива мерки за противодействие срещу всички видове дискриминация и неравноправия на пазара на труда.
Дейността на структурните фондове се допълва в значителна степен от Фонда за сближаване и при координация с други финансови инструменти и политики на ЕС, които имат структурно подобряващ характер. Тук могат да се отнесат следните допълващи източници на финансиране:
*ЕИБ- главно в отпускане на заеми за страните-членки за трансевропейските мрежи, индустрията (особено за МСП), услугите, системите за мобилни телефони.
*ЕИФ- специализиран в предоставянето на субсидии за гарантиране на инвесиции и подпомагане на капиталовите транзакции. Подкрепят се средносрочни и дългосрочни инвестиции както по линия на инициативите на ЕС, така и по партньорството между обществения и частния сек¬тор, особено малките фирми.
*ЕОВС- предоставя инвестиционни субсидии за създаване на работни места в контекста на регионалната политика и финансирането от структурните фондове.
*Финансовият механизъм на ЕИП- субсидии за стимули¬ране на икономическото и социалното сближаване- главно в секторите на транспорта, околната среда, образованието и квалификацията. *Образователни и квалификационни програми- инициативи в рамките на програмите "Socrates" и "Leonardo", "Към Европа на знанието", "Стимулиране началната квалифика¬ция в Европа", ESPRITТ и др.
*Финансирането от ЕС на трансевропейските мрежи- основно като допълнение на финансирането от ЕФРР.
4. Подпомагане па разширяването на ЕС - Инструмента па структурните политики за предприсъединяване (The Instrument for Structural policies for Pre-Accession- ISPA)
Испа е един от трите финансови инструмента (заедно с Фар и Сапард) за подпомагане на сjраните-кандидатки за членство в ЕС. За програмния период 2000-2006г. чрез него ще се изразходват 1040 млн. евро за инфрасгруктурни проекти в областта на транс¬порта и околната среда. Подготовката на страните-кандидатки чрез Испа ще се осъществява в следните направления:
*запознаване с политиките и процедурите в ЕС;
*подпомагане постепенното достигане на стандартите на Съюза в областта на околната среда; *разширяване на връзките с трансевропейските транспортни мрежи.
Секторите, които ще бъдат подпомагани, са:
1. Околна среда- възприемане от страните-кандидатки на стан¬дартите па ЕС. Предвид проблемите в тези държави Съюзът ще се насочи към замърсяването на водите, управлението на отпадъците и замърсяването на въздуха, като главно място ще се отдели на тех¬ническото и финансовото подпомагане от Испа за възприемането на регулациите и директивите на Съюза по:
*снабдяването с питейна вода;
*третирането на отпадни води;
*управлението на твърдите отпадъзи и замърсяването на въздуха.
2. Транспорт- разширяване на трансевропейските транспорт¬ни мрежи. Вниманието е съсредоточено върху изграждане и рекон¬струкция на транспортните инфраструктури на страните-кандидатки и свързването им с транспортните мрежи на ЕС, тъй като раз¬витието на ефективна транспортна система е важен компонент на Предприсъединителната стратегия за изграждането на устойчиви форми за движение на хора и стоки. Предвид значението на раз¬ширяването на трансевропейските мрежи поради увеличаване на трафика Испа ще подкрепя големи инвестиции за развитието на железниците, пътищата, пристанищата и летищата.
3. Техническо подпомагане- за утвърдените и финансирани проекти. Малка част от Испа ще се изразходва за предварителни из¬следвания и техническа помощ с цел гарантиране на високото качество и ефективност на проектите, тяхното управление и прилагането на резултатите от изследванията в съответните сектори.
Следвайки модела на Фонда за сближаване, Испа използва следните мерки:
-Проекти, които съдържат серия от икономически дейности с определени технически функции и цели.
-Етапите на проектите са технически и финансово отделени, за да могат да се изпълняват самостоятелно.
-Група от проекти, които могат да се обединят по следните принципи:
*локализирани в една област или по направлението на транспортен коридор;
*целите тряова да са включени в плана на района или коридора;
*да бъдат координирани и наблюдавани от една институция.
Като цяло проектите трябва да са с високо качество и със значително влияние върху опазването на околната среда или развитието на транспортната мрежа. За тази цел тяхният размер трябва
да не бъде по-малко от 5 млн. евро, но в началния период Испа и Комисията като цяло ще подкрепят само големи проекти. За прие¬мането на проектите ще се имат предвид националните програми за околна среда и транспорт, участието в Партньорството за присьединяване и националните програми за възприемане на аquis communautaire.
Страните-кандидатки могат да предлагат проекти в посоче¬ните приоритети и направления чрез националния координатор по Испа. За целта те трябва да са подготвили и съгласували с Комисията и съответно Директорат XVI "Регионална политика и сближаване” национален инвестиционен план по Испа. Проектите се разглеждат от Управителния комитет и когато се приемат, се изпраща финансов меморандум до страната, след което отпуснатата субсидия се използва съобразно приетите процедури в ЕС.
Разпределението на финансовите средства за страните канди¬датки се определя въз основа на населението и БВП па човек съобразно паритета на покупателната сила, като се прие¬мат гъвкави граници с цел насърчаването на най-ефективните проекти. Финансовото подпомагане ще бъде до 75% от общите разходи по проекта, но по изключение може да достигне и до 85%.