Стратегическото управление сега е много необходим и важен фактор в просперитета на едно общество. Това е публичен процес, целенасочеността, ефективността и успешната реализация на който пряко зависи от доброто познаване и отчитане спецификата на неговите елементи: публичен сектор, дейност, администрация, публичен мениджмънт.
Най – напред полезни могат и трябва да бъдат няколко изходни уточнения, разграничения, приложения на понятия и постановки, към които се насочва внимателно.
При своето развитие и сега човечеството е формирало своя обществена среда, в която живее, съществува, изявява се и просперира. В тази среда създава свои органи и институции за управление, свой порядък норми, изисквания и правила, с които всеки член на това общество следва да се съобразява, спазва, изпълнява.
Това е феноменът обществена (публична) среда.
- обществена среда е обкръжението, условията, в които се реализират държавните и публичните интереси. В нея се изграждат връзките, взаимоотношенията на публичните и частните обекти и субекти на управление.
- в широк смисъл тя обхваща демографските, природните и други условия
- в тесен смисъл тя обхваща основните обществени отношения-политически, социални, икономически и др.
Основни компоненти:
- политическа среда
- икономическа среда (бизнессреда)
- социална среда
- административна среда
- гражданска среда
- технологична Среда
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОБЩЕСТВЕНАТА СРЕДА
- СЛОЖНОСТ НА СРЕДАТА
Характеризира се чрез броя и взаимовръзките на факторите, на които организацията задължително трябва да реагира чрез управлен
- ПОДВИЖНОСТ НА СРЕДАТА
Характеризира се чрез скоростта, с която възникват и се развиват промените. Това изисква от организацията готовност за иновации в процеса на адаптация към промените.
- НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ НА СРЕДАТА
Характеризира се чрез количеството и качеството на информацията, необходима на организацията за успешно управление.
В средата постоянно възниква някаква ПРОБЛЕМНА СИТУАЦИЯ
Тя е органична съвкупност от променливи фактори на средата, в която организацията трябва да определи целите, приоритетите и стратегията за решаване на проблем. Проблемните ситуации почти никога не се повтарят.
Средата може да бъде традиционна (статична) и динамична (стратегическа), която се отличава със следните характеристики:
ТРАДИЦИОННАТА СТРАТЕГИЧЕСКТА
(СТАТИЧНА) СРЕДА С: (ДИНАМИЧНА) СРЕДА С:
Постоянство Непостоянство
(стационарност, (нестационарност, нестабилност,
стабилност, устойчивост) неустойчивост)
Определеност Неопределеност
(пълнота, точност, достоверност, (непълнота, неточност,
надеждност,оптималност, недостоверност, ненадеждност,
състоятелност, ефективност) неоптималност, несъстоятелност,
неефективност)
Еднородност Нееднородност
(простота,линейност, независимост, (сложност,нелинейност,
необвързаност) взаимозависимост,
взаимосвързаност)
Еднозначност Нееднозначност
(непротиворечивост, яснота, (противоречивоств,размитост,
контраст, наблюдаемост и квазинаблюдаемост и
управляемост) квазиуправляемост
СРЕДАТА НАЙ – НАПРЕД Е ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА:
ВЪТРЕШНА СРЕДА, това са РЕСУРСИТЕ на организацията от публичния сектор:
- човешки;
- финансови;
- информационни;
- мениджърски;
- материални (сгради, техника);
- технологични.
ВЪНШНА СРЕДА, това са ВЛИЯНИЯТА върху организацията.
МАКРОВЛИЯНИЯ (ЕДНАКВИ ЗА ВСИЧКИ ОРГАНИЗАЦИИ ОТ ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР):
- законодателство и нормативна база;
- политическа и икономическа система;
- социокултурни фактори;
- научно-техническо и технологично развитие;
- международни фактори (регионални, европейски, световни);
МИКРОВЛИЯНИЯ (РАЗЛИЧНИ ЗА ВСЯКА ОРГАНИЗАЦИЯ ОТ ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР)
Публичният сектор обхваща система от държавни учреждения (организации), които се занимават с управление на публичните активи, с данъчно облагане и с предлагане на публични блага за използване от обществото.
Публичният сектор има производен характер в пазарното стопанство. Той черпи ресурси от данъкоплатците и частния сектор.
Публичният сектор обхваща следните групи организации, които са и обекти на стратегическо управление:
- организации (учреждения), подпомагащи функционирането на държавата - министерства, агенции, ведомства и др;
- организации, подпомагащи функционирането на определени територии (региони, области, общини и др.);
- организации, извършващи дейности по осигуряването и поддържането на реда, сигурността и спокойствието на гражданите - армия, полиция, противопожарна служба и др.;
- публични предприятия, които осигуряват разнородни услуги на населениет (обществен транспорт, топлофикация, водоснабдяване, обществена хигиена, електроснабдяване, строителство и поддръжка на пътища и т.н.);
- организации, извършващи публични медицински услуги на населението – публични болници, диагностично-консултантски центрове, санаториуми и др.;
- организации за социални грижи и социален патронаж;
- организации, свързани с публичното образование и възпитание на младите поколения - детски градини, училища, университети, читалища и др.;
- организации, свързани с осигуряване на развлеченията, културните, спортните и др. занимания в населените места;
- неправителствени организации с публични нестопански цели - фондации, сдружения, клубове, движения, съюзи и др. за граждански права, за опазване на природата, защита правата на потребителя, културнопросветни организации и др.
Водещо място и позиции в обществената среда имат:
- ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЕЛИТ - неголяма социална група, която концентрира в себе си значителен властови потенциал, осигурява интеграция, субординация и отразява интересите както на държавата, така и на различните обществени слоеве чрез разработване на стратегии и политики за постигане на целите, заложени в съответните политически платформи и програми.
- ГРАЖДАНСКИЯТ ЕЛИТ - или елитът на гражданското общество, който като правило е инициатор, създател и ръководител на различни граждански структури в защита на публичния интерес.
- ПУБЛИЧНИТЕ ЛИДЕРИ - или водещи авторитетни и популярни публични личности (политически или граждански водачи), които със своя интелект, политическа интуиция, талант и организаторски способности влияят върху общественото развитие и често са инициатори на актуални стратегически инициативи в полза на държавния и публичния интерес.
- МОЗЪЧНИТЕ ТРЪСТОВЕ - или специално сформирани групи от високо квалифицирани и компетентни експерти (работещи на щат или на добра воля към ръководителите на държавни или граждански структури както и действащи самостоятелно), които са се специализирали в подготовката на стратегически анализи, стратегически алтернативи и публични стратегии.
Още в древността се възприема, че понятието "публично" означава "от народа за народа". То се използва за разграничаване на частната от публичната собственост, която включва всичко в държавата, което е на разположение на гражданите за ползване без ограничение на правото на равнопоставен достъп от всеки.
Публичният сектор обхваща система от държавни учреждения, които се занимават с управление на публичните активи, с данъчно облагане и с предлагане на публични блага за използване от обществото.
Държавата приема закони, създава институции, които се грижат за тяхното изпълнение, концентрира ресурси, за да може да изпълнява своите публични ангажименти.
В частния сектор всеки сам определя какво да произвежда, как да го потребява или предлага на пазара.
Благата биват публични, частни и смесени. Пазарът е ефективен механизъм за предлагането на частните блага, т.е. на тези, за които потребителят трябва да заплати определена цена, за да придобие правата за ползването им. Ето защо процесът на потребление на частните блага се основава на два принципа:
- принцип на изключването - този, който не заплати цената на благото, безусловно се изключва от неговото потребление;
- принцип на конкурентност - производителите се конкурират в предлагането на конкретното частно благо, на изгодна цена а потребителите – за да придобият правото за потреблението му на възможно по – ниска пазарна цена.
Публичните блага се отличават с това, че те не са конкурентни в процеса на потребление (т.е. потреблението на едно публично благо от дадено лице не намалява облагите от неговата консумация от другите членове на обществото) и за тях принципът на изключване е неприложим. При разпределението на публичните блага се използват предимно други, непазарни механизми.
Основни публични блага са: отбраната на страната; вътрешният ред и сигурност; финансираното от държавата образование, здравеопазване и т.н.
Публичните блага биват:
а) достойни, тези които носят благоденствие на обществото: напр. образование, здравеопазване, туризъм и др.
б) недостойни, тези за които обществото е принудено да изразходва публични ресурси за преодоляване на вредата от тях: напр. алкохолизъм,
наркомания, проституция и др.
Смесените блага комбинират в себе си принципите на изключване и конкурентност (например недържавното образование).
Публичният избор е система за разкриване на предпочитанията на отделните граждани (или граждански структури) към потреблението на определени публични блага. Това се осъществява чрез:
- директно гласуване;
- избраните от народа органи на публичната власт.
За меродавен се приема изборът на т.нар. "среден избирател", т.е. този, който има най-голяма тежест в публичното пространство (това се установява чрез социологически, статистически и други изследвания). На тази база публичната власт и нейната администрация определят вида и количеството на публичните блага, които се предлагат на обществото.
Публичните разходи са тези, които извършва държавата, за да осигури определен вид и количество публични услуги. Средствата за тези разходи се осигуряват главно от т.нар. публични вземания на държавата -данъци, мита, такси, акцизи и др.
Публичните услуги са услугите, които предоставя държавата (или упълномощени от нея организации), на отделния гражданин, на различни социални групи, както и на обществото като цяло.
В публичния сектор действа, организира и контролира изпълнението на провежданата в момента политика и решенията на стоящата зад тази политика властваща политическа сила – публична администрация.
Публичната администрация възниква едновременно с възникването на държавата. Историята на администрацията започва от шумерите в Месопотамия, където се заражда организиран административен живот. Открит е лунният календар и писменост. Оттогава са известни и първите писмени закони на Хамурапи, Китай, Елада, Рим дават своят приност за формиране развитието и уточнението на администрацията.
За основоположник на съвременната публична администрация се приема Леонард Уайт, който през 1926 г. публикува труда си "Въведение в науката за публичната администрация".
В понятието "публична администрация" безспорни са няколко противоречия:
Първото е в съчетаването на две противоположни по смисъл думи:
- Администраре (лат.) - служа, обслужвам (ад-при, министро-слуга, прислужник), т.е. администрацията да бъде ориентирана към властта.
- Публична - администрацията да бъде ориентирана към народ.
Второто е между публичната администрация като наука и публичната администрация като практика.
Като наука публичната администрация представлява система от научни знания и теоретични възгледи за начините на изграждане и функциониране на публичната власт и публичната администрация. Това е съвкупност от съвременни науки - правни, политически, управленски и икономически.
Като практика публичната администрация представлява съвкупност от взаимно свързани административни процеси, функции и структури, които носят отговорността и подпомагат държавните институции при реализирането на публичната власт.
Третото е в съотношението "администрация-политика".
Едното схващане е че, администрацията трябва да бъде отделена от политическата власт. Американският президент Уидроу Уилсън първи дефинира изискването, че политиката е за тези, които са избрани от народа, а администрацията трябва да бъде отделна и да изпълнява заповедите на избраните да вземат публични решения.
Другото схващане е, че администрацията трябва да се подчинява на политиката - т.е. на политическата сила, която е на власт и е в правото си да задава правилата на функциониране на администрацията и да контролира нейната дейност.
И в двата случая администрацията:
- трябва да работи само и единствено в рамките на закона;
- няма право да взема самостоятелни публични решения;
- няма право да се разпорежда с публичните ресурси и сама да прави селекция на публичните услуги.
За понятието "Публична администрация" могат да се дадат две дефиниции:
- От гледна точка на властта – Публичната администрация е комплекс от административни процеси, административни структури и лица, действащи в официални длъжности, подпомагащи и осигуряващи изпълнението на законите и други нормативни актове, както и действията на органите на властта.
- От гледна точка на гражданското общество - Публичната администрация е инструмент за реализация на обществения интерес, в т.ч. административното обслужване на населението, финансиране на обществените дейности защита на териториалната цялост на държавата, вътрешен ред и сигурност, борба с престъпността, социална защита и др.
Като резултат от ролята и от работата на администрацията в световен мащаб се наблюдава криза на доверието в публичният сектор расте мнението, че пулбичният сектор по-скоро създава, отколкото решава обществените проблеми и, че правителтвените програми и политика по –скоро понижават, а не повишават жизненото равнище.Оформя се и мнението,че публичният сектор не винаги провежда адекватна на очакванията политика. Според тази гледна точка признаците за провал са навсякаде- престъпност, наркомания, тероризъм, хора без покрив, високи данъци, упадък на държавните училища и болници, корупция след висшите държавните служители и др.Общото раздразнение от функционирането на публичният секто предизвиква необходимостта от реформи в публичната администрация и преди всичко от ефективен публичнен мениджмънт.
В нашата страна публичният мениджмънт е продукт на една прохождаща демокрация с всички произтичащи от това критикувани последствия все още недостатъчно закони и нормативни документи, неподготвена за прехода администрация, ярко политическо противоборство, непрекъсната смяна на държавеи служители, липсва на статус и закони за функциониращите публични организации.Този процес далеч на е завършил, защото тепърва административната реформа набира скорост и резултатите ще се почувстват след време. Поради тези причини еволюцията на публичния мениджмънт в България най- пряко ще зависи от два основни фактора: първо – от протичащата политическата промяна в обществото и адаптацията на гражданите към нея, и второ – от способността бързо и динамично да протече интегрирането в европейските структори, като внимателно се проучва техния опит и се внедрява доказали ефективносттта си подходи и концепции за управление.
Понятието "мениджмънт" е англосаксонски термин с латински корен. В нашата страна започна да се използва след демократичните промени и постепенно да измества българските термини "управление" и "ръководство". След многобройни дискусии дали "мениджмънт", "управление" и "ръководство" са синоними, се възприе становището, че мениджмънт = управление + ръководство със следната конкретизация:
- Управление е въздействието върху системата (организацията) за постигане на определени цели;
- Ръководството е въздействието върху човешките ресурси за постигане на определени цели.
В научните публикации са изведени множество определения за мениджмънта като процес. Ето една малка част от тях:
- Мениджмънтът пренася идеи в резултати и определя средствата за постигането на тези резултати;
- Мениджмънтът е "да направиш нещо с ръцете на другите";
- Мениджмънтът е целенасочено въздействие върху някаква организация за постигане на предварително формулирани цели;
- Мениджмънтът като процес е интегриран сбор от функциите: планиране, организиране, ръководство (мотивиране) и контрол, като свързващи функции са комуникациите и вземането на управленско решение.
Питър Дракър, доайенът на американския мениджмънт формулира трите основни задачи на мениджмънта:
- Да се определи целта и мисията на организацията;
- Да се направи дейността на организацията продуктивна;
- Да се управляват социалните въздействия и отговорности.
По отношение на публичната администрация мениджмънтът се превръща в публичен мениджмънт, защото ръководи единствено отношения, насочени към задоволяване на обществения интерес със средствата на обществената (на държавата и на неправителствените организации) власт.
Много често мениджмънтът се отъждествява само с бизнес-мениджмънт. Следва да се отбележи, че за първи път мениджмънт-теорията била приложена на практика не в бизнес-организации, а в правителствени и в организации с идеална цел.
Първият конгрес, проведен в гр. Прага през 1922 г, е бил организиран не от бизнесмени, а от Х. Хувър (секретар на търговското министерство на САЩ) и Масарик (президент на новата република Чехословакия).
Според цитирания вече П. Дракър бизнес-мениджмънтът и публичният мениджмънт се припокриват 90% и само 10% се различават. Основните разлики между тях са в целите, обекта и субекта на управление.
Според изтъкнати специалисти (Худ и др.) новият публичен мениджмънт включва седеем главни точки:
- прилагане на професионален мениджмънт;
- ясни стандарти и критерии за изпълнение;
- по-голямо акцентуване върху контрола на изхода;
- преминаване към дезагрегация на единиците в публичния сектор;
- преминаване към общо конкурсно начало в публичния сектор;
- акцентиране върху стиловете мениджърска практика в частния сектор;
- акцентиране върху по-висока дисциплина и пестеливост при използването на ресурсите.
По-конкретно, новият публичен мениджмънт налага сега следните промени в подходите, методите и действията в публичните учреждения:
- пренасяне на техниките на стратегическия мениджмънт (от бизнеса в администрацията) за формиране на публични цели, стратегиите и политиките за тяхното постигане;
- промяна в управленската структура на бюджетните учреждения, насочени към отделяне на стопанската дейност от администрирането (агенции с делегирани пълномощия за представяне на публични услуги);
- намаляване на йерархичните равнища в административните структури и засилване на длъжностната отговорност за постигане на поставените задачи;
- въвеждане на система от показатели за оценка на изпълнението на управленските функции;
- промяна в административната култура на служителите в публичната администрация в посока на ценностите на съвременния мениджмънт;
- използване на подходите на мениджмънта на човешките ресурси за отказ от колективната безотговорност в поведението на държавните служители чрез индивидуализиране на задачите и определяне на стимули и санкции, увеличаване на тяхната отговорност и мотивация;
- създаване на гъвкави, адаптивни и самообучаващи се публични учреждения;
- предоставяне на по-голяма самостоятелност на публичните учреждения чрез децентрализация, обособяване на самостоятелни звена на публични услуги с въвеждане своеобразна конкуренция между тях и вътре в тях.
След разглеждане и конкретизиране на тези няколко изходни и широко употребявани в следващите теми понятия може да се навлезе в същността и спецификата на стратегическото планиране и управление.
