Политическата етика е наука за взаимодействието между политиката и морала проявена в политическата личност при условията на действащата политическа практика. Политическата етика свързва индивидуалните изисквания за морала и изискванията на политическата професия. Тази етика се характеризира с няколко основни правила: 1) тя разглежда реализацията на политическата дейност; разглежда влиянието на етическите принципи върху политиката и възможността политическата етика да конструира политическата дейност, насочена към реализиране на благото и справедливостта; 2) политическата етика изследва познанието, действието, целите и средствата на политическата личност, като визира; 3) равнища на политическа целесъобразност на личността: -равнище на индивидуална цел; - частни цели свързани с частния интерес; - общи цели на личността свързани с принципите на запазване на живота, равенство и уважение.
Политическата етика се характеризира от три равнища: 1. Фундаментално равнище – състои се от обща философия на взаимоотношението между морала и политиката. Тук се изследват типовете взаимоотношения през призмата на проблема на властта; 2. Теоретично равнище – съдържа основни характеристики на моралното съзнание като: принципи, норми, идеали, притежаващи определена насоченост и преминаващи в политическа практика. Това равнище се характеризира с информационна, познавателна, нормативна н регулираща функция; 3. Приложно равнище - на него се разглеждат общите типове професионални етики, най-важните от които са: парламентарна етика, партийна етика; административна етика; етика на държавния служител; дипломатическа етика; съдебна етика.
Политическата етика си има всеобщи категории: благо, справедливост, равенство и свобода. Тези категории се проявяват в личностите, класите, цялостното общество. Между тях съществува взаимна обусловеност.
Идеята за благото възниква в Древността. Тя е първата идея, която свързва политиката и етиката. Откриваме я при Платон и Аристотел. Благото е един морално-политически идеал за съвършено държавно устройство, за такава политическа система, която да реализира човешките принципи за разумност и рационалност. Благото е цел, към която се стреми политиката.
В политическия живот благото се реализира посредством справедливостта. Тя е изискване да се спазват законите и е право на по-силния. Тя е едно от условията за функциониране на обществото. Неин основен елемент е личността. Справедливостта в политическия смисъл на думата се основава на: - съобразяване с обективните закономерности на действителността; - съобразяване с конкретни политически цели; - съобразяване с това, което би било идеален вариант на разрешаване на проблема.
Действащата справедливост означава постигане на понятието за равенство. Равенството означава еднаквост, равно отношение, равня права, равенство пред закона. В политическия смисъл различаваме следните основни видове равенства: 1) юридическо равенство - равенство пред законите, 2) политическо равенство - всеобщо избирателно право като израз на политически избор и политическа свобода, 3) социално равенство -равенство с оглед произход, имуществото, класовата принадлежност и др.; 4) равенство на възможностите - равен старт в живота, равен достъп до образование, равни възможности за професионална кариера и др. 5) икономическо равенство – постигане на приблизително еднакви налични материални условия за всеки, чрез помщ от страна на властите.
Равенството е условие за реализиране на свободата. Свободата е вътрешна и засяга мислите, чувствата, действията, но тя има и своя външна форма и това е защитата от насилие. Едно от условията за свобода е политическата свобода. Тя означава да се преодолява произвола на управляващите, да се ограничава тяхната власт, да се спазват законите.
В политическата етика съществува един важен обособен корпус, който наричаме професионална етика. Тя включва обща характеристика на дейността в аспекта й на държавна дейност. Тя включва.: парламентарната етика, партийната етика, дипломатическата етика и административната етика. Понякога към това основно ядро се прибавя държавническа етика, но това е едно условно понятие. Към политическата етика в много голяма степен се съотнася съдебната и журналистическата етика. Професионалната етика на журналиста има тази специфика, че засяга свободата на общественото мнение и разкриването на истината.
Юридическата етика по същността си обхваща действието на съдебната система. Поради това в нея присъстват значими политически елементи. Професионалните изискваме към специалиста съдържат уважение към законите, прокарване на независимост на съдебните решения, обективност при търсене на истината, логично обосноваване на истината.
Дипломатическата етика е свързана с областта на дипломацията като външна политика. Равнищата на дипломацията са: равнище на посланици; на пълномощни министри и на ръководители на мисии. Дипломатическата дейност се изразява в прилагане на основни принципи на международното право. Тези принципи са: 1. зачитане суверенитета на държавите; 2. ненамеса във вътрешните работи; 3. неприлагане на сила или заплаха: 4. уважаване на независимостта; 5. уважаване на основните права и свободи на гражданите на държавите; 6. мирно урегулиране на конфликти 7. уважаване на териториалната цялост, 8. ненакърнимост на границите; 9. право на държавите сами да определят своя път и бъдеше; 10. задължение да се спазват принципите на международното право и международните договори.
Формите на дипломатическата дейност са дипломатическа беседа, дипломатическа кореспонденция, подготовка и сключване на договори, цялостно и ежедневно представяне на държавата с лично присъствие и култура, осъществяване на връзка със средствата за масова информация и обществено мнение на приемащата страна.
При професионалиста в дипломацията са задължителни следните качества: 1) представителност и изискване за възраст; 2) ерудиция и всестранна обща култура; 3) интелектуални способности, 4) способността за приложение на интелекта; 5) вплитане на професионалиста в приемащата страна; 6) наличието на патриотизъм и защита на интересите на страната; 7) лоялност; 8) скромност; 9) гостоприемност; 10) морален авторитет; 11) умение да не се произнася съзнателно лъжа; 12) отработване на всички ситуации;13) тактичност, деликатност; 14) предпазливост и резервираност.
Тези качества са валидни за всички типове политически професионални етики.
Административната етика свързва основните видове власти с гражданите. Тя има за цел да бъде проводник на властовите решения и да ги реализира в конкретната социална действителност. Административната дейност създава рационален порядък в държавата. Чрез тази дейност се представят законодателните решения на държавните органи и се осигурява връзка между различните сфери на държавата. Административната дейност може да си присвои правото да легитимира закона в името на користни цели и тогава възниква проблема и с корупцията.
Администраторът – професионалист е необходимо да притежава някои специфични качества като : способност за разбиране на смисъла и дейността на документите; способност за комуникация с гражданите; способност за творчество, но в смисъла на рационално изпълнение на задълженията; съобразителност при решаване на конфликти; запазване на служебната тайна; дискретност по отношение вътрешните правила на ведомството; изискване към речта, говора и цялостната етикеция.
При административната етика имаме взаимоотношение между професионалист и друго лице, което има различни характеристики. И тук се стига до въпроса за равнищата на административната дейност, които биват три вида: 1) равнището на висшата администрация; 2) равнището на регионалната администрация; 3) равнището на местната администрация.
Парламентът е ядрото на всеки вид държавност. Основните принципи на парламентарната дейност са: спазване на конституцията и законите; териториалната защита на страната; осигуряване та икономическа и културна независимост на страната; осигуряване на вътрешен мир; осигуряване на основните права и свободи на гражданите; ръководство и контрол върху политическата система на страната; осигуряване на приемственост в политическите традиции; мирно и законно решаване на социалните конфликти. Качествата на парламентаристите тези на дипломата-професионалист и администратора-професионалист. Специфичното е, че се изисква висша способност за комуникация и общуване съчетана с ораторски способности на базата на висока интелигентност.
Партията е основен двигател на политическия живот. Тя е едно организирано цяло от съмишленици, което е свързано чрез общи идеи и общи интереси.
Принципите на партийната дейност са принципи на единодействие в името на обща цел на единомислие, на запазване на цялостта, на рационални взаимоотношения. Формите на дейността на партията са представяне в обществото на програмата й и идеите чрез организирани форми на митинги. Методите са: на убеждение, на рационално предлагане на идеи, привличане на културни дейци, свързване с влиятелни икономически субекти, методи на манипулиране и др.
Качествата на професионалиста са вярност към партията и нейната програма, съпринадлежност към икономическите целя и интереси, забрана на фракционна дейност - деликатен начин за излагане на различно мнение с цел тяхното интегриране в официална програма. Други качества, които трябва да притежава професионалиста са контрол върху публичните изявя, морален авторитет и подчертаване на семейни ценности, способност за комуникация с различни типове личности, способност за реклама и представяне на партийните идеи, способност за рационално задълбочена делова и цивилизована критика срещу противника.
