Думата „цивилизация“ идва от латински „civilis“ - „граждански“ и се свързва с термина „civitas“ - град, градска община, гражданин, държава. В европейските езици изразът „цивилизация“ се налага в епохата на Просвещението през 18 век и придобива особена сила след Френската революция от 1789 година.
С термина „цивилизация“ се означава най-общо състоянието, напредъка и развитието на обществото. Цивилизацията е обобщаващо понятие, отразяващо достиженията и просперитета на човека. Тя е обективен резултат и следствие на непосредствената дейност на човека.
За пръв път разбиране за цивилизация срещаме у Дж. Б. Вико. Той разграничава 3 стадия в историята на човешкото общество: 1) епоха на варварството; 2) век на героите; 3) век на човечеството. Именно векът на човечеството се свързва по смисъл с понятието „цивилизация“.
Жан Жак Русо разбира цивилизацията като противоречив процес: развитието на човека е както позитивно, така и негативно.
Монтескьо и Кондорсе разбират цивилизацията като понятие, което изразява историческото развитие на човечеството.
Кант разглежда цивилизацията като съвкупност от социалните условия за реализацията на културата.
Хегел свързва цивилизацията със степента на развитост на гражданското общество.
Цивилизацията е свързана с няколко основни елемента: 1) историята – в исторически смисъл цивилизацията е прогрес, развитие, преминаване от едно състояние в друго; 2) с разума – в основата на цивилизацията стои рационалната способност на човека да разбира, осмисля и променя природната среда; 3) с гражданското общество – цивилизацията отразява емоционалните взаимоотношения на хората; отразява равнището и развитието на обществените организации и взаимозависимости; 4) с държавата – цивилизацията представя състоянието и развитието на държавите, на техните интереси и политически отношения.
Цивилизация най-общо се разбира в два аспекта. В първия цивилизацията е обща рамка, обхваща цялостния процес на историческо развитие. Във втория цивилизацията представлява няколко, отделни взети, локални цивилизации в тяхната съвкупност и те съществуват съвместно или са сменящи се. В съвременната теория надделява това второ разбиране за цивилизацията.
Цивилизацията включва няколко базисни фактора: 1. Географски фактор - това са географските характеристики, отразяващи местоположението и пространствените параметри на обитаване на определени райони на земята; 2. Демографски фактор – отразява състоянието на населението и тенденциите към прираст или намаляване; 3. Икономически фактор – свързва се с преобладаващия за даден регион манталитет; 4. Понякога се ограничава и религиозен фактор, включващ преобладаващата система от вярвания, традиционния култ, ритуалния комплекс и др.
Преплитайки се по между си, тези елементи образуват специфичните особености на различните цивилизации. В зависимост от това в съвременността се обуславят няколко локални цивилизации: Европейска, Латино-Американска, Африканска, Ислямска, Далекоизточна.
Европейска цивилизация по своята най-дълбока същност е Западно европейска цивилизация. Понастоящем, според сегашните разбирания, тази цивилизация включва цяла Европа (Западна и Източна), Северна Америка, Австралия, Нова Зеландия, като основно ядро и свързващ елемент са страните от Западна Европа. Поставя се също така и проблема за възможността Русия да формира свой собствен цивилизационен център. Но от 90-те години, според Хънтингтън, Русия определено си остава раздвоена страна, като дуализмът между прозападното настроение и славянофилите продължава да бъде „неотстранима черта от националния характер“.
Този тип европейска цивилизация е обединение на множество държави със сходни темпове на икономическо развитие, със сходни процеси в икономическо отношение, общ манталитет, основан на индивидуализма, толерантността, компромиса и зачитането на основните човешки права; силно присъствие на християнството. По своята същност тази цивилизация е сбор от множество силно развити национални култури, в това число и национални политически култури. Тя съдържа мощен процес на интеграция и еволюция. В демографско отношение обаче тази цивилизация бележи тенденции към намаляване на раждаемостта и застаряване на населението.
Латино-американската цивилизация първоначално е била част от Европейската, но с течение на времето се е отделила от нея и понастоящем обхваща страните от Южна Америка. По отношение на манталитета се характеризира със силно изразено присъствие на испанско и португалско влияние. Характерен за тази цивилизация е много специфичния темперамент, съдържащ спонтанност, експлозивност и динамика. В географско отношение това е една интегрирана цивилизация. В демографско отношение тя се характеризира със значителен прираст на населението. В икономическо отношение в тази цивилизация се забелязват динамични икономически процеси, които се опитват да противостоят на изостаналостта на региона.
Африканската цивилизация е в процес на формиране и включва държавите от Африканския континент. Характеризира се с едно географско разпространение и много висок прираст на населението. В нея е на лице влиянието на християнството и исляма, но също така има присъствие на местни, примитивни религии. Тези цивилизация се отличава с икономическа изостаналост и борба за икономически просперитет.
Ислямската цивилизация включва страните от Арабския полуостров и Азия. Характеризира се с висок прираст на населението, с динамични икономически процеси, със силни и цялостни процеси към напредък и просперитет. Свързва се с проявите на фундаментализма.
Далекоизточната цивилизация включва Индия, Япония, Китай и други по-малки държави от региона. Смята се, че тази цивилизация е в процес на формиране като такава. Това формиране се осъществява на базата на географската близост и възможността за икономически връзки. Много често тази цивилизация се разглежда като съвкупност от три отделни фрагмента: Япония, Индия, Китай. По-вярно е обаче да предполагаме, че това е една цивилизация, обединяваща национални държави и култури. Тя не е единна в географско отношение. В демографско отношение се характеризира със значителен прираст на населението. Традиционният манталитет изразява източната чувствителност и коректност, уважението пред предците, родителите и роднините, колективистичните нагласи при общуването между хората. Разпространени са религиозните идеи на будизма и на конфуцианството. В икономическо отношение регионът се характеризира с динамични процеси на просперитет и развитие.
Отношенията между цивилизациите са динамични и постоянни. Те са отношения на борба и сблъсъци, както и отношения на интеграция. Най-често спорните проблеми са разпределението на контрола върху икономически значими територии, за преимуществата при въвеждането на нови технологии, за контролът върху космическото пространство и др. Съвременните цивилизационни центрове комуникират помежду си чрез формите на политическото взаимодействие във всяка от цивилизациите, където се оформя център, представляващ една държава-ядро, заемаща ръководно място. Центърът е цивилизационно ядро, което има ръководни и контролиращи функции.
Интеграцията на цивилизациите има в основата си общността на религиозните идеи, съвременния манталитет и начин на живот. Религията обобщава демографските процеси, психологическите особености и др В този смисъл най-интегрирани са европейската и ислямската цивилизации.
За да се избегнат мащабни междуцивилизационни войни в новата епоха, се налага държавите-ядра да се въздържат от намеса във вътрешни, за друга цивилизация, конфликти. Второто условие за мир в мултинационалния многополюсен свят е правилото за съвместно посредничество. И третото правило е правилото за общите полета, т.е. народите на всички цивилизации трябва да търсят и да се стремят да разширяват общите между тях и народите от други цивилизации ценности, институции и социални практики.
Такива условия биха допринесли не само за ограничаване на сблъсъка между цивилизациите, но и за укрепване на цивилизацията в единствено число. Бъдещето както на мира, така и на цивилизацията зависи от разбирателството и сътрудничеството между политическите, религиозните и интелектуалните лидери на основните цивилизации в света. В настоящата ера сблъсъците между цивилизациите са най-голямата заплаха за световния мир, а международният ред, основан върху цивилизациите е най-сигурната гаранция срещу световна война.
