Лекции по Икономика

29. Евроинтеграция

Идеята за обединена Европа се заражда след Първата световна война, когато европейците съзнават ясно, че са загубили водещата роля в света. На световната сцена се появяват САЩ и Русия, чиято полит. и икономическа мощ значително превъзхожда тази на Европа. През 1947 г. е приет плана Маршал, имащ за цел възстановяването на Европа с американска помощ. През 1948 г. за изпълнението на плана Маршал се създава Европейска организация за икономическо сътрудничество, която п/з 1961г. се преименува на Организация за икономическо сътрудничество и развитие. Това е първата европейска структура.
Основното в този период е създаването на Европейската общност. На 09.09.1946г. У. Чърчил произнася реч, в която призовава европейските д-ви да създадат обединени европейски щати на основата на преодоляване на противоречията между Франция и Германия. Според Жан Моне обаче проблемите на европейската интеграция не могат да се разрешават с методиката на традиционната дипломация. Той счита, че е необходима институция с надправителствен характер. Пред този период металургичната промишленост се намира във възход и Моне правилно се ориентира, че интеграцията трябва да започне със създаването на общ пазар за произведения от металургията. Така първоначално се създава ЕОВС (18.04.19511), а по-късно ЕИО и ЕВРАТОМ (1957г). Тези договори стават част от първичното европейско законодателство и служат за основа на Европейската общност и Европейския съюз.
Един от основните договори дал тласък за създаването на ЕС е Единният европейски акт, който внася първите поправки в учредителните договори. Към началото на 90-те год. освен, че се завършва изграждането на общия пазар започва и процес на дълбоки промени на европейския континент - създаване на нови д-ви и установяване на нови режими, които ориентират своята политика към европейските общности. Стига се до извода, че е време да се постигне по-висока степен на интеграция и започва създаването на договора за Европейския съюз. Той се подписва в Маастрихт на 07.02.1992г. В него се подчертава необходимостта от зачитане на националната идентичност на държавите членки, независимо че се приема принципа на субсидираност. В него се съдържат постановки както за изграждане на икономически и валутен съюз, така и за изграждането на единна институционална система на ЕС. Тази институционална рамка гарантира успеха постигнат до сега в развитието на европейската интеграция. Самата структура на ЕС се различава значително от структурата на обикновените международни организации. Първоначалните идеи на създателите на европейска общност са повлияни от идеята за един централен неполитически орган, който да бъде центърът за вземане на решения. Този център трябва да има достатъчно административна власт, за да може да приема ефективни решения. Този върховен орган трябва да има наднационален характер и взетите от него решения трябва да бъдат задължителни за държавите членки. Институционалната структура на ЕС е описана в чл. 4 от ДЕИО: Общото събрание (Европейският парламент); съвета на министрите; Комисия; Съд, като по-късно с договора от Маастрихт като институция се внася Сметната палата.
Европ. парламент - п/з септември 1972г в Страсбург започва да действа Общо събрание със състав от 78 души, което през 60-те години години започва да се нарича народен парламент, като официалното наименование се въвежда през 80-те с Единен европейски акт. През следващите години броят на депутатите се увеличава, като с договора от Амстердам той се ограничава до 700 души. Първите преки избори се провеждат от 1979 г. и се повтарят на всеки 5 години през месец юни едновременно във всички държави членки. Парламентът произвежда редовни годишни сесии, като заседава веднъж на първата седмица на всеки календарен месец без август. Действителната дейност на парламента се осъществява от създадените 20 комитета, в които се извършва оперативната работа по подготовката на решения, извършва се предварително обсъждане на конкретни въпроси преди да бъдат внесени в пленарната зала.
Парламентът не е най-важният орган на ЕС тъй като неговите правомощия са ограничени и първоначално са се свеждали само до контролни и надзорни функции. С разширяването на европейската интеграция се разширява и сферата на дейност на Европейския парламент. Със създаването на Сметната палата 1975 г. се разширяват правомощията на парламента по отношение на бюджета. Най-голямо увеличение на правомощията става с договора от Маастрихт. С чл. 138 и чл. 189 от ДЕИО се увеличава съществено участието на Европейския парламент в законодателния процес на ЕС. Функциите, които има Европейския парламент днес са: контролни; финансово-бюджетни; законодателни.
Основна институция на ЕС е Съвета на министрите. Той включва по един представител на всяка държава членка. Статутът му се урежда от чл. 145-154 от Договора от Маастрихт. Това е законодателния орган на ЕС. Освен законодателни функции Съвета на министрите има задължения във връзка с приемането на бюджета на ЕС; назначаването на служители в други органи на ЕС и определяне на възнагражденията на редица длъжностни лица в ЕС, като секретаря на съда, генералните адвокати и др. В правомощията на Съвета влиза и осъществяването на координация на общата икономическа политика на държавите-членки, има право да взима задължителни за държавите членки решения; сключва международни договори от името на ЕС и действа като основна институция при реализирането на общата външна политика и политиката на сигурност; има функции по въпросите на правосъдието и вътрешните работи. Най-общо за съвета на министрите може да се каже, че има редица управленски ф-ии и на този етап е една от най-важните органи на ЕС.
Изпълнителната институция на ЕС е Комисията. В момента тя се състои от 20 члена (5 д-ви с по 2-ма представители - Гер-я; Ф-я; Ит-я, Велик-я и Исп-я). членовете на Комисията при своето постъпване полагат клетва за безпристрастно изпълнение на ф-иите си. Мандатът им е 5 год. като може да бъде подновен. Ф-иите на Комисията са посочени в чл. 155 до чл. 163 от Договорът за Европейската общност. Най-общо нейните ф-ии са: изпълнителни, законодателна инициатива и контролно-надзора ф-я, т.е. тя има за задача да предлага, да прилага и да контролира. Т.е. тя осигурява прилагането на разпоредбите на договорите и на вторичното законодателство, т.е. тези нормативни актове, които се приемат от институциите на ЕС; дава мнения по въпросите, които се предвижда да се дават мнения според първичното право; участва в разработването на нормативни актове и има изключително право на законодателна инициатива; осъщ. правомощия, предоставени от Съвета на министрите, включващи водене на преговори за сключване на международни договори.
Съдът на ЕС е институцията, която гарантира спазването на закона при прилагането на договорите, тяхното тълкуване и вторичното законодателство на ЕС. Съдът се състои от 15 съдии, които се избират от Съвета на министрите по предложение на д-вите-членки за 6 год. с възможност за преизбиране. Съдът, в изпълнение на функциите си, се подпомага от 9 генерални адвоката, които се назначават както съдиите Генералния адвокат не е член на Съда, но участва активно а съдопроизводството на ЕС.
Гражданската юрисдикция на Съда се свежда до това, че: може да установи дали д-вата-членка изпълнява своето задължение в съответствие с договорите (чл. 171, ал.1 от Д за ЕС); установява неограничена компетентност по отношение на санкциите, които се предвиждат във вторичното законодателство, които са приети съвместно със Съвета на министрите и Европ. парламент; осъществява контрол в/у законосъобразността на актовете на институциите; може да установи бездействие, когато дадена институция трябва да действа; има право да тълкува учредителните договори, да тълкува даден казус. В юрисдикцията на съда влииза да решава спорове във връзка с вреди, причинени от техни служители: решава спорове м/у институции и техни служители; може да действа и да правораздава във връзка с т.нар. арбитраж; може да решава по въпроса за приложимостта на даден регламент по отношение на държава членка.
Съдът на ЕС може да действа като конституционен съд (при тълкуване); като граждански (при искове за обезщетение); като - административен (когато обжалват решения или бездействие на институциите) и като международен (когато решава дела м/у д-вите-членки на ЕС).
Др. институция е Сметната палата (СП), която е създадена п/з 1975г, по силата на Договора за бюджетните правомощия. Нейната ф-я се изразява в упражняване на контрол и надзор по изпълнението на бюджета.
Към институциите на ЕС има два консултативни органа - Икономически и социален комитет и Комитет за регионите. Всеки се състои от 222 чаена, като в първия влизат изтъкнати бизнесмени, представители на различни направления, а във втория -представители на местната власт. Текстовете на учредителните договори предвиждат, че Съветът и Комисията при приемане на нормативни актове трябва да вземат становището на тези органи, т.е. те осъществяват консултативна ф-я в процеса на вземане на решения от Общността.
В резултат на евроитеграцията в Европа се появява една нова политическа действителност, която представлява изключителна ценност, защото общността с всички основания може да се определи като доброволна, консенсусна и е безспорно, че малките народи не са подложени на стопанско или друго подтисничество, поради което да изостават в своето развитие било като икономика, култура, жизнен стандарт или нещо друго.