Лекции по Икономика

30. Глобализацията

След 1989-90г. светът е в процес на преход и условията на глобализация. Глобалните проблеми на човечеството не могат да бъдат решени от група държави, било то и най-могъщите. За много учени преминаването към мултилатерално управление е въпрос на оцеляване. Това е пътят по-малките страни да заемам достойно място в световната икономика. Не е нужна вече конкуренция.
Простата на хегемонизма е била присъща на световната с-ма до края на Световната война и е давала резултат. При новите условия обаче става опасна. Ч/з хегемонизъм не може да бъде постигната стабилизация на световната с-ма. Създаването на нова с-ма на управление на глобално равнище изисква създаване на нов тип институции, които да функционират без да бъдат дискриминирана нито една страна или регион.
Глобалното общество съставлява основна културна общност. Самото понятие за глобално общество се определя чрез 3 елемента: 1. многобройните и разнородни човешки групи се свързват по м/у си в по-широки съвкупности; 2. тези съвкупности са много силно интегрирани в глобалното общество, така че членовете им да изпитват по м/у си дълбоко чувство на солидарност, изразяващо се като взаимодействие; 3 силата на тази солидарност е по-голяма от тази на тяхната солидарност и техните взаимоотношения с външния свят.
Понятието за глобално общество е възникнало като се изхожда от конкретния анализ на съществуващи ситуации, на които то се явява обобщение. Но в хода на историята тези ситуации са се променяли, в следствие на което с течение на вековете са се сменяли няколко вида глобални общества.
Първата форма на глобалното общество е племето. То е малка общност от селски тип обединяващи няколко семейства. Тук семейните връзки са много важни, разделението на труда е ограничено; собствеността е колективна; не съществуват социални класи и в този смисъл се говори за "примитивен комунизъм". Втората всеобщо приета форма на глобалното общество е античният град. Той обединява няколко пленена, достигнали земеделския стадий на развитие; разделението на труда е по-ясно очертано и довежда до развитието на занаятите и търговията; политическата организация е по-сложна, тъй като населението е по-многобройно. Феодалното владение представа третия всеобщ възприет тип глобално общество. Тук феодалните властелини са свързани по м/у си ч/з сложна йерархия; личната вярност, кръвните връзки, военната чест, религията съставляват основата на ценностната система. Друг тип глобално общество се е появил с раждането на държавата-нация. Според Дюверже това си остава основният тип глобално общество. В него търсенето на печалбата представлява най-висшата дейност. Социалистическите д-ви съставляват втора форма на д-ва-нация, фашистките д-ви трета, а развиващите се д-ви -четвърта форма.
Дюверже анализира международното статукво през 70-те год на 20 в. Държавите са рамката на най-завършената ценностна система и това съставлява основния елемент на понятието за глобално общество. В този смисъл те са много сплотени културни общности.
Според Бжежински в съвременния глобален свят се наблюдава непрекъсната борба за надмощие м/у Евразия и САЩ. От 500 год. насам, откакто континентите започват да влизат в полит. взаимоотношения по между си, Евразия винаги е била център на световната мощ. Последното десетилетие на 20 век ни направи свидетели на радикален обрат в световните дела. За пръв път една неевразийска държава не само се наложи като решаващ арбитър в отношенията м/у евразийските държави, но и като върховна глобална сила. САЩ се превръща в единствената и фактически първата действително глобална сила. Евразия обаче запазва своята геополитическа значимост.
Експанзията на американските геополитически амбиции се основава на бързата индустриализация на страната. Известните "четиринадесет точки" на Уилсън представляват вписване в европейската геополитика на американския идеализъм, подкрепен от американската мощ. Първата световна война си остава предимно европейска, а не глобална война. Но нейният саморазрушителен хар-р бележи началото на края на европейското политическо, икономическо и културно господство над останалата част от света. Бжежински отбелязва, че оттук нататък Европа все повече и повече се превръща от субект в обект на глобалната политика на силите. Европейската ера в световната политика стига своя край в хода на Втората световна война - първата действително глобална война.
Ако 20 в. е векът на глобализацията, 19 век е векът на национализма. Модерният национализъм възниква в края на 18-ти, началото на 19-ти век и се оформя идейно в противопоставянето на опитите на Наполеон І да установи господството на Франция в Европа. Националната идея е демократична доколкото надмогва местни, социални, иконом., културни различия и обединява всички социални групи, съсловия в една по-голяма и висша общност.
Според Гелнър национализма е преди всичко полит. принцип, според който политиката и националната единица трябва да съвпадат. Национализма е теория за политическа легитимност, която изисква етническите граници да не са в разрез с политическите - и в по-частния случаи - етническите граници вътре в една д-ва да не разделят властващите от останалите.
Д-вата на Новото време е национална д-ва. Тя се изгражда в/у територия, във формата на правно уреден властнически съюз. Европейската нация от 19 в., основана на общ език и култура, в съответствие с технологията на времето, осигурява оптимална рамка за сигурност, икономически растеж и влияние в/у международните събития.
Обединенията от д-ви се различава от федералната д-ва по това, че при тях отсъства най-важният елемент от същността на държавата - първичната държавна власт. Обединението като форма няма собствен суверенитет. Общностите, съюзите и м/унар. организации възникват в/у м/ународно-правна или държавно-правна основа. Във втория случай е налице обединение, съдържащо властнически отношения. Такова обединение представлява конфедерацията. Нейните основни хар-ки са: тя е съюз от самостоятелни д-ви, образуван въз основа на договор; създадена е за осъществяване на общи задачи; представлява трайна организация, която не притежава първична държавна власт; суверенитетът принадлежи на участващите в обединението държави.
Промяна в глобалните отношения настъпи едва в края на 80-те и началото на 90-те год. Откриха се възможности да се установи нов глобален м/унар. ред, основан на принципите на демокрацията, правото и справедливостта.
Създадена след II Световна война ООН изрази желанието на световната общност да бъдат избавени бъдните поколения от бедствията на войната. Уставът на ООН създаде световна с-ма за колективна сигурност с развити институционни елементи и определи нейните принципи и начини. В Устава беше записано, че никоя негова разпоредба не пречи за съществуването на регионални споразумения или органи за уреждане на въпроси относно поддържането на м/унар. мир и сигурност, които са подходящи за регионални действия, т.е. за създаване и на регионални с-ми за колективна сигурност.
Теорията на външната политика изследва начините, по които се формира външната политика, факторите, които я определят, разработва начини за постигане на външнополитическите цели. Външната политика определя действията на страните, установили трансгранични отношения и всяко тяхно действие внася промени в/у световната сцена. Промените в с-мата на м/унар. отношения влияят в/у външната политика на всяка отделна страна и тя на свой ред реагира на тези промени, т.е. налице са преки и обратни връзки м/у с-мата на м/унар. отношения и външнополитическите с-ми на отделните страни.