Лекции по Икономика

26. Политическо участие

Политическото участие е определена дейност на гражданите за въздействие в/у политическия процес. В исторически аспект формите на участие са били различни в отделните полит. с-ми и режими. До епохата на Великите революции (17,18,19в.) населението е било изключено от участие в полит. процес, но с налагането на идеите за свободата на личността и свързаните с тях принципи за равенство на гражданите пред закона, политически плурализъм, народен суверенитет и т.н., се достига до нов тип разбиране за участие на индивидите в полит. процес.
Различаваме 2 вида участие на индивидите в полит. процес: пасивно - ограничава се до участие само в изборите напр.; и активно, което е свързано с участие в полит. партии и извънпарламентарни действия; дистанция към
полит. процес и неучастие в него като доброволен избор и др.
Политическото участие бива още институционално и неинституционално.
Гражданското участие в институционалната политика представлява такива действия, чрез които гражданите се стремят да въздействат в/у политическата власт в рамите на утвърдените политически институции, а именно държавната администрация и полит. партии. Институционалното политическо участие представлява съвкупност от няколко модела на индивидуална и групова гражданска активност.
Гласуването е форма на институционално политическо участие, която изразява съпричастност с политическата с-ма и придава легитимност на целия политически процес. Именно затова то е дейност с високо ниво на натиск, тъй като то определя кой ще упражнява контрола в/у управлението. В същото време гласуването е дейност с ограничена възможност за политическо влияние. То изразява масова подкрепа за широки политически програми н рядко за конкретна политика.
Втората форма на институционално участие е участието в кампаниите. То включва: участие в избирателната кампания на партия или кандидат, в събрания и митинги по време на кампанията; членство в партия или полит. организация; убеждаване на други хора как да гласуват, както и др. форми на партийна активност по време на и между избори. Тук се изискват повече усилия и инициативност и затова обикновено малко граждани участват в кампаниите. Но от друга страна именно поради по-големите усилия от страна на индивида този тип участие представя повече възможности за политическо влияние и е по-информативно отколкото гласуването.
Активност в общината е 3-тата основна форма на институционално полит. участие. Това са групови дейности по решаването на социални проблеми на общността по местоживеене. За разлика от активността по време на кампаниите, тук комуналната активност като цяло остава встрани от избирателния процес. Този тип полит. участие от индивида се изисква високо ниво на полит. инициативност и усилия. Гражданите сами поставят на дневен ред проблемите, които ги вълнуват, сами определят времето и начините, по които да въздействат върху елитите и институциите. Активността на равнище община изисква най-голяма степен на самодейност на участниците и има най-високо равнище на информираност.
Характеристиките на участниците при анализът на формите на полит. участие ни помагат да интерпретираме значението на политическия активизъм. Например неудовлетвореността от полит. ситуация в страната може да увеличи или намали степента на полит. участие.
Най-честото обяснение на полит. участие го свързва със социалния статус на индивидите. Социалният статус отразява ресурсите, с които индивидът разполага. Гражданите от по-високите етажи на социалната стратификация имат повече време, пари, достъп до политическа информация, теоретични знания да участват в политиката. На това Верба и Най обръщат особено внимание.
Другото обяснение на политическото участие се основава на концепцията за политическия жизнен цикъл. Според Най за младите хора политическата дейност е нещо далечно и неинтересно. Когато обаче стават възрастни, те поемат повече отговорности, които увеличават тяхната мотивация да развият полит. интереси и да участват в политиката. Това се доказва, и от повечето изследвания, които установяват, че политическото участие се увеличава с възрастта.
Полът е също значим детерминант на полит. участие. Мъжете обикновенно са по-активни от жените във всички западни демокрации. Това се обяснява с различието в политическите ресурси като образование, доход, форми на заетост, които поставят жените в непривилегирована позиция в света на политиката.
Емпиричните изследвания доказват, че освен тези социално-групови различия, силно влияние върху политическото участие оказват и някои политически ориентации. Дали един индивид има определени партийни предпочитания или няма, обикновено е силен фактор за политическо участие. Много хора развиват силна политическа идентификация с предпочитаната от тях партия и това ги мотивира да гласуват и да участват в кампании. Тези, при които това не е така, имат слаба мотивация да участват в изборите.
Друг фактор, които повишава готовността за политическо участие, е убеждението, че гражданите трябва да участват в политиката и че тяхното участие е ефективно. Вярата, че политическото действие на обикновените граждани може да повлияе реално върху полит. процес, мотивира политическото участие.
Политическата неудовлетвореност е ценностна ориентация, за която е установено силно влияние в/у политическото поведение на индивида. Тя стимулира участието му в опит да се промени политиката. От друга страна, удовлетвореността от политиката на елитите увеличава подкрепата за политическия процес и оттук повишава полит. участие.
Гражданското действие не се ограничава до гласуването и участието в избирателни кампании и комунална дейност (дейност в общината). Често масовото участие излиза от рамките на институционалната политика и включва демонстрации, гражданско неподчинение и други форми на протест.
Неинституционалната политическа активност е форма на директно действие, с което гражданите конфронтират политическите елити. Протестът е дейност с високо ниво на политическа информираност и изискващо много усилия, инициатива и коопериране между участниците. Според привържениците на тази форма, директното гражданско участие е най-ефективната форма за промяна на политиката.
Много политолози очакваха намаляване на политическия процес с укрепването на демокрациите, утвърждаването на демократичните политически традиции и повишаването на жизнения стандарт. В действителност обаче, изследванията на Барнс и Каазе; Далтон и Инглехарт установяват, че неинституционалната полит. активност се е увеличила и нейните нива са особено високи в страните с висок жизнен стандарт. Ако в миналото протестът е акт на отчаяние на подтиснати социални групи, днес неговият спектър се е разширил до включване на нови социални групи, особено на привилегированите.
Заедно с промяната в субектите се е извършила и промяна във фокуса на неинституционалното политическо действие. Ако демонстрациите и бунтовете в миналото са поставяли под въпрос легитимността на основните полит. институции и на цялата полит. с-ма, днес протестите са свързани с конкретни политически решения н личности, но не и с полит. ред. Колективното действие в миналото е главно спонтанна форма на протест (гладни бунтове и пр.). Модерните форми на полит. протест, както подчертава Чарлз Тили, са организирани и предварително планирани.
Алан Марш създава модел на този начин на гражданско участие. В него има няколко прага, подредени от най-слабо до най-силно екстремните форми на неинституционално политическо участие: 1. първия бележи прехода от институционална към неинституционална политика; 2. извършва се преход от ниско конфронтационите неинституционални форми на събиране на подписи и издигане на лозунги към форми, основани на директно действие като бойкота.; 3. неинституционално участие вкл. незаконни, но все още мирни форми като стачки мирни окупации на сгради; 4. този праг е свързан с прехода към насилствени действия като разрушения на собственост и побой. След него вече се преминава към гражданска война.
Нарастването на неинституционалното полит. участие поражда у някои политици опасения за стабилността на модерната демокрация. Употребата на насилие в демократичната с-ма говори за неспособността й да поеме възникващите политически интереси и да ги реши ефективно. Колкото повече една полит. с-ма може да преодолява социални катаклизми, толкова по-ефективна е демокрацията.